Силвия СД

Да, това може и да е общо правило, но нека не правим генерализации. Избягвам обобщенията винаги, особено когато се отнасят до половите различия. Срещала съм толкова много по женски скроени мъже, а и жени, които мислят интензивно именно в сублимни ситуации, така че, животът ме научи да не обобщавам изобщо. Реалността не винаги е като по книга, макар и на книги да се допускат изключения. А в живота те са доста повече.

Човешкото съзнание си е ограничено и когато един човек е достатъчно отворен, достатъчно търсещ развитие и новости, винаги има една врата, която си носи затворена. Поне една. Такава е природата на съзнанието просто. Когато отваряш една врата, ти неминуемо затваряш друга. За онзи, който се преобразява, винаги нещо ще изчезва, няма как. Когато се изправиш пред нов хоризонт, перспективата ти става съветник, но не винаги е за добро. Когато живееш на по-бързи обороти, шеметът е неизбежен. И той е двустранен процес - носи едновременно към светлината, но и към мрака, състои се от две противоположни въртеливи движения. Виждаш прекалено много и прекалено малко. Виждаш всичко и нищо. Понякога човек съзира такива дълбоки небеса, че чак изглеждат тъмни. Самопознание - добре. Но какво е, когато непрекъснато се развиваш и то с бързи темпове, няма време сякаш да се наблюдаваме, губим време сякаш така. Да се самопознаем, добре, чрез какво, чрез ограниченото ни съзнание ли, хм, не знам, не знам... дали това не е отново изкушение. Връх, още по-страшен, защото не съществува. И не ставаме ли така "заслепени слепци". Не знам.

Абсолютно съм съгласна с горното мнение. Абсолютно! Да се опознаеш е необходимост, за да се познаеш в други хора, близки, сродни, да видиш, че сте една голяма обща част всички, неделима, едно цяло. Преценките не ги обичам никак, може и с тях, но да са временни и неопределящи, нещо като парапет по стълбата, като моментни помагала за пътя нагоре, но не и като очертаващи граници и спиращи развитието. Но нека самопознанието не стои на преден план, нека то се случва между другото, а другото, което ни вълнува да е с какво още можем да бъдем полезни на останалите. Иначе наистина лесно може доброто намерение за самопознание да се изроди в мнителност или нарцисизъм.

Мисля, че е добре да се избавиш от страха си и мислите си за домашен дух, зощото ще те владее точно чрез тях. А сферата от снимката е някакъв фотоефект, допитай се до някой фотограф да ти обясни по-добре.

Да си мисли човек, пребиваващ на земята още, че си е вързал дяволите или се е избавил от тях, пък и да раздава съвети как става това, пак ще да е от дявола май. Ама всеки с дяволите си, стига да не станат много прилепчиви и като започнат и да ми цитират евангелието, моите ми се качват всичките на главата. Та по темата нещо да пиша де - тая думичка дявол и изобщо подобни думи и оцветки в чии глави си виреят, в тези, кацнали на някой клон от дървото на живота ли?

Иви, ваксините не предпазват 100% от инфекци, но когато се разболее имунизирано лице, (ако се разболее изобщо) в рамките на една епидемия, по правило заболяването протича много по -леко, от колкото при неимунно лице. Пертусисът е с много тежко протичане и чести летални изходи при неимунизирани. На мен също не ми се спори, но съм лекувала много такива деца и съм виждала разликата при протичането на болестта и при едните и при другите...

Хахахахаааааа, Мона, а как е, когато вали град?

Привет! Подобно внезапно спиране или драстично намаляване на кърмата вероятно се дължи на психогенни причини - стрес или поне неспокойствие. За да си осигурите добра лактация, отпуснете се, мислете си само за детето и околния свят нека не ви интересува никак. Поне до 6-я месец е добре да се кърми детето. Освен това си осигурете подходящо хранене - много пълнозърнести варива, плодове, зеленчуци и малко белтъчини с много течности. Чела съм за ябълковия сок и сока от грейпфрут, че увеличават кърмата. От билките: жаблек - прави се запарка от 1 ч.л. сухи листа, залети с чаша вряща вода, чака се 10 мин., пие се 2х дневно. Тази билка увеличава с около 50% млякото на кърмачката. Също - корен от глухарче - 1 ч.л. на чаша вода се вари на слаб огън 10 минути, пие се 3х дневно. От хомеопатичните - Agnus castus - 6 с., може да се взема 4 пъти дневно до 3 дни, но не съм специалист хомеопат все още. Ето един линк към организация, която може да Ви бъде полезна и там да потърсите още инфо: http://www.lalechebg.com/ Успех!

Някъде бях чела Дънов да казва, че Господ чертаел красивите линии, а ние сме драскали и задрасквали. Верно е.

Най-накрая да прочета едно мъдро и разумно мнение. Умишлено не вземам страна по дискусията - от лошите съм, ония, които поставят диагнози и които тровят хората. Иви, навсякъде по света има пълна свобода на решението дали да се поставят ваксини на децата или не. Дадени са права на родителите сами да си решават, но и съответно поемат отговорността за здравето на детето си при евентуално заболяване от някоя инфекциозна болест, като този риск при неимунизирани лица е доста голям. Но, елитните и не само елитни училища, университети и след това институции, предлагащи работа, изискват документ за поставени определен минимум имунизации. И на практика имунизациите стават задължително условие. Защото, представи си, че точно твоето дете, неимунизирано от което и да е заболяване, влизащо в задължителния имунизационен профилактичен минимум, се разболее и понеже е вегетарианче, да кажем, се справи по-бързо и лесно със заболяването, но ако има в групата деца, неваксинирани поради някое заболяване и противопоказание, например и стане причина за заболяване на такива неимунни деца...

Хехе, не зная дали Господ има чувства изобщо, но според мен Словото е Смях. И то Смях Голям.

Тайна е, selsal. А сетивото се нарича смелост. Смелите не се плашат от изненадите, каквито и да са те. А тайната ще си остане завинаги тайна, когато вече сме си определили нещо си за себе си. Не смея да се определям, ще се завия като пашкул така. И ще се спъна.

Не знам дали е дефицитна любовта на планетата Земя. Цялата Земя не мога да обхвана с погледа си, колкото и да ми се иска. Но това, което виждам е, че има още хора, които умеят да обичат други хора. Умеят го, има ги още. И тези хора са Човеците по планетата Земя. Надмогнали или изобщо не знаещи какво е самолюбие. Има ги!

Аха. Не мога да си позволя да се страхувам.

Просто престани, моля, досадно е вече!

Така. Нямам снимка на Бенита, не я познавам и не искам, но е най-малкото досадно да ми се лепи непрекъснато по този начин. Бенита, смени си обекта на коментари, ако обичаш, че на мен ми омръзна вече, не е интересно. Изстрелях на посоки един предупредителен гръм във въздуха само, пък колко зайчета изскочили. Какво да ги правя сега. Месо не консумирам, още по-малко от гризачи. Валентинус, приятел, постът на Мона снощи беше предназначен не за теб, а за Валентин Петров. По темата - човек може да се познае истински само пред лицето на смъртта. Или най-малкото, когато стане напечено. Тогава се познава кой какъв е, каквото и да си е мислел до този момент за себе си.

Бенита, ако продължаваш да ми дишаш във врата, ще си лепна твоя снимка за аватар. И тогава няма да има тайна да преценяваме себе си.

Винаги ще предпочитам болката, пред измамната илюзия за дребничко земно щастие. Такова щастийце не е за мен. Не е истинско. Болката поне е истинска, тя ми дава усещането, че съм още жива. И какъв бил Бог е светотатство да говорим, ние, дребните човечета, с дребните си представички дори и бегла и най-обща идея си нямаме за Него, а вече и Него разнищихме. Какво остава да се ровим като лешояди в нечий чужд живот. Не е много светло това.

Ако е за наблюдения, то и аз мога да си изпиша фермани такива - за теб и твоите приятели, е и какво от това. Аз се радвам на твоите приятелски отношения с хората, мен това не би ме смутило ни най-малко, дори съм щастлива, че хората се обичат. Не разбирам теб какво те смущава, ама не ми и трябва никак да разбера твоето отношение към подобни факти. А иначе, далеч съм от мисълта, че идваш заради нас, ние идваме заради себе си, пък ти си знаеш за теб. Ти не ме касаеш изобщо. Който трябва, той ме касае и колкото трябва. Това си го определям аз сама, а не някой, който се мисли за светец.

Съвсем е така! Само и единствено от любов имат нужда и малките и големите деца. Останалите разсъждения върху въпроса сами си излишават.

Валентине, тебе какво те смущава, отново нещо не разбрах. Или си достатъчно голям, ти да определяш кое е истината и кое не е за други хора, които дори изобщо не познаваш. Е, щом до там си стигнал, питам се, какво правиш тук, в този форум. Щото аз такова самочувствие нямам - да държа истината в погледа си. Нещо ще се стесни много и ще изтънее, но щом ти го можеш, браво!

Криситияне, за Дейвис направо те целувам, брато!

Специален поздрав за един специален за мен човек - МОНА с едно специално изпълнение на една специална за мен певица, която обожавам. За теб, Мона, остани си винаги такава - истинска! http://vbox7.com/play:cf3c38a6

"На мен Господ ми е дал само Душата. Другото е от Дявола." Мона Да! Да! Да! Бих добавила, че и дявола (много му е главната буква) може да чете Евангелието, нали и той е бил Ангел някога. А още по-добре може да си го извърта както му е удобно. Според случая де. Ян, това за емотиконите е много готино предложение, аз съм "за"! Поне по-весело ще стане, ако не се разбираме, щото то и с думи и без думи, все тая като гледам.

по лесно и бързо е да ни видят интелигентни добри приятели ut sitis nova consparsio sicut estis azymi etenim pascha nostrum immolatus est Christus нима? Що се чудиш, интелигентний и добър приятелю, какво толкова, има и такива, както има и може би човеци - затворени системи. Ти си мисли каквото искаш, остава си за теб. И коментирай си останалите, няма лошо. Обаче да ми вменяваш католическите интерпретации за жертвата Христос, няма да стане. От зрелища и кръв изпитва необходимост тълпата. Слава Богу, това ми е кръвно несъвместимо. Не вярвам в жертвата Христос, вярвам в победителя Христос. Валентине, сега ти виждам поста преди моя. Е, какво има, какво те притеснява в нечие приятелство. Това смущава ли те теб и с какво. Хайде дай някакво собствено мнение и ти наистина. Или те е страх от преценката на останалите. Ми споко, няма да те оценям, ти си достатъчно самокритичен, за да го правя. Пък и не съм така настроена, весело ми е.