Не искам повече да се прераждам. Не искам. Омръзна ми, измръзнах си, не искам повече. Уморих се.

Ето тези: http://www.vbox7.com/play:8fc59fad

Недей.

Аз предпочитам да си ги сънувам сънищата. Но особено много ми се иска веднъж завинаги да спра да сънувам. И това ще стане някой ден, само търпение и ще стане.

В Душата право има да се рови само Бог. Ако ние сме Богове, добре, ама не сме. Може и да си мислим, че сме, ама ето, точно тука е грешката - в мислите ни. Да живеят мислите! Те ни докараха до тук. Да живее жестокостта - тя вечно ще продължава, като света, в който живеем, и иска да превземе и душата ни. Да, ама няма да стане. Там никой не може да пипа. Защото никой не е достатъчно чист.

Сънищата са за сънуване, а не за тълкуване. Иначе щяха не да са сънища, а тълкънища. Сънувайте сънищата си, защото всяка интерпретация е голяма грешка. Просто им се оставете и си сънувайте докрая.

Я, въпросче! И аз това се питам.

Аз предлагам да не се ровим в душата, това и да се напъваме, няма да стане. Хайде, да я оставим на мира душата. Че нещо много жестоко има в това да я кълцаме, за да я схванем. А?!

Мммм, финесът е финес, защото не се показва, хаха. А да си истински граничи с ерес. Убийте я, хайде!

Като се затлаче филтъра и да иска не може нищо да пропусне. И си остава с искането само. А този филтър всъщност не е за същности. Погрешно от там се мъчим да ги прекараме.

Имаше, но вече го няма. Сега има крематориум за хора.

Коя съм, че да признавам правото на другите да имат свои истини. Аз своя истина нямам. Не искам, а и не мога да напъхвам истината в тесните рамки на това изкривено и измамно битие. Истината е свобода. Кой може да се похвали с абсолютна такава. Къде го, да го поздравя.

Ако Аристотел го е казал, то определено е било поне половин век след Сократ. И си мисля, че Любовта не би се и манифестирала, понеже тогава, в най-добрия случай ще видим само формата и. А тя не е форма, а същност. Но не обичам определенията - закопаващо ограничаващи са. Не обичам и формално - логичните умозаключения. Аристотел е писал доста за тях. Някак суховати и съвсем лишени от любов ми стоят. Зад хладната логика не се крие много любов, нито с форми, нито същностно. А Сократ и на мен може да ми бъде приятел, макар и много повече след 2000г.

Дааааааааа, затова и казах в началото. Очи в очи! Това е истинският диалог. Отдавна не вярвам на думи. Отдавна. Което не означава, че не мога да видя и тук, макар и в думите, искреността. И виждам на всекиго болката. Защо я криете? Боли ви, много ви боли, от липса на любов. И мен ме боли!!! Ах, как ме боли! Ето ви сега един монолог: Обичам Ви! Обичам душите Ви! Обичам ги затова, защото още са живи, още ги има! Затова сте тук! Затова. И аз съм тук затова. Обичам всичките на куб затова! Обичам Вендор, защото има огромно сърце. Обичам Мона, защото е умна и истинска. Много я обичам Мона! Обичам Инатари, защото е искрена и борбена. Обичам полета на Орлин. Обичам Милкана, защото е дете. Обичам Силвето, адашчето, защото има красива душа. Обичам и Ян със страховете му заедно, защото е добър човек. Обичам Донка заедно с упорството. Обичам Изгрев, защото е директен. Обичам Ася, защото не се предаде и знае цената на живота. А тя е огромна!!! Обичам Валентин Петров с волята му да бъде добър към хората. Обичам Добромир с улегналата му многостранност. Обичам Максим, защото е честен. Обичам Люблена, защото умее да обича. Обичам Дина, защото е благородна. Обичам Виктор, защото е чувствителен. Обичам Багира, защото се държи. Обичам Кристиян, защото се раздава. Обичам Благост, защото още се търси. Обичам Станимир, защото е много добър и вижда само доброто. Обичам Юлка, защото е честна. Обичам Синева, защото беше себе си. Къде, ей, къде, къде си Синева безкрайна?????? Обичам всички, които, които пишете тук, точно затова ви обичам! Обичам и модераторите, ах, колко смешно, обичам ги за това, че още ни издържат. Велико търпение е това! И сила и лудост дори! Е, какво, по-леко ли ви стана или по-добре, когато някой непознат ви казва, че ви обича. А трябва ли да ви се казва, за да го разберете?! Ами това е - просто ви обичам! Но знайте, че selsal ви обича повече от мен, точно защото не ви го казва!!!

Моята душа не мълчи. Дори и не плаче. Моята душа крещи.

Не. Аристотел е казал: "Платон ми е приятел, Сократ ми е приятел, но най-голям приятел ми е истината.". И негова е още много известната фраза: "Аз знам, че нищо не знам, но има и такива, които и това не знаят." Всъщност, няма никакво значение кой е оставил в наследство нещо. От значение е какво е това наследство. А от Аристотел са ни завещани още много мъдрини, между които и небезизвестната: "Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите."

MOENIBUS SURDIS, CAMPANA MUTA. Nil mirari!

Когато стъпваш по земята с двата крака, не е необходимо равновесие. Леви, десни, леви, десни... в равен ход. И ръцете са прибрани в близост до торса. Но когато пресичаш бездната по тънкото въже, ръцете се разтварят като за разпятие. И с тялото рисуват Кръст.

Да, Ереб си няма друга работа, освен да ни отвлича с мисли за минало и бъдеще. И в отвличането е престъплението. Abyssus abyssum vocat. А откупването от мрака се случва само днес.

Понякога е трудно да разказваш за акустични лещи на очите. Какво остава да показваш пиезоелектричните кристали из ушите. Макар, че песента не се доказва, тя, казват, светела в душите.

НОКТЮРНО С ВЪЛЧИ ВОЙ Кълвач телеграфира от прогнилата си мачта сред пъстроперия бушуващ лес: Слънцето потъна. Есента настъпва. SOS. И аз се втурвам в дяволския лабиринт на мрака, за да открия слънцето, пропаднало без вест. Не виждам вече лупингите на луната, а само прелета на черни прилепи. Не чувам даже сърцебиенето на звездите. В сърцето ми ечи парола за спасители, но вместо отговор долита вълчи вой. Веднъж да се разсъмне! Да се разсее непрогледното безвремие. И ангелското утро ще ми обещае един безкраен и невинен ден. Тогава непременно ще възпея стръкчето трева, отместило жертвоготовно камъка от пътя. И заедно с децата ще догоня пъстрото хвърчило, отнесено зад девет планини. Веднъж обаче да се зазори! Защо в зловещия капан на мрака човек съзира ясно всички прости истини, невидими на светло? И проумява в миг коварството на божествата - за всеки са безплатни колективните мечти, а на бедняците е разрешено да сънуват даже рая. Но аз не прося подаяние. Сегашната надежда е името на утрешната скръб. И за това ще си платя - не съм забравил страшните завети на прокълнатите поети. Ще си платя. Дори за този несънуван сън ще си платя. Ще си платя и за мечтите забранени. Странно, но не ме боли сърцето, а слънчевият възел ме боли. Дано избухне слънцето у мене преди от блясъка на вълчи зъби неочаквано да се развидели. Иван Бориславов из стихосб. " Гнездо над бездната"

А, браво! Така е - животът отнема илюзиите. А точно илюзиите са смъртта.

Мисля, че смъртта не отнема паметта, а напротив - живота. Т.е. новото въплъщение.

А защо ми се струва, че избиват и други подсъзнателно подтискани или вероятно недотам осъзнати моменти, като например обръщението "Приятели, нека запазим добрия тон и да се уважаваме!". Не се ли досещате, че самият факт на отговор към всеки един е израз на добър тон, а това е проява на уважение, все пак, ако не е лицемерна куртоазия. А това, че всеки има различен стил на изказ, е много добре за форума, защото в противен случай ще заприлича на приспивна песничка. А не всеки има нужда от приспиване. Пък тук се будим съзнателно, а това му е най-хубавото на форума и диалога в него. Лека вечер!

Точно така е. И когато активно се участва във форумите, лесно прозира по поведението на хората там, как се справят и с житейските си ситуации, понеже да участваш в който и да било форум, си е една от тях. Поздрави!