Desy_V

Именно, точно както за баща ми например световъртежът е просто някакво си усещане, което в никакъв случай не би подчинило и управлявало живота и емоциите му, дори би му било интересно.
Просто явно ключът е в това - справяне чрез НЕмислене, контролиране чрез отказ за контролиране, печелене чрез допускане за загубване на всичко, сила чрез проявена слабост, победа над страха чрез оставянето да ни погълне в най-лошия си вариант.

Егото, практическият ум тъгуват за изпуснатата власт. Това, което ти наричаш усещане за безразличие, аз наричам мир и свобода. Изравняването на емоциите наричам гладката повърхност на водата, в която единствено може да се отрази истинското Небе...

,,Днес направих този опит и ме учуди нещо странно - моля терапевтите за мнение защо се случва така...................... ,,
Ти продължаваш да питаш и да питаш.Отказаваш да разбереш,че си уникално човешко същество и твоите чувства са си уникални за теб така, че каквото и обяснения да ти се даде то няма да е вярно.Накъде началото на деветдесетте започнах да медитирам, но бях че в някаква книга какво се усеща по време на медитация.Естествено го търсех и то не се получаваше.Две години по-късно в разговор с приятел споделих, че не мога да медитирам, за щото усещането което търся вече две години ми се губи.Тогава той взе да се смее и ми обясни, това което ти обяснявам днес- всеки мозък и всяко тяло са уникални и винаги усещанията ни ще са различни от тези на другите хора.
С две думи, спри да питаш вече какво , как и защо усещаш.Просто живей, знаейки, че най много след 100 години, няма да имаш никакви усещания.
Ако не ми вярваш, започни всеки ден да правиш едночасови разходки в близкото гробище.В тях има поне няколко хиляди човека които с радост биха искали да имат твоите усещания, не биха бягали от тях, та дори биха им се радвала-ама няма как да се размените.
И накрая, ще цитирам един мъдър човек ,, Спрете да си задавате въпроси.Докато си задавате въпроси, никога няма да постигнете знанието. Спрете  да ги задавате и ще знаете всичко.,,

Ха, ха --- доста пъти съм го писал.Бях с паническо разстройство повече от десет месеца.Мислих,че умирам.Тогава се роди голямата ми дъщеря, изобщо не се радвах, знаех,че няма да я видя пораснала, защото ще умра Филма бе страхотен, много по-силен от филмите на Хитчкок.Бях на 24 и знаех, че няма да доживея 25 . Днес гоня шестдесетте и се надявам в добро здраве да посрещна стоте.

Здравейте пиша по повод мои размишления. В банята когато се къпя често получавам паник атака и нали знаете, гадно е. Сега ще си помислите ето го поредния дето се оплаква, да ама не. Преди известно време влизах в банята умишлено, най много съм искал когато цял ден съм усещал тялото под напрежение с всичките предхождащи взрива реакции от адреналина. Влизам в банята, бум идва, оставям се да изтече от мен всичкото това напрежение, след това ми олеква.Докато в началото преди години толкова се плашех от всичко това, виждам сега колко много неща съм научил за тялото си и искам да кажа на всички които продължават да се плашат от всичко това-не се плашете. Знам колко лесно изглежда написано или казано и да се направи не е трудно, стига в точния момент да прескочиш бариерата на бягство от всичко това, да му се дадеш, да го усетиш, да мине през теб.И имам въпрос към господин Първанов-Вие някога имал ли сте паник атака? 

Ще си позволя да взема думата преди специалистите. Да, тази възраст е особена за всички. В астрологията я наричат първо сатурново възвръщане. Описвате доста точно симптомите на приближаващата криза. И съвсем не е нищо - всички в тази възраст сме минали през най-сериозните си изпитания. Известни са като "изпита на любовта". Човек трябва да изчисти от живота си всички излишни неща и да докаже, че е стъпил здраво на краката си, самостоятелен е и започва да служи с любов. При изчистването остават само нещата, които човек обича с безусловна любов. 
и още
От написаното от вас, предполагам, че се задейства темата със семейството и децата и това е най-нормалното на тази възраст  Дори при нас жените е много по-сериозно. 

А кой казва, че е нормално всеки ден секс и на ден по 10 пъти и отново всеки ден? Освен социалната сугестия на обществото, настояващо за все повече оргазми, но затова пък все по-лишено от любов, кое друго тласка към това? Страховете, че за да съм мъж, трябва да се доказвам постоянно. Такива страхове, колкото и секс да инициират, колкото и мачо поведение да се демонстрра, са далеч от истинската мъжественост. Тя е спокойна, зряла, обичаща. Либидото при нея се проявява не само в сексуалност, но в обич, творчество, грижа за жената, топлина и здраво обожание. Аналогично с женственоста. В последните 10-на години тенденцията жената да се държи като разгонена самка, нааства все повече, отново под давлението на социалните порно сугестии. Но жената, фокусирана преимуществено в секса, губи баланса, губи любовта и идващите от нея естествени закономерности. Сваля любовта до едната страст, фините чувства до интереса, обгръщащата женска, трансформиращо сърдечна сила до вулгарното искане "дай, длъжен си ми", мотивиращото вдъхновение, способността да е муза и въздига, слизат единствено до манипулацията към още и още материални придобивки... 
Та, какви са несъзнаваните мотиви зад ежедневния многочасов секс, така масово популиран?! Дали здраво разкрепостяване, както е внушавано, или комбинация от нравствен разпад плюс несъзнавани наличности, рационализирано обявявани за нормалност в една все по-порно базирана цивилизация? 
Но, нищо против секса. Напротив! Сексът е нещо чудесно - едно от най-магичните преживявания на тази земя е. Просто и тук има мярка. А тя идва от любовта. Представи си, че обичаш бизнеса си - развиваш го активно, мобилизиран си. Около теб има много жени и всички те искат - защото така работи психиката на самката. Вижда не само теб, а сигурността, силата, социалния статус, принадлежността, които можеш да и дадеш. А разликата между жената и самката, е че жената освен всичко това, вижда и теб - сърдечността ти, духа ти, същността ти - защото тя самата има единство с тях в самата себе си. Но, приземено - развивайки бизнеса си, бидейки желан от маса жени, в теб се появява увереност, сигурност, мъжественост, която не е нужно да се доказва, а просто е там. Тогава идва балансът - не е нужно да се доказваш пред всяка самка, а всъщност пред неувереността си. Любовта е като този бизнес - средоточие на мислите, чувствата ти е, мотивира те, постоянно присъствие в теб е, което разтваря страховете, прави те естествено самоуверен. Примерът с бизнеса е само метафора - основната ни заетост (бизинес), за която идваме на тази земя, е намирането на любовта, провеждането ѝ през живота ни и въздигането му до нея. 
Само познавайки любовта, сексът се нормализира. Без нея се превръща в част от вечната страстна неудовлетвореност, в контрол над другия и манипулацията му, в жалкото нагонно, териториално себедоказване, често присъединяващо се към характерови страхове. 
Ако в двадесетте започнеш да ползваш полови стимулатори, за да нагодиш ума и тялото към неразбирането и бягането от сянката си, какъв ли би бил в 50-тте? Не съм сигурен, че прекрасна картинка. Накратко: осъзнай страховете си, разтвори ги до спокойна мъжественост, имай ясни цели, следвай ги силно. В ядрото на всичко това е любовта. Още се нарича смисъл. Няма ли го, остават само чукането, власта и парите. Обществото усилено тръби, че това е всичко. Не е - любовта е единицата, която поставена пред нулите на която и да е житейска цел и дело, включително и секса, ги превръща в трилионите на смисъла! 

Животът е мъдър, Краси! Паниката сама те води към отношението към самата теб като жена, към вярванията за предадено изоставяне, нараняване и провал. Води те както добър приятел води към радостта. Възприемаш ли паниката като нещо гадно, се съпротивляваш на уроците си по прегръщане и стапяне на тези си характерови страхове, заложени през възпитанието и порастването ти. А паниката те води право към тях, за да ги разтвориш, за да ги преобразуваш в смела самоувереност. Да, паниката ти е прекрасен другар, твърдо водещ те към любовта и радостта ти - твърдя го. Засега пробваш да го мислиш. но автоматизираното ти възприятие и отношение се борят с нея. Когато терапевтът те научи вместо това сама да ходиш при паниката си, да я прегръщаш и обичаш регулярно, тя вече трансформира характеровите ти страхове - прави те спокойно обичаща, смела. Почувствай, преживей това не с главата, а със сърцето и корема си. Не знам как работи терапевтът ти, но решителни промени се случват и за броени сесии. А че през целият си живот се учим и растем, това също е така... Можеш, Животът през смиреното ти доверие го може!

Със смелостта, идваща от любовта. Тя пък преминава през смиреното приемане. То се случва, когато егото се научи да притихва, прегръщайки малкостта си, за да се роди едно посърцато и голямо съзнание, вече неплашещо се от непредвидимостта. Защото е такава само за гордостта. Тоест, страхът не само се овладява, а се слушат посланията му, води нанякъде. Практически, парадоксално - не само че не го искаме, но спокойно вървим към него. Как? Когато всеки ден сами скачаме в симпомите и него самия, с благодарно отношение на доверие и учене, уроците му започват да ни трансформират и необходимостта от него изчезва. Пак казвам - не е мехамника, не е количествен, а качествен процес е! 

От тук написаното, както и от заглавието става ясно, че подхождаш с недоверие. За мен това е основното, което има да се разрешава. Ти си в постоянно стягане и отхвърляне - а да получиш, това идва от Отпускането. Ти не Допускаш до себе си, пазиш се под дебела черупка като охлювче. И съответно това те мъчи. Задай си въпросите:
- Какво ще стане, ако оставя черупчицата си и изляза? 
- Какво ще стане, ако казвам и правя ТОЧНО ТОВА, което искам, без да има значение кой какво, как и дали го приема? 
- Към кое/какво и кога имам доверие? А към кое/какво и кога, в какви ситуации не? 
- Кое кара моето доверие се топи? Аз имам ли отговорност за тази динамика? Мога ли да ѝ повлияя? 
 
Писала си, че искаш да се оттървеш - да, така функционира света днес, режем части от себе си, тъпчем се с хапчета, пием алкохол или хапваме сладичко, за да се чувстваме добре. "Искам да съм щастлив!" е главна цел. А лошичкото и трудничкото да си ходи форевър. Да, но в нас има МНОГО за обгрижване, за забелязване, не са само щастието, радостта.
Писах наскоро един текст, бях много Долу на колелото на живота, което винаги си се върти безспир, в момента на писането му. Кръстих си го "Моята кутийка с болка". Но самото му писане ме Вдигна. Защото приех. Приех това, което е, без борба и съпротива, оставих го да диша - и то си отмина като вълна. Съветвам те да го прочетеш и останеш с него известно време. С това чувство - не, не искам да се отърва. Обичам си и болката. И тя е част от мен! Уважавам я така, както уважавам и любовта си! 
Стефан ти е написал много хубави думи, много ценни, прочети ги няколко пъти поне, ще откриваш още и още в тях.

,,Имам чувство, че мозъкът автоматично е запомнил тези места и ситуации и си пуска адреналин, без значение за какво мисля.,,
Taka e, с течение на времето, като види, че ти вече не се страхуваш от тях, ще спре да пуска напрежението.Процеса се нарича ,,системна десенсибилизация,,.Повтарям - СИСТЕМНА.Не еднократна или петкратна.
 

Ще ти споделя преживяване от последните си дни. Водих уъркшоп с хора, които поставям в изолирана среда за три денонощия. В това време те имат интензивни игри и случвания, противопоставяния и общуване само по между си. За три денонощия те обменят много, много личен опит и информация, с което помагат много на себе си и на групата. Аз самата се уча много от тях. Сега случването беше уникално за мен, от една страна успях да видя уникалното завъртане, което може да направи психиката с възприятията на човек и той да не вижда всичко онова, което другите виждат и да страда, от друга страна простотата, с която може да се реши един иначе труден за решение проблем.
Едно от споделянията много ми се иска да го споделя с теб, защото то ще ти даде нова насока.
Една жена сподели, че след първата нощ, е решила след излизането да спре цигарите. Но беше скептична към това, че ще успее да се пребори с мислите си за пушенето и с навика да търси цигари. Тогава, друга жена от групата сподели нейният начин, който е уникален в простотата си, но супер ефективен. Тя каза така.
"Една сутрин станах и си казах, че от днес не искам да пуша. Представих си, че цигарите са изчезнали от света. Просто ги няма вече. Така аз нямаше, с какво да се боря и на какво да се противопоставям. Просто приех, че от този ден цигарите са изчезнали. Влизах в магазините и когато видех цигари си представях, че това са някакви картинки и нямат нищо общо с цигарите. Видех, ли някой да пуши си представях, че това е фалшив образ и не го мислех. Просто приех за вярно, че цигарите не съществуват вече. И така успях да ги откажа."
Без да знае, тя е използвала една от уникалните техники на Франкъл, да вкараме в ход изборът какво да си представим и как да се чувстваме.
Ако в историята на жената на мястото на пушенето и мисленето за цигарите, сложиш страхът и мисленето за него, как би продължил фантазията?
Искам да обърнеш внимание, че тук няма борба с желанието за пушенето и СПРАВЯНЕ с проблема. Тук просто е отрязан Проблемът.
 

Току що се връщам от обучение по хипнотерапия, където преподавах на психолози и лекари. Силен метод е хипнотерапията, така е. Благодаря за добрите думи сърдечно! Аудио сесиите хипноза и нлп затова са сложени свободно - за да се ползват и помагат. Искам да кажа обаче, че докато продължавате с тях, помагайте и на терапевта си в живите сесии и помежду им. Промяната към смисъл и щастие е сигурна, когато той е силен в работата си, а вие мотивирана! 

Искам да изкажа и възторга си,а не само да се оплакваме.Пуснах си ваш запис,в хода на медитацията за пръв път отдавна се срещнах със себе си.Не знаех,че имам такова кътче на спокойствие,където умът ми не е в постоянно предъвкване.Опита се на няколко пъти да се намеси,имаше на моменти страх,дискомфорт,леко нетърпение. Но чак сега разбрах за тази среща с подсъзнанието,за която се говори.Видях се като дете,почувствах се смела и безкрайно щастлива .Мислех,че това състояние вече не съществува...невероятно е.Смятам да продължавам със записите и се надявам да съм на прав път.

,,В момента теглих една сочна на всичко и не искам нищо, не очаквам нищо, не мисля за нищо и се чувствам супер. Поправете ме ако греша.. ,,
Ako научиш да бъдеш в това състояние, никакъв стрес не може да те атакува.Аз, доста често съм в това състояние и е много хубаво, но и аз не мога да бъда винаги в него.

Здравей, Светослав, четох внимателно това, което си писал относно спорта и как го практикуваш и ще кажа, че вече си допуснал първата си грешка. Казваш, че 20 години не си се занимавал, а изведнъж се хвърляш да бягаш минимум 5 км без никаква загрявка. Тялото ти не е подготвено все още за такова натоварване, а освен това много е важна загрявката. Както Орлин Баев е обяснил нужно е поне 8-10 мин на тялото за да влезе в спортен режим. Освен това бягането е много полезен начин за разтоварване на напрежението. Съчетано със силови тренировки поне 3 пъти седмично е чудесен вариант за разпускане. А също така те съветвам след спорт да взимаш топъл душ, а не студен,за да могат мускулите да се отпуснат след натоварване. Ако бъдеш последователен и търпелив със сигурност ще постигнеш нужния резултат, който целиш.Успех! 

Много точно и цвнно, По принцип, но и изразяващо характеристиките на човека с п.а. Благодаря!

Техниките наистина са само един инструмент.
Реалното освобождаване се постига чрез трансформация на дадените енергии, които ПА носи в себе си като ресурс.
Те могат да бъдат и често са свързани с посланията на ПА, които са:

"Животът и нещата от света не ти принадлежат, пусни контрола на егото си".
"Ти си обикновен човек, колкото и да се смяташ за уникален".
"Научи се да почиташ нещо по-висше от себе си"
"Твоето съзнание не е твоят мозък."
"Твоето интелектуално ниво може и да е по-високо от това на останалите, но това не означава абсолютно нищо."
"Само пътят на сърцето помирява поривите на главата и слабините."

"Обратното на страха не е властта, а любовта."

Прочети отново това, което ти написах. След това прочети примерите, които даваш от последния си пост. Дори и с реални физически симптоми, ти стоиш в адреналиновия страх /с което съответно усилваш симптома/
Ето ти го като алгоритъм:
1. реален симптом /хрема/ - отношение към симптома /имам хрема/ - реакция /слагам капки, чакам да ми мине/ - следствие /оздравявам/
2. реален симптом /хрема/ - отношение към симптома / "това дали е наистина хрема???? - пускаш код "опастност" - адреналинчето  и съпътстващия страх ДО ТУК СИ С РЕАЛНИЯ СИМПТОМ, започва тревожния процес, който отключваш / - реакция /мисловно предъвкване, ровене за информация, фантазиране/ - следствие / повишена тревожност , между другото хремата си минава/
Това е разликата между твоите реални примери и примерите на другите хора, които даваш. Те са в точка едно, стоят в реалния симптом и не фантазират. Ти си в точка две,  взимаш реалния симптом като база за тревожност/самият симптом изобщо не те интересува, твърде бързо се влиза във фантазии/, няма как след като дадеш такава насока на мозъка, реакцията на тялото да е друга, а чувството страх е активната емоция съпътстваща този процес. 
Проблемът не е чувството за страх, а неумението ти да контролираш фантазиите, с което изчезваш от реалната действителност. После идва страха. Умението да стоиш Тук и Сега е уникално за тези случаи, поинтересувай се.
Не случайно тук не обръщаме внимание на чувството за страх, а на мислите, които го предшестват и умението или неумението за контрол над тях. Затова насоките са да погледнеш на страхът като на приятел, да преминеш през него, да го игнорираш или да постоиш в него, защото реално не това ти е проблема.
 
 

Защото над 7 е нужно не да се справяш от его позиция, а да се довериш. А това вече не е техника, а скок в пълната липса на контрол, с отношение на смирено доверие, провеждащо приемането на любовта. Приемане, осъществяващо един качествен скок в теб. Когато загубиш его конрола, се ражда самообладанието на сърцатата ти храброст. Възпламенява се куражът ти. Думата кураж идва от френски -етимологията ѝ идва от сърдечен устрем. Приемайки се напълно слаб и провален в молитвеното и медитативно притихване, на което невротичното преживяване само те учи, а психотерапевтът единствено му помага - само тогава самосъзнателният ти център се прехвърля в един дълбоко вярващ си не от его напън над страх, а от присъствието в потока на любовта човек. Преживелищно е простичко и красиво. Его умът може да насочи с метафори към това преживяване, но само през смиреното си притихване, да го проведе. В зен се казва: "Отмести се, за да минеш!"... . Виж в статията от линка. 
Страхът под замайването наистина ти е приятел. Не е целта с техника да го замажем или спираме, а с или без техника, да извлечем добрите му послания. Защото е прекрасен посланник на любящата ти смелост, на целостта ти!

Момиче , Не съм учил като твоите лекуващи . Не ми и трябва да чета за различните болести и начините им на протичане , Ако го правя това ще погълне живота ми и няма да имам време за друго . Но имам нещо  върху което да градя и живея . Нещо , единствено стойностно , за което да се държа , което да ми помага и ме държи в равновесие .То е любовта . А методът е съвсем простичък . Прекарвам всичко през любовта и избирам само неща , които тя одобри .Това са истинските неща на които да вярвам и за които да работя .
Най доброто което можеш да направиш е да разбереш какво е за теб любовта . Любовта към себе си , към родителите си , към приятелите . Любовта към живота . Колкото повече научаваш , толкова по стабилна ще ставаш .

Влизам за последно в този форум като сърдечно ще помоля администраторите да не изтриват , респективно променят това, което ще напиша. Мисля , че Х беше казал, че прихиатрията в България е тъжна история. Аз ще кажа, не психиатрията като наука, а ПСИХИАТРИТЕ са тъжна история. Моята предистория може да я прочетете в постовете ми, не се срамувам. Ходих при уж двамата националини консултанти. Първият не ме прати на психотерапия  и проблемът ми вместо отдавна да се реши, той се задълбочи . Вториятт е абсолютен ненорманик, защото заради една забързана реч, която я има и майка ми , а за 50 години не знае какво е психиатричен проблем, ми постави БАР. След като говори с майка ми по телефона последва, ама то и вие имате забързана реч. Остави ме да си тръгна ревяща от кабинета му, защото в очите ми каза, заради забързаната ти реч според мен имаш БАР. Това минава всички етични норми, да оставиш едно младо момиче да си тръгне с идеята , че по-добре да се самоубие отколкото да живее живот пълен с мании и депресии. Да попиташ едно 24 годишно момиче, при положение , че си на 60 години и можеш да си й баща, какво обичаш в секса, кое ти доставя удоволствие, колко често правиш секс. И когато го попитах защо, защото те с БАР са половоактивни. Когато му казах , че една година не съм правила секс , да ми каже , е пии си конвулекса, че все пак може да отключиш, но това няма да е свързано с лекарствата. Много съжалявам, но след това отидох на 2ри психиатър, който ми каза , че БАР е наследствено и е доказано и не може, понеже имаш забързана реч да те изкарат биполярен. У е пълна свиня, животно, което за една нощ разби работата , което с моята хипнотерапевтка Димитрина свършихме за 3 хипнози. Не мога да ви опиша как се чувствах, исках просто да умра, да ми вземе Господ душата, защото аз , отивайки в кабинета му се бях самодиагностицирала с преддормална фаза на шизофрения....
Аз осъзнах , че след като никога не съм вземала трева, наркотици и не съм фамилно обременена, няма да полудея, ще се преборя с тревожността, но просто исках да изразя колко гневна съм, зАДЕТО за един ден, тоя ми докара 4 бели косъма и кръвно от притеснение 160/90 при положение, че моето е 90/60. Искам поименно да благодаря:
1 на Орлин, че постоянно ми обясняваше, как всичко ще изтече през канала на моята невроза, въпреки хилядите ми тъпи въпроси
2 на д-р Първанов, за това, че го молех да ме приеме в плевенската психиатрия , че сигурно ще полудея и над 1000 пъти се включи на хилядите въпроси шизофреничка ли съм
3 на Георги, че ми обясни над 100 пъти , че ми нямам нищо и ми даваше полезни и на достъпен език съвети
4 на Александър и другите , които се включиха и от своя опит споделиха как да реагирам и какво да правя
Хора, вие сте чудесни, всички ! Бъдете здрави и продължавайте да помагате на хората , които са тревожни , да осъзнаят проблема си и да скъсат, метафорично веригите , които са ги оковали, защото , което човек е тревожен попада в собствения си капан. Бъдете здрави, винаги ще ви нося в сърцето си, като ангелите , които помогнаха за моя оздравителен процес !

Само тичането важи, да. Мери се разстоянието, като постепенно се цели да се постигне за добро време. Примерно 10км. за час. През ден е ок. А другият ден може друго - оптимални са 4-6, средно 5 тренировки седмично. В началото е нормално да заболи някое сухожилие, да има мускулна треска и т.н. Просто се внимава да не се пренатовари болящоо сухожилие, но се продължава. Ако се усеща менискусът, че се обажда, внимателно - загрявката преди това е задължителна - коленете в кръг навън и навътре, клякане и изправяне на пръси и пети и т.н. - загрявката е нужно да е поне десет минути и тя самата да поизпоти -лицеви, джъмпинг джекс, коремни, разтягане... 
Това означава, че първо, нямаш навик за усилено спортно натоварване, второ, че организмът ти започва да се опитва да се нагоди, като вместо да е изгорен адреналинът, ръси повече. Трето, това е нормално и когато натоваванео е редовно, се получава цикъл. Адреналинът изгаря, почивката е качествена, но се появява нужда, вътрешна потребност от редовност в спорта. Чисто механично, тази редовност изгаря адреналина. Но, не е само това. Създава се въпросната нужда от редовното му преобразуване чрез спорт, но и се акумулира емоционалното усещане за харесването му (на адреналина->зад него страха->оттам съзнателната работа по преобразуването му)! Тук влизаме в психиката, отвъд механиката. Като четох новата ти тема, в мен се създаде представата за някого, напрегнал се усилено, за да избута нещо в себе си, заловил се за вншна логика, рецизност, механичност... Казвам ти това, защото е част от насочването, което правим тук. Симптомите - нарочно ги усилваме парадоксално и свикваме с тях не механично, а защото естествено ни водят към сраховете под тях, които съзнаваме и вече обичаме. Техники за преобразуването им може да има много, но сами по себе си са безплодни, ако липсва осъзнаването, премахването на бариерата съзнание-подсъзнание и отношението на сприятеляващо приемане. Да, спортът е много важен. Причината, поради която настояваме з анего обаче не е единствено в механиката му, нито се фиксираме механично в едните симптоми.

Не мисля така . ...Виждал си , млад енергичен мъж , тичащ  по лед . Изведнъж се подхлъзва , залита , размахва ръце . Втора стъпка изглеждаща като последна задръжка , трета също нестабилна ,  и т.н. докато се задържи прав ....Не е паднал защото не е имал време да мисли за после(като падне). Мислил е как да се задържи , това и само това .
Едно падане е само едно падане . Миналото не те интересува , нали . Стремиш се към определено бъдеще , задържай само мисли за това . Не се упреквай . Миналото винаги дърпа на зад . Повторенията са за това , да се научим да не му обръщаме внимание .

Релапсите са част от пътя. Никой не успява от раз. Когато продължаваш, чистите периоди се увеличават, а връщането назад става все по-рядко, докато съвсем се загуби. По-горе ти дадох линк към видеата на човек, минал по този път - гледаш ли ги? Има и много други. В сайта yourbrainonporn.com можеш да прочетеш много по темата. Кликни в нета за nofap и ще излязат много мотивиращи клипчета на справили се. С нищо не са повече от  теб - ще се справиш!