chezal

Dim, в сънищата ти се повтарят и редуват продълговати и окръжни предмети и места. Ясно е, кое изобразява мъжкото и кое женското. Анимата, твоята женска природа, се опитва да ти каже нещо, да ти предаде значимо знание. Каналите, мрачният тунел, улиците/по които се луташ/, небостъргачите, които може би чувстваш чужди, са мъжките матрици наложени в нашето съзнание. Те могат да се облагородят посредством своя женски елемент. Каналът достига локвата или минава покрай нея, тунелът свършва в църквата, небостъргачите се свеждат до малкото магазинче. Плочите са труднопреводима за съзнанието ти информация. Наистина, ти все ги гледаш, слушаш, въртиш ги напразно, но това не е симптом за невъзприечивост, а напротив за стремеж към възприемчивост. Ти антиципираш какво ще ти покажат и кажат те, в какво се състои същността им - ето я красивата църква. Циганката също е твоята анима и колкото да е чудно, тя е идентична с църквата и грамофонните плочи. Купувай, вземи от нея, тя ще предугади бъдещето ти и установи реалната ти мъжка същност. Нали, не знаем дали си женен или имаш приятелка, или поне влюбен ли си. Само може да догаждаме. Според мен не си, но това си е малко стрелба в празното. Мисля, в теб има поетичен елемент, повече чувства, които донякъде си откривал в абстрактното. Ако е така, знай, анимата най-добре се разгръща в конкретна жена!

Guest, споменаваш за "костелива ръка зад рамото", аз просто персонифицирам този образ, превръщам го от функция в Някой. Това е част от моето тълкуване. Също казваш "...съм загубила връзка с Него". Тук сама си обозначила субекта. Има загатване на противовес: между божественото и страшното. Едното изтлява, мержелее се, а другото, сякаш претендира нещо от теб. Явно търсиш първото и се пазиш от второто. Двата заека изобразяват тази борба. Да, неправилно употребих думата "взети". Животът на зайците може да бъде съхранен от божественото и отнет от "костеливото". Съновидението ти показва несъзнаваното опасение, че съхранението ще отстъпи на отнемането. Разбира се, това е съновна хипербола, сънят винаги изразява състоянието в свръхразмери и чувствителност. Примерно едно филологическо тълкуване, казваш: "...той, страхът след време се проявява...". От синтактична гледна точка е нямало нужда да изписваш "той" и "страхът" заедно, можела си да си спестиш местоимението "той". Въпросът е защо не си го направила? Психологически ти си казала нещо допълнително, а то е, че страхът не е просто чувство, той е субект. Някой. Костеливата ръка е ръката на страха. Сякаш наоколо има един призрачен някой, който те следва. Двата заека като твое себеусещане, са твоя същност. Костеливата ръка желае тях. Тук искам дебело да подчертая, говоря за вътрешно състояние, а не за материална реалност. Ти не вярваш, че животът на зайците ще бъде запазен. И повтарям, липсва осъзнато самочувствие, доверие в себе си, а оттук и в другите. Преборването се състои в това да проявиш несъзнаваната си увереност, а тя се усеща. Построяваш изреченията с ясно изразени значения, с чувство за детайлите, като в същото време не се отклоняваш.

Guest, в теб има занижена самооценка, която явно съзнаваш. Но криеш дълбоко у себе си свръхмерно самочувствие. Двата заека изразяват крехкостта на самоусещането ти. Страховете ти са латентната претенция у теб да бъдеш, да те оценят - по верният начин. Тези страхове се персонифицират в образа на намиращият-се-наоколо/костеливият/. Изтънената ти връзка с Бога е защото смесваш представата си за Него с представата за Костеливият. Двата заека, тоест ти, трябва да бъдат взети от някого/тази сцена може би се разиграва в несъзнаваното ти/, а ти се опасяваш кой ще направи това. Самата ти казваш, че молбата ти няма достигне до Него и затова ще трябва да предадеш двата заека/разбирай себе си/ на Костеливият. Зайците са в опасност, те са раними - това е съзнаваната ти представа; те са от типа "великански", което изразява напиращия мащаб на реалното ти самочувствие. Заяви смело коя си, без да ставаш самонадеяна; дай воля на истинското мнение за себе си, без да го натрапваш; и ще превърнеш страха в спокойствие и увереност. Осезаемо си интелигентна и чувствителна, знаеш това, но не вярваш в него. Предполагам, че понякога избухваш и сама се изненадваш от това. Казваш, че знаеш от какво си се уплашила и струва ми се, че приемаш това събитие като категорична оценка за своята малостойност. А не е така...

Guest, направи ми впечатление как успяваш в нюанси да отличи отношението си към зайците, а и тяхното състояние. Според мен, ти имаш известна представа какво значи съня ти. Дори можеш да го разтълкуваш в дълбочина. Сподели ни своето мнение, стига да не е особено лично.

Орлин, много съм любопитен да науча нещо повече за "многопластовата реалност". Какво точно представлява обсебването? Има ли други отношения с реалните образи от друг свят? Кое определя какви ще бъдат отношенията с тях? Първите ми са асоциации са с филма "Шесто чувство" и с книгите на Кастанеда. И най-вече, твърде загадъчно звучи предстоящото ти изживяване от нов характер? Ще се радвам ако поясниш някои от тези въпроси; разбира се, в степента, в която прецениш.

Засводената улица е тунел, през който минаваш, за да се преродиш. Не знам доколко ортодоксална е вярата ти и как се отнасяш към популярното разбиране, което твърди, че след смъртта си човек преминава през светъл тунел. Отликата е, че твоят тунел е тъмен. Това е знак за притеснение, че се налага да преминаваш през него. Психоанализата би казала, че се придвижваш из родилните проходи на майката, които по-често се асоциират с мрака. Оттук и присъствието на родителите ти. Те те раждат, те и ще те преведат през новото раждане. Разбира се, не става дума, че ще умираш, напротив, намираш се в етап на промяна, на преобразуване. Площадът и стадионът са места където се сбират множество хора. Те напомнят “мандали”. Мандалата е източно понятие, обикновено кръг, в който има квадрат и изобразява центъра на личността. Човек сънува мандалоподобни места точно когато в душата му настъпва промяна от духовен характер. Светлата и красива църква контрастира на тъмния тунел, тя изразява душевността ти, завършека на процеса по промяна. Тя е един вид прераждането. Липсата на родителите ти в това място показва, че си готов да понесеш новото състояние със собствени сили. “Да се изгубиш някъде” често значи да се промениш, да не си като преди, на въпроса “кой съм аз” да отговориш по-нов начин. Съновидението ти показва нова насока, нови чувства и мисли, които несъзнаваното подава на съзнанието. Твоя задача е да осмислиш промените в душевността ти. Има история за едно съкровище, което само един ден в годината изплува на повърхността на безбрежно море. А при залез слънце отново потъва, защото няма кой да го открие. Предизвикателството на нас като хора е да осмисли значенията, които сърцето ни шепне.

Единомишленици сме по въпроса за психичните отклонения. Искам да споделя следното, а и да попитам. Халюцинациите са грешно интерпретирани сигнали. А липсата им, при обичайно здравите, са резултат от пренебрежение, непризнаване. Болните изтласкват/използваш психоаналитичен термин/ реалната информация и поради тази причина страдат. Но защо чувствителността им не възприема вярно прииждащото, а понася вреди. Социалните внушения ли им пречат вярно да обработят сигналите? Разделението, за което споменаваш на аз и несъзнавано/астрал/ не е ли аналог на Фройдовото разцепване. Или извода ми е: там където няма диференциация се получава разпад. За медикаментите въпросът е ясен, те анестезират, рушат връзката с наречения от теб астрал и вменяват социална адекватност. Да, нужен е силен човек, който да изправи личността на болния; ала болните са много, силните малко. Усилието огромно. И малка провокация: гласовете, които идват отвътре/ако идват наистина отвътре/ не са ли персонификация на неудовлетворени желания?

Благодаря за ласкава ти оценка. Имам разбиране за съновидението ти, но за да бъде наистина вярно едно тълкувание и да се избегнат всички спекулативни заключения, трябва да нахвърлиш някои свои асоциации. Позната ли ти и е тъмната улицата, по която вървиш? Ами площада, стадиона? Ако не, напомнят ли на познати? Или напомнят ли на нещо друго? Вярващ ли си или атеист, мнението ти за църквата, евентуално някой впечатляващ спомен във връзка с някой от елементите на съня... Просто отпусни съзнанието си и кажи нещо повече. Знай, че липсата на асоциации е съпротива срещу тълкуването.

Интересно би ми било да науча мнението ти за психогенните причини за психозите? И могат ли да се отличават от физиологичните? Благодаря предварително!

Кратка психоаналитична бележка: страхът от колабиране крие фрустирано желание за близост, за любов. Както и страх да не разочароваш майката, за която се има съзнание, че ограничава.

Ти си кварталът с небостъргачите, както и блокът, пред който жената събира изхвърлените цветя. Портиерката е твой пазител и съвест. Не-полицаят е чувство за агресия, което догаждаш. Нахлуването е заплаха срещу теб, външна или вътрешна. Кой ще надмогне? Може би малко категорична, но все пак моя скромна версия.

Споделям виждането ти. Желая ти приятно и пълноценно изкарване на предстоящите празници!

Alisa, ако желаеш добави асоциации, за които се сещаш във връзка със съня си. Най-ярък спомен/ситуация свързана с баба ти; отношението ти към Великден и Христос; нова подрбоност от съня, винаги има такава; как мислиш, защо естествения процес по отказ от месната храна се е извършил при теб, тук може би има конкретно събитие, което малко или много е свързано с нагласата ти; освободи ума си и асоциирай свободно, не проявявай критичност към това - има ли чак такава връзка между нещото, което ти хрумва и съновидението. Аз ще ти предоставя моето тълкуване. А ти ще отграничиш вярното от грешното. Поздрави!

Alisa, първо ник-ът ти показва, че обичаш и имаш нагласата да низхождаш в несъзнаваното си. Аз ще ти дам едно юнгианско тълкуване. Образът на баба ти в съновидението е Великата майка. Този образ се появява при жени, когато те имат нужда или са пред прага да постигнат определена степен на осъзнатост. Ако спомените от баба ти са твърде малко и повечето бледи, образът му е много подходящ за употреба от несъзнаваното поради абстрактността му. Несъзнаваното посредством образа на баба ти те посвещава в нещо? Въпросът е в какво? Обикновено посвещението е в нова степен на жественост. Рибата и агнеца са две форми на архетипни връзки с Христос, който възкръсва на Великден. Рибата е Христос като потенциал, като натрупана сила. Исус казва на рибаря Петър и брат му, че ще направи от тях ловци на хора. Христос като Агнец е неговата жертва на Разпети петък, това е превръщането на потенциала в действие. Ти споделяш, че за теб рибата се свърза с вегетарианството, а агнешкото с месоядството. Едното хранене е характерно преди всичко за жените, другото за мъжете. Във всяка жена има един мъжки образ, нарича се "анимус". Функцията на анимуса е в това, да подпомага женското мислене и отношението й с мъжете и мъжкото въобще. Примерно жена с неразвит анимус има закостеняло мислене, агресивна е и потиска женствеността си. Жена с развит анимус в по-голяма степен разбира мъжкото и не проектира неадекватни представи за мъжете, оттук си позволя да разгърне женствеността си. Явно в теб се получава идентификация на анимуса с Христос. Ти ще кажеш, възможно ли е вегетарианството ти, да е в резултат на съпротиви и страх от определено мъжко поведение. Запомни, ако има нещо вярно в това предположение, то трябва да се открие в несъзнаваното. Иска се вникване. Сякаш баба ти казва: Аз, Великата майка, те съветвам, за да бъдеш още повече жена, очисти се от досегашните си мъжки представи и дай воля на нова посока у себе си. Яж месо, приближи се до ония страни от мъжкото, които досега са те плашили. Щом Спасителят е свят, почети мъжкото с месо. Рибата се превръща в Агнец. Потенциалното се активира. Ти сама признаваш, но на второ четене, че понякога ядеш месо...

Фройд никога не е казвал, че всички са невротици. Според него неврозата е конфликт между Аза и вътрешия свят на нагоните, тъй нареченото То; психоза е конфликт между Аза и външния свят. Невротикът изтласква претенцията на нагоните, психотикът отхвърля външната реалност. Първият достига до тревожност, вторият - до халюцинации. Юнг пише - невротикът съзнава Аза си и е критичен към отцепващите части от психиката си, психотикът е дисоцииран дотам, че в него няма Аз, критичността му е изключително занижена. Месатл завършва - неврозата е усилен отказ да опознаеш себе си, психозата е дълбочина на себепознание, което не може да се социализира. Невротикът е амбициозен, това е нишата на болестта му, психотикът - асоциален, тук е лудостта му.

Мисля, че за да се осъзнаеш в сънищата преди всичко се иска да контролираш желанията си. Сънувачът знае, че е в осъзнато сънуване или във второ внимание, защото е силно саморефлексивен; все се пита - аз ли съм това, искам ли намиращото се пред мен? Сънувачът помни сънищата си, защото не ги отличава от деня, не ги подценява. Аз се осъзнавам и помня съновиденията си и уверявам всеки, никак не е трудно.