dimitrovv

Здравейте, 
На 27 съм, мъж. Преди съм пускал тука теми относно тревожност, с която към този момент имам голям напредък. Може би най-големия плюс, който направих в тази насока, е чисто диетичен - спрях кофеина, алкохола и съм намалил сладкото. 
 
В следствие на тези промени, мога да кажа, че ежедневната ми тревожност почти отсъства (възможно ли е да съм бил в непрестанен махмурлук)? 
 
Та, откакто съм с новия начин на живот, в началото се чувствах доста добре, но в последно време ме мъчи мисълта, че годините минават, а нищо не се променя. Буквално сякаш вчера бях на 20. Нямам жена, нямам семейство, чувствам че животът, който живея е абсолютно напразен. На моменти ми идва да се отдам на старите пороци и да "си поживея", обаче имам чувството, че ако го направя, ще се почувствам засрамен от себе си и саботажа в прогреса ми.
 
Имам хубава работа, доколкото това е възможно в България и свързвам двата края. Проблемът е, че това усещане за безсмислие не ми дава покой. Вечерно време преди да заспя, и сутрин след като се събудя в първите мигове си казвам - нов ден, а всичко е същото. 
 
Работата ми не е нещо, което задължително харесвам, а просто нещо, което правя добре. Ходя в офиса и се прибирам вкъщи, ден след ден, едно и също. В някаква "криза" на възрастта ли съм, или съм депресиран? Знам, че за по-големите от вас възрастта около 30 е нищо, но аз се чувствам сякаш целият ми живот е минал и нищо не съм постигнал. Някакви насоки? Нормално ли е това, или да започвам да сменям работата и заниманията?

До колко важно според вас е човек да живее в настоящето и практикувате ли го? Интересно ми е как това е свързано с тревожността, тъй като обикновено когато изпитваме тревожност дори не забелязваме момента в който се намираме, мислите все са в някакви бъдещи ситуации, които се съпоставят с минали, започват се едни анализи и човек сякаш изпуска живота който в момента му се случва. 

Офтопик - как се става автор и творец от жертва? Възможно ли е? 
По въпроса на автора - от това, което си написал личи че имаш проблеми не с това момиче, а с жените като цяло. Единтвеното, което мога да ти кажа е, че докато поставяш някой над себе си, шанса да го спечелиш е нулев, камо ли жена. Това не значи да го унижаваш, или да показваш колко си ти по-важен, а просто да не "инвестираш" толкова от себе си в друг в човек. Нямаш теми за разговор (според мен), защото се чудиш как ще бъдеш приет. Дори прочетох нещо, че си ставал само за да ѝ носиш чантите и други такива глупости. 
Носенето на чанти =/= (не е равно) на секс! Това най-добре го запомни, ще ти е от полза. 
Трябва да ти кажа, че голяма част от момичетата ще те режат, и не го приемай лично - някои просто не са в такъв период, други са във връзки, а за трети просто не си техен тип. Махни коравата външност и се опитай да разбереш , че това че дадена жена не те харесва, не винаги е лично спрямо теб. 
Просто опитвай, и имай нагласата, че е по-вероятно да не стане. Махни си егото от уравнението, отиди, говори си с нея, предложи ѝ да излезете или каквото там искаш да правите, но знай че шанса нещта да не станат е по-голям отколкото да станат, просто статистически е така. Ако те отрежат - случва се, проявяваш разбиране и не го приемаш лично. Колкото си по-фокусиран върху даден човек, толкова повече го задушаваш, жените бягат като дявол от тамян от това. 
Отделно много мразят лепки, или хора които използват "тактики" за да се доберат до секс. Усещат го и няма как да ги заблудиш. Просто не го прави, бъди си себе си (клиширано), и уважавай избора им, който може и да не си ти, но не го приемай лично. Това си е нейният избор, а ти страдаш защото знаеш, че изборът може да не си ти и го приемаш лично, защото си "инвестирал" много чувства в човек който не познаваш. Тук ти е грешката.