[Развитието ми спира, когато съм обвързана]

Здравей Инес,

Пиша след толкова време...

Докато отговарях на последното съобщение, и по-точно, че не си мълча, докато приятелят ми пие, осъзнах, че за пръв път в живота ми, изпитвам истинска загриженост към някого, наречи го любов, или както желаеш и че въобще ми пука за някого другиго освен за себе си. На 30+ съм и живота ми така се стече, че 15 години съм се грижила сама за себе си и само за себе си, и повярвай ми, това не ме направило по-щастлива, а напротив - бях самотна и жалка, объркана, като куче, което гони опашката си.

Осъзнавам, че давам повече в тази връзка, от колкото получавам, и определено емоционално и психически не ми е лесно в момента, но благодарение на тази връзка, минах в следващото ниво на играта, наречена Живот. И да се включа към темата, която пуснах преди година почти,  за тази година, че развитието ми НЕ спря, затова че съм във връзка, а напротив, смятам, че преодолях егоизма си.

Мога да нарека това явление - порастване, и съм благодарна, че ми се случи. Май научих урока си, най-накрая!

Благодаря и на вас.

 

 

 

 

 

 

 

[Развитието ми спира, когато съм обвързана]

Благодаря за цитатите, това съм аз да.

Може би просто ми трябва модел като този описан в следната статия.

Споделям за всички в моето положение, които искат да порастнат, но не знаят как.

http://www.gnezdoto.net/silata-na-jenskata-syshtnost/2579-razlikite-mejdu-zrialata-i-syzavisimata-jena

 

[Развитието ми спира, когато съм обвързана]

Весела Коледа на всички!

Прочетох отговорите много пъти и доста внимателно, но все не ми оставаше време да пиша.

Да си призная, не разбирам напълно нещата, които ми се казват.

Особено, iti! Ако поясни моля, за егото и осъзнаване на грешката?

Изгледах филма, който споменахте - 'Адвокат на дявола'. Но за мен по-важното в този филм се оказа, правото на избор, та дори и сина на дявола направи своя избор. Това какво общо има с кармата? Ако съдабата ни предопределяше какво ще се случи с нас, къде остава нашия избор за това, какви да бъдем, какво семейство искаме да създадем, и дали родителите ни са били добър модел или не? В този ред на мисли, от къде идва това втърдение че 'Защото карма не съществува само за този който не може да я види...' ?

А затова, че се изявявам като спасителка, може би е така, но само ако се оставя на течението и не работя да постигна избора си да имам бъдещето, което искам.

И от днес, ще бъда във свързана връзка, а не обвързана Мисля, че наистина, промяната на тази гледна точка е ключова за мен.

 

 

 

[Развитието ми спира, когато съм обвързана]

В 12/8/2017 at 20:51, Донка каза:

Поздравления  за усилията - струват си, постепенно ще става все по-лесно. Сега понякога ми е трудно да намеря негативите или те ми се струват повърхностни. Постепенно умът се учи на позитивното и му харесва - положителната оценка му дава енергия, отрицателните му я отнемат. 

За третото място - че по какъв начин един нещастен човек може да направи другите щастливи - не разбирам. Какво ще им даде от себе си. За да дам на хората щастие, аз трябва да имам достатъчно стабилно за себе си и в повече за тях. Другото се казва "пожертвах си личното щастие заради вашето" и е агресия. Само се опитай да си представиш как би се почувствала, ако разбереш, че някой си е пожертвал своето лично щастие за теб.... 

Мерси Донка. Истината е, че енергията ми се изчерва от това, че постоянно мисля за неговата зависимост.  Но сега съзнателно ще поставям себе си на първо място. И вярвам, че това ми се случва, защото отраснах със зависим родител и тогава бях дете и не съм знаела какво да правя, просто изпитвах огромна вина и срам постоянно. Сега пак минавам през това, но вече знам, че вината не е моя. Ще се погрижа за себе си!

[Развитието ми спира, когато съм обвързана]

В 12/1/2017 at 17:04, АлександърТ.А. каза:

Вивиан , ето практика , за веднага . Отделяш напр. 15 мин , може би , вечер . И разглеждаш идеята на Донка в тази част :

Като през нея гледаш събитията от деня . Може би ето така  ,, виждам само негативите в другия човек, " -------виждам негови хубави черти .Не само да си го кажеш , А и да си го представиш  възможно най пълно .Без да се насилваш , но всеки ден ,,,по малко .

,, Знам, че звуча жалко и може би хор "    това е , в твоите очи . Виждам съвсем обикновено споделено преживяване .Честото оплакване превърнато в навик . Е навик на ума , потдържащ преживяванията на жертва . Значи човек се чувства жертва по навик , даже и в маловажни случаи .Този навик те кара да казваш ,,звуча жалко" . Дано съм пресилил нещата  за да се изясня .

,,А грижата за мен е на 3-то място сред приоритетите ми" .   Не се заблуждавай . Това никой не може  го  направи . Защото никой болен не може да се грижи за другите  . Дори и само зъб да те боли е трудно да си учтив . А , ако имаш някакво малко неразположение , веднага ставаш раздразнителен . Ако не говорим за Бог , нищо друго не трябва да е преди собственото здраве , физическо и психическо .

Здравей отново и благодаря за обобщението.

Този съвет го пробвах и почти всяка вечер пиша в този дневник. Записвам нещата, които виждам като положителни в другия човек. Но не само, като виждания относно случки от деня. Но, това е толкова много усилия...

За въпроса, че съм на 3-то място, такива са ми вярванията, че такава трябва да бъда, за да бъдат щастливи хората около мен. Но реално, не знам дали това работи. И пак се връщам на начална позиция, че аз не се развивам, защото е по-важно за мен другите да са добре, но пък в крайна сметка се обезличавам и съм нещастна, че не обръщам внимание на своите амбиции.

Намерих в нета тази статия. http://www.maikomila.bg/жените-трябва-да-се-раздават-докато-ум/

Свързвам я  с начина по който се чувствам в момента.

 

[Развитието ми спира, когато съм обвързана]

В 11/26/2017 at 11:50, Misha64 каза:

Повтарянето на семейния модел е нещо неизбежно. Въпросът е да се изловиш в крачка че го правиш, да се самонаблюдаваш...да се саморазобличиш един вид. Един много често срещан капан е че човек в опита си да избяга от модела мислейки се "това на мен няма да допусна никога да ми се случи" и се хвърля в другата крайност. Например ако е имало алкохолик и безотговорен човек в семейството се хвъря към пълен въздържател и свръх отговорен ....обаче...се оказва, че той е бил въздържател спрямо алкохола, но не и спрямо нещо друго , примерно работата си. Може да не е АЛКОХОЛик, но да е РАБОТОхолик. И може да свръх отговорен към своя приоритет - работата си, но напълно безотговорен що се отнася до семейството и отношенията в него. Имам съвсем реален такъв пример. Така, че след ен на брой години, въпросната жена , връщайки ленатата назад се оказва, че не само е изкопирала пак модела, макар и хвърляйки се уж в точно обратното....ами даже го е и "подобрила", т.е. внесла е собствено творчество....но разбира това след десетки години собствени усилию  и самоанализ....може би една терапия щеше да и помогне да осъзнае какво прави много по-рано.....ако тази жена можеше да се довери на когото и да е....но тя не можеше...защото нямаше изграден модел за доверие....така че не и оставаше друго освен да се опитва сама да се хване  в крачка...а животът се оказва  твърде кратък...когато си и пациент и терапевт едневременно...

Здравей Миша64, ами май и аз съм такава, като героинята в историята, единствения ми приоритет беше работата, и то дълги години. Но не съм осъзнавала, че съм се хванала в капана, за който споменахте. За пръв път чувам, но се разпознавам в тази история. Имам чувството, че не живея своя живот.

Знам, че звуча жалко и може би хората тук са прави, че само се оплаквам.

Сега приоритета е връзката ми, но мисля, че копирам същия модел от работата и станаха много отговорности. А грижата за мен е на 3-то място сред приоритетите ми, след връзка и работа.

Благодаря за поста ви, отвори ми очите!

[Развитието ми спира, когато съм обвързана]

В 11/25/2017 at 18:20, Донка каза:

Забелязва се, че говориш с отрицания. Опитай се да ги промениш на положителни форми. Например: 

Мисли какво ИСКАШ, а не какво НЕ  искаш. Какво ПОЗНАВАШ а не какво НЕ познаваш. Вземи лист хартия и се опитай да изредиш ситуации, хора, качества, семейни / приятелски отношения и т.н. все такива неща, които ти харесват. Ако ти текне мисълта към НЕ това, спри, остави да минат поне 3-4 часа и отново се настрой на вълната какво добро и красиво познавам, искам, мога - с примери от реалния живот. Обаче! проверени! Често ние отразяваме само една външна лъскава повърхност на хората и техните отношения, а под тях никак не е розово... Така че - настрани от розовите измислици по възможност (романчета, любовни филми, турски и латино сериали и т.н.) - само реални хора, които познаваш добре. 

Здравей Донка, благодаря. Имам нужда от практически стъпки.

Ще се пробва задължително, събота и неделя. 

[Развитието ми спира, когато съм обвързана]

В 11/20/2017 at 18:18, АлександърТ.А. каза:

Той искаше да каже , да помислиш какво те е привлякло в това положение . Има едно такова положение , че децата са зависими от модела на семейството , в което израстват .Трябват доста усилия вложени чрез любов и разбиране за да се отърси човек от нежелани подсъзнателни модели .

Както казва Василена ще ви трябва специалист . Ако не за твоите страхове , то за неговите зависимости .Но трябва той да го пожелае .Обръщам на това внимание . Защото обикновенно той--другия , не е съгласен . А той предполагам влиза във визията на предстоящия живот . Тогава това  се оказва голяма ,,,,направо планина за преодолявне .

За своето развитие не се тревожи , То върви успоредно с трудностите които преминаваш .Човек може да учи до като е жив---вярно е .

 

 

Това, което ме е привлякло в това положение е, че не искам да повтарям модела на семейство, в което съм отраснала. Затова бях сама дълги години, защото не бях наясно със себе си. 

А сега след като знам какво искам, е още по-трудно да променя възприятията си, защото не познавам друга версия на живота си и нямам поглед какво да правя за да променя нещата.

Малко като кокошката и яйцето.

Някакви идеи?

[Развитието ми спира, когато съм обвързана]

преди 21 часа, iti каза:

Т.е. някой те е принудил с пистолет ли да се събереш с алкохолик като баща ти? Ако се зачетеш, ще видиш че е пълно с оплакващи се като теб. Все са жертва, все друг им е виновен, все са безсилни. Идват да издоят малко съжаление и се скриват след няколко дена.

Не споря, че нямаш сериозен проблем. Такъв пример ти е даден, такъв следваш... Жените отдавна нямат пример какво е това мъж (както и самите "мъже" де) и светогледът им се изгражда от животинското и от поп-културата. Това ви представлява "влюбването"... Без да разбереш, че проблемът идва от теб, и първо трябва да си критичен към себе си, нищо няма да се получи... Поне с такава нагласа потърси професионална помощ, за да не си хвърляш парите на вятъра... Живеем в аморално общество в което всеки се оправя сам както може... Ако не успее, предава моделът нататък към децата си...

Иначе не мисля че жената е способна сама да се развива, че мъж да я "спре". Жената следва. Ако не физически мъж, то идеологичен. Самият този форум, какво е? Иначе жената определено спира развитието на мъжа, поне в днешно време, защото не живеем вече в мъжки доминирано общество. Днешните мъже като цяло са лигльовци, които или пият, или ходят по жени, или са коленичили и с двата крака пред неспирните материални нужди на някоя, която неминуемо ще ги зареже след година, две, защото такива не са и "интересни"...

Ясно е, че не сте живели със зависим човек, иначе нямаше да говорите така. А моята цел и да не следвам примера, който ми е даден, защото това не съм аз.

[Развитието ми спира, когато съм обвързана]

В 11/16/2017 at 15:31, АлександърТ.А. каза:

Вивиан , 

   дали не се сърдиш че се случват непланирани неща ...И дали знаеш по план точно какво искаш .... Не е ли  твърде мъглява визията ти , за живота ?

Точно. И не знам как да реагирам на непланираните неща, защото за момента единственото което знам как да трупам паника, страх и скованост.

[Развитието ми спира, когато съм обвързана]

В 11/16/2017 at 15:09, Василена Христова каза:

Здравейте, Вивиан !

Работата със специалист ще Ви бъде от полза. Често подсъзнателните модели, запаметени от нас между 1 - 6 години, се проявяват в личните ни отношения в бъдеще. Добре ще бъде да поработите върху собствената си самооценка... Уроците са прекрасно нещо, но не е необходимо да бъдат така трудни. Променяйки възприятията за себе си, ще промените и избора Ви за мъж до Вас.

 

Здравейте, благодаря за отговора. Не съм предполагала, че в такава невръстна възраст се изграждат моделите.

Но като се замисля като дете, съм живяла в срам, защото се чувствах не на място в моето семейство и може би оттам идва ниската ми самооценка.

А сега живея в непрестанен страх и се надявам специалист да ми помогне да го продолея.

[Развитието ми спира, когато съм обвързана]

преди 15 часа, Донка каза:

С добавка - зависи от жената до мъжа... 

Здравей, благодаря за отговора, ще разсясните ли ?

[Развитието ми спира, когато съм обвързана]

Здравейте на всички в този форум.

Около 30 годинна съм и съм имала няколко романтични връзки до сега, включително и в момента с човек, който се обичаме.

Забелязах някаква тенденция, че когато съм във връзка, не се чувствам щастлива, постоянно плача и виждам само негативите в другия човек, също се вкопчвам и спирам да се развивам. Контраста идва оттам, че когато съм сама, което е било дълги години, нямам спирачка, и енергията ми е огромна и чувствам, че мога да постигна всичко и се чувствам жива. Също, имам и генерализирана тревожност на база на предишни разговори със специалисти, което допълнително ми замъглява картината.

Как да продължа да се развивам, когато съм обвързана?

Другият проблем, че единия ми родител беше алкохолик, заминал си млад и в момента, съм с такъв тип човек, следващ същото саморазрушаващо се поведение и мога да предвидя всяка негова стъпка, на база на моя личен опит. Дали това, че съм се влюбила в такъв тип човек, спомага да се чувствам спряла?

Знам, че трябва да си науча уроците, но някак си ми се струва, че нещата не зависят от мен и ми се губи смисъла.

С две думи, блокирала съм и не виждам по-далеч от носа си.

Планирам да видя специалист, но искам  да узрее още малко.

Благодаря