Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Случайна

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Случайна

  1. Много се извинявам, но не знам как да намеря координати на Георги Балджиев. Можете ли да ме насочите. Спешно ми е, моля Ви.
  2. Здравейте, Орлин! Благодаря и на Вас за мнението и становището Ви. Възможно е да имам ниска самооценка за себе си, често се самобичувам и не харесвам много неща от характера си. От друга страна, смятам, че съм добър и прекалено състрадателен човек, който истински усеща околните, дори и без да разговаря с тях. От горното разбирам само, че ме чака много работа. А до тогава остава само въпросът - как да се справя? Светли празници! П.С. Смятате ли, че приемът на медикаменти е подходящ в моя случай?
  3. Здравейте! Благодаря и на двама Ви за подкрепата и за желанието да ми вдъхнете кураж. Знам, че е много важно да посещавам психотерапевт, но не знам към кого точно да се насоча, а знам че е важно и да е правилният. С нетърпение очаквам да започна срещите, защото повече не мога и секунда така да продължавам. Можете ли да ми препоръчате такъв в София? Имам чувството, че трябва да приемам и лекарства, но опитът ми с тях сочи само, че имат купища нежелани странични ефекти, които усложняват допълнително ситуацията... Относно книгите - чела съм половината на Луиз Хей (така и не я завърших, стори ми се трудно приложима в ежедневието ми), а другата ще потърся тепърва. Сутринта слушах и за тази на Рюдигер Далке - Болестта като път. Благодаря Ви Василена за хубавите думи, отдавна някой не ми беше говорил по този начин. Всъщност, аз не съм и споделяла за преживяванията си, защото изпитвам смесени чувства като срам, страх от отхвърляне, получаване на отговори като "стегни се, има и по-лошо от това", укори от страна на слушащия (намеквала съм за част от усещанията ми на мои близки, но получих само обвинения за случващото се, както и отговори от рода на "ти мен питаш ли ме какво ми е, знаеш ли, че... " и се започва една тирада, която съм слушала, слушам постоянно и нищо ново не ми дава като информация). Относно спорта - занимавах се активно с йога около две години, но преди година, когато напълнях с 15 кг заради хормонален дисбаланс прекратих, защото ми стана прекалено трудно да изпълнявам асаните. Осъзнавам, че това не е оправдание и съм се изоставила напълно, но в момента ми се струва невъзможно да започна отново - ще ми прилошее веднага. Въпреки това ще опитам. Единственото, което искам и за което се моля е да изляза възможно най-бързо от това състояние, защото не съм полезна на детето си по този начин. А и искам тя да има различно, от моето детство. Живея заради нея и постоянно се терзая дали съм добър родител, дали я възпитавам правилно, как да я подкрепям, а не обременявам, как да й помогна да преживее липсата на ТАТИ в живота й, как да й дам правилен отговор на множеството въпроси, които ежедневно ми задава. Отново благодаря за бързите отговори и за отделеното внимание. Бъдете здрави!
  4. Здравейте и Честито Рождество Христово! На този светъл празник желая здраве и душевен мир! Редно е да се представя, но ще Ви помоля да ме извините, че няма да го направя сега. Ще споделя само, че съм жена на 32г., която има нужда от сериозна подкрепа. Изчетох някои от материалите, мненията и насоките в портала, но като че ли се обърках още повече. Въпреки това се чувствам "на ръба" и реших да Ви пиша с надеждата, че ще ми отделите от времето си. Осъзнавам, че то е ценно и че никой с нищо не ми е длъжен. Но все пак се надявам... И аз като много други имам страхове от какво ли не, но напоследък много се страхувам, че полудявам наистина. Не знам точно какво ми е - дали е депресия, паническо разтройство, страхова невроза, параноя, включително се страхувам от шизофрения... Ще се опитам да съм кратка, но едва ли ще се получи. От около 7-8 години имам проблеми с психиката, които вече имат и сериозни физически прояви. При напрежение или стрес се изпотявам, изтръпвам, треперя и пр. Още в студентските ми години се тревожех за всеки изпит. При подготовката на дипломната ми работа цикълът ми спря и не ми дойде 2 месеца. Същото се повтори при втората ми дипломна за защита на магистърска степен. Минаха защитите и всичко се нормализира. Бях втори курс, когато започнах работа в едно заведение. Там се случи нещо ужасно за мен - бях изнасилена от работодателя си в една злополучна нощ. Няма да навлизам в подробности, защото това не е същественото за помощта, която търся. Просто исках да го отбележа като един от многото ужасни моменти в живота ми. Тогава припаднах и след като се свестих не помнех много от случилото си. Чак след години споделих на семейството си - срамът беше голям, а и не исках с нищо да ги тревожа. Исках да се справя сама. После дойде сватбата, много щастие и една неуспешна бременност, която трудно преживях. Благодаря на Господ, че след това ме дари с най-безценното и единственото, което ме крепи сега - моята прекрасна дъщеря, която е на 5 годинки. За жалост след раждането ме диагностицираха с вегетативна дистония. Лекувах се основно с хомеопатия, за кратко приемах седативи. В този момент съпругът ми започна да пие, забърка се в купища неприятности и когато преди година ми посегна пред дъщеря ни се разделихме. Живея сега сама с малкото ми съкровище. Никога не съм разчитала на родителите си, защото те не могат да ми помогнат, а и не се разбираме никак добре. Майка ми е с няколко заболявания, включително и психическо. Изкарала е един инсулт. Баща ми наскоро направи инфаркт. За около година след развода ми живяхме заедно, уж да сме си от помощ един на друг, но като че ли това само усложни повече нещата. От скоро сме отново сами с малката ми принцеса, но аз съм ужасно нестабилна. Преди няколко месеца се запознах с един мъж, който започна да ме преследва, да ме причаква пред дома ми, включително да ме заплашва и с насилие, ако не съм с него...Последваха няколко жалби в полицията, с което тормозът се приключи. Може би. От тогава започнах да се страхувам от какво ли не - страх ме е, че сме сами, че ако ми стане нещо, няма на кого да разчитам, имам сърцебиене, кошмари, вече не мога и да спя, постоянно си мисля лоши неща, но не свързани с него, а за починалите ми баби и дядовци (Бог да ги прости), треперя, потя се ежедневно, имам тежест в гърдите, прималява ми внезапно, чувствам се постоянно отпаднала, нямам желание за нищо. Животът ми се превърна в ад. Мисля си, че съм тотално психо, че не мога да се организирам за елементарни неща. Страхувам се да не превъртя и да си навредя на себе си или на малкото ми съкровище. Страхувам се от това безсъние да не започна да халюцинирам. Вече ме е страх да оставам сама, защото не мога да се съсредоточа върху ежедневни неща - гледане на филм, четене на книга (Боже, как искам да прочета някоя хубава книга)...Останах без приятели и самотата допълнително усилва всичките ми преживявания. Знам, че трябва да направя нещо, но не знам какво точно трябва да е то. Постоянно се страхувам, че ще припадна, ще получа инфарт или инсулт, че ще полудея тотално. Вече месец съм непрекъснато изтръпнала, с горещи вълни, тремор на ръцете, понякога задух, понякога ми причернява, понякога ми се потят ръцете, вътрешно ми е напрегнато, глъхнат ми постоянно ушите, всеки ден ми се вие свят и всякакви оплаквания, които вероятно сте чувала многократно. Част от усещанията са ми познати и отдавам на дистонията, която имам. Но друга мисля, че са на психична основа. Събуждала съм се с паническа атака, спя повърхостно и по няколко часа на денонощие, стряскам се и първото нещо за което се сещам са черните мисли за всичко преживяно с бившия ми съпруг, с родителите ми, с работата ми и каквото ли още не. Ежедневно си спомням за починалите ми баба и дядо, за починалия ми наскоро свако. Имам чувството, че главата ми е надута като балон и ще експлоадира. Мускулите са ми постоянно сковани. Страхувам се когато видя болен човек на улицата или в градския транспорт, страхувам се че и аз съм болна и съм за лудницата. Започнах да се страхувам, че ще припадна когато вляза да се изкъпя и си мия главата - от горещата вода, от задуха в банята... Знам, че ми личи и това ме притеснява. Понякога дори си мисля, че хората по улиците ме обсъждат, че съм болна...Страхувам се и да не започна да си говоря сама... В момента имам гости за една седмица и не знам какво ще правя когато си отидат. Изпитвам ужасна нужда от положителни емоции, от спокойни и уравновесени хора около мен. И от подкрепа...от това да повярвам, че има светлина в тунела. Вярващ човек съм и знам, че трябва да се уповавам единствено в Бог. Ще съм безкрайно благодарна, ако можете да ме насочите. Предварително благодаря за отделеното време, за вниманието, за вникването в проблема ми. Съжалявам, че ви натоварих и аз, както многото други хора, на които отговаряте. Весели коледни и новогодишни празници! Бъдете здрави!
×
×
  • Добави...