Аделаида

Има, разбира се! Аз ще мога евентуално на 6-ти! Ще следя темата и при възможност ще се включа с удоволствие!

Относно токсичността в козметиката, мога да споделя, че в последно време от крема за лице, който използвам въпреки че не се мажа с него точно около очите сутрин ставам с подутини под очите, и това се дължи на козметиката. Крема, който не е използвам не е от скъпите и силно, но е факт, че не ми понася! Като Диана и аз считам, ме е по добре капка парфюм отколкото дезодорант и талк или каквото и да е, което запушва порите, пудрите, и фон дьо тена също запушват порите. избягвам скъпата козметика, която е от типа медицинска, защото голяма част от нея е много силна и при спиране има обратен ефект, все пак природата ни е създала и за остареем, не сме вечни, а и някои жени с напредване на възрастта стават все по - чаровни Все пак всяка възраст има своя чар. забелязала съм и нещо друго, моята кожа също е суха и преди постоянно се мажех с кремове и лосиони за тяло...и колкто повече се важе, толкова повече тя искаше и се изсушаваше и казваше: Още, още....в един момент намалих мазането и то доста....а тя...вече не иска толкова много Хубаво е да се използва чист зехтин, кисело мляко, мед...

Приказно!

Благодаря Ви!!! Честит Рожден Ден, Миленче! Бъди здрава, обичана, ценена...

Често се случва в ежедневието ми, без музика ми е ...трудно! Чувството ми е познато! Днес се зарадвах на приятната среща със Светлата - нашето Светле!

wonderful, Благодаря!!! ПРИКАЗКА ЗА МОМИЧЕТО И ЗВЯРА То върви през гората… По следа непозната. Под луната… Луната! Остър рог във нощта. Тъжен мирис на мухъл… Сънен крясък на бухал. Вятър зъл е издухал всички мъртви листа. То е вече без сила… Като филм. Като трилър. Вълк – безмилостен килър се промъква отзад.. Със дебела тояга я очаква на прага и една баба Яга в своя черен палат. Една малка принцеса… Ах, джуджетата где са? Дъжд на плътна завеса… И една светлинка. Посред мрака… Пролука… Приближава… Мъждука… Ето, тя ще почука с отмаляла ръка. Кой е там… Кой я чака? За кого посред мрака тя върви… Не заплака… Не се спря ни веднъж. Изподрана… И гола… Ето: тайна парола… И стои на престола дявол в образ на мъж. Туй е сън… събуди се! Наркотик… Опомни се. Не отивай… Върни се Той е толкова стар! В тази тайна бърлога не, не влизай за бога. Ето, виж двата рога на зловещия звяр. Но защо го целуна право в злата муцуна. Звънна някаква струна… Припев нежен и нов. Като в приказка стара. бълват облаци пара… Ах, изчезнал е звяра разтопен от любов. Малка моя… Не бива. Не плачи… Той отива във една по-щастлива, по-прекрасна страна. Но и там… Той сънува… как без него тъгува и в съня го целува една малка жена… Недялко Йорданов

Скоро усетих Любовта на родителите си като подкрепата и опората, от които имах нужда, да усетиш загрижеността, разбирането на родителите си в подходящият момент и когато вече и ти си зрял е толкова много...

На изненадата, която получих, на любовта, на топлината....

http://vbox7.com/play:9be111de

На Слънцето в себе си!