Аделаида

И аз като Диана и Добромир не одобрявам кампаниите с SmS-ите, въпреки, че често сърцето ми не се сдържа и пускам. Но въпроса е друг, че вместо да се пълнят гушите на Мтел, Глоб и Вива, тези пари наистина по-добре да отиват по предназначение, директно за дарение-в сметка или на място. Иначе ВипБрадър реши, че толкова се е изчерпал откъм простотия, че е крайно време да се заложи на нещо по така-милосърдието на българина, и да се четка по тънката му струна така, че да се съберат купища пари и да се оправи паднали му иначе имидж. Иначе благотворителност и духовност са тясно свързани понятия, но не е задължително да са вървят винаги ръка за ръка и това е факт.

Преди няколко дни сънувах, че намирам в близост до нас крава, която се оказва, че не е на никого и си я взех пред блога или тя дойде с мен вече не помня....Но истината беше, че я галех, радвах и се, беше много красива светло кафява и освен това много се притеснявах за нея, защото се чудех с какво ще се храни. Та както и да е късах и тревица и и носех, после заваля дъжд, аз пак се притесних за нея - къде между блоковете ще се скрие и после се събудих.... Така и не можах да си го разтълкувам?

А тази физическа красота дали има своята обективна оценка за Мис България 2009?

град Мелник - Богозиданият град: Днес Мелник, привличал над 150 г. вниманието на именити гръцки, френски, руски и български изследователи, е известен най-вече с виното, скалите и възрожденската си архитектура. Посетителите му обаче не знаят почти нищо за 23-вековното културно-историческо наследство на града. Единственият известен манастир в района на Мелник е Роженският. Някога обаче Мелник имал 70 църкви и манастири. От тях досега са разкрити само 21. А действащи и в момента освен Роженският манастир са само още 3 църкви. Археолозите ще проучват манастира "Св. Богородица Пантанаса". Той е вторият в града, построен през XIII век от неговия владетел деспот Алексий Слав - племенник на първите Асеневци, женил се два пъти за европейски принцеси и по този начин съюзил се с двама балкански императори - латинския Анри и епирския Теодор Комнин. Манастирът "Пантанаса" е функционирал до 1913 г., а днес е в руини. Малцина туристи изобщо са чували за него, макар че стенописите му са с европейска значимост. Ктиторски надпис датира фреските от 1289 г. и така, според френския учен Пол Пердризе, те изпреварват дори епохата на Джотто - родоначалник на Италианския Ренесанс. Археологически проучвания в Мелник започват преди 39 години. Дотогава първото сведение за него е било от времето на цар Самуил - 1014 г. Разкопките "връщат" назад историята на града с повече от 13 века, в предримската епоха (III-II в. пр. н. е.), откогато са първите следи от трайното му обитаване. Проучени са ред паметници - крепостни съоръжения, къщи и стопански сгради, повечето от епохата на Средновековието, функционирали и през Възраждането. Завършени са разкопките на съществувалия 7 столетия (XIII-XX в.) манастир "Св. Харалампий" - "Св. Архангели", намиращ се на платото "Св. Никола" - ядро на средновековния Мелник. В него е открита двуслойна църковна живопис от началото на XIII век и от края на XVI век. Някои от вече реставрираните фрагменти могат да се видят в Историческия музей в Благоевград. Също така е проучена една от най-ранните църкви, посветена на Св. Параскева, позната повече със славянското си име Св. Петка. Култът към светицата, търновска и българска закрилница, тръгва от цар Иван Асен II, който след победната битка при Клокотница (1230 г.) пренася мощите й в столицата Търново. "Богозидан град" е нарекъл Мелник в своя дарствена грамота от 1356 г. сръбският крал Стефан Урош. Мелнишката крепост пък била считана за "богоспасена". С подобни "божествени" епитети през Средновековието се кичели само големи градове, които имали "свещена" слава на силни твърдини и християнски центрове. При разкопките в града са открити две от най-старите църковни камбани с надписи в Европа - от XIII век. Едната е дар от деспот Алексий Слав на патрона на града Св. Никола от Мира, а в надписа на втората се споменава император Михаил VIII Палеолог, възстановителят на Византийската империя, който преди това бил управител на града. Турското робство не е попречило на завидните връзки на мелничани с останалия свят. През втората половина на XVIII век например в Кордопуловата къща (която е най-голямата на Балканите от периода на Възраждането) се състояло първото театрално представление с виенски актьори у нас. Пак през тези векове мелничани търгували с вино, пчелен мед и желязо с държави от Централна и Западна Европа. Стоките им стигали дори до Англия и Северна Африка. На територията на Мелник е открито едно от най-ранните тракийски светилища от Римската епоха (I-IV в.). Находките сочат, че е било посветено на Артемида, но служело и като августейон, в който се почитал императорски култ. По времето на княз Борис I градът става най-големият религиозен и административен център в долината на Средна Струма, заменяйки в това отношение античния град при днешния Сандански. Междусъюзническата война през 1913 г. обаче спира развитието му. Голяма част от населението отива към Гърция, като изнася и всички архивни документи и църковни ценности. Затова днес повечето исторически следи за града излизат от архивите на Атонските манастири. Мелник е определен като "град на владетелите". През годините той е бил пресечна точка на византийски, сръбски и български политически интереси. Градът е привличал най-добрите балкански владетели заради могъществото и силата на своята крепост, която никога не е била превземана със сила. Най-известните му управители са деспот Алексий Слав, издигнал го в столица на обширна своя "държава" в първите десетилетия на XIII в., и Константин Драгаш, в чието княжество в последната четвърт на ХIV в. Мелник е бил най-големият център. За безценността на града днес напомня и една легенда от по-нови времена - гърците били толкова пристрастни към него, че при договарянето на Букурещкия мир след Междусъюзническата война гръцкият крал предлагал на България Кавала срещу Мелник, за да остане градът в рамките на гръцката държава. Великите сили не разрешили. Град Мелник е включен и в 100-те национални обекта, забележителна е и Кардопуловата къща в града. Уикипедия

Ягодинската пещера: Пещерата се намира на 3 км. югозападно от село Ягодина. Входът е направен по изкуствен път. Това е една от най-дългите най-интересните пещери в България и най-красивата в Родопите. Ягодинската пещера има 5 нива с обща дължина 10 километра. Превърната е в истинска туристическа атракция - с изградена 1100-метрова пътека, електрофикация и изкуствен тунел 30 метра по ниско от естествения вход на пещерата. В залите могат да се видят чудни сталактити, сталагмити, сталактони, а също така драперит, синтрови езера, хелектити, леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), както и традиционната “стена на греха”, върху която се лепят монети. В пещерата са открити следи от живот от енеолита (4 хил.пр.н.е.), а също и от по-късната бронзова епоха. Уикипедия

Немския доктор Вилхелм Шюслер открива, че малки количества от някои минерали са много полезни за човешкото здраве, когато се приемат в леко потенцирана форма. Той ги нарича тъканни соли, защото те са минерални соли, които се намират в тъканите на здравото човешко тяло. Според него след потенциране минералите лесно се абсорбират от лигавиците на устата в кръвообращението и в клетките. Състав и съдържание на активни вещества: Тъканните соли са 12 на брой: Калциев флуорид (Calcarea fluorica - CF), Калциев фосфат (Calcarea phosphorica - CP), Калциев сулфат (Calcarea sulphurica - CS), Железен фосфат (Ferrum phosphoricum - FP), Калиев хлорид (Kali muriaticum - KM), Калиев фосфат (Kali phosphoricum - KP), Калиев сулфат (Kali sulphate - KS), Магнезиев фосфат (Magnesium phosphoricum - MP), Натриев хлорид (Natrum muriaticum – NM) Натриев фосфат (Natrum phosphoricum - NP) Натриев сулфат (Natrum sulphuricum - NS) Силициев двуокис (Silica - S). Количеството на минералите в тъканните соли и в биокомбинациите са много минимални. Те се употребяват в десетични разреждания, които се наричат потенции. Всъщност Х (римско десет) означава, че има разреждане (потенциране) 1:10, като числото пред Х показва колко пъти това разреждане е последователно направено. Всяка потенция се подготвя като се разрежда минералната сол 1:10, след това се сукусира (разтърсва) разтвора и тогава от това разреждане се приготвя второ разреждане 1:10 така, че 2X означава разреждане 1:100, което отново се разтърсва и т.н. няколко пъти. Съдържанието на активни съставки в различните разреждания са както следва: 3Х е 1:1000, 6Х е 1:1000 000, 12Х е 1:1000 000 000 000. и според информацията са абсолютно безвредни. Употреба Тъканните соли на д-р Шюслер са напълно безопасни и нямат противопоказания. Всички, включително и бебетата могат да приемат тъканни соли в препоръчаните дози. Тъй като в съвременната диета обикновено има недостиг на минерали или те не се усвояват достатъчно добре, това може да доведе до определени оплаквания. В тези случаи употребата на тъканните соли може да спомогне за възстановяване и поддържане на доброто състояние на клетките в тялото, и така за облекчаване на някои оплаквания и подобряване на здравето. Още за този метод: http://www.anhira.hit.bg/bulgaria/tissue_salts.htm; http://www.angelfire.com/alt2/subtle_energ...lin/schuessler/

Здравейте, Аз изсарах 5 дни от житния режим, защото дори да не исках, обстоятелствата валожиха неговото прекратяване. Но въпрки всичко съм доволна, че можах да изкарам и 5 дни. Интересното беше, че всеки изминал дан ми се ядеше все по - малко и все по-малко, даже малко се стреснах...че въобще ще спре да ми се яде... Но вече имам апетит.

Истина е, че ядките са много полезни наистина, но аз лично много не обичам да ги консумерам. Ям, но рядко. Става ми доста тежко от тях. Иначе обичам бадеми.

Аз също се чувствам доста сита. Преди да започна режима не знаех дали няма да изпитвам глад, но и аз така, последната порция жито ми е множко понякога. Но течности пия доста. Малко ми се вие свят, но не е нещо фрапиращо. Интересното е, че около обед ми се доспива и ми се прилягва, но 15-20 минути са ми достатъчни.

Имам кученце за подряване. Намерихм го на я.Копринка заедно с братчето му, което вече си го харесаха и взеха. Ходи на ветеринар всеки ден, чистим го от паразити, имунизации му се слагат и пр...., но ние не можем да го гледаме защото вече имаме едно, та ако някой прояви интерес-негово е. Ето снимки тук: http://media.snimka.bg/2364/010984184.jpg;

Ами аз съм още назад, защото на мен днес ми е втори ден. Не можах да го започна с Вас, защото бях на път, но вчера реших, че никога не е късно и го започнах. Вчера бях супер, никакво главоболие, никаква слабост, даже цял ден чистих в къщи и шетах, но въпреки това се чувствах прекрасно. Започнах режима с радост и готовност. Следващите дни пак ще пиша.

Две малки палета в гората край язовир Копринка се лутаха скимтейки. Бяха слаби и изплашени-нямаше място за кумене и чудене. Решението беше единодушто. Веднага ги взехме с колата и решихме, че ще ги нахраним, ще ги сложим в двора на къщата и след няколко дни мъжа ми ще ги закара на село при баща си докато отраснат. Това беше вчера, а днес вече са тъй щастливи и доволни, тъй игриви и преяли, че моето щастие е едно просто последствие от кучешкото щастие.

България красива, Българите свине!!! Това вероятно е най-подходящият девиз за нази, тия които обичаме да ходим на пикник, да си направим харашото, да апнем, да пийнем и да викаме: ...бреййй, че убу тука на тефирич до Копринка, направо си е арабия... Защо, защо трябва да сме свине, да отидем и вместо после да си съберем останките от задоволените ни нужди и да ги хвърлим, трябва да ги оставим, сякаш вярвайки, че язовира и прикрасните лорови гори ще го пъглътнат и хоп готово. Добре де "свиньо" - като се нахраниш в къщи така ли си оставяш огризките и бутилките от бира на пода и после лягаш там и се завиваш със найлона от свинските кюфтенца? Ами собствениците на заведения в околонстта, та те явно правят същото - а може и там да се е премистило софийското сметище, знам ли, уж новините редовно ги следя, може и да съм хропуснала? Е, аз обаче вярвам, че в природата има равновесие и нещата ще се Уравновесят.