Аделаида

[url="http://i219.photobucket.com/albums/cc166/recado/glimboo/religiosas/0329.jpg"]Източник[/url]

[url="http://i219.photobucket.com/albums/cc166/recado/glimboo/religiosas/0329.jpg"]Източник[/url]

Когато молитвата ти бъде чута, той ще дойде при теб да ти помогне!!! [url="http://i219.photobucket.com/albums/cc166/recado/glimboo/religiosas/0552.jpg"] [/url][url="http://i219.photobucket.com/albums/cc166/recado/glimboo/religiosas/0552.jpg"]Източник[/url]

[url="http://i219.photobucket.com/albums/cc166/recado/glimboo/religiosas/0556.gif"]Източник[/url]

[url="http://georgi.unixsol.org/mypics/worker_bee_v2.jpg"]Източник [/url] [color="#8b0000"][b]Цветница е в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Християните отбелязват влизането на Исус Христос в Йерусалим. В църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. За здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос. Според фолклорната традиция днес завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. На Връбница участвалите в лазаруването моми отиват на реката (на чешма или кладенец) и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба. Имен ден имат всички, носещи имена цветя -Иглика,Божура,Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергина, Грозданка, Далия, Дафина, Делия, Делян /а/, Дилян/а/, Детелин/а/, Жасмина,Здравка, Здравко, Зюмбюла, Ива, Иглика ,Калин(а), Камелия, Карамфила, Китка,Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невена, Петуния , Ралица, Смилян/а/, Теменуга, Теменужка, Трендафила, Фидана, Цвета, Цветан/а/, Цветанка, Цветелин/а/, Цветомир/а/, Цветослав/а/, Цвятко, Череша Явор/а/, Ягода, Ясен/а/, Ясмина. [img]http://www.dnes.bg/images/photos/0069/0000069263-article.jpg[/img] [/b][/color] [img]http://forum.skycode.com/pic/89746-112011933.ROjFH3MZ.IMG_3335r.jpg[/img] [img]http://forum.skycode.com/pic/89691-489236_66.jpg[/img] [img]http://forum.skycode.com/pic/89472-2006996kdy.jpg[/img] [img]http://farm1.static.flickr.com/108/292888228_fe5e8bad96.jpg?v=0[/img] [img]http://forum.skycode.com/pic/89276-frezia-2.jpg[/img] [img]http://forum.skycode.com/pic/89269-306026_54.jpg[/img] [img]http://forum.skycode.com/pic/89144-0_1f043_25dc061d_L-web.jpg[/img] [img]http://forum.skycode.com/pic/89131-370071_98.jpg[/img] [img]http://forum.skycode.com/pic/89010-zumbul_01_goliam.jpg[/img] [img]http://forum.skycode.com/pic/88821-00056.jpg[/img] [img]http://farm1.static.flickr.com/48/110582788_f5b714d4c2.jpg?v=0[/img]

[b]Наричат го Лазаровден, Лазарица, Лазар, Лазарова събота[/b] [b]Лазаровден[/b] е християнски празник, носещ името на Свети Лазар, който се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, [b]Лазаровден[/b] се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Лазарска песен: [b]Лазарова молитва[/b] Лазар се вози на златни колца, низ селото ходи, Богу се моли: - Я дай ми, Боже, ситен дъждец, ситен ми дъждец, роса да роси, трева да никне, паун да пасе, паун да пасе, пера да хвърля, пера да хвърля, моми да берат, моми да берат, моми, невести, моми, невести, венци да вият! [url="http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.public-republic.com/wp-content/e_krai.jpg&imgrefurl=http://www.public-republic.com/magazine/2008/04/1348.php&usg=__eAZ-IE5e4TRo1BfgJ_2usN9YYgI=&h=566&w=400&sz=60&hl=bg&start=10&um=1&itbs=1&tbnid=8fyYPGY6nO6SFM:&tbnh=134&tbnw=95&prev=/images%3Fq%3D%25D0%25BB%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25B0%25D1%2580%25D0%25BE%25D0%25B2%25D0%25B4%25D0%25B5%25D0%25BD%2B%25D0%25B8%2B%25D1%2586%25D0%25B2%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BD%25D0%25B8%25D1%2586%25D0%25B0%2B%25D1%2581%25D0%25BD%25D0%25B8%25D0%25BC%25D0%25BA%25D0%25B8%26um%3D1%26hl%3Dbg%26sa%3DX%26tbs%3Disch:1"]Източник [/url] [img]http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_470x312/d2f7a9a974aae4802dc7d84ffb731c5b.jpeg[/img] [img]http://www.bg-history.info/i/568.jpg[/img] [img]http://i.actualno.com/club.bg/files/2008/04/17//7e3afabc93.JPG[/img] Празникът припомня възкресението на [b]Лазар[/b] - брат на [b]Марта[/b] и [b]Мария[/b], жител на [b]Витания[/b], близо до [b]Ерусалим[/b].[b] Исус Христос[/b] го извежда от гроба и го възвръща към живот на четвъртия ден след неговото погребение, в знак на благодарност за проявеното гостоприемство. Според преданието [b]Лазар[/b] живее още 30 години и умира като епископ на [b]Китон[/b] (о-в [b]Кипър[/b]). Възкресението на [b]Лазар[/b] засилва недоволството срещу [b]Христос[/b] и ускорява неговата смърт. Според вярванията в [b]Североизточна България[/b] на [b]Връбница[/b] "разпускат, пускат умрелите" от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се [b]Лазарската задушница[/b]. В навечерието на [b]Лазаровден[/b] жените ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито. Същата вечер или на [b]Лазаровден[/b] всяка стопанка раздава в селото малки просфорки съобразно с броя на починалите, но винаги нечетно число. Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се извършва преди изгрев слънце на [b]Връбница[/b]. В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното. В българската традиция [b]Лазаровден[/b] е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването. [url="http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://i.actualno.com/club.bg/files/2008/04/17/7e3afabc93.JPG&imgrefurl=http://bulgaria.actualno.com/news_159282.html&usg=__3hPeBu-3Uzg4ML8vMocl7CBrJio=&h=360&w=480&sz=42&hl=bg&start=4&um=1&itbs=1&tbnid=QHWO0c-MhLaEnM:&tbnh=97&tbnw=129&prev=/images%3Fq%3D%25D0%25BB%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25B0%25D1%2580%25D0%25BE%25D0%25B2%25D0%25B4%25D0%25B5%25D0%25BD%2B%25D0%25B8%2B%25D1%2586%25D0%25B2%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BD%25D0%25B8%25D1%2586%25D0%25B0%2B%25D1%2581%25D0%25BD%25D0%25B8%25D0%25BC%25D0%25BA%25D0%25B8%26um%3D1%26hl%3Dbg%26sa%3DX%26tbs%3Disch:1"]Източник[/url]

[url="http://www.public-republic.com/wp-content/e_krai.jpg"]Източник [/url] На този български празник, по традиция се става рано сутрин още преди изгрев слънце и се събират билки, защото според обичая, тогава те са с най-силен заряд и най-лековити!!!

[url="http://195.149.248.189:8080/2009-11-16/4dcbbb9dedd68b9269cd955d5975a56b_300x0.jpg"]Източник[/url]

[url="http://i.dailymail.co.uk/i/pix/2008/06/23/article-1028888-01B7392E00000578-245_468x602.jpg"]Източник [/url] [img]http://thumbnail059.mylivepage.com/chunk59/1613284/1228/small_%D0%94%D0%95%D0%92%D0%90-%D0%9C%D0%90%D0%A0%D0%98%D0%AF%20.jpg.jpg[/img]

[url="http://2.bp.blogspot.com/_CzvdA-NZnhM/Stct0bOXBII/AAAAAAAABec/5kReQ_9tYjE/s1600-h/my_forest_is_painted_RED.jpg"]Източник[/url]

[b][size="3"][color="#ff0000"][i]Хоро българско се вие..извива!!![/i][/color][/size][/b][url="http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=3471.0"] [/url] [url="http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=3471.0"]Източник[/url] [img]http://www.horo.bg/resources/images_full/Image00001.jpg[/img] [img]http://zvezdichka.blog.bg/photos/8593/festival_2009_14(2).jpg[/img] [img]http://zvezdichka.blog.bg/photos/8593/festival_2009_11(2).jpg[/img] [img]http://zvezdichka.blog.bg/photos/8593/festival_2009_21(2).jpg[/img] [img]http://zvezdichka.blog.bg/photos/8593/P8230004_obr1(2).jpg[/img] [url="http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://zvezdichka.blog.bg/photos/8593/original/festival_2009_11(2).jpg&imgrefurl=http://zvezdichka.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/09/26/unikalnoto-na-festivala-na-folklornata-nosiia-prez-2009-g-v-.404390&usg=__L7FiPtKm8yUKrp5jPnGGFZuqveA=&h=312&w=600&sz=45&hl=bg&start=102&um=1&itbs=1&tbnid=d2xco-YA60onhM:&tbnh=70&tbnw=135&prev=/images%3Fq%3D%25D0%2591%25D1%258A%25D0%25BB%25D0%25B3%25D0%25B0%25D1%2580%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8%2B%25D0%25BD%25D0%25B0%25D1%2580%25D0%25BE%25D0%25B4%25D0%25BD%25D0%25B8%2B%25D0%25BD%25D0%25BE%25D1%2581%25D0%25B8%25D0%25B8%2B%25D1%2581%25D0%25BD%25D0%25B8%25D0%25BC%25D0%25BA%25D0%25B8%26start%3D90%26um%3D1%26hl%3Dbg%26sa%3DN%26ndsp%3D18%26tbs%3Disch:1"]Източник[/url] [img]http://dariknews.bg/uploads/news_images/200912/photo_verybig_453140.jpg[/img] [url="http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://dariknews.bg/uploads/news_images/200912/photo_verybig_453140.jpg&imgrefurl=http://dariknews.bg/view_article.php%3Farticle_id%3D453140&usg=__1JpwkOS3hpqv1eCyv-2RFHH5eTw=&h=414&w=620&sz=124&hl=bg&start=58&um=1&itbs=1&tbnid=jeQkYYUA0fP8dM:&tbnh=91&tbnw=136&prev=/images%3Fq%3D%25D0%25A0%25D1%258A%25D1%2587%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B8%25D1%2586%25D0%25B0%2B%25D1%2581%25D0%25BD%25D0%25B8%25D0%25BC%25D0%25BA%25D0%25B8%26start%3D54%26um%3D1%26hl%3Dbg%26sa%3DN%26ndsp%3D18%26tbs%3Disch:1"]Източник [/url] [img]http://www.balkanfolk.com/bg/pic/gallery/thumb1/564-folkdancegroupatchitalishtehristobotevvarshets.jpg[/img]

[u][color="#810081"][url="http://2.bp.blogspot.com/_YB7CEloMcRY/Swo8E1mKYwI/AAAAAAAABOE/lbzsln6w5Co/s1600/DxO26168+Preselnizi+ot+Bansko+cor+r.jpg"][img]http://2.bp.blogspot.com/_YB7CEloMcRY/Swo8cPf99BI/AAAAAAAABOM/w2wO5l5Wjrk/s1600/DxO26169+cor+r.jpg[/img] [img]http://3.bp.blogspot.com/_YB7CEloMcRY/SwpAnVYlEkI/AAAAAAAABOc/4k9Al7LhUEE/s1600/DxO26171+cor+r.jpg[/img] [u][color="#810081"][/url] [u][color="#810081"][/color][/u] [url="http://img188.imageshack.us/img188/2485/13184670.jpg"]Източник [/url] [url="http://2.bp.blogspot.com/_YB7CEloMcRY/Swo8E1mKYwI/AAAAAAAABOE/lbzsln6w5Co/s1600/DxO26168+Preselnizi+ot+Bansko+cor+r.jpg"][/color][/u]Източник[/url] [url="http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://2.bp.blogspot.com/_YB7CEloMcRY/Swo8E1mKYwI/AAAAAAAABOE/lbzsln6w5Co/s1600/DxO26168%2BPreselnizi%2Bot%2BBansko%2Bcor%2Br.jpg&imgrefurl=http://uniquebulgaria.blogspot.com/2009/11/blog-post.html&usg=__rImu_aMz13fvqwXJCB8Eg09Neng=&h=1062&w=500&sz=169&hl=bg&start=70&um=1&itbs=1&tbnid=9RVREsWwcLIQBM:&tbnh=150&tbnw=71&prev=/images%3Fq%3D%25D0%2591%25D1%258A%25D0%25BB%25D0%25B3%25D0%25B0%25D1%2580%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8%2B%25D0%25BD%25D0%25B0%25D1%2580%25D0%25BE%25D0%25B4%25D0%25BD%25D0%25B8%2B%25D0%25BD%25D0%25BE%25D1%2581%25D0%25B8%25D0%25B8%2B%25D1%2581%25D0%25BD%25D0%25B8%25D0%25BC%25D0%25BA%25D0%25B8%26start%3D54%26um%3D1%26hl%3Dbg%26sa%3DN%26ndsp%3D18%26tbs%3Disch:1"]Сайт[/url] [/color][/u] [img]http://www.public-republic.com/wp-content/uploads/nosii/shevica_s.jpg[/img] [img]http://www.narodninosii.com/img/051.jpg[/img] [img]http://www.horo.bg/resources/images_full/Image00008.jpg[/img] [img]http://www.jeravna.com/assets/festival_2009/festival_2009_40.jpg[/img] [img]http://img202.imageshack.us/img202/9073/83301497.jpg[/img] [img]http://img198.imageshack.us/img198/5572/01jpgc.jpg[/img] [url="http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=3471.0"]Източник[/url]

[url="http://dariknews.bg/uploads/news_images/200905/photo_verybig_359261.jpg"]Източник[/url]

[color="#4b0082"][size="2"][b]Ивановските скални църкви[/b] се намират на 18 км. южно от град [/size][/color][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B5"][size="2"][color="#4b0082"]Русе[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"]. Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F"][size="2"][color="#4b0082"]България[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"] с добре запазените си [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81"][size="2"][color="#4b0082"]стенописи[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"]. За разлика от традиционните манастири, които се състоят от 1–2 църкви, монашеска и стопанска части, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%9B%D0%BE%D0%BC"][size="2"][color="#4b0082"]Русенски Лом[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"] и свързани с пътеки и скални стълби. Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.[/color][/size] // [b][color="#4b0082"][size="2"][/size][/color][/b] [size="2"][color="#4b0082"]Църквите и всички помещения край тях в местността "Писмата" при с. Иваново образуват големия [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80"][size="2"][color="#4b0082"]скален манастир[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"] "Свети архангел Михаил". Той е основан през 20-те години на XIII век от монаха [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%BC_I_(%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%85)"][size="2"][color="#4b0082"]Йоаким[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"], избран по-късно за първи [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B8%D1%8F"][size="2"][color="#4b0082"]търновски патриарх[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"]. През целия период на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BE_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE"][size="2"][color="#4b0082"]Второто българско царство[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"] (XIII-XIV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80"][size="2"][color="#4b0082"]ктитори[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"] са царете [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD_II"][size="2"][color="#4b0082"]Иван Асен II[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"] (1218-1241), [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80"][size="2"][color="#4b0082"]Иван Александър[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"] (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети.[/color][/size] [size="2"][color="#4b0082"]Манастирът има сложно устройство и обединява комплексите от скални помещения край т. нар. "Затрупана" църква (параклис "Св. арх. Михаил"), Кръщалнята, Господев дол, "Съборената" църква ("Св. Теодор") и църквата "Св. Богородица". В манастирските храмове е запазена стенна живопис от XIII и XIV век, която е сътворена от видни столични майстори и представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата "Св. Богородица" от средата на XIV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво граматик. С книжовно-просветната дейност на манастира се свързва създаването на т. нар. "[/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA&action=edit&redlink=1"][size="2"][color="#4b0082"]Висарионов патерик[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"]". През XIV век манастирът е център на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B7%D1%8A%D0%BC"][size="2"][color="#4b0082"]исихазма[/color][/size][/url][size="2"][color="#4b0082"]. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. През XVIII век е обект на поклонение.[/color][/size] [color="#4b0082"][size="2"]Ивановските скални църкви [/size]са включени в [/color][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%AE%D0%9D%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%9E"][color="#4b0082"]списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО[/color][/url][color="#4b0082"] и са един от 9-те такива обекта в България. Популярен туристически обект.[/color] [color="#4b0082"][/color] [url="http://indreal.blog.bg/photos/20335/original/pic_9992481_0142632.jpg"]Източник [/url] [img]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1b/Entry_of_church.jpg/789px-Entry_of_church.jpg[/img]

[size="2"][color="#006400"][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Madara_rocks.jpg"]Източник[/url] Мадара е название на историко-археологическия [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82"][size="2"][color="#006400"]резерват[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], който обхваща няколкостотин декара площ, която от [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/2006"][size="2"][color="#006400"]2006[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] година трябва да бъде и защитена територия. Центърът на резервата е около Голямата пещера - скален навес с височина около 30 метра, и намиращата се в близост Малка пещера. И двете природни образувания са давали подслон на най-древното население на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8"][size="2"][color="#006400"]Балканите[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"]. Поради внушителността и необичайността си, както и заради обилната вода, изтичаща от скалите, те са се превърнали в най-големия култов комплекс на Балканите - много по-древен и мащабен от [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8"][size="2"][color="#006400"]Делфи[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B0&action=edit&redlink=1"][size="2"][color="#006400"]Додона[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] или останалите известни днес в [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0"][size="2"][color="#006400"]Европа[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] прорицалища на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8"][size="2"][color="#006400"]гърците[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"].[/color][/size] [size="2"][color="#006400"][/color][/size][img]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e1/Madara_rocks_2.jpg/789px-Madara_rocks_2.jpg[/img] [b][size="2"][color="#006400"]Първите научни съобщения за Мадара прави през [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/19_%D0%B2%D0%B5%D0%BA"][size="2"][color="#006400"]19 век[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%93%D0%B5%D0%B9%D0%B7%D0%B0_%D0%A4%D0%B5%D1%85%D0%B5%D1%80&action=edit&redlink=1"][size="2"][color="#006400"]Гейза Фехер[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], по-късно детайлизира [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BB_%D0%A8%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BF%D0%B8%D0%BB"][size="2"][color="#006400"]Карел Шкорпил[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], а първите археологически сондажи и проучвания - [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D1%84%D0%B0%D0%B8%D0%BB_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2"][size="2"][color="#006400"]Рафаил Попов[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"]. Повечето учени в началото концентрират усилията си да анализират и обяснят същността на Мадарския релеф. Според първите публикации той изобразява [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D1%80%D1%83%D0%BC"][size="2"][color="#006400"]хан Крум[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"]. Втора научна школа свързва създаването му с [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3"][size="2"][color="#006400"]Омуртаг[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], а най-новите обяснения на сравнително младата генерация археолози и учени са, че най-вероятно това е образ на Бога - [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BC"][size="2"][color="#006400"]епоним[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] на българите. За сравнение подобно конно изображение на Бог Ахурамазда съществува близо до [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%8F"][size="2"][color="#006400"]персийската[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] столица [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%BD"][size="2"][color="#006400"]Ктезифон[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], но е по-ранно и стилистично различно. Освен това е в обща композиция с персийски владетел, на когото връчва знаците на властта. Възможно е, допускат някои учени, Мадарският релеф да е заимстван, запаметен от българите по пътя им към земите на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F"][size="2"][color="#006400"]Византийската империя[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] и изваян в скалите като знак на българското им притежаване.[/color][/size][/b] [size="2"][color="#006400"]От [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/2003"][size="2"][color="#006400"]2003[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] година екип на доц. Неделчо Неделчев и Георги Атанасов от Шуменския регионален исторически музей и Шуменския университет локализираха и проучиха местна работилница за оброчни плочки с образа на тракийския конник. Въз основа на иконографска близост доцент Неделчев се опита да обоснове наличието на Мадарския релеф със запазената традиция да се почита конникът. В местния музей се съхранява и един от малкото запазени по нашите земи слънчеви часовници с изображение на Орфей, което е пряко свидетелство за наличие на орфически култ.[/color][/size] [size="2"][color="#006400"]Площта около светилището вероятно е мащабно сателитно селище на големия култов комплекс под скалите - все още непроучена, поради липса на средства. В средата на 20-ти век е разкопана твърде голяма по площ римска вила (над 2 декара), разположена на възвишение над сегашната ж.п. гара.[/color][/size] [b][size="2"][color="#006400"]Голямата пещера [/color][/size][/b] [size="2"][color="#006400"]Още древните траки превръщат Мадарската Голяма пещера в светилище. Намерени са оброчни плочки на Богинята-майка [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B4%D0%B0"][size="2"][color="#006400"]Бендида[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D1%84%D0%B8&action=edit&redlink=1"][size="2"][color="#006400"]Трите нимфи[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] и на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%81%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D0%B9"][size="2"][color="#006400"]Асклепий[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"]. Най-интересен обаче е фрагментът от [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%80"][size="2"][color="#006400"]мраморен[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] къс със [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BA"][size="2"][color="#006400"]зодиакалните[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] знаци, което е пряко доказателтво, че в скалния храм е пребивавал прорицател-гадател, какъвто вероятно е имало в по-големите тракийски светилища, споменати от античните извори. Родопските светилища са посещавани и от гърци и [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B8"][size="2"][color="#006400"]римляни[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], поради граничната зона. Светилищата на север от [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%81"][size="2"][color="#006400"]Хемус[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] остават сравнително непознати за античните автори, като изключим [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%81&action=edit&redlink=1"][size="2"][color="#006400"]Хелис[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] и зафиксирания там култ към Залмоксис. [img]http://ninaantonova.blog.bg/photos/9933/original/001249026_1.jpg[/img] [/color][/size] [b][size="2"][color="#006400"][img]http://www.photostreet.info/img/article/91/data/1302_desc.jpg[/img] [b][size="2"][color="#006400"][/color][/size][/b] Християнският параклис под Голямата пещера[/color][/size][/b] [size="2"][color="#006400"]По това време в подножието на скалата, в близост до Голямата пещера е изграден и манастирски параклис. Според няколко ясновидки той е бил посветен на местна светица, чието име е забравено. Параклисът е разрушен през 14-тото столетие по време на унищожително земетресение, затрупало и единствения стълбищен достъп (така наречения таен вход) до крепостта на скалното плато. Крепостта е изградена през 2-3 век преди новата ера, подновявана от римляни, българи и византийци. Има сведения, че съществува до идването на османските орди. [/color][/size]

[size="3"][color="#000080"]Ма̀дарският конник е археологически [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA"][size="3"][color="#000080"]паметник[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"], представляващ изсечен в скалите [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%84"][size="3"][color="#000080"]барелеф[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"] на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F"][size="3"][color="#000080"]България[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"], близо до село [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B0"][size="3"][color="#000080"]Мадара[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"] и на 20 км от град [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD"][size="3"][color="#000080"]Шумен[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"]. Обявен е за паметник на световното наследство от [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%9D%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%9E"][size="3"][color="#000080"]ЮНЕСКО[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"] през [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/1979"][size="3"][color="#000080"]1979[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"] г. На 29 юни 2008 г. Мадарският конник е обявен за глобален символ на България, след проведена национална анкета. [/color][color="#000080"]Релефът представлява триумфиращ владетел - символ на мощта на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0"][size="3"][color="#000080"]Първата българска държава[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"]. В естествена големина са изобразени [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA"][size="3"][color="#000080"]конник[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"] в ход надясно, [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B5%D0%BB"][size="3"][color="#000080"]орел[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"] в хералдична поза, летящ пред него, подскочило [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%87%D0%B5"][size="3"][color="#000080"]куче[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"], което го следва и прободен с копие [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8A%D0%B2"][size="3"][color="#000080"]лъв[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"], повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции ([/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA"][size="3"][color="#000080"]тракийски конник[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"]). Детайлите определят датировката (началото на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/8_%D0%B2%D0%B5%D0%BA"][size="3"][color="#000080"]8 век[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"]) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, свързваща изображението с хан [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BB"][size="3"][color="#000080"]Тервел[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"] ([/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/701"][size="3"][color="#000080"]701[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"]-[/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/721"][size="3"][color="#000080"]721[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"]). [/color][color="#000080"]Около фигурата на конника са издълбани надписи на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA"][size="3"][color="#000080"]гръцки език[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"] с важни сведения за [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F"][size="3"][color="#000080"]българската история[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"]. Професор [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%91%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2"][size="3"][color="#000080"]Веселин Бешевлиев[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"] предполага, че надписът може "да стои във връзка с името [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%85"][size="3"][color="#000080"]Аспарух[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"]". Някои изследователи споменават и българските канове [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%83%D0%BC"][size="3"][color="#000080"]Крум[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"] и [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3"][size="3"][color="#000080"]Омуртаг[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"]. [/color][color="#000080"]Паметникът е част от голям античен археологически комплекс, обхващащ обекти с религиозно, културно и военно предназначение. Стръмни стъпала вляво от релефа водят до [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE&action=edit&redlink=1"][size="3"][color="#000080"]Мадарското плато[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"] на 431 м височина. Наблизо се намират и първите две български столици: [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0"][size="3"][color="#000080"]Плиска[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"] и [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2"][size="3"][color="#000080"]Преслав[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"]. [/color][color="#000080"]Мадарският конник е сред [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B0"][size="3"][color="#000080"]Стоте национални туристически обекта[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"] на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%A2%D0%A1"][size="3"][color="#000080"]БТС[/color][/size][/url][size="3"][color="#000080"]. [/color][color="#000080"]Мадарският конник е един от деветте обекта в България, включени в [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%AE%D0%9D%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%9E"][size="3"][color="#000080"]списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО[/color][/size][/url][url="http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Madara-3.gif"] [/url] [url="http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Madara-2.jpg"]Източник [/url] [img]http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Madara-3.gif[/img] Мадарският Конник с околните надписи. [url="http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Madara-3.gif"]Източник[/url]

[url="http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.sa-diamonds.bg/upload/images/content/lrg1233062066.jpg&imgrefurl=http://www.sa-diamonds.bg/index.php%3Flang%3Dbg%26cont%3Ddata%26page%3D6&usg=__rn2OT_uWQDm73LeXc6ThEW4gt_M=&h=512&w=768&sz=35&hl=bg&start=4&um=1&itbs=1&tbnid=bgnbBYVkWbZo3M:&tbnh=95&tbnw=142&prev=/images%3Fq%3D%25D0%25B8%25D0%25B7%25D1%2583%25D0%25BC%25D1%2580%25D1%2583%25D0%25B4%25D0%25B8%2Bpictures%26um%3D1%26hl%3Dbg%26sa%3DX%26tbs%3Disch:1"]Източник[/url] [size="2"][url="http://www.bijuta.bg/index.php/auctions/stone"][b][color="#074fa1"]Скъпоценнният камък[/color][/b][/url][url="http://www.bijuta.bg/index.php/jewellery-auctions/gemstones/5/Bijuta+s+izumrud/1"][color="#074fa1"] [b]Изумруд[/b] [/color][/url]е камъкът на богинята Венера, а в Древен Египет е наричан “талисманът на Изида”. Този [url="http://www.bijuta.bg/index.php/auctions/stone"][b][color="#074fa1"]скъпоценен камък [/color][/b][/url]има способността да се свързва с подсъзананието на човека и подсигурява привързаността на любимия или любимата.Този [url="http://www.bijuta.bg/index.php/auctions/stone"][b][color="#074fa1"]скъпоценнен камък[/color][/b][/url] пази от демони и зли сили, от магии и лъжи. Цветът на[b] [url="http://www.bijuta.bg/index.php/jewellery-auctions/gemstones/5/Bijuta+s+izumrud/1"][color="#074fa1"]Изумруда[/color][/url][/b][url="http://www.bijuta.bg/index.php/jewellery-auctions/gemstones/5/Bijuta+s+izumrud/1"] [/url]успокоява очите и отклонява лошите погледи.Също така се смята от дълбока древност, че[b] [url="http://www.bijuta.bg/index.php/auctions/stone"][color="#074fa1"]скъпоценният камък[/color][/url][/b] [url="http://www.bijuta.bg/index.php/jewellery-auctions/gemstones/5/Bijuta+s+izumrud/1"][b][color="#074fa1"]Изумруд[/color][/b][/url] дарява само с хубави сънища и ги превръща в действителност. Този камък се бори се с лошите качества на притежателя си и се пуква, ако не може да се справи с тях.Носят се и поверия, че този[url="http://www.bijuta.bg/index.php/auctions/stone"][color="#074fa1"][b] скъпоценен камък[/b] [/color][/url]лекува от епилепсия и се самоунищожава, когато се справи с болестта.За родените през май този камък може да подари умение за ясновидство, любов и вярност към близките.[url="http://www.bijuta.bg/index.php/jewellery-auctions/gemstones/5/Bijuta+s+izumrud/1"][color="#074fa1"] [b]Изумрудът[/b][/color][/url] помага в лечението на всички бъбречни болести. Внимание! Изумрудът не бива да попада в лоши ръце! [/size] [size="2"][img]http://blog.bijuta.bg/wp-content/uploads/2009/10/Izumrud-predaniq-i-legendi-ot-drewen-Egipet_1-300x288.jpg[/img][/size]

[url="http://www.julianhewitt.com/wordpress/wp-content/uploads/2008/03/platinum-ore.jpg"]Източник[/url]

[url="http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/0d/Ruby_cristal.jpg&imgrefurl=http://www.sibir.bg/index.php%3Fpage%3DdisplayTopic%26id%3D4059%26tid%3D61806&usg=__AtKuBmFckVpMJDIb2LpttaLF6S0=&h=975&w=700&sz=79&hl=bg&start=13&um=1&itbs=1&tbnid=zqTd463-WQnmsM:&tbnh=149&tbnw=107&prev=/images%3Fq%3D%25D0%25A0%25D1%2583%25D0%25B1%25D0%25B8%25D0%25BD%2B%25D1%2581%25D0%25BD%25D0%25B8%25D0%25BC%25D0%25BA%25D0%25B8%26um%3D1%26hl%3Dbg%26sa%3DX%26tbs%3Disch:1"]Източник[/url]