Ines Raycheva

Виждам че хората тук са ти дали прекрасни съвети!
Аз единствено мога да те посъветвам да си вземеш някаква животинка вкъщи. Може и малко тъпо да звучи, обаче една котка или куче може да ти донесе много позитивни емоции, пък и нали знаеш жовотното никога няма да те предаде или излъже, не е като човека но е голям отдушник за всякакви емоции.
Също така когато нещо гадно ми се случи, гледам да не се фиксирам върху него, просто приемам че хората си имат недостатъци и често ги проявяват защото и те имат слабите си места както и аз имам своите.
Друго нещо което винаги ми е помагало да забравя нещо или просто да погледна нещата от друга перспектива, е да поразмишлявам малко за вселената, тогава човек вижда колко малки и незначителни сме всъщност и че страданията ни не могат да бъдат наистина толкова огромни.
Живота е само един миг, не трябва и да си помисляш въобще да го прекратяваш. Всички ще умрем доста скоро, така че няма смисъл от бързане. Също така във вселената няма страдание, добро или лошо, това са си чисто човешки субективни понятия.
Не приемай лошите неща много на сериозно.

Можеш! Човек сам е творец на съдбата си! Това, че имаш заложени някакви вярвания от ранните си години, превърнали се в затвърдили се характерови параметри, значи само, че е нужно добре да ги анализираш, видиш и осъзнаваш проявата им. Да вдигнеш чука и длетото на свободната си воля и парченце по парченце да пресъздадеш скулптурата на характера си.


Не, не си забравила. Просто динамиката на илюзиите, в които егото се е вкопчило, ти пречи да се разкриеш за любовта. Егото обича да страда. То обожава да се самосъжалява, да се страхува, да се гневи, да тъжи и се вини. Това е храната му. Може да бъде приучено и на по-леката "храна" на хармонията, радостта, алтруизма и емпатията. Но му е малко постно... Може да я приеме само ако сме свързани с АЗА си - тогава и егото се подчинява и смирява. Не си забравила, защото ти не си болезнените илюзии, в които се въртиш, а самата Любов, която е основа на АЗА ти. Изправяйки мислите си така, че да свързани здраво както с външната логика, така и с вътрешния ти безкрай, разчупваш илюзиите си за застиналост и ограниченост и разбираш, че можеш да претвориш личността и характера си както ти решиш - от позицията на любящото слънце на Себето в теб! Това са неща, които можеш сама да преживееш - тогава от думи, се превръщат в преживелищни опитности!

Всичко, което си преживяла и преживяваш, е една чудесна гостоприемна почва! Тежките емоции се превръщат в прекрасна тор, която подхранва фиданката на себеразвитието ни, когато започнем да разширяваме съзнанието си! Малко по малко се разтваряш за нивата на потенциала и творчеството си, с чиято помощ все повече неутрализираш старите си комплекси-програми. Тогава в теб се разтваря пространство, което се запълва от светлината, силата и мъдростта на Любовта ти. Става постепенно, но е сигурен и предопределен да се случва от самото ни биване тук процес! Когато го задействаме, цялата Вселена застава зад нас - приеми го метафорично или както искаш, но е така!
Една жена наскоро ме попита "Като се чувствам виновна, не се ли оневинявам?". Отговорих и: "Когато сипваш още и още сол в яденето, то по-безсолно ли става?!" Тодор горе казва една наистина чудесна мисъл: "Няма грешки, а само резултати, които ако е нужно, можем да променим!". Вината е потребна само ако човек няма достатъчно висока интелигентност. Когато я има (а ти я имаш), човек осъзнава, че вината е просто непотребна. Има някакви нежелани резултати - о'к. Има и стъпки по промяната им. Вината не помага за тази промяна. Напротив - задържа човека в липсата на случването и!

За лъжата - безспорно, неприятно преживяване е да бъдеш лъган. Още повече ако това, което виждаме като лъжа резонира с вече съществуващи в нас силни вярвания за нараняване, злоупотреба, предателство и т.н. Ние просто магнифицираме стващото през тях и го виждаме ужасно преувеличено. Или дори с поведението си даваме сигнали да бъдем излъгани. Когато обаче смекчим и стопим тези вярвания и в нас проникне Любовта, тогава си разрешаваме да се разкрием. Приемаме риска да бъдем излъгани, но и да бъдем обичани. Ако си стоим затворени зад бронята си от бягане, уж се спасяваме от лъжата, но се крием и от обикването. Когато обаче сме тотално и обезоръжаващо разкрити, сигналите, които даваме на света и хората, са други и точно тогава те се държат много по-честно коректно с нас. А когато все пак получим лъжа, интелектът ни я вижда. Но просто благодарим за възможността да доизчистим собствените си негативни програми, които тя задейства. Защитени сме не от някаква малка характерова броня, а от Любовта си!

Основата на дома, в който съм израснала не е била любовта. Това значи ли, че не бих могла никога да се науча да обичам?
Разбира се можете, но това което не е усвоено в детската възраст после се учи много бавно.Изисква се учител и постоянство.
Защото за мен любовта е всичко. Единствената реалност е любовта. И значи ли, че не съм добър човек?
Това значи само едно-вие сте един нещастен човек.Нищо повече.
Просто моята грешка е, че се опитвах сама да се справя, давейки се в тъмницата...
В живота няма грешки, има само резултати които ако не ни харесват може да променим.
И забравих! Но искам да си спомня, искам да се прибера у дома на светло. Искам да обичам, но съм забравила как.
Съмнявам се, че сте забравила.Според мен просто не сте научена.Е, човек може да се научи на всичко, стига да иска, разбира се.
Как да я приема?
Не можете да я приемате, без самата да обичате.В противен случай ще бъдете нещо като черна дупка която само ще поглъща без да дава.Това във човешките взаимоотношения е невъзможно.
Нищо не показва степента на нашата зрялост така добре,както способността ни да обичаме.
Може би трябва сама да си отговоря...незнам
Не можете сама да се научите.Това е все едно да искате да учите чужд език без никакви материали за него.
И за да давам любов и да правя другите щастливи не би ли трябвало първо да я открия в себе си, да преливам, за да мога естествено да давам?
Процесите са взаимно свързани.Във всеки човек има вроден един стремеж да изпитва радост когато прави нещо добро за другите, дори и без отплата.Социума е потиснал в много хора този инстинкт, но при желание и търпение той може да се развие и стане основа на това, което наричаме любов към себе си.
А какво значи почвата да е гостоприемна? Опитвам се да си отговоря...
Не, намерих от кой пост е въпроса.
Постоянно бягам от себе си. Защо?
Защото не знаеш коя си.Ти си си сбор от мненията, които хората имат за теб, за това и бягаш от тях.
Като чувствам гняв правя всичко възможно да се разсея и да не мисля за него и след което се получава тази неудовлетвореност.
Гневът е естествено следствие на страха.Просто си много, много страхлива.
Когато започнеш да ставаш смела той ще намалява все повече.
Как да обичам себе си, когато чувствам отрицателни емоции?
Ще преодолееш страха и всичко ще си дойде на мястото.
Чувствам се виновна, че ги имам. И как да бъда толерантна когато има неща, които ме дразнят.
Когато станеш уверена и смела, малко неща ще могат да те разстроят.
Например да ме лъжат.
Ако проявиш достатъчно наблюдателност, ще видиш,че не хората ни лъжат, най-често се лъжем сами, като това са лъжите с най-жестоки последствия за нас и живота ни.

Още малко по темата.
Преди около година говорих с жена от форума.От година беше без работа и се беше отчаяла,че някога ще работи отново.Попитах я, много ли иска работа.Отговор ми, че е въпрос на живот и смърт, имайки предвид,че има две деца които следват и всички разчитат само на заплатата на съпруга и.Казах и че щом толкова силно иска работа няма как да я получи.Жената учудено ме попита, защо мисля така.Знаех, е е чела същите книги които и аз, но не беше изпуснала на една подробност-когато много силно искаш нещо, ти излъчваш неговата липса. А, Вселената ти връща това което си излъчил, в случа липсата на работа.Жената се съгласи с мен и ме попита какво все пак да прави.Казах и просто да си пожелае работа и нещата ще станат.
Тя каза,че ще го направи и приключихме разговора.
Същият следобед и се обадили за да и предложат работа по специалността, която тя прие и малко по-късно започна работа..
Предполагам, че на някой историята ще му прозвучи като приказка, но всичките ми клиенти знаят ,че аз съм пълен с такива истории, те самите ми ги споделят.


И още няколко реда от по-умен от мен човек-
,,,Очакваното никога не идва; желанието никога не е удовлетворено. Колкото повече го желаеш, толкова повече го губиш. Няма значение какво е измерението: законът остава същия. Колкото повече се стремиш към нещо, толкова повече го изпускаш. Това е дълбоката диалектика на същест­вуването.
Ако някой търси любов, няма да получи любов, защото самото търсене го прави непривлекателен, грозен. Самият факт на търсенето се превръща в бариера. Никой не може да те обича, ако търсиш любов. Никой не може да те обича! Можеш да бъдеш обичан, само когато няма да търсене. Самият факт на „не търсенето" те прави красив, прави те релаксиран.
Това е същото, както когато свиеш ръката си в юмрук и изгонваш въздуха, който се намираше в отворената ти ръка. В отворената ръка всичкият въздух е налице, но в момента, в който свиеш ръката си в юмрук, самото свиване изгонва въз­духа. Можеш да си мислиш, че когато си свил юмрук, ще притежаваш въздуха, но в момента, в който се опиташ да го притежаваш, го губиш. При отворената ръка всичкият въздух е налице и ти си господарят. При свитата в юмрук ръка, си губещият: загубил си всичко; нямаш никакъв въздух в ръката си.
И колкото повече е свита в юмрук ръката, толкова по-малка е възможността там да има въздух. Но това е начинът, по който работи умът, това е абсурдността на ума. Ако усе­щаш, че въздухът го няма, даже свиваш още повече юмрука. Логиката казва: „Свий го по-добре; изгубил си всичкия въз­дух. Изпуснал си го, защото не си свил достатъчно добре юмрука. Не си свил юмрука както трябва; някъде си допуснал грешка. Не си свил правилно юмрука. Затова въздухът е из­чезнал. Затова го свий по-добре, свий го по-добре. Но става точно това –ти губиш.,,,

,,Човек има нужда от любов, аз такава от никого не получавам. ,,

Изберете да обичате и да правите другите щастливи и животът ви ще се промени, защото ще откриете щастието и любовта. Първата крачка към вътрешния покой е решението да даваме любов, не да я получаваме.

Д-р Бърни Сийгъл онко- хирург
един от основоположниците на психотерапията при онкологично болните

Дали вярваш или не, решаваш ти! И тонове опити за помощ да предоставим, ако ти самата не ги желаеш, няма да се получи. Можеш да се въртиш от оплаквания и самосъжаления до омраза и отричане и от тъга и мъка до гняв и агресия и така задоволявайки навика на подсъзнанието си, да експлоадираш отвътре и гневейки се и самосмачквайки се, да получаваш мънички капчици удоволствие от защитното отделяне на ендорфини, което тялото ти предоставя. Ако така желаеш да продължаваш - твой избор си е! Казваш - терапевтите са безсилни? А помагаше ли им с интелигентно осъзнаване и целенасочен стремеж към промяна? Да, методите им са били действително слаби - подходящи за детска терапия или за дребни лични проблеми... Но все пак - терапевтът единствено помага на собственото ти желание да си помогнеш. Понякога са нужни по-разтърсващи методи, а и самата личност на терапевта да бъде по-плутонова (трансформираща по драстичен начин)! Аз не те съжалявам! Съчувствам ти, разбирам те, пращам ти обичта си, но не те съжалявам! Със съжаление само мога да усиля твоето собствено излишно самосъжаление! Виждам просто объркан човек в капан, който упорито е решил, че в тъмния капан е най-сигурно, забравяйки, че бягайки от риска от срещане на болка бяга и от щастието. Защото светлината без сянка не ходи, поне в този свят! Ако искаш светлина в живота си, допусни наличието на тъмнина! Бъди интелигентна! Само силният интелект и неговите още по-високи прояви - интуицията и недуалната когниция (съзерцание) могат истински да ти помогнат! С интелекта можеш здраво да се заловиш за нещо твърдо и стабилно, различно от хлъзгавите стени на капана ти, да изкопаеш малки стъпчици по стените му и изпълзиш на светло - ако наистина го искаш, разбира се! Защото, ако състоянието ти задоволява нещо в живота ти - ако помага на несъзнаваното ти да бяга от някои отговорности или привлича малко внимание или просто си свикнала така и т.н. - нужно е да видиш ясно ставащото и решиш как искаш да продължиш! Когато прокопаеш тези малки стъпалца с помощта на здравтаа логика, можеш да стигнеш и до по-директни и мощни начини за достъп до Любовта в живота си! Ако искаш обаче! намираш ли си извинения, продължаваш ли да с евъртиш в мънкането, самобичуването и болната агресия, винейки терапевтите си или хората или света или Господ или себе си, си в затвора си! Изход има, но ако е желан истински от теб! Питаш кой е добър терапевт? Ти си такава! Другите терапевти могат само да се включат в собственото ти силно желание да си помогнеш! Все пак, ако решиш да работиш истински по справянето си, пиши ми на л.с., за да ти дам имената на неколцината истински успешни терапевти в тази малка държава - броят се на пръстите на едната ръка!

Докато решаваш дали искаш да се справиш фокусирано, решително и смело с помощта на терапевт, би могла да направиш и други неща. Горе ти писахме за "Анимус" - била ли си там? Можеш да намериш компания от светли приятели, защото с какъвто се събереш, такава ставаш! Можеш да спортуваш - това е мощен телесен начин да заздравиш и психиката си! Можеш да ходиш на йога на смеха - безплатна е! Можеш да прочетеш много от темите за любовта, за щастието и т.н. тук, в този форум. Както и добри книги, даващи ти по-широк и висок мироглед! Тогава можеш да видиш и себе си от по-висока позиция и осъзнаеш, че може би мъката ти е малко по-малка, отколкото ти се струва, взирайки се в нея от упор, невиждайки нищо наоколо, както сега правиш... Много хора с охота биха ти помогнали - например много от хората, пишещи в този форум ( beinsadouno.com - от целия сайт, не само от тази рубрика).

Ние сме зад теб и желаем щастието ти!

Бих и казала, че тя е най-прекрасното същество на Земята, независимо как изглежда или какво е преживяла, или какво работи. Самият факт, че диша, дори когато не й достига въздух от обида и болка е чудо, заради което си струва да е благодарна и колкото и да и е трудно да се усмихне вътрешно на самата себе си. Да отвори широко очите си и да погледне ясно истината, със сърцето си да познае себе си! Да бъде смела и да рискува да изразява чувствата си с любов, без страх. Задължително да търси начини да си помогне, бих я убедила с всички сили, че нейният живот е жизнено важен за самият живот, както и животът на всеки един човек, независимо какво е извършил. Да се стреми към добро и да прости, защото всичко което се случва в живота е справедливо, независимо, че не го разбираме. И това, което и се е случило е трябвало да се случи, за да стигне до тук! А от тук нататък би могла да избере, защото това и е право по рождение, по-добър начин да продължи живота си - като осъзнае ясно с помощта на хора, които могат да й помогнат да разбере, че има нов път, който я зове!

Единственото най-важно решение, което всеки от нас ще вземе някога е, дали да вярва или не, че Вселената е дружелюбна (или приятелски настроена ако щете/


Айнщайн




Просто заяви следното.


Когато се сблъскаш лице в лице с което и да било преживяване в живота си, можеш да използваш една формула, един процес, чрез който би могъл да напреднеш по пътя си към майсторството. Просто заяви следното.
1. Нищо в моя свят не е реално, истинско.
2. Всяко нещо има смисъла, който аз му придавам.
3. Аз съм оня, който кажа, че съм, и преживяването ми е такова, каквото кажа, че е.

Нийл Д.Уолш


Пътят към вътреш­ната хармония е през мисълта. Какъв тип мисъл? Мисъл за целостта и единството. Мисъл, че всички ние сме свър­зани. Макар че връзките може да са невидими за невъо­ръженото око, те все пак съществу­ват точно така, как­то съ­ществуват във всяка отделна клетка в нашето тя­ло.
Винаги когато не успеете да видите себе си като част от цялото, свър­зани с всички нас в това същество, наре­чено Човешко Същество, ви липсва вътреш­ната хармо­ния и ставате болни. Тази болест ще прояви себе си в агре­сивно, не­любещо и несътрудничещо си поведение към съседните ви клетки. Проблемите на липсата на ця­лост в света могат по този начин да се проследят до от­делните клетки, които съставят тялото, наречено от нас човечество. Ко­гато работим за елиминирането на рака от телата си, като се учим на чувство за цялост, хармо­ния и положителна представка дейност, можем да по­могнем също за елимини­рането на канцерогените в об­ществото. Всеки един от нас като отделна клетка има възможността да влияе върху цялото същество или по хармоничен и лю­бещ, или по разстроен и болен начин.
Уейн Дайер

Като започнеш от себе си.
Стани утре, усмихни се, ей така, защото можеш, не заради друго.
Погледни се в огледалото, ти си там нали?
Изброй нещата които харесваш в себе си. Ясно е, че много неща не харесваш, но се опитай да откриеш това, което харесваш, след това, ако искаш го сподели с нас, ако искаш просто си ги запиши или ги запомни и си ги повтори някалко пъти в този ден.
Мога да ти подскажа първото : "Аз съм жива" , ако това не ти харесва, опитай се да намериш причина (и да я посочиш), заради която да ти хареса. А такава винаги има, най- малкото това, че единственото нещо, което притежаваш на 100% това е твоя живот. Ти си автор на твоя живот и ако това не е най- големия смисъл......

Здравей, чета темата от първия пост и мислех, че нямам какво да ти кажа, но от тази езикова картина която нарисува в последния си пост разкри една друга част от теб, много интересна според мен.

Виждаш се като риба, която е в естествената си среда - морето, където са всички риби. Нормално за всяка риба е, да има по- големи от нея хищници, които да я преследват и хапят. Но всяка риба плува, плува много бързо, с цената на последните си сили тя бяга от хищниците...
....., защо твоята риба не плува, опитвала ли е?
Всяка риба се ражда плувайки, тя го може така, както хората могат да дишат и ходят. Ако рибата се е отказала от даденото и право от природата да плува, никой друг не може да и го върне, ако тя самата не събере смелост да тръгне и да пробие кръга от хищници.
Всяка риба се чувства добре във водата, там е нейната реална среда, отредена и от Създателя, рибата изкарана на сухо, умира.
Защо твоята риба отива в неестествена за нея среда - на сухото, за да поеме въздух?
Има много морета и океани в които едно морско животно може да отиде и да е в естествената си среда. Но навсякъде, ще е нужна борба.
Търсиш невъзможна комбинация - риба която за дълго да диша на сухо.
Да, в тази комбинация рибата няма врагове, но няма и бъдеще.
Затова твоята риба се връща отново и отново интуитивно във водата, защото знае, че там и само там може да продължи, въпреки враговете, въпреки атаките, там е мястото където тя ще събере сили, за да продължи.
Винаги има на къде, място в което да има пространство, свобода и територия, тя само трябва да се реши.
Във всеки океан освен акули има и други морски обитатели, които не са агресивни, не са единаци, не са хищни.
Повикай ги, те ще се появят. С един твой пост , откликнаха 5-6 човека. С нищо и никакво усилие.
Представи си какво ще се случи, ако събереш смелост да се гмурнеш в дълбокото и изплуваш отвъд барикадата на хищниците.
Сърдечни поздрави

Misha64, сетих се за едно казване "fake it till you make it" - в общи линии - -  преструвай се, че можеш нещо, докато не го постигнеш, докато не започне  да се случва натурално. 
 
Ако имам социална тревожност, например, ще започна да поставям себе си в ситуации с много хора, изискващи общуване, жив контакт. Т.е директно се включвам в другата крайност - от избягване към участие. 
Вивиан_, Да проявиш любов към себе си, да действаш от позицията на висока самооценка, се постига, когато действително започнеш това да правиш. 
Например да се заявяваш в дадени ситуации, отстоявайки здрави граници, не потъпквайки себе си. В началото е неестествено, дори неловко, некомфортно, но с времето промяната е осезаема. Вместо да си мълча, че сега приятелят ми пие и да го подкрепям, надявайки се, че това ще го промени и той ще прозре какво върши, директно му казвам как това ме кара да се чувствам и преосмислям дали оставам в тези отношения. Той носи отговорност за действията си, аз също. 
 
Нищо не е на всяка цена, освен,  според мен,  грижата за себе си. Това не го ли правим твърде дълго, обикновено е време да си ходим. За кратки периоди е супер, защото води до такива готини осъзнавания! 

Да се справиш с проблемите си няма цена, защото да продължаваш да бъдеш в тях постоянно, не е живот. За малко сме на тази земя, в тези тела, и би било хубаво да ценим времето и живота си. В този смисъл справянето ти, е добре да бъде приоритет за теб!
Ето, виж това - от теб зависи кое как приемаш, куражът е в теб, аз не мога да ти го хвърля като фризби, ако го нямаш! Но ти можеш да го откриеш вътре в себе си, така както ще откриеш и Любовта и Вярата. Ти си ги позабравила сега, защото се връзваш на страховете си твърде много, а те са като обелки от банани, по които се хлъзваш и падаш. Трябва ти просто малко опора и нещата се подреждат. 
Прочети постовете на Георги Балджиев адресирани към теб в тази тема, той е психолог с опит. 
В този форум има други теми на хора с натрапливости, които са в унисон с твоята - страхът от полудяване е основен. Но както ти казахме няколко човека - просто страх, на който ти се връзваш и той расте.
Всеки от нас има натрапливости понякога, мила Лили, аз също! Но просто не им се връзвам и те си отминават като вълни в морето. 

Вече те е прочел психиатър - един от отговарящите тук е лекар-психиатър и психотерапевт: д-р Тодор Първанов. Най-добрият психиатър в републиката!
Не, не се полудява от това, че натрапливо те е страх от полудяване. Както и не се лекува с хапчета, защото няма какво да се лекува. Имаш да се учиш на доверяване, помъдряване, обичане, смелост. Това хапчетата не могат да ти дадат. Успехи!
 

Мила Лили, Не ти препоръчвам самолечение с алкохол! Той само задълбочава тревожността и страха. Като привидна патеричка е, с която обаче се изгърбваш и потъваш все повече в калта. 
Не виждам луд човек да е писал поста, виждам страхуващ се човек. В страха си, не в лудостта, и той те е завъртял доста, повярвала си му, защото е добър режисьор. 
Днешният свят е претоварен от информация, дори да не я търсиш целенасочено, те залива отвсякъде. Това води много, ужасно много от нас, до състояния като твоето. Има начини на справяне, не готови техники, а разбиране кое води до тревожността ти, до натрапливостите. Работа с убежденията, с нагласите, със собствените ти психични пластове. Претоварваме милите си мозъчета и телца, без да го съзнаваме. 
Съветвам те и аз, да отделиш време и средства за добър терапевт, това е безценно! Иначе трудно се излиза сам от тази буря. А с адекватна подкрепа става, повярвай ми. Няма нищо по-ценно от това да се чувстваме добре и спокойни в тялото си, живеейки качествено живота си. 
Пиши на Орлин Баев или на Георги Балджиев, те са много добри специалисти, а предполагам могат да препоръчват и техни колеги, в зависимост от това къде живееш. 

Мила Лили, това, което преживяваш се случва, защото мноооого дълго си държала в себе си - най-накрая стреса избива. За да стигнеш до такива високи нива на тревожност, означава, че не си споделяла, таяла си мъките си в себе си. Всички си имаме мъки, преминаваме през трудности, просто често не си даваме сметка, че понеже не виждаме тегобите на другите, не значи, че ги няма. 
 
Ние сме автори на живота си и от нас зависи как смиламе трудностите. Надявам се да послушаш хората тук и да потърсиш терапия. Медикаменти не ти трябват, не, не си луда.
Терапията е полезна за всеки, защото при нея имаш Човек, специалист, който може кадърно да те подкрепи в пътя на справянето, на разбирането на собствената ти психика.
След тези състояния човек излиза много по-мъдър, удовлетворен и спокоен обичащ живота и благодарящ му!
 Дължиш на себе си да се обгрижиш, за да можеш после Ти да го правиш за децата си, за хората, които обичаш. Да се обгрижиш с любов и Доверие към трансформацията, която преживяваш, да се отпуснеш и да се споделиш с хора, които ще ти окажат подкрепа.
За да получиш помощ, е нужно да се отпуснеш - защото получаването идва от отпускането.

Мила Лили, това, което преживяваш се случва, защото мноооого дълго си държала в себе си - най-накрая стреса избива. За да стигнеш до такива високи нива на тревожност, означава, че не си споделяла, таяла си мъките си в себе си. Всички си имаме мъки, преминаваме през трудности, просто често не си даваме сметка, че понеже не виждаме тегобите на другите, не значи, че ги няма. 
 
Ние сме автори на живота си и от нас зависи как смиламе трудностите. Надявам се да послушаш хората тук и да потърсиш терапия. Медикаменти не ти трябват, не, не си луда.
Терапията е полезна за всеки, защото при нея имаш Човек, специалист, който може кадърно да те подкрепи в пътя на справянето, на разбирането на собствената ти психика.
След тези състояния човек излиза много по-мъдър, удовлетворен и спокоен обичащ живота и благодарящ му!
 Дължиш на себе си да се обгрижиш, за да можеш после Ти да го правиш за децата си, за хората, които обичаш. Да се обгрижиш с любов и Доверие към трансформацията, която преживяваш, да се отпуснеш и да се споделиш с хора, които ще ти окажат подкрепа.
За да получиш помощ, е нужно да се отпуснеш - защото получаването идва от отпускането.

Мила Лили, Не ти препоръчвам самолечение с алкохол! Той само задълбочава тревожността и страха. Като привидна патеричка е, с която обаче се изгърбваш и потъваш все повече в калта. 
Не виждам луд човек да е писал поста, виждам страхуващ се човек. В страха си, не в лудостта, и той те е завъртял доста, повярвала си му, защото е добър режисьор. 
Днешният свят е претоварен от информация, дори да не я търсиш целенасочено, те залива отвсякъде. Това води много, ужасно много от нас, до състояния като твоето. Има начини на справяне, не готови техники, а разбиране кое води до тревожността ти, до натрапливостите. Работа с убежденията, с нагласите, със собствените ти психични пластове. Претоварваме милите си мозъчета и телца, без да го съзнаваме. 
Съветвам те и аз, да отделиш време и средства за добър терапевт, това е безценно! Иначе трудно се излиза сам от тази буря. А с адекватна подкрепа става, повярвай ми. Няма нищо по-ценно от това да се чувстваме добре и спокойни в тялото си, живеейки качествено живота си. 
Пиши на Орлин Баев или на Георги Балджиев, те са много добри специалисти, а предполагам могат да препоръчват и техни колеги, в зависимост от това къде живееш. 

Към Lilito,

Мила Лили, ти страдаш, защото не разбираш Живота, от Божествено Гледище. Само от неразбраните неща, се страда в Живота. Онова, което вече го разбираш (но го разбираш – не от човешко, а от Божествено Гледище) – повече няма как ти причинява никакъв дискомфорт.

Пишеш, че си била отлична ученичка, затова – преди всичко, съветът ми е да продължиш да се учиш, с оглед – все повече и повече да разширяваш и да задълбочаваш съзнанието си, тъй като възгледите за живота на всеки един човек, зависят от нивото на развитие на съзнанието му, към дадения момент. А както вече казах – дали ще страдаш, или не – зависи от това, доколко във възгледите си за живота (изразени чрез мислите, чувствата и постъпките ти) – спазваш, или нарушаваш Духовните Закони.

В този смисъл (понеже всеки човек има свой индивидуален житейски опит), колкото хора има на Земята – толкова и възгледи има, тъй като опитът на всеки един човек – не съвпада, напълно, с опита на никого другиго. Никой не може да мисли и да чувства, вместо теб, нали? Ти сама трябва да се научиш да го правиш, и то – да мислиш и да чувстваш, съгласно Волята Божия, защото това е ценното. Има достатъчно упътвания, в този смисъл.

Допуска се, но не е разумно, хората един другиму да си влияят, по въпроса – кое е възможно и кое е невъзможно, в живота; тъй като онова, което за някого е невъзможно, за другиго е напълно в реда на нещата (просто защото вече го е опитал и го е преживял). От друга страна – няма как човек да разбере другия, без да е преживял същото. Затова, принципно – нека да бъдем по-широко скроени и да уважаваме възгледите на всекиго, без обструкции (защото преди всичко, с неразбирането си на другия – вредим на себе си).

Ето какво казва Учителя Петър Дънов, в беседата: "Накъде" (и не само там), по въпроса за развитието на човешкото съзнание:
"Желая ви да бъдете толкова интелигентни, чувствителни и досетливи, да можете правилно да възприемате Волята Божия и разумно да я изпълнявате. Нямате ли тези условия в себе си, вие можете правилно да мислите и да чувствате, но да не постъпвате правилно. Значи в пътя на вашето движение е поставено някакво препятствие, което пречупва вашата мисъл, и вместо да нарисувате гълъбче, както сте желали, нарисували сте петле. Докато става това, човек ще знае, че не е господар още на своите мисли и чувства. Той трябва да работи върху себе си, да стане господар на мислите и на чувствата си. Това значи да живее човек по нов начин, да е изменил вече средата и условията на своя живот."
Това, че не работят върху себе си, с оглед – да повдигнат нивото на разбирането си на Живота и да облагородят живота си – е причината, поради която хората страдат.

Всеки земен човек страда, за да може лесно да влиза в положението на другите страдащи и да им помага, като (безкористно) ги облекчи, в неволята им, когато и доколкото може.

В този смисъл, ако онзи, който страда, е луд, то всички сме луди, преди да дойдем на себе си. А човек идва на себе си, само когато възстанови вътрешната си връзка на Любов, към Бога.

Искам, от опит, да споделя, с теб, че ако искаш да се освободиш от мъчението си – Любовта към Бога трябва да стане централна мисъл, в главата ти. Около тази Мисъл, ти трябва да се научиш да подреждаш всички останали свои мисли и така да преподредиш и устроиш наново, вътрешния си свят. (Защото щом търсиш помощ, в този сайт, посветен на съзнателния живот – сама виждаш, че уискито не помага, трайно; то само те облекчава, временно, но след това – мъчението ти се подновява, с още по-голяма сила).

Не мисли за мъчението си, като за нещо лошо, но се стреми да го преодоляваш, във всеки даден момент, когато го усетиш. Сложи в ума си Мисълта, че преди всичко друго – обичаш Бога и се дръж за тази Мисъл, защото само в Любовта към Бога – е силата на абсолютно всеки земен човек (без значение дали и доколко той го осъзнава). Който няма съзнателна Любов (първо към Бога, после към ближния и към себе си) – страда, защото духът и душата му са в недоимък; т.е. те не могат да се хранят, преди човек да започне да обича Бога. Любовта към Бога – е най-важната храна, за духа и за душата на всекиго.

Та, съветът ми е – започни да обичаш Бога, ближния и себе си (както е писано в Свещената Книга) и постепенно въпросът (с тези лъжливи паразитни мисли, които сега те тормозят),  ще се разреши, от само себе си, защото духът и душата ти ще се подсилят.  Това е сериозно.

От постинга ти става ясно, че ти прекалено много се фокусираш върху личността си, което ти пречи да видиш приоритетите на душата ти. За душата ти – първо е Бог, второ е Ближния (и ако вече не си забравила за себе си), накрая (каквото време ти остане) – наблюдавай промените, които стават в съзнанието си, в присъствието на Мисълта, че обичаш Бога (която дава сила). А съзнанието ти – ще се промени, към добро; т.е. ако постоянстваш – непременно ще оздравееш.

Ясно е, че няма да разбереш това, защото не си го преживяла и умът ти се съмнява, което е естествено.

Но ако си умна, докато се съмняваш, поне започни да четеш идеите на Петър Дънов – Учителя. Всички тези идеи са дадени, за благото на страдащите земни хора и се отнасят за разрешаване на проблеми, подобни на твоите.

Тоест – понеже ние, земните личности, все още не сме се научили да мислим правилно (а мислим безразборно), налага се да преживеем последиците от погрешното си мислене, за да се осъзнаем, че грешим и постепенно (момент, след момент) да се поправяме.

Тук е нужно не съмнение –  а само търпение и вяра (вяра, която да прерасне – в истинска Любов към Бога, която внася сила в човека). Защото ние сме Негови чада и трябва (във всеки даден момент), да имаме в главите си – Истинските Божии Мисли, пълни с Любов (а не лъжливите дяволски мисли, които ни измъчват – за да ни събудят от този кошмар, в който живеем, когато, в съзнанието си – сме далеч от нашия Небесен Баща).

Е, ако живееш само на силно обработени храни, без нищо естествено в тях, едва ли е все едно. Храната влияе пряко на поведението ни, на усещанията. 
Ако ям бърз въглехидрат и не започна да го горя веднага, да бъда активна физически, се изнервям до краен предел. Ако ям бавен въглехидрат съм заситена и спокойна. Апропо, Орлине, нормално е тези храни да не те засищат, защото се преработват и усвояват много по-бързо от животинските. Затова при консумирането на месо има по-дълго чувство на ситост. 
Не съм си отговорила и аз на този въпрос, но е факт, че не всички хора, които опитват да се хранят вегански  или вегетариански, успяват да поддържат това. Аз преди 6-7 години станах вегетарианка, този мой режим просъществува 1-2 години и пак проядох месо. Към веганството се насочих категорично за една вечер и така е до сега, без усилия ми се получава, не ми липсва храната от животински произход, с времето вече даже би било неестествено да я пробвам - мирише много силно и особено и не ме привлича. Това ми напомня и че миризмата на тялото, на кожата на един човек, зависи много от това с какво се храни, дали пие алкохол и пуши и т.н.
Абсолютно! В днешни дни се прехранваме често, а много хора - ежедневно! Има много изследвания с мишки и плъхове, които сочат, че намаляването на храната води до увеличаване на живота им. 30% по-малко храна, 30% по-дълъг живот. Разбира се основното не е колко ще живеем, а с какво качество! 
 
П.П.: Ето един изключително интересен филм на моя любимец Майкъл Мозли относно количествата и неестественото ни хранене постоянно, както и защо това ни разболява. 

Повече от 20 г. бях вегетарианец по вътрешно убеждение. Никой не ме е карал да го спирам. Напротив, спрях го в най-неподходящия момент - в казармата. А след нея родителите ми бяха твърдо против - тогава никой не беше и чувал за вегетарианство. Но се отстоявах - поради ненасилието, поради любовта ми към животните. Сега от 2 г. късам плът хищнически - хищникът в мен се кефи яко. Ангелът, който също присъства, при това осезаемо, се хваща за главата. Тялото се радва, а на кантарчето му олеква. 
В последните години на веджи папкане, в мен се появи т.н. формиране на реакция. Започнах да виня месоядците - да ги виждам като изроди-убийци с ниско съзнание, долни твари... Всъщност на мен самия ми се е ядяло месо, но потиснатото и изтласкано несъзнавано съдържание се процеждаше като реакция към тези, които го правят. Интересното е, че след като започнах да раздирам плътта на съществата, ... се смирих, станах по-толерантен. Може би съм недорасляк-низша душичка, low life creature, но просто споделям динамиката си. Ангелът в мен иска режим офф месо. Тялото обаче изключително силно се кефи на месото, нормализира си метаболизъмчето и килограмките, изчезва му нуждата от голямо количество папо, стабилизира си хпрмоните, тананика си любовни мелодийки... Тоест, на клетките, на физиологията ми и е добре на месо. На Човека не. 
Както казах, над 20 год. бях на вегетарианско хранене - по вътрешен повик. Последните няколко обаче си давам сметка, че в мен се е появила нуждата от месо - в началото съм я потискал автоматично, после се прояви като агресивна реакция към месопапкащите, която осъзнах и започнах да го ям. Какво се промени в мен и живота ми, се питам - частични отговори мога да си дам. Дали съм жалък безлюбник, алчен и безскрупулен, нехаещ за живота човек? Нищо такова - рева при вида на насилието, супер горещо сърце имам, фина душичка, обичам силно, дълбоко, отдадено и истински, мога да жертвам, доста съм решителен, имам достъп до вътрешните си ориентири и дори светът да крещи в точно обратната посока, си ги следвам с пълна увереност.  Тогава уот дъ ф.. става с жалкото ми грешно битиенце? Интроверт съм. Правя се на екстраверт, но принципно съм си интроверт. От 17 годишен мечтая за монашески живот, но думите на Петър Дънов, че вече светът е манастирът, са ме спирали и монах в този си живот няма да бъда. В доста предишни съм бил... Интроверт съм, старая се да намирам баланса между навътре и навън. Но, вероятно съм го позагубил, въпреки липсата си на шумна реклама. По-скоро никаква реклама - не съм дал досега и лев за такава, но просто си творя. Въпреки това, може би малко се престарах с публичността си. А тя изисква много агресивна енергия, замазана от красиви усмивки и думички. протича процес в мен и на мен самия ми е интересно да го наблюдавам. Не искам съвет от вас, по-скоро мисля на глас - имам си вътрешните насоки и жалони. Тече процес някакъв в мен - намиране на баланса комай. Сега ям месо, но знам, че ще го спра. Нравствеността, изхождаща от любовта го иска. Тялото физическо и емоционално точат зъбки за кръвица и много им харесва месото, включително до клетъчно ниво - чувствам, усещам го. Защо това противоречие в грешния ми животец? Обичам силно, имам достъп до вътрешна нравственост, много животи съм бил монах, свещеник... Тогава какво по дяволите? Защо клетките ми са така щастливи от месото, нормализират се, направо танцуват брейк, танц със саби и хип хоп с кеф? 
Балансът! Златната среда, хармонията, центрирането по отношение на житейското ми присъствие. Дълго време се нагаждах към разни школички, буквално потисках целостта си, за да се впиша в малките им разбирания и критерии. Интровертно преглъщах кривотийките и посредственостите им - за да получа дипломното им одобрение и успея професионално. Особено в една от тези школи с най-много часове в нея - външно лъскава, но отвътре гнила в алчността и неразбиранията си. Натрупах автоагресия. Постепенно ми се появи нуждата от месо. Клетките ми започнаха да си го искат, за да изкрещят бунтарски, за да се появи енергията на здравото себезаявяване и собствено присъствие в света - не нагодено, но автентично. Пиша и осъзнавам в момента на писането. Временно е това с месото. Помага ми да изкарам натъпканото разочарование от теснотата на психологията и психотерапията, да преобразувам автоагресията в здрава насочена навън агресия. Процес на преобразуване на автоагресия в автентична асертивност. Този процес си върви в мен. Когато достигне преломна точка, нуждата от месо сама ще отпадне - знам го и слушам интуицията си. Имам я и си я слушкам. Ако Господ е рекъл да задържи грешното ми житие битие, пак ще бъда веджи. Ако не, готов съм във всеки момент да си одим. Да бъде волята Му!  

Орлин, Георги - благодарна съм и аз - колко хубави неща сте написали! Красиво място на осъзнаване и освобождаване откри тая тема и за други четящи, сигурна съм! 
 
Мила авторке, работа по самооценката имаш много! Като човек, като жена, ти да се приемаш, да се обичаш, да се наслаждаваш на времето със себе си - тогава и времето, прекарано с други хора, дори привидно да не ни пасват, става приятно! А пък то, видиш ли, така се получава, че ще започваш да срещаш все повече хора, с които ти е приятно, с които се споделяте взаимно и преживявате стойностен обмен, а не просто си биете лафа в кварталното кафене!
Слушай музика, която ти е приятна, танцувай и пей всеки ден, дори сама вкъщи, дори за няколко минути сутрин или вечер, като начало. Особено ако смяташ, че "не ги можеш тези неща". Това освобождава блокажи, издига много женската енергия - уверена, магнетична енергия, която знае как да създава наслада на себе си, оттам и на другите, които имат привилегията да са около нея!
На обичащата себе си жена и е гот и без мъж и не го гони, не му се нагажда. Да умее да се погрижи за него, да направи така, че да му е хубаво, е вече друго, не е мазохистично и смазващо, а напротив - разпалващо същината на нейната нежна женска и грижовна страна! Защото във всеки човек има и женска, и мъжка енергия. 
И наистина - не е въпросът да го забравиш този мъж или предишните или който и да е, а да си дадеш сметка, че всичко може да бъде стойностен урок, за който да благодарим, защото ни е помогнал да се развием, опознаем, заобичаме още по-силно! Как смилаш опита, средата, спомените си, зависи от теб. 
 
С терапевт ще се справиш бързо и ще промениш много свои основни убеждения. И без терапевт би могла, но ще е по-бавен процесът. Виждам, че започва да тече вече в теб, което много ме радва! 

Срещнах много теми в този форум на тема вегетарианство и тук не смятам да обсъждам ползите и "вредите" от него, като само желая да вметна личната си позиция, че човекът не е хищник и съотношението полза/вреда е поне десетократно и последната лесно компенсируема. Споделям това, за да е ясно какви са позицията и мотивите на питащия. Любопитството ми е насочено към това кои от членовете на форума са вегетарианци и коя е средната възраст на тази аудитория, в която стават вегетарианци? Има ли хора от тук, преживели заболявания или други смущения от вегетарианството, които биха желали да споделят личната си история? При какви условия и по какъв начин спазвате вегетарианската диета, имате ли някакви междинни периоди, в които си позволявате консумация на плът?
Аз лично съм вегетарианец повече от две години. Малко над двадесет съм. От малък съм приучван към консумация на животинска плът и много често в детството си, съм намирал това в разрез както с моята природа, така и с телесните и психичните ми потребности. Често съм усещал, че не мога да гледам на един жив организъм, който носи в себе си всичко, което и ние - емоции, дело е на любов, има излъчване, енергия и етерно тяло като на храна. От известно време, работя в училище с деца в начален курс, когато срещна в учебниците по чужди езици рибата и птиците в категория "храни" се чувстват отвратително и прозирам в каква "мисломелачка" се е  превърнало съвременното образование, като това е един дребен пример. Вегетарианството при мен не бе нито планирано, макар че винаги съм мислел, че един ден няма да ям животинска плът. Една сутрин, неволно нараних няколко животни и от тогава просто приех идеята, че повече няма да вкусвам животинска плът. Не чувствах никакви липси или ограничения от това. Само след седмица - две, започна моето "микропрераждане", както го наричам. Промених из основи вижданията си за заобикалящите ме материя и енергия, станах многократно по-духовен човек и постигнах осезаеми промени в тялото си (свалих много излишни килограми, които са ми били бич доста години, израстнах и на ръст, макар в тази възраст да не се расте), започнах да се чувствам много по-свързан с мъдростта на природата и да търся все повече моменти, в които да се отдавам на нея, направих много свои прозрения, промених социалното си положение и живота, както и още купища други аспекти, като не спирам с това. Именно от тук, идва и никнейма ми - процес, хората сме непрекъснат процес, гледам на смъртта като на следващия етап от него. Разбира се, не мисля, че вегетарианството е било разковничето на всичко това, по-скоро това е бил един неосъзнат тласък, един осветен път, който винаги е бил пред мен, по потънал в тъмнина, началото на моя съзнателен живот, е било съпроводено от вегетарианството, едва ли всичко е тръгнало от него. През зимата, хранетето ми бе особено небалансирано и неправилно, поради което започнах да чувствам симптоми на анемия, но не се обърнах към конвенционалната медицина за това, а просто направих продължителен отдих от обичайния си ритъм и се опитам да опозная нуждите на тялото и духа си, след което започнах постепенно да правя по-ползотворни и уравновесени дейности и успях да разреша това. През живота си съм бил особено болнав до преди началото на това микропрераждане, след него боледувах значително по-рядко и чувствах, че всяка болест е разстройство или на баланса на духа, или енергийния такъв. Отдавах се на възстановяването им, и дали поради внушение, или поради специфична форма на плацебо ефект, изцелявах тялото си по този начин. 

Избираш да пренебрегнеш себе си автоагресивно, за да не бъдеш сама. Разбирам логиката ти. Но е куца. Пренебрегвайки себе си, ти вече се самоизоставяш и задоволяваш самотата си, ако ще и принц на бяло инфинити да дойде отвън. Освен вече със сигурност самообричането на вътрешна самота и самосмачкване, когато се пренебрегваш, подсъзнанието ти автоматично дава сигнали за същото - да бъдеш пренебрегвана, мачкана и в крайна сметка каквото и да се случва формално, самотна емоционално. Защото сме автори на живота си и външно случващото се отразява точно вътрешната ни психична картина. 
Относно поведението на господина, по-горе ти е отговорено - няма как да бъдеш уважавана и обичана, когато самата ти не се уважаваш и обичаш. Съответно и поведението му. Когато мъж уважава жената и иска партньорство с нея, не само че не я ползва като сводница, но в никакъв случай дори не споменава щенията си относно другите жени. 
Тоест според теб ако съумееш мазохистично достатъчно да се нагодиш към очевадно плиткото, незряло и неуважаващо те поведение на X, ще си оправиш настроението... Не, освен че сама се мачкаш и пренебрегваш, даваш масирани сигнали с теб да бъде злоупотребявано. 
Нагодила се автоагресивно зависимо като социално поведенчески израз на собствена характерова автоагресивна зависимост, стигаш до странното и тотално невярно заключение, че продължавайки да го правиш все повече и в по-голяма степен, ще бъдеш спокойна. Мхм... 
........................
Сами сме автори на живота си. Творим първо през вътрешното си себепознание, а оттам през безпределността от възможности, които се разкриват пред него. Светът е голям, но възможности виждаме, доколкото сме ги разкрили във вътрешната си вселена, а където и да се ситуираме, носим себе си със себе си.

Извинения при външна локализация на контрола и изнасяне на отговорността за собствения живот във външни фактори  винаги има предостатъчно. В психотерапията ги наричаме рационализации - уж рационални доводи, прикриващи несънавани ирационални вярвания и също толкова несъзнавана изгода от поддържането им. Никой не ти казва, че имаш грешки - иждам искреността и доброто ти сърце. Затова и съм откровен с теб, пледирайки към потенциала ти. 
Влюбването може да е красиво преживяване, когато човекът има зрялост, самостойна любов, стабилност. Тогава е като напиването - човек съзнава, че е пийнал, но здравият разум и присъствието на духа са напълно присъстващи. Без тази стабилност влюбването е допаминово надрусване, автоматично протичащо през невротичните липси и механизми - вкопчване, залепване, опит за запълване на празнини - няма как да е успешен този опит, когато липсва запълването им отвътре. Не е любов влюбването - поне не само по себе си. Запитай се, защо пишеш тук - за да получиш масажно успокояване или здрави насоки за стратегическа промяна. Пишещите тук не правим "психомасаж" и не задоволяваме его прищевки, а помагаме тревожните пеживявания да заведат до любовта, зрелоста, творческата свобода, целостта. 
Ти правиш изборите си. Те не са само външни като смяна на града и т.н. Преди всичко са вътрешно характерови. Когато човек се научи да се уважава и цени, през него протича любов, която стапя усещането за самота. Научава се да знае какво иска, да върви активно към целите си - били те професионални или партньорски. Самоуваженето и здравото себезаявяване са спирани от страхове, които несъзнавано водят за носа, раждат извинения, внушават полза от поддържането на стари и неефективни ментални, поведенчески и социални модели... Разтварянето на тези страхове през себепознание резултира в адекватно и свързано с реалността планиране, идващо от целостта, дълбоко доверие в себе си, самоуверена асертивност - все качества на чаровната харизма, умееща магнетично да привлича и реализира възможностите си. Тогава извиненията отпадат, а решенията са ясно вземани, от все душа и сърце, каквито и да са. Разбира се, човек прави своите си избори...

Кифлите се котират на кроасаните. Когато стойностни мъже мярнат такава, каквато описваш, им е трудно да се въздържат да не паднат под масата от див смях... Има стойностни мъже, има и качествени жени. Както и интелигентни и на ниво компании - смени средата си, заслужаваш повече! 
Инес по-горе ти зададе много добри въпроси, на които за да дадеш добри отговори, е нужно да понамериш центъра си от себеуважение. В подчертания ѝ текст също се съдържат силни бисерчета - помисли по-цялостно по тях, струва си.