Вивиан_ Добавено Ноември 14, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2017 (edited) Здравейте на всички в този форум. Около 30 годинна съм и съм имала няколко романтични връзки до сега, включително и в момента с човек, който се обичаме. Забелязах някаква тенденция, че когато съм във връзка, не се чувствам щастлива, постоянно плача и виждам само негативите в другия човек, също се вкопчвам и спирам да се развивам. Контраста идва оттам, че когато съм сама, което е било дълги години, нямам спирачка, и енергията ми е огромна и чувствам, че мога да постигна всичко и се чувствам жива. Също, имам и генерализирана тревожност на база на предишни разговори със специалисти, което допълнително ми замъглява картината. Как да продължа да се развивам, когато съм обвързана? Другият проблем, че единия ми родител беше алкохолик, заминал си млад и в момента, съм с такъв тип човек, следващ същото саморазрушаващо се поведение и мога да предвидя всяка негова стъпка, на база на моя личен опит. Дали това, че съм се влюбила в такъв тип човек, спомага да се чувствам спряла? Знам, че трябва да си науча уроците, но някак си ми се струва, че нещата не зависят от мен и ми се губи смисъла. С две думи, блокирала съм и не виждам по-далеч от носа си. Планирам да видя специалист, но искам да узрее още малко. Благодаря Редактирано Ноември 14, 2017 от Вивиан_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Ноември 16, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2017 Здравейте, Вивиан ! Работата със специалист ще Ви бъде от полза. Често подсъзнателните модели, запаметени от нас между 1 - 6 години, се проявяват в личните ни отношения в бъдеще. Добре ще бъде да поработите върху собствената си самооценка... Уроците са прекрасно нещо, но не е необходимо да бъдат така трудни. Променяйки възприятията за себе си, ще промените и избора Ви за мъж до Вас. АлександърТ.А. и Ines Raycheva 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 16, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2017 Вивиан , дали не се сърдиш че се случват непланирани неща ...И дали знаеш по план точно какво искаш .... Не е ли твърде мъглява визията ти , за живота ? Василена Христова 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iti Добавено Ноември 19, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2017 В 11/15/2017 at 1:16, Вивиан_ каза: но някак си ми се струва, че нещата не зависят от мен и ми се губи смисъла. Т.е. някой те е принудил с пистолет ли да се събереш с алкохолик като баща ти? Ако се зачетеш, ще видиш че е пълно с оплакващи се като теб. Все са жертва, все друг им е виновен, все са безсилни. Идват да издоят малко съжаление и се скриват след няколко дена. Не споря, че нямаш сериозен проблем. Такъв пример ти е даден, такъв следваш... Жените отдавна нямат пример какво е това мъж (както и самите "мъже" де) и светогледът им се изгражда от животинското и от поп-културата. Това ви представлява "влюбването"... Без да разбереш, че проблемът идва от теб, и първо трябва да си критичен към себе си, нищо няма да се получи... Поне с такава нагласа потърси професионална помощ, за да не си хвърляш парите на вятъра... Живеем в аморално общество в което всеки се оправя сам както може... Ако не успее, предава моделът нататък към децата си... Иначе не мисля че жената е способна сама да се развива, че мъж да я "спре". Жената следва. Ако не физически мъж, то идеологичен. Самият този форум, какво е? Иначе жената определено спира развитието на мъжа, поне в днешно време, защото не живеем вече в мъжки доминирано общество. Днешните мъже като цяло са лигльовци, които или пият, или ходят по жени, или са коленичили и с двата крака пред неспирните материални нужди на някоя, която неминуемо ще ги зареже след година, две, защото такива не са и "интересни"... Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 19, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2017 С добавка - зависи от жената до мъжа... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вивиан_ Добавено Ноември 20, 2017 Автор Доклад Share Добавено Ноември 20, 2017 преди 15 часа, Донка каза: С добавка - зависи от жената до мъжа... Здравей, благодаря за отговора, ще разсясните ли ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вивиан_ Добавено Ноември 20, 2017 Автор Доклад Share Добавено Ноември 20, 2017 В 11/16/2017 at 15:09, Василена Христова каза: Здравейте, Вивиан ! Работата със специалист ще Ви бъде от полза. Често подсъзнателните модели, запаметени от нас между 1 - 6 години, се проявяват в личните ни отношения в бъдеще. Добре ще бъде да поработите върху собствената си самооценка... Уроците са прекрасно нещо, но не е необходимо да бъдат така трудни. Променяйки възприятията за себе си, ще промените и избора Ви за мъж до Вас. Здравейте, благодаря за отговора. Не съм предполагала, че в такава невръстна възраст се изграждат моделите. Но като се замисля като дете, съм живяла в срам, защото се чувствах не на място в моето семейство и може би оттам идва ниската ми самооценка. А сега живея в непрестанен страх и се надявам специалист да ми помогне да го продолея. Василена Христова 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вивиан_ Добавено Ноември 20, 2017 Автор Доклад Share Добавено Ноември 20, 2017 (edited) В 11/16/2017 at 15:31, АлександърТ.А. каза: Вивиан , дали не се сърдиш че се случват непланирани неща ...И дали знаеш по план точно какво искаш .... Не е ли твърде мъглява визията ти , за живота ? Точно. И не знам как да реагирам на непланираните неща, защото за момента единственото което знам как да трупам паника, страх и скованост. Редактирано Ноември 20, 2017 от Вивиан_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вивиан_ Добавено Ноември 20, 2017 Автор Доклад Share Добавено Ноември 20, 2017 преди 21 часа, iti каза: Т.е. някой те е принудил с пистолет ли да се събереш с алкохолик като баща ти? Ако се зачетеш, ще видиш че е пълно с оплакващи се като теб. Все са жертва, все друг им е виновен, все са безсилни. Идват да издоят малко съжаление и се скриват след няколко дена. Не споря, че нямаш сериозен проблем. Такъв пример ти е даден, такъв следваш... Жените отдавна нямат пример какво е това мъж (както и самите "мъже" де) и светогледът им се изгражда от животинското и от поп-културата. Това ви представлява "влюбването"... Без да разбереш, че проблемът идва от теб, и първо трябва да си критичен към себе си, нищо няма да се получи... Поне с такава нагласа потърси професионална помощ, за да не си хвърляш парите на вятъра... Живеем в аморално общество в което всеки се оправя сам както може... Ако не успее, предава моделът нататък към децата си... Иначе не мисля че жената е способна сама да се развива, че мъж да я "спре". Жената следва. Ако не физически мъж, то идеологичен. Самият този форум, какво е? Иначе жената определено спира развитието на мъжа, поне в днешно време, защото не живеем вече в мъжки доминирано общество. Днешните мъже като цяло са лигльовци, които или пият, или ходят по жени, или са коленичили и с двата крака пред неспирните материални нужди на някоя, която неминуемо ще ги зареже след година, две, защото такива не са и "интересни"... Ясно е, че не сте живели със зависим човек, иначе нямаше да говорите така. А моята цел и да не следвам примера, който ми е даден, защото това не съм аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 20, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2017 (edited) Той искаше да каже , да помислиш какво те е привлякло в това положение . Има едно такова положение , че децата са зависими от модела на семейството , в което израстват .Трябват доста усилия вложени чрез любов и разбиране за да се отърси човек от нежелани подсъзнателни модели . Както казва Василена ще ви трябва специалист . Ако не за твоите страхове , то за неговите зависимости .Но трябва той да го пожелае .Обръщам на това внимание . Защото обикновенно той--другия , не е съгласен . А той предполагам влиза във визията на предстоящия живот . Тогава това се оказва голяма ,,,,направо планина за преодолявне . За своето развитие не се тревожи , То върви успоредно с трудностите които преминаваш .Човек може да учи до като е жив---вярно е . Редактирано Ноември 20, 2017 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Ноември 21, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2017 преди 14 часа, Вивиан_ каза:Здравейте, благодаря за отговора. Не съм предполагала, че в такава невръстна възраст се изграждат моделите. Но като се замисля като дете, съм живяла в срам, защото се чувствах не на място в моето семейство и може би оттам идва ниската ми самооценка. А сега живея в непрестанен страх и се надявам специалист да ми помогне да го продолея. Здравейте, отново! Благодаря Ви, че споделяте с нас. Сигурно е трудно - нагърбена с миналото,искате да създадете ново и светло начало. Моето мнение е,че е по-добре сега,когато сте млада да Ви се случва,защото ще скъсате с негативните модели по-лесно. Но не губете време - започнете работа! Струва си да изживеете и направите живота си вълшебен,нали затова сте тук?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вивиан_ Добавено Ноември 24, 2017 Автор Доклад Share Добавено Ноември 24, 2017 (edited) В 11/20/2017 at 18:18, АлександърТ.А. каза: Той искаше да каже , да помислиш какво те е привлякло в това положение . Има едно такова положение , че децата са зависими от модела на семейството , в което израстват .Трябват доста усилия вложени чрез любов и разбиране за да се отърси човек от нежелани подсъзнателни модели . Както казва Василена ще ви трябва специалист . Ако не за твоите страхове , то за неговите зависимости .Но трябва той да го пожелае .Обръщам на това внимание . Защото обикновенно той--другия , не е съгласен . А той предполагам влиза във визията на предстоящия живот . Тогава това се оказва голяма ,,,,направо планина за преодолявне . За своето развитие не се тревожи , То върви успоредно с трудностите които преминаваш .Човек може да учи до като е жив---вярно е . Това, което ме е привлякло в това положение е, че не искам да повтарям модела на семейство, в което съм отраснала. Затова бях сама дълги години, защото не бях наясно със себе си. А сега след като знам какво искам, е още по-трудно да променя възприятията си, защото не познавам друга версия на живота си и нямам поглед какво да правя за да променя нещата. Малко като кокошката и яйцето. Някакви идеи? Редактирано Ноември 24, 2017 от Вивиан_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 25, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2017 Забелязва се, че говориш с отрицания. Опитай се да ги промениш на положителни форми. Например: Мисли какво ИСКАШ, а не какво НЕ искаш. Какво ПОЗНАВАШ а не какво НЕ познаваш. Вземи лист хартия и се опитай да изредиш ситуации, хора, качества, семейни / приятелски отношения и т.н. все такива неща, които ти харесват. Ако ти текне мисълта към НЕ това, спри, остави да минат поне 3-4 часа и отново се настрой на вълната какво добро и красиво познавам, искам, мога - с примери от реалния живот. Обаче! проверени! Често ние отразяваме само една външна лъскава повърхност на хората и техните отношения, а под тях никак не е розово... Така че - настрани от розовите измислици по възможност (романчета, любовни филми, турски и латино сериали и т.н.) - само реални хора, които познаваш добре. Калисто 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Misha64 Добавено Ноември 26, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2017 Повтарянето на семейния модел е нещо неизбежно. Въпросът е да се изловиш в крачка че го правиш, да се самонаблюдаваш...да се саморазобличиш един вид. Един много често срещан капан е че човек в опита си да избяга от модела мислейки се "това на мен няма да допусна никога да ми се случи" и се хвърля в другата крайност. Например ако е имало алкохолик и безотговорен човек в семейството се хвъря към пълен въздържател и свръх отговорен ....обаче...се оказва, че той е бил въздържател спрямо алкохола, но не и спрямо нещо друго , примерно работата си. Може да не е АЛКОХОЛик, но да е РАБОТОхолик. И може да свръх отговорен към своя приоритет - работата си, но напълно безотговорен що се отнася до семейството и отношенията в него. Имам съвсем реален такъв пример. Така, че след ен на брой години, въпросната жена , връщайки ленатата назад се оказва, че не само е изкопирала пак модела, макар и хвърляйки се уж в точно обратното....ами даже го е и "подобрила", т.е. внесла е собствено творчество....но разбира това след десетки години собствени усилию и самоанализ....може би една терапия щеше да и помогне да осъзнае какво прави много по-рано.....ако тази жена можеше да се довери на когото и да е....но тя не можеше...защото нямаше изграден модел за доверие....така че не и оставаше друго освен да се опитва сама да се хване в крачка...а животът се оказва твърде кратък...когато си и пациент и терапевт едневременно... АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вивиан_ Добавено Декември 1, 2017 Автор Доклад Share Добавено Декември 1, 2017 В 11/25/2017 at 18:20, Донка каза: Забелязва се, че говориш с отрицания. Опитай се да ги промениш на положителни форми. Например: Мисли какво ИСКАШ, а не какво НЕ искаш. Какво ПОЗНАВАШ а не какво НЕ познаваш. Вземи лист хартия и се опитай да изредиш ситуации, хора, качества, семейни / приятелски отношения и т.н. все такива неща, които ти харесват. Ако ти текне мисълта към НЕ това, спри, остави да минат поне 3-4 часа и отново се настрой на вълната какво добро и красиво познавам, искам, мога - с примери от реалния живот. Обаче! проверени! Често ние отразяваме само една външна лъскава повърхност на хората и техните отношения, а под тях никак не е розово... Така че - настрани от розовите измислици по възможност (романчета, любовни филми, турски и латино сериали и т.н.) - само реални хора, които познаваш добре. Здравей Донка, благодаря. Имам нужда от практически стъпки. Ще се пробва задължително, събота и неделя. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вивиан_ Добавено Декември 1, 2017 Автор Доклад Share Добавено Декември 1, 2017 (edited) В 11/26/2017 at 11:50, Misha64 каза: Повтарянето на семейния модел е нещо неизбежно. Въпросът е да се изловиш в крачка че го правиш, да се самонаблюдаваш...да се саморазобличиш един вид. Един много често срещан капан е че човек в опита си да избяга от модела мислейки се "това на мен няма да допусна никога да ми се случи" и се хвърля в другата крайност. Например ако е имало алкохолик и безотговорен човек в семейството се хвъря към пълен въздържател и свръх отговорен ....обаче...се оказва, че той е бил въздържател спрямо алкохола, но не и спрямо нещо друго , примерно работата си. Може да не е АЛКОХОЛик, но да е РАБОТОхолик. И може да свръх отговорен към своя приоритет - работата си, но напълно безотговорен що се отнася до семейството и отношенията в него. Имам съвсем реален такъв пример. Така, че след ен на брой години, въпросната жена , връщайки ленатата назад се оказва, че не само е изкопирала пак модела, макар и хвърляйки се уж в точно обратното....ами даже го е и "подобрила", т.е. внесла е собствено творчество....но разбира това след десетки години собствени усилию и самоанализ....може би една терапия щеше да и помогне да осъзнае какво прави много по-рано.....ако тази жена можеше да се довери на когото и да е....но тя не можеше...защото нямаше изграден модел за доверие....така че не и оставаше друго освен да се опитва сама да се хване в крачка...а животът се оказва твърде кратък...когато си и пациент и терапевт едневременно... Здравей Миша64, ами май и аз съм такава, като героинята в историята, единствения ми приоритет беше работата, и то дълги години. Но не съм осъзнавала, че съм се хванала в капана, за който споменахте. За пръв път чувам, но се разпознавам в тази история. Имам чувството, че не живея своя живот. Знам, че звуча жалко и може би хората тук са прави, че само се оплаквам. Сега приоритета е връзката ми, но мисля, че копирам същия модел от работата и станаха много отговорности. А грижата за мен е на 3-то място сред приоритетите ми, след връзка и работа. Благодаря за поста ви, отвори ми очите! Редактирано Декември 1, 2017 от Вивиан_ Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Декември 1, 2017 Доклад Share Добавено Декември 1, 2017 (edited) Вивиан , ето практика , за веднага . Отделяш напр. 15 мин , може би , вечер . И разглеждаш идеята на Донка в тази част : Цитат Мисли какво ИСКАШ, а не какво НЕ искаш. Какво ПОЗНАВАШ а не какво НЕ познаваш Като през нея гледаш събитията от деня . Може би ето така ,, виждам само негативите в другия човек, " -------виждам негови хубави черти .Не само да си го кажеш , А и да си го представиш възможно най пълно .Без да се насилваш , но всеки ден ,,,по малко . ,, Знам, че звуча жалко и може би хор " това е , в твоите очи . Виждам съвсем обикновено споделено преживяване .Честото оплакване превърнато в навик . Е навик на ума , потдържащ преживяванията на жертва . Значи човек се чувства жертва по навик , даже и в маловажни случаи .Този навик те кара да казваш ,,звуча жалко" . Дано съм пресилил нещата за да се изясня . ,,А грижата за мен е на 3-то място сред приоритетите ми" . Не се заблуждавай . Това никой не може го направи . Защото никой болен не може да се грижи за другите . Дори и само зъб да те боли е трудно да си учтив . А , ако имаш някакво малко неразположение , веднага ставаш раздразнителен . Ако не говорим за Бог , нищо друго не трябва да е преди собственото здраве , физическо и психическо . Редактирано Декември 1, 2017 от АлександърТ.А. Рассвет, Misha64 и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вивиан_ Добавено Декември 8, 2017 Автор Доклад Share Добавено Декември 8, 2017 В 12/1/2017 at 17:04, АлександърТ.А. каза: Вивиан , ето практика , за веднага . Отделяш напр. 15 мин , може би , вечер . И разглеждаш идеята на Донка в тази част : Като през нея гледаш събитията от деня . Може би ето така ,, виждам само негативите в другия човек, " -------виждам негови хубави черти .Не само да си го кажеш , А и да си го представиш възможно най пълно .Без да се насилваш , но всеки ден ,,,по малко . ,, Знам, че звуча жалко и може би хор " това е , в твоите очи . Виждам съвсем обикновено споделено преживяване .Честото оплакване превърнато в навик . Е навик на ума , потдържащ преживяванията на жертва . Значи човек се чувства жертва по навик , даже и в маловажни случаи .Този навик те кара да казваш ,,звуча жалко" . Дано съм пресилил нещата за да се изясня . ,,А грижата за мен е на 3-то място сред приоритетите ми" . Не се заблуждавай . Това никой не може го направи . Защото никой болен не може да се грижи за другите . Дори и само зъб да те боли е трудно да си учтив . А , ако имаш някакво малко неразположение , веднага ставаш раздразнителен . Ако не говорим за Бог , нищо друго не трябва да е преди собственото здраве , физическо и психическо . Здравей отново и благодаря за обобщението. Този съвет го пробвах и почти всяка вечер пиша в този дневник. Записвам нещата, които виждам като положителни в другия човек. Но не само, като виждания относно случки от деня. Но, това е толкова много усилия... За въпроса, че съм на 3-то място, такива са ми вярванията, че такава трябва да бъда, за да бъдат щастливи хората около мен. Но реално, не знам дали това работи. И пак се връщам на начална позиция, че аз не се развивам, защото е по-важно за мен другите да са добре, но пък в крайна сметка се обезличавам и съм нещастна, че не обръщам внимание на своите амбиции. Намерих в нета тази статия. http://www.maikomila.bg/жените-трябва-да-се-раздават-докато-ум/ Свързвам я с начина по който се чувствам в момента. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 8, 2017 Доклад Share Добавено Декември 8, 2017 Поздравления за усилията - струват си, постепенно ще става все по-лесно. Сега понякога ми е трудно да намеря негативите или те ми се струват повърхностни. Постепенно умът се учи на позитивното и му харесва - положителната оценка му дава енергия, отрицателните му я отнемат. За третото място - че по какъв начин един нещастен човек може да направи другите щастливи - не разбирам. Какво ще им даде от себе си. За да дам на хората щастие, аз трябва да имам достатъчно стабилно за себе си и в повече за тях. Другото се казва "пожертвах си личното щастие заради вашето" и е агресия. Само се опитай да си представиш как би се почувствала, ако разбереш, че някой си е пожертвал своето лично щастие за теб.... АлександърТ.А. и Калисто 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вивиан_ Добавено Декември 11, 2017 Автор Доклад Share Добавено Декември 11, 2017 В 12/8/2017 at 20:51, Донка каза: Поздравления за усилията - струват си, постепенно ще става все по-лесно. Сега понякога ми е трудно да намеря негативите или те ми се струват повърхностни. Постепенно умът се учи на позитивното и му харесва - положителната оценка му дава енергия, отрицателните му я отнемат. За третото място - че по какъв начин един нещастен човек може да направи другите щастливи - не разбирам. Какво ще им даде от себе си. За да дам на хората щастие, аз трябва да имам достатъчно стабилно за себе си и в повече за тях. Другото се казва "пожертвах си личното щастие заради вашето" и е агресия. Само се опитай да си представиш как би се почувствала, ако разбереш, че някой си е пожертвал своето лично щастие за теб.... Мерси Донка. Истината е, че енергията ми се изчерва от това, че постоянно мисля за неговата зависимост. Но сега съзнателно ще поставям себе си на първо място. И вярвам, че това ми се случва, защото отраснах със зависим родител и тогава бях дете и не съм знаела какво да правя, просто изпитвах огромна вина и срам постоянно. Сега пак минавам през това, но вече знам, че вината не е моя. Ще се погрижа за себе си! АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 11, 2017 Доклад Share Добавено Декември 11, 2017 (edited) Ох, може би и ти се изживяваш като спасителка това жертване съсипа половината ми живот и детството на децата ми. Но пък ми остави дълбока следа и сега го разпознавам отдалече. На 45 години осъзнах, че като жертвам живота си за някого, го натоварвам с отговорността какво ще стане с мен, и не му позвлявам да се справи сам със своята си задача в този живот. Още по-зле - ако аз си мисл, че някак мога да променя съдбата на някой друг човек, това е гордост. Аз отговарям за своята само - той - за неговата си. Ние сме деца на Бог и както в училище, учителят носи отговорността за процеса на обучение, а не единият ученик да отговаря за другия, така е и тук на земята... Едва сега се вгледах в заглавието на темата! "Обвързана" - ето това е ключът към проблема - ние тук не сме обвързани, ние сме СВЪРЗАНИ. Съвсем различно е и на това е нужно да се научим - да сме свързани без да сме обвързани. Редактирано Декември 11, 2017 от Донка Рассвет, Ines Raycheva и АлександърТ.А. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iti Добавено Декември 13, 2017 Доклад Share Добавено Декември 13, 2017 В 12/11/2017 at 19:27, Донка каза: Ох, може би и ти се изживяваш като спасителка това жертване съсипа половината ми живот и детството на децата ми Това е голяма тема, и този път ще се съглася, че си в правилната посока. Само че илюзията ти е, че можем да сме "свързани" на тази планета. Реалността е, че можем единствено да сме обвързани. И това е кармата. Когато човек няма карма, той няма нужда изобщо да живее тук. И това е нещо добре разбирано в източните култури, но го има и залегнало в християнство. Всички пишем и в този форум, защото имаме кармично обвързване в някаква степен. Когато говорим за реални неща като карма, а не просто човешки представи, употребата на понятия като "правилно" и "неправилно" става много трудно... Това, че следваме кармата си и обвързваме други хора с нея, е реално смисълът на животът ни, колкото и да е "грешно". Затова и в повечето религии има застъпена идеята за изконен "грях" в живота. А в християнството е толкова застъпена идеята за покаяние за греха, като нещо стоящо по-високо от "поправката" на греха. Защото в самата "поправка" има нереален акцент върху егото и нереални очаквания към живота. И на мен ми трябваха много години да си обясня това, защото на 20, не приемах много неща в християнството, и основното беше точно това. Как може покаянието да е по-важно от това да се поправиш "на практика". Повечето хора обаче не обръщат внимание на тази идея, и не осъзнават каква огромна тема изпускат, сигурно най-голямата в християнството. Пък дори като мен през повечето си живот да нямат правилно разбиране за нея. И то е естествено - никой от нас живите няма. Това е дълбоко езотерична тема която не случайно е скрита в християнството. Защо това е важно.... Егото естествено. Какво отговори "жертвата": В 12/11/2017 at 17:32, Вивиан_ каза: Ще се погрижа за себе си! Осъзнаването на нещо като грешка, предизвиква увеличаването на егото защото сме я "поправили", появява се идеята да сме "нещо повече". Кармата е много, много комплексно нещо. Имаше заложена идеята за нея в края на "Адвокат на дявола". Тръгваш на ляво - спъваш се, обръщаш се и тръгваш на дясно - спъваш се... Човек бързо осъжда предишният си опит, и поощрява противоположен, който по същество представлява абсолютно същото нещо. Единственото решение е дълбоко разбиране и осъзнаване на истинския проблем, без да търсиш "вратички" които наричаш "решения" (защото реално той просто се опитва да подобри материалния си живот). В повечето случаи, като хора, не можем да стигнем до истинско "решение", защото чисто житейски познаваме единствено кармата. Затова и идеята за светец е аскетизъм, самота, медитация, *свързване* с духовната ти същност. Който не е стигнал до това ниво, съжалявам, но може да е само *обвързан*... Не случайно има християнски светии, но няма дъновиски светии. Религията на Дънов е силно материалистична, т.е. в същността си е анти-християнска. Не ми е целта да споря по този въпрос, защото нямам илюзиите да спасявам някого... Просто е важна точка по темата (всъщност всяка тема) конфликтът между тези две гледни точки - духовна и материалистична. Човек естествено тръгва от материалистичната, защото... много просто, иска да живее физически по-добре, не иска да има проблеми. Духовната се развива много по-късно, когато се сблъска с определени езотерични истини започвайки да излиза от кармата... Защото карма не съществува само за този който не може да я види... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 13, 2017 Доклад Share Добавено Декември 13, 2017 Цитат Реалността е, че можем единствено да сме обвързани. Не, надявам се един ден да стигнеш до свързаността без обвързаността. Това е вътрешна категория - не външна. Василена Христова и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Калисто Добавено Декември 14, 2017 Доклад Share Добавено Декември 14, 2017 (edited) В 25.11.2017 г. at 20:20, Донка каза: Мисли какво ИСКАШ, а не какво НЕ искаш. Какво ПОЗНАВАШ а не какво НЕ познаваш. Вземи лист хартия и се опитай да изредиш ситуации, хора, качества, семейни / приятелски отношения и т.н. все такива неща, които ти харесват. Ако ти текне мисълта към НЕ това, спри, остави да минат поне 3-4 часа и отново се настрой на вълната какво добро и красиво познавам, искам, мога - с примери от реалния живот. Обаче! проверени! Често ние отразяваме само една външна лъскава повърхност на хората и техните отношения, а под тях никак не е розово... Така че - настрани от розовите измислици по възможност (романчета, любовни филми, турски и латино сериали и т.н.) - само реални хора, които познаваш добре. Намирам това изказване за доста интересно... ще го пробвам за себе си. Може ли да се смята за минус (сериозен), ако не познаваш отблизо семейства, които да ти харесват т.е отношенията им да са открити, искрени, топли, пълни с доверие. Аз не познавам такива семейства. В началото съм (не съвсем де) на сближаването със себе си , и затова изказаната по-горе идея ме предизвика да се замисля. Искам да видя възможно най-много, а защо не и всички модели на моето семейство, които някак си ми пречат да съм щастлива по собствен начин. Успявам вече да хвана някои неща, но усещам, че изпускам още нещо важно... За това обичам да чета в този форум, да изказвам мнение, защото това е помощ и за мен, а знае ли се за някой друг Редактирано Декември 14, 2017 от Калисто Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Декември 14, 2017 Доклад Share Добавено Декември 14, 2017 (edited) Цитат Може ли да се смята за минус (сериозен), ако не познаваш отблизо семейства, които да ти харесват т.е отношенията им да са открити, искрени, топли, пълни с доверие. Аз не познавам такива семейства. Разбира се , че не . В духовните преживявания няма граници и не може да се говори за (+) (--) , като за нещо конкретно . Има тенденции дърпащи в една или в друга посока .Дали е добре или не , ти си определящия . Това упражнение което Донка показа е едно от основните в духовната наука . Не трябва да се бърка с позитивизма рекламиран по медийте . Тук акцента е в преживяванията . Те са определящото . Каквото правиш , е да предизвикаш определени преживявания , като вкарваш ума си в определена област . В случая различна от до сега преживяваната ....... Само така можеш да се убедиш че всичко зависи от теб , от това как ще решиш да гледаш на света .... Но изчакай Донка да ти го поясни . В 12/11/2017 at 17:32, Вивиан_ каза: Ще се погрижа за себе си! Цитат Осъзнаването на нещо като грешка, предизвиква увеличаването на егото защото сме я "поправили", появява се идеята да сме "нещо повече". ......................... Всяко осъзнаване е постижение извеждащо в нова позиция . Дали тя го е осъзнала , ще покажат бъдещите ѝ действия .Когато човек найстина осъзнае своя грешка --по хубаво нещо за момента няма . Той е направил крачка напред . Редактирано Декември 14, 2017 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.