Denin

Здравейте и благодаря за насърчението. Снощи ви прочетох постовете и мислех доста над тях и днес се престраших чак привечер да проговоря за проблема. За мен започването на самия разговор се оказа по-турден от самия него. Говорих за ОКР и за намерението ми да започна терапия. Според тях само слабаци, модерни и луди хора ходят при психиатри, а пък психологията като цяло било "еврейска измислица" . Омаловажиха ОКР тъй като и те постоянно са си мислели за странни неща и са си повтаряли разни фрази понякога в главата. Реакцията я очаквах де тъй като става дума за сурови мъжки хора. До голяма степен поради това ми бе трудно да започна разговора, защото не очаквах подкрепа и разбиране. Жалко, защото ми се насади малко натрапливост, че тъй като сега си разказах за проблема трябва едва ли не постоянно да съм като парцал, защото така би било подобаващо за човек който се нуждае от психиатър. Макар трудностите и асоцияцията ми на моя собствен смях с ОКР имам и моменти на радост и смях. В крайна сметка смятам да комбинирам нещата с работата и терапия като придам приоритет на терапията. Доста пари ще заминат така с постоянното пътуване но майната му.

Здравейте отново. От доста време не бях влизал тук и в момента обмислям дали да не зарежа започнатото начинание и да се върна в София за да потърся професионална помощ. От последния ми пост до преди три дни дните ми бяха леки, а към края с по-дълги моменти без никакво ОКР но през последните тези три дни нещата много се влошиха. Нови натрапливости се опитват да се вгнездяд, но две успяха и ме докараха до тежки паник атаки и жалко реване с мисли за самоубийство след първата. Втората атака бе преди малко и тя ме подтикна сериозно да обмисля връщането ми у дома. Съмнения и страх имам какво ще кажа на роднините и приятелите си. Ако призная истината дали ще ме помислят за луд и вече винаги ще ме гледат с друго око, ще се държът по друг начин около мен и ще ме питат постоянно как съм. Също така ми е тежко да изоставя започнататата работа с приятелите. Това ми се върти в главата и се опитва да ме разубеди. От друга страна днес бе лесен ден но след вечеря паник атаката ме удари като влак от изневиделица и ме кара да търся помощ защото не се виждам цяло лято така. Най ме спира последствията ако разкрия за състоянието ми. Смело напред към София или поемането по този път може да влоши нещата с ОКР и социалния ми живот?

Следвам съвета ви и гледам постоянно да съм зает с нещо тъй като откакто си се помня обичам да протакам и да отлагам някой неща до последния момент. Сега се старая като видя нещо което има нужда от работа да го правя на момента или ако съм зает веднага след като приключа с текущата си задача. Мислите си остават, но е по-леко отколкото ако не правех нищо в такива моменти. Като цяло някой дни са по-тежки, а пък други небрежни почти с липса на ОКР. Чувството е като в омагьосан кръг дните са еднакви, но поне се търпи винаги може да е по-лошо. Благодаря ви. Ще се постарая да спра да чета за ОКР включително и намаляване на влизането тук във форума.

Благодаря ви много за препоръките. Физически съм активен през по-голямата част от ежедневието си, а и диетата е на високо ниво. Тревожността ми все още е на минимум и нищо чудно да се дължи изцяло на излизането ми от залежалия начин на живот. Остава си обаче това човъркащо напомняне за състоянието ми, но ще се опитам смирено да го приемам вместо да го оставям да излиза от ума ми. Мисля за психотерапия и чета разни статии за ОКР плюс някой друг видеоматериал. Дали това по-скоро не подклажда ОКРто отколкото да ми помага честото четене и мислене за начини за преодоляване?

С радост мога да кажа, че последните два дни тревожността почти напълно изчезна с изключение на вчера защото по време на моята едночасова разходка из природата се оставих всевъзможните щуротии които ума ми може да измисли да изкачат. Приветствах ги стари и нови обсесии/мисли, а в резултат на това получих няколко минутна тревога породена от мисълта, че тъй като поканих тази пумия в ума си няма да мога да се отърва. Днес бе ден на дълги негативни размисли и две главни натрапливости. Мисъл която бих определил като "спомен" която ми напомня, че имам ОКР ако дълго време не съм мислил за състоянието си. Втората е проверката която си правя кога и къде за послден път съм мислил за ОКР. Въпреки това ден без капка тревожност. Вместо да приветствам натрапливостите днес не им обръщам внимание. Колкото време им отнема ума да ги избълне толкова бързо ги и забравям. Нямам тревожност, но пък тя се замени с едно чувство на раздразване от време на време когато се появи някоя натрапливост. Ще се опитам да не прилагам каквито и да е чувства към нежеланите мисли. Размишлявах днес дали страха ми от изчервяване не е натрапливост сама по себе си. Когато бях първи клас на първия учебен ден докато децата се запознавахме едни с други си спомням че цялото внимание на класа се бе обърнало към мен което ме накара да се изчервя. Следващия ми спомен на изчервяване е втория учебен ден в четвърти клас. Бях преместен в ново училище и на първия ден не можах да си намеря класа. На втория ден учителката нещо каза за мен и отново цялото внимание на класа право към мен. Изчервих се и този път няколко деца казаха на глас че съм се изчервил. От време на време след това съм се изчервявал до 13 годишна възраст когато пак в училище по време на междучасие една мисъл ми се пръкна в главата, че винаги ще се изчервявам. След тази случка изчервяването е ежедневна част от живота ми. Първата ми мисъл когато се заговоря с някой непознат е "не се изчервявй, не се изчервавай..." но разбира се винаги се изчервявам и го чуствам физически като топлина по бузите. Да не говорим когато вниманието на група от хора се обърне към мен направо ми се иска да потъна в земята. Поради този страх активно избягвам социални контакти освен с малък брой близки приятели и родителите ми плюс брат ми. От може би 8 години съм като отшелник в къщи пред компютъра пропилявайки най-хубавите си години. Мислите ли че този страх е натрапливост? Въобще подлежи ли на терапия ако не е, а и сблъсвали ли сте се с тази фобия преди? Чел съм за възможна операция която напълно премахва изчервяването, но идва със странични ефекти на завишено изпотяване по крайниците. Как бихте препоръчали да продължа справянето си с ОКР? Продължаване на пълното игнориране и старание за безпристрастие към натрапливостите? А негативните размисли? Също така бих искал да поясня защо ще мога чак след 5 месеца да посещавам терапевт. Не е прищявка или несериозност, а защото заедно с няколко приятела напуснахме всички работа и пробваме да видим дали ще успеем да припечелим някой лев от селскостопански труд. Инвестирани са пари, труд и време. Не мога просто така да загърбя всичко, защото мисля че ще ми се отрази много по-лошо (не само психически) отколкото да изчакам тези 5 месеца. Проблема е че съм на другия край на страната и нямам финансовата възможност за повече от един два пъти посещения в София на месец. От изчетеното във форума разбирам че д-р Баев и вие д-р Първанов (в разни постове се споменава че има и други ваши силни колеги спрямо ОКР, но не са споменати по именно или поне аз не видях) сте хората при които се ходи с ОКР. До колкото разбирам д-р Първанов не приема клиенти, а от прочетеното в личния сайт на д-р Баев с удоволствие бих се обърнал към него стига да ме приеме. На мен лично тези два клипа в youtube ми помогнаха: https://www.youtube.com/watch?v=AR6k2h9PRzc https://www.youtube.com/watch?v=0k7y6ikkwEY

Някакви предложения за справяне сам? За жалост ще мога след около 5 месеца да посещавам терапевт като се върна в София ако съм направо за терапия според вас. Днес и снощи ми бе по-добре но днес се хванах в крачка докато исках да започна мисли за позитивни неща например как съм си прекарвал добре на морето но веднага на първо място ми изплуваха негативни спомени как съм се излагал в социални ситуации или за мой най-различни грешки. Също така като си спомня нещо хубаво и идва опасение че никога повече няма да съм щастлив.

Здравейте! Затруднявам се от къде да започна затова направо ще опиша натрапчивете мисли през живота си ако може така да ги наерча. Като малък може би 15-17 годишен (в момента съм на 29) изникна ми една фраза в съзнанието - "Мисля че мисла". Повтарях си я тази безумица може би 5-10 минути и след това изчезваше. Докато си я повтарях в съзнанието имах леко притеснение дали ще мога да излезна от този цикъл на повтаряне но така и не се задълбочи това притеснение. Да съм имал не повече от 3 - 4 епизода на повтаряне през годините на тази фраза докато не ме "удари" изведнъж както си гледах един клип за танкове в youtube когато бях на 24-25 години. Веднага в момента когато се появи фразата в съзнанието ми този път бе с голямо притеснение, че този път няма да мога да излезна от цикъла на повтаряне до края на живота си. Притеснението бе придружено с физическа реакция изтръпване/настръхване на главата, силно сърцебиене и втвърдяване/настръхване на тестисите. Отне ми може би около седмица докато преодолея страха че ще си остана затънал в цикъла на повтаряне. През тази седмица си повтарях фразата от време на време но главно страха ме държеше на нокти а не самото повтаряне. След като премина тази тежка седмица всичко продължи по старо му. Ако съм се сещал някога след това за фразата "Мисля че мисля" въобще не ме безпокой дори и до днес. Година две след това получих нов епизод с нова мисъл или по-скоро аз лично бих я нарекъл "концепция за числото 2". Дълги размисли как всичко във вселената е свързано с числото 2. Например "два пола", "две ръце, два крака, две уши...", "1 + 1 = 2", "ако 1 то значи и 2 ще същестутва не по-маловажно от 1" и т.н. всякакви щуротии които може да се свържат по някакъв начин с 2. Отне ми няколко дни докато изляза от този епизод като страха дали ще мога да преодолея тези мисли беше по-смущаващ за мен от самите мисли. А след това същата работа както с първата фраза. Никакво притеснение когато се сетя за тях а дори ме избива на смях докато ги описвам в момента. Преди година образ на приятел как прави тъпа физиономия с веждите си (по-скоро като анимиран .gif отколкото картинка ако може така да се изразя) започна да ми се повтаря. Отново същото това притеснение дали ще мога да го преодолея докато ден два контактуване на сила от моя страна с него не сложи край на притеснението. Интерестното е че сега докато пиша за тази негова физиономия се сещам точно как изглеждаше и ме кара да се чуствам малко притеснен. Всичко отново добре до към края на месец Март тази година. Гледах късно вечер един сериал и в него един от геройте страда от тежка шизофрения (убиец който чува гласове) а неговия млад син се оказа че получава неговите ранни симптоми на шизофрения (това се разигра в една сцена). Веднага ме обвзе голям страх да не би и аз да съм шизофреник. Страх отново със същите тези физически реакции свиване на тестисите, изтръпване на главата и толко силно сърцебиене че си чувствах пулса през гърдите на дрехите без да си допирам ръката до сърцето. Вечерите когато ставаше време за лягане това съмнение че съм шизофреник се връщаше и винаги заедно със старите физически реакции но този път с чувството че едва ли не това е краят - Умирам или ще си загубя разсъдъка веднъж завинаги с продължителност - не повече от 5мин (паник атаки?). Седмица след това през деня получавах епизоди на размисли за възможността да съм шизофреник с продължителност между 1-5 мин (кратки защото постоянно играех видео игри). Съмнението че съм шизо се пренесе в тревожност "че нещо ми има" също кратки епизоди на тревожност. Това продължи около 20 дни докато не ми престоеше пътуване до село. Докато очаквах заминаването си повтарях че като отида на село там в хубава обстановка ще преминат тези епизоди както предишните. Вече започнах да се притеснявам от дългата продължителност и неуспеха ми да преодолея страха/тревожността "че нещо ми има". Заминаването трябваше да стане много рано сутринта и се притесних дали ще успея да се наспя и като резултат цяла нощ не мигнах. Пристигането ми на село усилиха многократно епизодите ми на тревожност. Може би очаквах магически веднага да изчезнат и този път се превърнаха в цялото ми ежедневие. Никога не съм страдал от депресия но състоянието ми през първите няколко дни така бих си представил депресията. Пълна загуба на желание за каквото и да е било, отпадналост, безсъние, постоянно мисли за как бих искал всичко да се върне по старо му и да се отърва от епизодите и мисли дали не би било по-добре ако умра то тогава цялото ще спре (нямах комплусии за действие над тези мисли). Може би на четвъртия ден след пристигането състоянието ми на "депресия" изчезна, но притеснението за епизодите остана. По цял ден си мислех как искам да изчезнат, "че нещо ми има" и желание всичко да се върне по старо му. Дни след това нова обсесия (сенсимоторна?) започнах да асоциирам движението си на очите с тревожността. Тоест всеки път като извъртам погледа си например наляво, нагоре, надоло, погледна някой обект и т.н. получавах чувството за тревожност. Този път бе само чувство отколкото мисли. Малко предистория в началото на Март когато започнаха нощните ми атаки се зачетох да не би да асоциирам вечерите с тревожност и затова ги получавам. Прочетох че е възможно такова нещо и се притесних че мога да асоциирам и други неща с тревожност. Притесних се че всеки път когато се засмея ще се тревожа и до ден днешен понякога когато се засмея или рязко извъртя погледа си получавам странно мигновенно чувство. Обсесията с местенето на очите премина и получих нова безмислена фраза "Мехагоновата гора". Отново повтаряне докато не ми омръзне. Главния проблем днес е че изпитвам постоянно едно чувство (дори незнам дали мога да го нареча на притеснение защото по-скоро ме дразни и искам да изчезне) и също така понякога докато говоря с хора, гледам телевизия или правя нещо получавам това дразнещо чувство съпроводено със "задна мисъл"(бих я определил като дълги вътрешни дискусии и размисли дали ще ми преминат епизодите всички събрани накуп в една дума/чувсттво. Надявам се поне малко да разбирате какво имам предвид защото самия аз не мога да определя какво точно представлява.) тоест хем си говоря с някой хем тази мисъл ми се върти в главата пречейки ми да се концентрирам. Имам моменти на яснота без тези натрапливи мисли (много кратки по няколко минути) и след това отново епизоди. Тези моменти на яснота и епизоди се повтарят по цял ден. Ако получа по-дълъг момент на яснота епизодите се връщат с анализ кога бе последния епизод. Например "последната ми "задна мисъл" бе преди няколко минути когато бях до контейнера" или еди къде си. Преди съдбовния месец Март имах тежки моменти на притеснения. Лошо се разболях от грип траещ една седмица точно на бъдни вечер и се притесявах дали ще ми премине за навечерието на Нова Година. Месец след това се разболях отново, но този път много по-тежко от първия като главно бе инфекция по дихателната система. Дни след като ми премина второто заболяване се появи шум в ушите и постоянно се притеснявах дали няма да ми остане завинаги. Четох че след грипове може да се появявал и е възможно да не изчезне никога. Работата е там че отдавна имам шум в ушите но никога не толкова силен че да пречи на ежедневието ми. Отмина шума след около седмица. Предстоеше ми изпит в началото на Март по един курс по който учех два месеца и точно два дни преди датата на изпита започнаха симптоми на разболяване. Никога до сега не бях боледувал два пъти за сезон камоли три затова много се притесних и то за капак точно навреме да ме повали за изпита. Изпита се провеждаше от вкъщи като в началото му получих няколко минутно познатата физическа реакция - бързо сърцебиене, свиване на тестисите и изтръпване на главата заедно с притеснението дали ще се справя. Премина изпита и в края на месеца точно около дните когато започнаха новите ми притеснение за епизодите трябваше да направя една поръчка свързана с работата ми която донесе не малко стрес и притеснения. Разказвам за тези няколко месеца стрес и притеснения защото се чудя дали найстина моето състояние е ОКР или друг вид тревожност защото доколкото разбирам ОКР е съпроводено с компулсии и ритуали който носят облекчение а при мен тези повтараници и цикли ми допринасят само стрес и тревожност и искам да ги няма. Също така страдам от безсъние от както съм на село вече 1 месец. Състояние на полу заспал полубуден ако успея да да загубя съзнание след неопределено време рязко си отварям очите и се прибуждам. Това се повтаря цяла нощ. Може би 3-4 да са нощите с качествен дълбок сън. Взимам от 20 дни melatonin plus с B6. Малко информация за мен. Мъж на 29 години. Страдам от 16 години от Erythrophobia (страх от изчервяване в социални обстановки). През годините съм имал дълги размишления за тази фобия но никога не ме е притесявало толкова колкото този изминал месец от епизоди. Голяма стена текст пълна с правописни грешки и липса на пунктоация но ви моля за мнение и насоки защото имам моменти на отчаяние с мисли че този път тези епизоди ще си останат така до края на живота ми. Последна вметка докато пишех отново изплуваха мислите за "задна мисъл" и "че нещо ми има" но през повечето време бе яснота отколкото ако прваех нещо друго.