Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Стелиян Славов

Участници
  • Общо Съдържание

    48
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Мнения добавени от Стелиян Славов

  1. Успях да вляза през профила си - благодаря на Орлин, че уважи молбата ми да пусне тази тема.
    Ще съм благодарен и на вас, колеги да насочим човека (той ще чете какво пишем).
    @д-р Тодор Първанов, @Диляна Колева и останалите активни - ще съм благодарен за коментарите ви.

  2. Здравей!

    От текста ти усещам, че макар и физически възрастта ти да е на млад човек, душевната ти възраст в този аспект е няколко години назад - в посока към детската. Сама знаеш, че това се е получило заради семейната ти среда, която е завзела Аз-а ти и трайно се е настанила вътре в теб. Но не бързай да ги съдиш. Това е цял трамплин за твоето развитие.
    Работата е в това, че е нужно да разшириш себепознанието си, да изчистиш ниската си самооценка, да откриеш себе си - а това е действително работа.
    Но първо трябва да пожелаеш дълбоко да се освободиш.
    Някои ключови аспекти на вътрешната свобода са:
    • Автентично присъствие и способност за искрено изразяване на своите мисли, чувства и убеждения независимо от характера на социалните ситуации.
    • Свобода от очакванията и изискванията на обществото (в това число и от членовете на семейството).
    • Отсъствие в психиката на разрушителни мисли, емоции, убеждения (или поне преобладаване на градивните такива).
    • Положителна самооценка и удовлетворение от своето собствено съществуване.
    • Способност за изживяване на радост от малките, прости неща, както и способност за самоирония.
    • Наличие (в цялостен или частичен аспект) на реални, активни добродетели и състояния свързани с духовно-нравствената сфера като: скромност, милосърдие, състрадание, смирение и т.н.
    • Постигане на примирие с миналото (минали рани, травми, състояния на вина, гняв и пр.).
    • Осъзнато изживяване на настоящия момент Тук и Сега.
    • Липса на тревоги за бъдещето и страхове от неизвестното.
    • Смелост, воля и вътрешна решителност.
    • Вяра в живота.
    • Любов към другите и чистосърдечност във взаимоотношенията.
    • Грижа и обич към себе си (независимо от несъвършенствата)

    Можеш ли да откриеш сама кои аспекти са активни при теб?

    Имай предвид, че моделът, който работи в теб много ще настоява да те дърпа назад и да те отблъсне от всякакво осъзнаване и израстване т.е. от превръщането в автономен, свободен, независим, сам справящ се с всичко човек.
    Работата с психолози и терапевти, индивидуално или в група е добрият път. Не се отказвай - намери специалиста, който ще те разбира и на когото може да се довериш.

    П.С. Несигурността и страхът са част от схемата, която те дърпа назад, към регрес и застой. Как планираш да им се противопоставиш?

  3. В 7.08.2019 г. at 1:12, Lady Gaga каза:

    и да отида на почивка някъде сама, далеч от всичко и всички познати, за да променя погледа пред очите си

    Извинявам се, че изказвам директна оценка- текста ти до тук звучи сякаш си в тунел, от който не откриваш изход и светлина, и за това сама си създаваш изход на база стара мечта.
    Правилно - сами си създаваме изходите, но най-светли са когато идват от адекватната оценка на реалната ситуация "тук и сега".
    Професията е само един аспект от множеството роли, д-р Първанов много свежо те е насочил.
    Опитай с една котра-визуалиация - представи си, че никога няма да учиш медицина - и какво от това? По-малко човек ли ще бъдеш, ценен, пълноценен и обичащ.
    Представи си, че работиш като чистачка (или някоя друга професия, която не цели да спасява хората) и едновременно с това си учиш медицина за лично удоволствие (без цел да се реализираш) - как ще се чувстваш в тази ситуация?

  4. В 30.07.2019 г. at 13:46, FlowN каза:

    На какво се дължат всички тези неща? Дайте ми съвет как да спра да ги правя? Какво точно ми има?

    Разказът ти ми звучи като директна среща със "сянката" - с твоята тъмна страна, която дълго време си отбягвала, но която реално е един от добрите учители в процеса на вътрешно израстване. Всъщност срещата със сянката е чудесно като опитност. Само че ти си се запознала с този аспект от себе си, струва ми се, много рязко и спонтанно, без да си имала предварителната подготовка за такава среща. Психотропните вещества често ни захвърлят в кътчета на душата ни, за които се иска много добра тренировка. Поради тази причина те са опасни. Това представлява и т.нар. "полудяване" - представи си го като наводнение на съзнанието ти с несъзнателен психически материал. Не може да се гмурнеш надълбоко, ако не можеш да издържаш 2 минути под водата без въздух, нали? Или ако въобще не можеш да плуваш?
    Виждаш сама и остатъчния ефект от подобно екстремно гмуркане с всички странни мисли и чувства които изживяваш и не можеш да контролираш.
    Гъбите се ползват от някои терапевти дори и с цел освобождаване и осъзнаване - но трябва да имаш до себе си опитен водач, а не човек, с който имаш неразрешени проблеми. Влезли сте във водовъртеж, е вдно общо пространство на твърде противоречиви настроения.

    Всеки човек има своята сянка и тъмна страна, но не всеки се среща с нея. Мнозина я усещат в ежедневието си, но бързо я игнорират - в противен случай ще трябва да признаят пред себе си своето усещане за изгубеност сред безкрайната шир. А сенчицата реално е голям приятел. Тя може да ти покаже:
    - как да заживееш своя собствен живот в съзвучие със Себе си.
    - как да се освободиш от оковите на фалшивата самооценка (ниска или висока - все тая), да признаеш едновременно величието и нищетата на човешката си същност.
    - как да развиеш своята смелост и воля, докато самотният ти кораб се лъкатуши сред бурния океан.
    - как да откриеш нови ценности и смисъл и да ги включиш активно в материалното, за бързано ежедневие.
    - как да обичаш себе си, без да нараняваш другите; и как да обичаш другите, без да нараняваш себе си.
    и много други...
    Това е добрата новина. Още по-добрата е, че имаш цялото време на света да тръгнеш към Себе си. :)


    Добре е да откриеш своя специалист, който да те води - потърси терапевт, който познава добре както дълбинната така и висинната (трансперсонална) психология като теория и метод. Вещите в останалите направления може да не са ти особено полезни за дълго време. В родината ни има много чудесни специалисти - не се колебай. Между другото може също и сама да се образоваш в тези направления, ако имаш нужда от обяснение за необичайните състояния на съзнанието.
    Добри автори са: К. Г. Юнг и теориите му сянката и несъзнаваното; Станислав Гроф - описва влиянието на психотропните вещества; Роберто Асаджоли също дава добри практики за заздравяване на Аз-а.

    Но без опитен водач, пътят е объркващ, а понякога и отчайващ.
    Сигурен съм, че след като имаш смелостта да експериментираш с гъби ще откриеш и смелостта да поемеш по пътя на собственото си израстване. Няма да е толкова екстремно и главозамайващо, но със сигурност ще е трайно и изпълнено с очарование и възхита.
    Успех!

  5. Докато Аз-ът съществува вкопчен в една или друга идентификация (роля, убеждение за себе си) той се проявява като Его (в ежедневния смисъл на думата) и ограничава и сковава себе си.
    Връзката с вътрешният източник (Бога) може да се постигне чрез разпознаване, овладяване и трансформиране на наличните идентичности ("Аз съм учител", "Аз съм майка" и пр.) и интегрирането им в една автентична цялост.
    Първоначално подобен процес може да е болезнен - напускането на удобството на всяка "роля" води до дискомфорт и нестабилност (ако личността не е открила своя вътрешен център). Но при една добра вътрешна работа на дълбоко, искрено себепознание и смирение е възможно сравнително лесно личната, нисша воля да се свържи с висшата.

  6. В 19.03.2019 г. at 13:16, Mirra_98765 каза:

    страх да поемам отговорност. Толкова огромен, че се появяват психосоматични симптоми

    Представете си, щом съзнанието ви е способно с такава сила да влияе на тялото, колко сила се крие във волята ви, ако съзнателно я използвате, за да насочвате вниманието и жизнената си енергия към овладяване на вътрешното пространство!

     

    В 19.03.2019 г. at 13:16, Mirra_98765 каза:

    винаги мечтая за едно и също нещо. И това е Италия.

     

    В 19.03.2019 г. at 13:16, Mirra_98765 каза:

    А аз толкова се въодушевявам от мислите за Италия, че винаги споделям на приятеля ми и винаги се стига до скандали и нервни кризи

    Това е чудесно, но и е нещо външно, което ще рече мимолетно, временно и преходно.
    Какви са мечтите ви за вас самата като личност? Каква искате да бъдете? Имате ли представата в ума си за идеалният образ на себе си?

    Принципът е много прост - човек е подвластен на всичко, с което се отъждествява. И е способен да постигне свобода от това комуто е подвластен след като се разотъждестви. Когато витаете в мечти за Италия, вие ставате Италия. Когато се сливате с идеята за болката - вие ставате болката. Но когато се преживееете като човешко същество, свободно да насочва волята и вниманието си в много различни посоки (вкл. и навътре), тогава човек се освобождава от затвореният кръговрат на преходните неща (вещи, хора, ситуации, тревоги и пр.).
    Запитайте се: До колко са ми нужни мимолетните неща, след като така или иначе накрая оставам сама със себе си и нямам нищо друго освен себе си.

  7. Здравей!
    С това момче сте изпаднали във взаимен водовъртеж, предизвикан от вашите вътрешни буреносни стихии.
    Ти сама виждаш как се повтарят съотвените модели на мислене, чувстване и поведение.
    Решението е наистина чрез индивидуална или групова работа да се овладеят и трансформират енергиите в този водовъртеж, с което ще се повиши нивото на твоята себеосъзнатост (и ще се доближиш до вътрешния център и този "Висш аз", който споменаваш).
    "Жертвата" е мощна роля, която носи ценно послание - открий какво иска да ти каже, какви са нейните ресурси (в нея е скрит огромен потенциал) - какво можеш да научиш от нея, за да станеш по-отговорна, свободна и любяща към себе си.
    Давай смело и напред, има множество индивидуални и групови начини за работа (груповата ще е полезна за ниската ти самооценка).

  8. Здравей, в текста ти освен обич и загриженост личи и покровителско отношение - на места се отнасяш към приятелят си като към духовно по-малък от теб и по-незрял. Това е често срещата грешка, която всички допускаме в желанието си да помогнем някому.
    Запитай се обаче - ти майка ли искаш да му бъдеш или любима? Да вървиш редом с него, наравно из пътеките на живота, или като орлица да го напътстваш накъде да лети?

    Взаимоотношенията му с бащата му са си негова грижа (частично и твоя, но предимно негова). Той сам може да се освободи и да преодолее комлексите си. Да, с твоята любяща (повече приемаща, отколкото наставляваща) подкрепа, но главно сам - човекът си има свой уникален живот, път и мисия.

    За да изравниш везната спрямо тези си преценки, може да си помислиш - "За какво моят приятел ми е помагал, за какво съм му благодарна?" (не е нужно чрез действия, може само чрез отношението си към теб).

    Ако съм на твое място ще посетя психотерапевт/психолог и ще се опитам да преразгледам отначало всичките си позиции по темата. Имаш някои мисловни схеми, които идват от ролята, в която си влязла с времето при взаимоотношенията си с него.
    Дори можеш да отидеш заедно с партньора си. "Така и така нещо ни куца връзката, нека поне заедно се преоткрием." С което ако заедно вдигнете нивото си на себеосъзнатост, вече ще можете през любящо състрадание, изпълнено с мъдрост и смирение да помогнете и на близките ви.

    И всъщност - "Как е добре да се отнасям към нещата, които не ми харесват" - чрез състрадание или чрез гняв?

  9. Здравейте Мира,
    Част от словосъчетанията които използвате ми навяват идеята за прекомерното насочване на вниманието ви към "духовните неща", едновременно с трудност да се справите с ежедневната си личност и предизвикателствата, които ви дава живота.
    Ако това е така и наистина сте избягали чрез позитивното мислене в духовността без да сте изходили от здравата връзка със себе си и "земята", би ви помогнал терапевт, който познава феноменологията на идентификациите и вкопчванията в свърхсъзнанието.
    Абстрактно-духовните образи, фрази, учения и т.н. често има силно въздействие върху хората на изкуството - Необходимо е обаче преразглеждане на вътрешните ресурси и силни страни, свързване с вътрешния център и трансформация на моделите от миналото ви, преди да се насочите към свръзване с божественото/космоса и пр.
    Правилно ли усещам?

    Може ли да разкажете повече какви представи минават през ума ви, когато си блуждаете и витаете (в хубавия смисъл), докато си почивате от ежедневните занимания?

  10. Старт на темата "Защитните механизми"  с цел разширяване на теоретичния и приложен хоризонт.
    Нека тук опитаме да проучим, анализираме, синтезираме и ако съумеем - сътворим гледни точки към вече съществуващите концепции за защитните механизми - тяхната роля, функции и същност.
    Понастоящем тяхното разбиране идва главно от теориите на психоанализата (Фройд и дъщеря му), но 100 години по-късно пато-генезата към модела е необходимо да се насочи към салуто-генезиса,  и към висините на психологичното познание, ако желаем да останем адекватни на съвремието и на Целият (вътрешно-външен) Човек.

    Насочващи въпроси:
    - Какво всъщност представляват защитните механизми?
    - Кое, какво защитават? Само защитават ли?
    - Кои са градивните (служещи на прогреса и целостта) защитни механизми? Ако има такива.
    - Какво всъщност представлява психологическия "механизъм"? Това психична функция ли е? Или пък атрибут, модел, алгоритъм?

    Полезно за дискусията ще е към нашите мисли да прилагаме и цитати.

    На добър час на темата! :)

  11. Току-що, Никита никита каза:

    Знам, че тук няма как да се оправя.Просто когато ми е много криво, най вече вечерта, искам да кажа на някой, и започвам да пиша тук.Провеждам терапия по скайп но сега я разредихме много, тъй като нямам възможност за всяка седмица.Искам да се обедя че е ОКР, че това са само мисли, но нестава.Терапевта ми каза да им се присмивам, да но в момента, в който ми го каза, аз вече не исках да ги махна тези мисли, сякаш пойсках всяка една от тях и станаха по истински.Имам чувството че вече не ми пука какво ще направя.И това ме връща назад.....Толкова време съм по различни терапевти и започнах да се отказвам....вече нямам  нито пари, нито желание да обяснявам едно и също всеки път....Хубав ден ви желая и бъдете здрави!!!!!

    До колкото усещам имате нужда от качествена терапевтична работа с опитен специалист, познаващ в детайл проявите на ОКР (както казват терапевтите пищещи тук).
    Задължително е съпругът ви да е присъствал на взаимните срещи с терапевта, досега не е ли идвал поне веднъж? Съпруга ви наистина е ценен съюзник и незаменима част от подкрепата и процеса.

    Понякога е много трудно човек да попадне на специалист, от който да е доволен. Но не бива да се отказва, дори ако трябва да посещава такъв в други градове. Както знаете психотерапията ( понякога в началото в комбинация с медикаменти) е единственият път за изход. Ще имате цялото време на света след раждането да продължите в тази посока!
    Колкото и да се разочаровате на моменти, във вас все пак живее силата и дълбокото желание да подобрите състоянието си!

  12. Бедна е "статията" (по-скоро са разсъждения, не статия). Чувал съм за тези идеи, и звучат едностранно. Ако има по-реално теоретико/приложно изследване по темата би си струвало човек да се зарови в този въпрос.

    "Този, който е отнел девствеността й, става нещо като генен баща на бъдещите деца на жената." - Да се използва думите "генен" и "нещо като" в едно изречение никак не е сериозно. :)
    Да не говорим, че чрез външната среда (епигенетика) и чрез личната, съзнателно насочена воля може също да се влияе на гените.

  13. Ето няколко четива:
    Р. Асаджоли: "Нервните заболявания при духовно израстване" (има малко грешки в превода, четете с критична мисъл)
    http://www.spiralata.net/kratce/index.php/polezenpat/199-roberto

    Р. Асаджоли: "Символи на трансперсоналното преживяване"
    https://kennethsorensen.dk/en/symbols-of-transpersonal-experience/

    Р. Асаджоли "Трансперсонално вдъхновение и психологическо планинарство"
    http://synthesiscenter.org/articles/0136.pdf

    Подобно явление, което е свързано с духовните отклонения е т.нар. "духовен байпас" - тук Орлин Баев е събрал едни много точни мисли по темата: https://orlinbaev.blogspot.com/2018/07/blog-post.html
    Понякога състоянията на дереализация, психоза и пр. се появяват тъкмо, когато човек се е вкопчил в нездравата абстракция на духовните "интелектуалщини", без да е овладял и трансформирал ежедневната си личност с нейните проблеми, фантазни убеждения, емоционални рани и пр.

    Р. Щайнер:
    "От едната страна виждаме онези хора, които са приели за свой идеал да медитират с кръстосани крака като някоя от статуите на Буда; с атрофирани и без помощни нозе, но с набъбнали глави, те искат да проникнат в мистичните бездни на съществуванието. От друга страна виждаме типичните представители на европейското човечество, които просто не разбират с каква убий
    ствена бързина сноват от една кантора в друга, от един бизнес в друг; толкова активни са те в своите крака, че създават впечатлението: главата, която носят на раменете си, е практически съвсем излишна, защото тя просто не участвува в това, което те вършат. Пред нас са двата крайни полюса на съвременното човечество: самотните мечтатели със затворени очи, които не умеят да различават дори своите собствени действия, и онези, които просто не се нуждаят от очи, понеже краката им са здраво впримчени в дебелите въжета, с които те влачат своя товар, а товарът - това всъщност е параграф номер Х или Y."

     

  14. Аз живея и работя в Казанлък (но не предлагам терапия, само психологични консултации) и не съм чувал за практикуващ терапевт в града; д-р И. Димитров не беше ли психиатър?
    Стара Загора е по-добрият избор.

  15. Здравейте SteveJobs,
    Не успях да разбера от разказа, дали сте посещавали психолог или психотерапевт, и дали се чувствате добре информиран за същността на психотерапевтичната работа и подкрепа?

     

    преди 14 часа, SteveJobs каза:

    къде може да се крие проблема за да чувствам това безпокойство ежедневно.

    Конкретен отговор може да откриете чрез психотерапевтична работа и оттам да изградите стратегии за справяне и трансформация на проблемите ви. Най-общо казано всички проблеми, започват, когато човек спре да живее своя собствен живот и прекъсне здравословната връзка с вътрешния си Аз, както и със собствените си висини, където съществуват висши ценности, ресурси и енергии.


    П.С. Конфликта психиатри-психолози, за който споменавате е само на популярно его-ниво - добрите специалисти, отдавна са интегрирали медицинските и психологични науки в служба на човека. Мисля, че точно един такъв добър специалист ще ви помогне да заживеете спокойно. Потърсете някой с професия "психолог-психотерапевт" или "психиатър-психотерапевт", щом имате усещане за човечността у другите, бързо ще откриете такъв, подходящ за вас.

  16. В 14.12.2018 г. at 14:21, Ive T. каза:

    Изпаднах в психоза - струваше ми се, че виждам аурите на хората, че виждам тялото си отгоре, че всичко е възможно.

     

    В 14.12.2018 г. at 14:21, Ive T. каза:

    Малко след това - средата на май явно отново съм започнала да изпадам в психоза. Струваше ми се, че разбирам Вселената, физиката, музиката. Сякаш можех да бъда тук и сега, струваше ми се, че имам достъп до информация от мозъка си да изчислява разни неща.

    Здравейте,
    Не бива винаги преживяванията, свързани с  елементи и състояния от свръхсъзнателното ниво в психиката да се диагностицират като някаква патология. Понякога висшите състояния на съзнанието (озарението, усещане за единство с космоса, видения и пр.) са си чист материал, идващ от различните психични нива (индивидуални и колективни), към който не бива да се подхожда ограничено и да се тълкува като болестен за личността.
    Съветвам ви да потърсите трансперсонален психотерапевт (най-общо казано), с когото да изследвате наново симптомите, личната си биография и пътищата за постигане на вътрешен мир.
    Как сте с английския език?

  17. Ето няколко насочващи въпроса, на които ако можете да отговорите подробно и логично (без парадокси), страховете ви не ще присъстват.

    - Каква в действителност съм аз? По-добра ли съм, отколкото си мисля, или по-лоша?
    - Живея ли Своя Собствен Живот? Спрямо моя собствен ритъм, природа, потребности, дарби; вървя ли по своя път;
    - Открила ли съм отговори за себе си за вечните теми от живота - смъртта, божественото, злото, любовта, добродетелите и пр.?
    - Какви са основните принципи, по които ръководя ежедневието си? От какъв характер са те - материален, духовен, социален?
     

    "Ако те накарам да назовеш нещата,
    които обичаш, колко време ще ти
    отнеме, за да назовеш себе си ?"
    ~ Мевляна Руми

  18. Здравейте, мъдро е че правите стъпка в посока по-голямо лично осъзнаване! Фактът, че сте способна да разкажете ситуацията от 3-то лице (въпреки, че сте майката на детето) е прекрасен, защото по този начин ставате способна да погледнете ролята на майка отстрани и да подобрите поведенията си спрямо детето, с което ще разрешите по-голямата част от проблема.

    Вярно е, че ако детето расте в нездравословна среда, това се отразява не само в психиката, но и в тялото му. 
    Ако търсите и литература по темата, препоръчвам това четиво - линк.

    Можете също да потърсите във вашия град "Център за обществена подкрепа". Би трябвало там да работи екип от няколко специалисти в сферите на социалното подпомагане и психогическото консултиране.

    Успех!

  19. Техниките наистина са само един инструмент.
    Реалното освобождаване се постига чрез трансформация на дадените енергии, които ПА носи в себе си като ресурс.
    Те могат да бъдат и често са свързани с посланията на ПА, които са:

    "Животът и нещата от света не ти принадлежат, пусни контрола на егото си".
    "Ти си обикновен човек, колкото и да се смяташ за уникален".
    "Научи се да почиташ нещо по-висше от себе си"
    "Твоето съзнание не е твоят мозък."
    "Твоето интелектуално ниво може и да е по-високо от това на останалите, но това не означава абсолютно нищо."
    "Само пътят на сърцето помирява поривите на главата и слабините."

    "Обратното на страха не е властта, а любовта."

  20. Привет!
    Не виждам нищо манипулативно...
    Само открито търсене и честно сърце.

    Дори е похвално, че човек се опитва да открие нови вътрешни хоризонти, от една обикновена случка - каквато е тази с обидата. Повечето хора инфантилно ще подминат чувствата си и даже ще скрият от себе си, че са се почувствали по даден неприятен начин, камо ли да започнат да се самоанализират.

    Мисля, че Slunchevi.luchi се опитва да разбере защо се е почувствала обидена.
    От подобно търсене могат да се появят няколко теми.
    - За ниската/високата и реалната самоценка - самочувствието
    - Кой се обижда? Кой роля играя в ситуация и кое в мен се чувства така? Аз само тази роля ли съм?
    - Защо не приех с хумор коментара, а се "жегнах"?

    Успех в откриването на нови вътрешни истини - те ни правят свободни в света на оковите. :)

  21. В 11.09.2018 г. at 11:24, shawne каза:

    Просто се плаша от самото усещане.

    Здравейте, при вас се е задействал механизмът на "страх от самия Страх". Виктор Франкъл дава много добро описание на това, както и методи за справяне. По-важното, обаче е, че си задавате въпроси и искате да разберете в дълбочина състоянието си - това е чудесно и е правилният път. По-голямото осъзнаване води до по-голяма интеграция, а оттам и до спокойствие, приемане и съ-знание с дадените състояния.
    Мисля, че хуманистично, екзистенциално или трансперсонално ориентиран колега ще ви помогне да разрешите въпроса за Смъртта. Вие сте се сблъскали с един от големите въпроси на битието, които животът изпраща на всеки един човек. И от отговорите, които ще откриете в тази посока зависи изхода от тези състояния.

    Искате ли да се опитаме да открием заедно:
    - Защо се страхуваме от смъртта?
    - Може ли да разберем ролята на смъртта в живота ни? На какво ни учи? Какво полезно може да ни даде?
    - Защо някои хора продължават напред след среща със Смъртта, а други потъват с години в отчаяние?
    - Какво изобщо представлява смъртта? Кое от нас умира?


    „Осъзнаеш ли, че всичко се променя,
    няма да се вкопчваш в нищо.
    Ако смъртта не те плаши,
    ще можеш да постигнеш всичко.“

    Лао Дзъ

×
×
  • Добави...