Акиноси

Не. Категорично аз не се свързвам само с това, че съм негова. Зная, че мога да бъда асоциирана с много други неща освен с Него. Наистина, замисляйки се аз бягам от отговорност. Готова бях да не помръдвам с години от дадено положение в личен план, само и само да не бъда виновна, да не причиня зло на себе си или на друг, да не влоша положението си. Но с това си поведение погубвам всички. Страх ме е да се хвърля, да рискувам. Дори не поръчвам различна храна в ресторанта, за да не се окаже, че не ми е по вкуса .  Но напоследък мсе повече оставам насаме със себе си. Моля се, слушам музика, медитирам, разсъждавам над думите ви, опитвам се да се погледна отстрани и да стигна надълбоко в себе си. Благодаря безкрайно, че отделяте от времето си. Д-р Първанов като пророк каза, че може да е късно ако чакам твърде дълго да се разделя с приятеля си. За това кратко време се случиха 2 ситуации, които допълнително ме убедиха, че не трябва да чакам. Аз съм човека, който трябва да действа и да намеря сили да поема пълна отговорност за настоящето и бъдещето си.

Не. Категорично аз не се свързвам само с това, че съм негова. Зная, че мога да бъда асоциирана с много други неща освен с Него. Наистина, замисляйки се аз бягам от отговорност. Готова бях да не помръдвам с години от дадено положение в личен план, само и само да не бъда виновна, да не причиня зло на себе си или на друг, да не влоша положението си. Но с това си поведение погубвам всички. Страх ме е да се хвърля, да рискувам. Дори не поръчвам различна храна в ресторанта, за да не се окаже, че не ми е по вкуса .  Но напоследък мсе повече оставам насаме със себе си. Моля се, слушам музика, медитирам, разсъждавам над думите ви, опитвам се да се погледна отстрани и да стигна надълбоко в себе си. Благодаря безкрайно, че отделяте от времето си. Д-р Първанов като пророк каза, че може да е късно ако чакам твърде дълго да се разделя с приятеля си. За това кратко време се случиха 2 ситуации, които допълнително ме убедиха, че не трябва да чакам. Аз съм човека, който трябва да действа и да намеря сили да поема пълна отговорност за настоящето и бъдещето си.

Не. Категорично аз не се свързвам само с това, че съм негова. Зная, че мога да бъда асоциирана с много други неща освен с Него. Наистина, замисляйки се аз бягам от отговорност. Готова бях да не помръдвам с години от дадено положение в личен план, само и само да не бъда виновна, да не причиня зло на себе си или на друг, да не влоша положението си. Но с това си поведение погубвам всички. Страх ме е да се хвърля, да рискувам. Дори не поръчвам различна храна в ресторанта, за да не се окаже, че не ми е по вкуса .  Но напоследък мсе повече оставам насаме със себе си. Моля се, слушам музика, медитирам, разсъждавам над думите ви, опитвам се да се погледна отстрани и да стигна надълбоко в себе си. Благодаря безкрайно, че отделяте от времето си. Д-р Първанов като пророк каза, че може да е късно ако чакам твърде дълго да се разделя с приятеля си. За това кратко време се случиха 2 ситуации, които допълнително ме убедиха, че не трябва да чакам. Аз съм човека, който трябва да действа и да намеря сили да поема пълна отговорност за настоящето и бъдещето си.

"Няма значение чия е вината, че нещо е счупено, ако е твоя отговорността да го поправиш.
...Да поемеш отговорност, не означава да поемеш вина.
...Поемането на отговорност е осъзнаване на силата, която получаваш, когато спреш да обвиняваш  хората.
Да поемеш отговорност, означава да си върнеш силата"
Will Smith
https://www.youtube.com/watch?v=USsqkd-E9ag

Много добро осъзнаване психодинамиката на самобичуващата вина и на обвиняващото, изнасящо навън собствена отговорност при непоемането ѝ и оневиняване чрез спокойно поемане на отговорност. В този процес на невинно поемане на отговорност се сваля перфекционистичното ТРЯБВА, от което започва самообвиняването - чрез здрав разум и малки, спокойни поведенчески стъпки в сърдечно следваната посока. При обвиняващото изнасяне на отговрността навън, при което винаги се играе жертвичка, се поема здрава отговорност при разбиване вярванията "аз съм жертва" и авторска, творческа позиция на живота. Преодоляват се вторичните печалби от инфантилната жертвичка позиция. Тогава живееш като Човек, творец, съратник на Твореца! 

Искам да направим малко по - различен прочит на това, което си написала и да зададем различна гледна точка, А ти, ако го прочетеш ще кажеш как ти звучи.
Та, 
- за първи път се разделях с някого - не знаех какво да правя, защото това ми беше за първи път.
- за първи път ме изведоха от домашния кръг и ми показаха какво е социалния живот по двойки, до момента нямам друга такава опитност и за това мисля, че без тази съм изгубена
- за първи път виждам резултата от това да нямам лична среда и интереси и разбирам, че това никак не е добре за мен
- понеже всичко това ми е за първи път, единствената ми опитност до момента е да повторя модела - намирам друг мъж, който да случи същото - резултата, не е добър за мен
Извод: Необходима ми е нова концепция, нова гледна точка, ново преживяване.
Да се оставя някой друг да отговаря за моето личностово развитие , води до зависимост. Често не от конкретния някой, а просто от някой. Зависимостта, води до неумението да развия личните си качества и способности и да разбера отговора на въпроса: Коя съм аз? Съответно развива в мен чувства като страх, завист, неудовлетворение, вина, самообвинение, самосъжаление, обърканост, тревожност. Животът с тези чувства, води до избори, които създават ситуации, които се въртят и никога не стигат до благоприятно развитие за личността.
Въпрос:
-"аз съм Неговата" - наистина ли, отговорът на въпроса -  Коя съм аз? - се свежда до това? Преди около 150 години жените бяха причислявани като собственост - жената на Петър, наричаха Пена петровата. В тази обстановка ли си представяш себе си? Трябва да си нечия, за да бъдеш?
 
- 

Именно - страх ме е от самотата, затова автоагресивно търпя, нагаждам се и влизам в антипартньорски отношения. С този страх се работи двупосочно. От една страна, учиш се да се заявяваш активно. Тогава ти се налага да посрещаш страха си, че така ще бъдеш сама и да го прегръщаш, стапяш. Тогава осъзнаваш, че когато прекъснеш мазохистичния цикъл, ти самата си със себе си, даваш сигнали за уважение, обич към себе си и привличаш хора, които да те уважават и обичат. Както и имаш силата спокойно да дисквалифицираш от живота си другите, които естествено отпадат. Другата успоредна посока е тази на директното общуване и прегръщане на страха от самотно безлюбие - в трансови, медитативни сесии, в поведенческо-социално умишлено оставане сама за дадено време. Път има - върви го!

Човек е стадно животно. Като ти казвам да се научиш да бъдеш сама, това не означава да живееш някакви години и десетилетия сама. Нито пък сама е равно на самотна и зависимо вкопчена - нищо общо. Говоря ти за самостоятелност, за емоционална самостойност. А че сме сред хората и е добре да общуваме, абсолютно. Когато имаш емоционална несамостойност, както сега споделяш и което всъщност е основата на проблема ти, наричаш зависимостта любов, а примиренческото, пълно с неуважение и към себе си и към околните нагаждане, наричаш смирение. Закачането поради вътрешни липси обаче не е любов. Нагаждането не е смирение, а автоагресивно примирение. Не се уважаваш, не се цениш, не си вярваш и правиш половинчати и слаби избори - защото те е безумно страх от самотата. 
Когато поработиш лично и в групата на психотерапевта си, за само няколко месеца ще се научиш да прегръщаш този зейнал орален (пренебрегни думичката - просто така се нарича в пси...) страх. а любовта да протича активно през теб. Имаш ли я, спокойно заявяваш позициите си, харсванията и нехаресванията си, с ясното съзнание, че здравите ти граници са добри за теб и за всеки наоколо ти. А сега те е страх да се заявиш твърдо дори пред самата себе си... Сякаш чуваш вече думите на другия как те изоставя и почваш да трепериш като трепетлика от страха си от безлюбна самота. Забележи, преодоляването му ти подсигурява и здрава решителност в искрената откровеност със себе си и всеки друг. И въобще не означава някаква изолация и седене сама - вътрешен процес е. Всяко оставане в медитация, ама със себе си, компания на самата себе си, вече те сблъсква челно с този ти страх, когато махнеш външната маска от его нащрек и предъвкване и потънеш навътре. Медитацията би те ужасявала, би те накарала да извадиш извинения как не е твоето и т.н., което са илюзии - точно това оставане сама със самата себе си среща съзнанието с подсъзнанието ти, в което живее едно сега потиснато, чувстващо се самотно и ревящо за обич бебе. Нужно е ти да се научиш да му даваш любов, да сприятелиш съзнанието си, разширено до ревящия страх в подсъзнанието ти. Да се научиш да гушкаш и обичаш този страх - защото е сериозна част от теб самата, не е нещо външно. Колкото повече успяваш в този процес, толкова повече се научаваш на здрава конфронтация, себеотстояване, житейска решителност, ясни цели партньорски, професионални , всякакви. В този аспект се работи с мисленето, с поведението, в групите... Всичко идва на мястото си - обичаш се. Затова и с любовта ти върви - защото я пръскаш като прожекторче наоколо си и вече не си просто момичето-сексуален обект, а жена, която излъчва мощна харизма, привличащ магнетизъм и обайващ чар! Имаш да се учиш на това - всички сме вълшебници, когато премахнем преградите пред осъзнаването, че сме такива! Такава си - просто ти предстои да го усетиш и почувстваш. 

Сега смятам да поработя върху себе си и да се науча да вземам  отговорни и самостоятелни решения. Ако можех да правя това щях да се разделя с него още първият път като ме предаде. До сега и за момент не съм била сама. Винаги съм се осланяла на някой да е до мен, да ме подкрепя. 

Сега смятам да поработя върху себе си и да се науча да вземам  отговорни и самостоятелни решения. Ако можех да правя това щях да се разделя с него още първият път като ме предаде. До сега и за момент не съм била сама. Винаги съм се осланяла на някой да е до мен, да ме подкрепя. 

Точно това казвам. Любовта ти като жена към мъжа, там я няма. Останало е майчинското. А той детето, което ще угажда и дава, но......много важно "но" ще търси Жената в други паралелни връзки. Това е основната причина за съществуването на този тип отношения. В един момент партньорите усещат/не го осъзнават/, че са в ролята на дете и родител и в тях започва крещяща нужда да проявят своето мъжко или женско с друг партньор. Но връзката дете - родител е много топла , приятелска, понякога изискваща и натрапчива и те се объркват, като наричат чувствата в тази връзка Любов. То е обич, да, и ако се разделят културно, могат да са подкрепящи се, без да са интимни партньори. Но това рядко се случва и още по - рядко се разпознава навреме.
Ето защо паралелните връзки винаги ще съществуват, защото Мъжът винаги ще търси Жената и обратното, но няма смелост да остави Детето.
Имаш тази възможност навреме. Ако ти се живее с Мъжът- дете, което винаги ще търси Жената " настрани" търси още Любов, в това отношение. 

Не, на никого не се "полага" този "край".
Такова съществуване сами си осигуряват хората, съществуващи, а не живеещи, в ролята на жертви.
Майка ти е вкоренила в теб изключително страхови програми, характерни за жените преди 150-200 години! "Дръж сигурното и си трай!" - - тоест осигури оцеляването на децата си (бъдещите), защото в тежки времена, е важно да се продължи рода, а без мъж си обречена. Да, ама тези времена ги няма вече. Сега сме в Друг, Различен момент от развитието си като хора, и отработването на Други качества е есенциално. 
Докато не съзнаеш страховите си програми и не ги преработиш (с помощта на специалист, радвам се, че си се обърнала към такъв), с който и мъж да бъдеш, няма да живееш в удовлетвореността и спокойната радост, а ще паразитираш боязливо. 
В тази статия "Всички сме болни от страх", пиша кратко за страха и неговите проявления, за "излекуването". Мисля, че ще ти е от полза. 
Успех!

Здравей Акиноси, много хубави насоки са ти дали до тук, дано ги чуеш.
Ще ти дам една констатация, надявам се тя да ти даде отговори.
Паралелни връзки са съществували в човечеството много, съществуват и ще съществуват винаги, факти. Когато една жена поддържа толкова време такъв тип връзка, тя с любовните чувства към партньора е приключила / при мъжете не е точно така/. Ти сама си го казала, усещането ти за жена и семейство е с другия мъж. В основната връзка те държат чужди вярвания и чужди страхове. Въпрос на време е да събереш смелост и да я приключиш, но д-р Първанов ти каза много точно, че тогава вече може да е късно и да си изгубила другия мъж.
Та, дилемата не е - кой от двамата, това ти си го решила вече- а кога ще се почувствам достатъчно самостоятелна и уверена, за да последваш избора си.

В живота няма нищо сигурно и няма как предварително да знаем кое е правилно и кое не.  Какъв е довода ти, да не си с втория, само,че е по-беден ли ?

Привет Ви!
Страх Ви е да поемете отговорност, защото заучената безпомощност толкова Ви е залегнала в  ума, че  и в трета връзка можете да попаднете. Имате право да сте в тези две връзки изпълнени с конфликт и стрес, но можете да поемете и по друг път, който е свързан с поемане на отговорност, структуриране  на Аза, емоционална зрялост, повишаване на самооценката.
Силно Ви препоръчвам психотерапевт!!
Прочетете речта на Чарли Чаплин: 
"Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина.
Сега знам, че това се нарича „автентичност”.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самият аз.
Днес наричам това „признание”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста.
Днес наричам това „зрелост”.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен.
Сега наричам това „увереност в себе си”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм.
Днес наричам това „простота”.
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от мен самия. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм”.
Сега го наричам „любов към самия себе си”.
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки.
Сега разбрах, че това е „скромност”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко.
Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация”.
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих със сърцето си, моят разум ми стана ценен съюзник.
Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето”.
Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове.
Сега знам: „Това е животът!”"
Успех!

Причини доста виждам. Основната е, че си зависима, не открила собствената си стойност.
Казваш, че знаеш, че си "ценна" - не личи да го знаеш. Живееш в самобичуване и мазохизъм, с извинението, че си длъжна на приятеля си. Не си. Но, ако го виждаш така, то е оправдание за собствената ти нерешителност и страх да скочиш в непознатото и да вземеш да го живееш тоя живот с пълна сила и смелост!
Дилема не виждам - с единия ти е скучно, безинтересно, не го обичаш, чувстваш се смачкана. Имаш материална сигурност. 
С другия - хубаво ти е, преоткриваш женствеността си, приятно и интересно ти е. А и той твърди също, че е сигурен в теб, че те обича, че вижда бъдещето ви заедно. 
Животът с първия ще е супер - ще ти купува каквото поискаш - какво повече ти трябва в живота?! Пък и ти сама няма да успееш да изкарваш парите си, без мъж си останала на улицата, без пукната пара! С втория... Каква любов, какви разговори, какви пет лева... Глупости! Избери си първия и си живей както до сега, супер ми се виждаш! 
Успех! 

Проблема е и в това, че ти си мислиш, че това може да продължи вечно.Опасявам се, че до като се колебаеш, как да скъсаш с гаджето си,  другият може, да си намери момиче, което да е само с него. 
Не чакай да ти се даде повод за да скъсаш с него,  може да е късно.