Здравейте! Темата е прекрасна. Нямам нужната компетенция за да се включа в дебата, но много добре разбирам и усещам нещата за които говорите. При мен се случи следното - достигнах много бавно и с много препядствия до тази харминия за която споменава Донка. От мен не излизаше нищо друго освен любов, усмивки и добри намерения. Върнах се на работа с знанието че няма да ме свлече надолу. но от няколко дни усещам тази досада в мислите си и настроението си, блудкавия цвят в мене /благодаря за точното определение/. влизам тук и чета постовете с желание някоя дума да ме върне там където бях преди - но става само за момент. Сигурна съм, че Донка е права за това, че става дума за поредното разчистване. какво бих могла да направя? Обръщам се към вас защото всички вие се занимавате много по отдавна с това и давате точните наименования на нещата... аз ги усещам но бога ми не мога да ги изричам така
Благодаря Ви че Ви има! Сигурна съм че съзнавате колко е важно и хубаво това което правите
Всъщност сега ме плесна мисълта че аз от няколко дни просто нищо не правя и нямам абсолютно никакво движение. Това със сигурност влияе! Но ако можете да ми кажете от какво друго може душата да се излезе от центара и от какво човек изпада в тези състояния? Това не е депресия - много по лек е вариант но от какво може да стигнеш до това:
"когато мисълта причинява досада, имаме манипулация
цветът й е сив или с мръсен оттенък
интересно е че досадата идва дори преди мисълта да е отчетена като такава"