Skelde

Доктор Първанов вероятно е прав! Не, не вероятно. Сигурен съм, че е прав. В общи линии, жена ми е запозната в по-голямата си част, от това което написах. Да не кажа и с цялата.  Обаче нейните съвети не ми допадат.
Обаче преди няколко дни осъзнах нещо. Някога някъде бях прочел, че целия номер е в приемането. Не си спомням точно къде. Беше май нещо свързано със източните философии. Както и да е, това не е толкова важно.
Та, там беше казано, че трябва да приемаме. Не пасивно, разбира се. Нямаше се предвид просто да седнем и да страдаме проклинайки жестоката съдба. Става въпрос за неотричането.  Толкова време бях казва на хората, че трябвало да приемат това което им се случва и да действат според настоящата обстановка. И разбира се, не спазвах съвета който аз давах.
Осъзнах, че със всичка сила съм се вкопчил в провала. Постоянно мислене за него, как аджеба ще се "сбия" едва ли не с него. Осъзнах, че мисленето за него, само ме приближава все повече към нов провал.  Мисленето за проблема ( да не кажа, обсебването) в никакъв случай не дава решението. Това си е чиста проба окопна война. А както се знае- окопната война не дава резултати. Осъзнах, че не съм мислил за решение. Мислил съм само за проблема. Те това точно е проблема ми.
А аз имам блестящ пример за приемането. Заеквам от малък. Не е вродено, просто по някое време го "придобих".  Първоначално ми беше голям проблем, обаче с течение на времето , спрях да му обръщам внимание. Още заеквам от време на време, обаче не ми пука. И на тези около мен също не им пука. И те така. Заекването не е проблем повече. Просто трябваше да се сетя за това. И да го приложа навреме, разбира се.
Бях чел някъде, че отговорите са винаги в самите нас. Надявам се, че съм ги намерил и разбира се, че ще ги спазвам.
Няма как да отрека, че форума ми помогна. Трябваше да напиша всичко в първия пост, за да мога да го прочета, за да мога да го осмисля. Все едно, че някой друг го е писал. И да дам отговор...
Надявам се, че не бъркам с изводите за това как да се справя.

Доктор Първанов вероятно е прав! Не, не вероятно. Сигурен съм, че е прав. В общи линии, жена ми е запозната в по-голямата си част, от това което написах. Да не кажа и с цялата.  Обаче нейните съвети не ми допадат.
Обаче преди няколко дни осъзнах нещо. Някога някъде бях прочел, че целия номер е в приемането. Не си спомням точно къде. Беше май нещо свързано със източните философии. Както и да е, това не е толкова важно.
Та, там беше казано, че трябва да приемаме. Не пасивно, разбира се. Нямаше се предвид просто да седнем и да страдаме проклинайки жестоката съдба. Става въпрос за неотричането.  Толкова време бях казва на хората, че трябвало да приемат това което им се случва и да действат според настоящата обстановка. И разбира се, не спазвах съвета който аз давах.
Осъзнах, че със всичка сила съм се вкопчил в провала. Постоянно мислене за него, как аджеба ще се "сбия" едва ли не с него. Осъзнах, че мисленето за него, само ме приближава все повече към нов провал.  Мисленето за проблема ( да не кажа, обсебването) в никакъв случай не дава решението. Това си е чиста проба окопна война. А както се знае- окопната война не дава резултати. Осъзнах, че не съм мислил за решение. Мислил съм само за проблема. Те това точно е проблема ми.
А аз имам блестящ пример за приемането. Заеквам от малък. Не е вродено, просто по някое време го "придобих".  Първоначално ми беше голям проблем, обаче с течение на времето , спрях да му обръщам внимание. Още заеквам от време на време, обаче не ми пука. И на тези около мен също не им пука. И те така. Заекването не е проблем повече. Просто трябваше да се сетя за това. И да го приложа навреме, разбира се.
Бях чел някъде, че отговорите са винаги в самите нас. Надявам се, че съм ги намерил и разбира се, че ще ги спазвам.
Няма как да отрека, че форума ми помогна. Трябваше да напиша всичко в първия пост, за да мога да го прочета, за да мога да го осмисля. Все едно, че някой друг го е писал. И да дам отговор...
Надявам се, че не бъркам с изводите за това как да се справя.

Покажи писмото на семейството си и поискай съвет от него какво да правиш.Според мен ще е по-полезно да ги накараш да ти отговорят в с писмо.
Ще видиш сам,  какви хубави съвети ще получиш,