Цвети1

Големи букви, голям страх, голямо нещо...
На дъщерята сте обяснили, остава и на вас да го обясните. От съзнание, към подсъзнание, да си разкажете една по-цялостна приказка за Живота. 
Имало едно време в едно далечно царство на края на света, една майка с две деца. Обичала децата си много, обичала и живота си. Била майка-дете. Дете, родило две деца, което само било дете. Отвън жената съвсем си приличала на жена - хубава, разумна, пораснала. Отвътре ѝ обаче живеело едно уплашено дечко, което се стряскало лесно. Било го страх от какво ли не - от високото, от слабостта, от непознатото, от познатото, но неконтролируемото, от болестта, слабостта. Особено го плашела смъртта - струвала му се като изчезване, като тотална, черна и необичана, несправедливо натрапена самота в нищото.
Детето живеело вътре в тази майка. Понякога се обаждало, но по-често си играело наполовина спокойно. Майката се мислела за голяма, но това била само маска, на която се опитвала да вярва. Когато нещо отвън се сторело страшно на детето, маската на възрастен се пропуквала и детето отвътре започвало да се паникьосва, да крещи, плаче и се тръшка. 
Майката на двете деца живеела в добра колибка на края на тъмната гора. Бащата на двете отрочета се грижел за всички - вечер заедно сядали край огнището и гледали кристалното кълбо, по което се излъчвали вълшебни приказки от през девет земи в десета. Веднъж, едно от съседските дечурлига разказало страшна история на голямото дете: "Ето, аз смъртта те познавам много добре, коварна съм, знам какво обичаш, знам всичко, което ти е любимо - затова сега ще вляза дълбоко в теб и ей сега ще те накарам да скочиш там, в тъмната гора, от осмата, най-висока скала. А после, победата ми ще е пълна, когато на погребението ти звучи любимата ти песен, ха ха хаааааа!..." 
Майката се опитвала с всички сили да успокоява детето. Колкото повече пробвала да се показва силна обаче, толкова повече вътрешното и хлапе започвало да трепери от страх. Майката започнала да ходи при горските знахари - дали ѝ силни билки, които обаче само потискали и упоявали това упшашено дете. Когато се посъвземало от горчивите сокове на отровните корени, детето се страхувало още повече - защото ужасът му не бил преобразуван, а само изолиран, от което още повече растял. 
Майката чула, че има и друг тип горски вълшебници, които учели на съзряване, смелост, обич и самообладание. Отишла при един такъв и започнала да плаче. Той обаче се смеел благо, с една ръка на сърцето, а с друга на корема - направо се разтресъл целия от смях така, че вълшебния му корем заподскачал. Нали бил вълшебен, прихванал погледа на жената и тя също започнала да се усмихва. Отначало през сълзи, после по-широко, докато накрая прихнала заедно с този странен, весел вълшебник. Той настоял да спре отровните корени на механо-знахарите. Тогава я хванал за ръка и започнал да я води из черната гора. Оказало се, че въобще не е толкова черна, а пълна с полянки, птички, горски добри животинки, даващи обич, смелост и сила, красота и доверие. Дори дърветата били живи и ѝ нашепвали приказки за целостта и любовта на любящото ѝ сърце. Клоните се разтваряло пред нея, слънчевите лъчи галели и прегръщали детето в душата ѝ, което вече започнало да наднича с интерес и въодушевление. Оказало се, че от "най-страшната" осма скала, тръгвала пързалка, водеща към езеро от жива вода. Жената погледнала вълшебника, а той ѝ кимнал усмихнато. Тогава тя се спуснала по пързалката на доверието. Пързаляла се дълго. Понякога и се искало да се върне нагоре, но веднъж тръгнала, смелостта ѝ напирала и превръщала страха ѝ във вдъхновение. Тогава, когато и тя вече не знаела къде е, цопнала в живата вода на любовта.
Оттогава тя самата разказвала весели и смели приказки на децата си А нейното вътрешно дете вече не било толкова вътрешно. Постоянно общувала с това игриво, любопитно и вече смело дете, като вратата между съзнанието и подсъзнанието ѝ оставила широко отворена за дъгата на любовта. 
П.п: а любовта и казала, че когато обича, смърт няма! 
..............
Потърси психотерапевт! 
 

Случката с дъщеря ти, малко преумора от ежедневието и ..описваш проявите на най-обикновен стрес.Това, което те притеснява  много , е наличието на натрапливи мисли.При много хора, стреса дори се проявява само с тях. За нещастие, ти не знаеш,че те никога не се реализират и се плашиш от тяхното съдържание.СПОКОЙНО, това са само едни лъжливи мисли, нищо повече.
Все пак, когато сме в стрес, трябва да променим нещо и да се успокоим.
На първо място, се опитай малко да се разтовариш от скуката на ежедневието.Ако има баби и дядовци, давайте децата при тях и оставайте само със съпруга си.Запиши се на спорт или танци и престани да се самонаблюдаваш, напълно здрава си  и ще отгледаш и правнуци.

Докато пробваш да не мислиш за това, ще го мислиш. Да си местиш фокусната точка е да бягаш, потискаш и нежелаеш да се учиш. Според мен по-добрият вариант е след приземяващата работа с мисленето и заземяването в логиката, активно обръщане на посоката. Сега тя ти е бягство от страховете, при робуването и вярването в тях. А качествената посока е да се обърнеш право към тях, с широко разтворени обятия. Логиката ще бъде сривана - нормално е. Въпреки това работата с нея продължава - защото е някаква база. Но ключовата работа е смиреното отпускане на невротичния контрол при доверяване на реалните послания в страховете ти по доверие, обич, сърцатост. Това се учи - каквито и методи да ползва терапевтът ти, посоката е важна. Засега предъвкваш, натрапливо циклиш - терапевтът ти ще те уверява и преуверява и всичко ще изтича в канала на неврозата ти. Докато от час на час при него се учиш все повече на това доверяване при дълбоките послания в самия страх, зад външните крясъци на вече интерпретираните качествено мислички. Послания по ресвързване с любовта, с Бога, с онова размазно безсилие, в което вече имаш смелостта да застанеш, притихнала и изчезнала в смирението. През това притихване протича доверието, ражда се вярата, появява се любовта. Малко по малко започваш да виждаш целия натраплив механизъм като все по-малък и все по-спокойно да го претълкуваш, шегуваш с него и му даваш медитативно "свободно". Доста преживелищна, през тялото и трансово-хипнотична работа се иска при натрапливо-хипохондричното шубенце. Тук можем да ти пишем, няма проблем, но тази работа вършиш с терапевта си наживо. Бъди постоянна, прави домашните му. Ще се учите да полудявате, за да видите, че  точно тогава страхът от това се стапя, а вместо него се ражда спокойно творчество и радост. Ще се учите да умирате - само тогава приемайки смъртта, ще осъзнаеш красотата на живота и всеки негов миг. Ще се учите да се проваляте и падате в нищото, в пълното размазване и слабост - за да видиш, че само през това смирено нищо протича всичкото на любовта. Процес на себевладеене е - учи се, а ставащото с теб е благословия, водеща те към това учене! Това е - с мрънкане, самосъжаление и рев не става. Ако си мислиш, че някой от нас тук те съжалява, лъжеш се. Безжалостни сме - защото обичаме! 

Здравейте създавам нова тема за да споделя опита си и да успокоя голяма част от посещаващите форума,търсещи отговори на въпросите който изникват докато сте в състояние на стрес и се чудите ОКР има ли лечение,разбира се че има,но за да бъдем по-точни 1-во няма какво да лекувате не сте болни,пише ви човек живял с натрапливости 4 години,посещавал психиатри и приемал антидепресанти.Ще ви разкажа историята си,прав го защото преди да се променя ида разбера че ОКР не е болест която носиш цял живот,аз влизах в този форум и търсех успокоение,надявах се някъде да прочета за някой справил се с натрапливостите .Е аз се справих и ви пиша за да знаете че е възможно.Преди около 5 години след смъртта на чичо ми се сблъсках с живота все едно за пръв път,разбрах че хората умират и че хората който обичам няма да са вечно тук,това ме срази сякаш до тогава съм била сляпа за сериозността на живота(най-парадоксалното е,че това е бил правилният подход,колкото по-на сериозно взимаш живота толкова по лошо за теб:–) )започнах да мисля песимистично,гледах на живота като на нещо страшно,акцентирах на всичко лошо в него и хоп след няколко месеца от всичкия този стрес който сама си бях причинила получих първата си паническа атака,естествено аз не знаех че това е паническа атака,мислех че умирам :–)разбира се тръгнах най-различни специалисти за да се установи какво физическо заболяване имам,е всички повтаряха едно и също НЕРВИ,убедих се че е така и успях сама да се справя с паник атаките си,не ми беше лесно,но се конфронтирах със страха и успях.Не мина много време и в живота ми се появиха натрапливостите,защото макар и справила се с паническото разстройство не бях променила песимистичното си мислене за живота,чувствах се ужасно те бяха толкова неприемливи за мен,бяха свързани с близките ми,с хората който обичам,а аз дори не знаех какво се случва,не знаех че това са натрапливи мисли,мислех че съм полудяла,започнах да търся информация в интернет което само влоши нещата,след няколко дълги и мъчителни месеци реших да отида на психиатър,от нея разбрах че случващото ми се е ОКР,е ако очаквате да напиша,че съм се успокоила,не не се успокоих,приех че имам диагноза заклеймих се като болна,започнах и прием на антидепресанти,те ми помагаха за тъжното настроение,но не и за натрапливостите,това продължи 1 година,през която аз не съм спирала да имам натрапливости,просто видът им се променяше,появяваше се натрапливост отивах на преглед казва за нея на психиатърът успокоявах се за кратко до следващият път при следващото посещение когато отивах с нова.Психиатърът приключи с мен след година а аз не се чувствах излекувана ,напротив продължавах да имам натрапливости който отшумяваха и се появяваха постоянно,така продължи 2 години,докато не се увеличиха отново и в главата ми бяха започнали да се въртят онези мисли че съм психично болна,реших отново да потърся психиатър,отново ми изписаха антидепресанти който не ми се отразиха мн. добре,пих ги точно 2 дни и реших че ще си помогна по друг начин,тогава често влизах в този форум и четях отговорите на специалистите за ОКР,реших се на психотерапия,това не бях опитвала до този момент а се оказа че точно това ми е трябвало,потърсих др.Първанов защото отговорите който даваше тук са ме успокоявали много пъти,сега мога спокойно да кажа,че аз вече нямам никакви натрапливости,чувствам се жива така както никога не съм се чувствала през целия ми живот и то защото се промених,станах човекът който винаги съм искала да бъда,страхът не ме управлява,не виждам живота в черни краски а искам да го живея,преди ме беше страх от неизвестното,сега търся предизвикателства в неизвестното,правя неща който тогава не съм си и помисляла че някога мога да правя.Трябва да разберете едно и ще се почувствате моментално щастливи вие сте отговорни за чувствата си,мисълта се превръща в емоция а вие може да направите избор и да създадете за себе си само положителни емоции,просто трябва да го решите.Промяната правите сами,но ви трябва насока,съветът ми е да потърсите терапевт който да ви помогне да осъществите избора да бъдете щастливи .Пътят за справянето с ОКР е промяната,трябва да промените себе си,мисленето си,начина си на живот защото е явно,че мисленето ви до този момент не е било правилно,начинът по който сте свикнали да мислите е грешен генерира стрес иначе нямаше да създаде натрапливости,накратко мислите стресиращо спрете веднага:–) 4 години съм мислила,че не съм като другите,че имам психически проблем и това ме прави различна а сега мога само да се разсмея с тогавашните ми заключения и "мъдрости" по този повод.Смейте се над себе си така всичко се оправя по-лесно:–)И за финал няма да ви пожелавам успех,защото не ви е нужен всеки един от вас го може стига да го поиска и да си помогне :–)

Здравейте, добри приятели!

 

В тази рубрика можете да зададете въпросите си, свързани с психо-емоционални трудности. Наименованието "психотерапия онлайн" е избрано по причини различни от актуалното му значение. Отговарящите на зададените въпроси терапевти дават единствено кратка обратна връзка, общи насоки и подходящи гледни точки! Тези отговори нямат пряко отношение към психотерапията, такава каквато се практикува в реални условия, очи в очи, нито към онлайн консултациите. Биха могли да имат, ако се предлагат в процеса на директна аудио - визуална чат комуникация. Но, засега този сайт не предлага такава услуга! Все пак, предлаганите различни гледни точки, са в духа на психологичното консултиране и психотерапия! 

Основен недостатък на комуникацията чрез писма се явява относителната статичност и ниска скорост на обменяната информация, липсата на директен невербален контакт и пряко психо-емоционално взаимодействие. Предимства са конфиденциалността, свободното себеразкриване и споделяне, към които предразполага анонимната комуникация чрез писано слово. Все пак, желателно е себеразкриването да бъде през регистрация под псевдоним, както и подробности като конкретни имена на личности и населени места да бъдат спестявани, ако е нужно. Например, вместо да бъде изговорено "Казвам се Христина, със съпруга ми Иван живеем в град Горна Оряховица, двойка на 28 и 30 год. сме и имаме дъщеря Мария на 3 години...", може да се каже "Със съпруга ми живеем в малък провинциален град, млада двойка в късните двадесет сме и имаме три годишна дъщеря"... 

Обменът на споделени проблеми и индуцираните насоки за разрешаването им са насочени към:

- Самия търсещ помощ.

- Хора с подобна проблематика.

- Специалисти в областта на психотерапията, психологичното консултиране, психиатрията, медицината въобще (доколкото психиката играе активна роля в соматичното здраве през процеса на психосоматика, конверзия на психичен конфликт в телесна симптоматика), социални работници, помагащите професии.

Рубриката "психотерапия онлайн" е ситуирана в контекста на сайт за съзнателен живот с научна, но и духовна насоченост неслучайно. Аргументите за такова случване се изразяват в резонанса на отговарящите специалисти както с познанието на съвременната когнитивна наука, така и с онова знание, извиращо от науката за любовта, мъдростта и истинността, известно от древността, но преди всичко бликащо от интуицията на сърдечния разум сега! Централен идеен фактор в този сайт се явява личността и посланията на великия мъдрец, духовен учител, холистичен психолог и душелечител Петър Дънов (Беинса Дуно), както и идейните и психодуховни концепции на "Бялото Братство". Ако желаете да участвате във форума, резонна е проявата на сърдечното ви уважение към споменатите личност и насоки на мисълта! 
 
Задайте въпросите си в нова тема и моля, пишете на кирилица! Елементарна проява на уважение към езика и българската ни идентичност е! Няма значение в коя точа от глобуса се намирате! Където и да сте, може да бъде инсталирана програма за писане на кирилица (примерно кликате "писане на кирилица - Илия Дянков" в гугъл). Има такава и в самия Уиндоус! 

Отговорите могат да се забавят известно време, предвид заетостта на отговарящите терапевти. Ако желаете отговор от конкретен психотерапевт, моля посочете го изрично в обръщението си! С радост очакваме въпросите ви!
 
Предлаганите помагащи насоки в това пространство са изцяло под формата на алтруистична благотворителност, некомерсиални, безплатни, безкористно давани от сърдечно състрадание, обич и нуждата за работа в посока съзнателното изграждане на един по-човечен и резониращ със законите на Любовта свят! 
 
Орлин