sisi__s@mail.bg

Подкрепата която можеш да окажеш е като имаш разбирането за неизбежноста на тези случки  . Щом сме се родили един ден ще си отидем от тук . Сега , колкото и да ни боли и ни е мъка , ще отмине и  даже ще забравим това силно чувство .Тези неща не можем да контролираме . Можем да проявим душевна сила , като гледаме по обективно--разумно и не се оставяме на прекалено силните чувства да ни завличат .
Ако си достатъчно голяма ... Трябва много търпение и обич ... Можете заедно да помогнете на майка си да преодолее загубата . Да може да подреди нов живот .

Здравей,
истината е, че не може да контролираш или овладееш процеса. Тези емоции са нещо, което човек изразява, когато е готов за това нещо. Казвам го от личен опит също. Въпросът в случая е  концетрация към настощия момент от една страна и подходяща литература, и подкрепа и емпатия от друга (към майка ти). Бъди търпелива, не притискай и бъди опора, покажи баланс и спокойствие. Бъди светлина. Всичко друго ще се случи, когато е необходимо, а ти ще си там.
 

Здравейте, 
Преди по-малко от половин година почина скъп човек от нашето семейство - вторият мъж на мама. Той е и баща на моята по-малка сестра - 11 годишна. 
Той беше болен от рак, много се бори и се надявахме на друг изход, но за близо една година след диагнозата той си отиде.
Питането ми е за сестра ми. Тя освен на погребението,  на което много плака, не плаче и не изразява чувствата си. Не говори за него, освен на рожденния си ден, когато предположи какво би казал той, ако беше тук. Наскоро я питах как се чувства, мъчно ли и е, а тя ми отговори, че вече е свикнала.  Така приключи разговора. Реално тя не го е виждала в най най-лошото му състояние, защото умишлено беше на гости при баба в друг град.
От друга страна мама много плаче и повечето пъти се опитва да се крие от нея, но понякога не успява.
Притеснявам се, че сестра ми не дава израз на чувствата си,  а ги таи и не знам какво и можем ли нещо да направим? 
П.С. Опитах се да съм кратка, но и да дам достатъчно информация.  Моля за съвет...