kipenzov

Е, радвам се, че си комуникираме!

Хи хи, много странно се почувствах, когато и аз стигнах до този извод! Бая труден рестарт ми се наложи да правя след това - сумати дълбоки пренареждания и изцяло нова класификация. Ама то, за да разбереш "светът е ментален" требва наистина да "изтърбушиш" всичко в ума и пак да го "подредиш", добавяйки и научните факти, та и после да "откриеш разликите", и през цялото време да си съзнателен къде "се случва" това. А това условно деление на три свята - горе, доле и тук, си ги обединих още преди да излезне комбинацията "3 В 1" по магазините. Колкото и да ми е весело сега, определено не беше продиктувано от анализ на приятни преживявания. Но това си беше мой избор, в процесът на формиране на мирогледа ми. Пък и все пак подфорумът отговаря за подобна дискусия, но не и темата. За това ще се огранича само до още един въпрос: Станимире, мислиш ли, че между нас-живеещите в този времевопространствен "прозорец" и "високоеволюиралите същества" има някаква същностна разлика?

Станимире, независимо че въпросът ми за "7 измерения" беше по отношение на учението на Дънов, ти Благодаря за труда и отделеното време! Моите изследвания ми показват различни резултати, "чертая" си различна метафизична представа и съответно космогонията ми е леко по-различна от тезисите в цитираните текстове. Самите те, определено са повлияни, даже направо са си продължение на теософските трактати, ама и малко добавено от сефиротическата традиция на Кабаллата - толкова, колкото им се е искало на автора /ите. Ето от този линк лесно се вижда това, щото започва с теософската космогония и тяхното понятие за "plane" (of existence). Plane (esotericism) А пък това "забиване" в материята, да им "се водя по акъла" и да "търся междинно измерение" в така или иначе триизмерното проявление на материята е "глух коловоз", в който не ми се влиза отново. А иначе ключа за "вратичката" ми не ми се дава - аман от програмисти с щения за достъп. "Вратичката", която се отваря след първоначалното наблягане на material body, което последствие да се "разрасне" до - "виж сега, това бади не е еврибади!". Па и после да ми опишат систематиката на йерархията, че това "тяло" е от "материалния" свят, а пък другите "тела" са от другите "светове", съобразно теософската им космогония, дето цитирам в линка по-горе?!?!? Ма толкова "тънко" наблягане и натъртване на "тяло", че почти да ми мине през ситото на вниманието. После остава само да ми "подшушнат", че едно нещо е "излизане извън тялото", а не е "навлизане в дълбочина във тялото, ВЪВ себе си" и ето "подготвен съм" за нещо "отвън, ИЗВЪН" тялото ми. Перфектна схема за да си "смъкна thickness-а", та да може да се запълни до нормалното density. Не знам, човек! За мен лично е загуба на време, но пък в твоя си път към Себе си, вероятно е или е било необходимо "предизвикателство". Ако не съм ти досадил, имам още един въпрос, който изникна! От кой "храм" са тези "учения", "teachings of the temple"?

Това е статукво, но в затворена социална група. А лицемерието на индивидуално ниво е едно, но когато е на ниво социална група (общество, общност, племе, род, семейство, тълпа, сбирщина, секта и т.н.) то вече е характеристика, която е трудно доловима от членовете на соц.групата. Не за друго, а защото идентификацията на всеки с общото подтиска разумната критичност на всички. Така при едно колективно решение, отговорността се размива и често се стига да един жаргонен израз, с който разумните хора в политиката наричат решенията на некви си парламентарни комисии - "колективна (без)отговорност". Причината, поради която лъжата циркулира в соц.групата е нежеланието на никой да поеме вината за възникването й. А "стадото", "тълпата" никога не би приело водач, който да посочи причината за лъжата в самото "стадо"/"тълпа". Това би го приело единствено развитото гражданско общество.

Не за друго, а защото "На лъжата краката са къси". Така рано или късно истината "цъфва". Колкото по-късно "разцъфне за мен", толкова повече страдам, но пък след осъзнаването на лъжата мога да "видя" страданието и съпътстващият го стремеж за търсене как са ме отвели до много по-стойностно познание от това, което съм имал в съзнанието си в момента, когато са ме лъгали. А принципно, на по-дълбоко ниво, лъжата винаги бива сътворена, когато не искаме с малкото ни его да видим себе си в светлина, в която не искаме да се виждаме. А когато прикриваме, това което не искаме да видим се държим двулично. Това е Лицемерие!

Станимире, ако приемеш едно допълващо предложение от мен, бих искал да ми споделиш анализа ти! Когато ти е удобно! До колкото разбирам всички "сфери" за теб са три А пробвал ли си да ги "направиш" седем? На мен лично, така ми е по-симетрично. 7х7. Седем принципа в седем сфери. П.П. Не знам дали е вярно, не съм проверявал, но навремето като малък, към 15-годишен май бях, преди да почне "извънразумния" купон в гимназията, четох някъде, май в сп. "Паралели" или "Космос", че Дънов казвал, че хората живеем в 7 измерения. Доста време "циклих" върху това. Тоз пък човек (тогава Дънов и Димков ги бърках, често си мислех че Дънов е билкаря, ) как па му се "родиха в главата" 7 измерения, хихи, ся като си спомням ми е яко весело. но така или иначе не знам дали е твърдял нещо подобно Дънов, някой знае ли?

И по темата Не си правя труда да ги различавам! П.П а за танцът на лъжата и истината ето това е готино http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/48-рабиндранат-тагор/?tab=comments#comment-229931

Повечето хора "измерват" като поставят линийката в основата на краката си и мерят от там нагоре, вертикално. Така си създаваме в съзнанието "йерархии". Този метод е готин за "смиряване" и "неутрализиране на човешки авторитети", вкл. и нашия пред нас самите, защото като "опънем" вертикално безкрайната линийка, то колкото и "голям" да ни изглежда даден авторитет, то "разликата" между нас и авторитета, съпоставена с безкрая, е нищожна. "Един дол дренки сме всички!" Но има и друг вариант - да "измерваме" с линийка, но от средата. Така, поставим ли "средата" на линийката в краката ни можем за "измерваме" колкото нагоре, толкова и надолу. Ползваме ли линийката хоризонтално, можем да мерим и в ляво и в дясно. Въпросът е, че "измервайки" през средата, можем да поставяме "точка на баланс", от която лесно се вижда, че всичко в природата е в постоянно движение около "равновесна точка". Така в случая Моето лично обяснение, с което често успокоявам, неутрализирам гнева си от ограниченията, е че това е Животът в този момент, в тези "рамки". Проявлението на Духа в "решетката" на дуалностите, чиято моментна изява е "Духът на времето". Така си се "повдигам", за да мога поне за миг "да прескоча" "люлеещото се махало на полярностите" и да не се "повличам в крайните оценки". Така даже мога да "дам оценка", че това е част от "Божествената комедия", "Великият Цирк", "Вечната Игра" и т.н. А пък от "по-приземена" гледна точка, все пак живеем в материално проявен свят, "крайната" ми, човешка "оценка", зад която заставам, е че целият този "цирк" се дължи на широко проявяваното Лицемерие. "Историята се повтаря". На времето имаше лаф - "Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя". Изредиха се "децата на Политбюро" сега пък се "върна и Тато", ама представен от "телохранителя" му. Всяко общество възпроизвежда това, което носи като култура. Само дето вече "обществото" клони към "глобално стадо" , а така предвиждания от доста философи и социални антрополози "Етюд на Спектакъла" ще се "разгърне на по-голяма сцена" и "зрелището" ще е пълен екшън. "Освободените от разумните окови на културата" несъзнавани пориви на колективното избиват на индивидуално ниво. Растящата "свобода" да се себезаявяват кара хората "да отпприщват страстите". Едни си правят видео сторита и "бухат" интернет пространството със собственото си присъствие, "продават имиджа на себе си". Други пък, същият "процес на освобождаване" го преобразуват "пишейки и публикувайки"( аз понякога не мога да се спра да пиша, хихих). Трети пък неистово се опитват "да се разчекнат като ластици", за да поддържат "авторитетът" си на "управляващи" в отчаяни опити да прикрият хаосът, произтичащ от невежите им опити да "закърпват" разпадащите се части от предишния разум, на който се крепеше обществото, групата, семейството, компанията . А то "вълната се надигна" и вадичката така или иначе ще си потече към предварително обусловеното й русло. Колкото и да се опитваме да откриваме логика в събитията, това ще бъде трудна задача. Иначе аз, на лично ниво, предпочитам да си обяснявам събитията през призмата на "Прехода". Светът, в който живеем, в частност западното общество или цивилизация, отдавна "изчерпа заряда" на Модерното и вече, според мен, е започнал преходът към Виртуалното.

Донка, преди да има оценка -"лъжа или истина", има "база", от която оценяваме. Всеки път, когато оценяваме нещо, ние "стъпваме" на "моментната ни стабилната база", от която "измерваме" събитията, хората, времето, промяната и т.н. В това отношение много важно за всеки човек е и "измервателната линийка". Дали е такава, мереща само от 0 до +∞ или е такава от - ∞ до +∞ . Макар че най-често "линийката" ни е "крайна" и е от -1 до +1. Просто рядко "пускаме" в действие понятието за безкрайност при измерването ни на света. Не само мащабът на линийката, ами и как и къде я поставяме.

Така или иначе, съм започнал, а и търпението не е добродетел, който съм интегрирал напълно, ще дам и друг пример за несъзнателна реакция, произтичащ от началото на темата. При устрема да споделя познанието, до което съм се "докосвал", ма изобщо не обърнах внимание, че идеята на темата е малко по-различна от това, което аз си помислих. Съответно бях безсъзнателен за този аспект. Така се отвори възможност да "излезне" някакво несъзнавано съдържание като мотив за проявено поведение. Ако "задълбая" ще се отнеса в "дълбините" и за това ще отбележа само по-повърхностното - Перфекционизмът и съпътстващият го Свръхконтрол. Те пък отразяват и допълнителния аспект на "изместването на темата" от личното, интимното, като вероятно опит да "избягам" от потиснати съдържания, които не искам съзнателно да преживявам. Ако не го бе удебелила Инес, нямаше да го забележа, което е добре да се прави щото води до осъзнаването, че сме си нужни като хора, за да си служим един на друг като "огледала" и така да си помагаме при себеизследването, ако има такъв стремеж, де, а и склонност да се приема и чуждата позиция. Така, де, ситуацията в моето съзнание беше следната: Инес отваря тема. Аз давам практичен съвет "да добавим повече инфо" относно формирането на "добавената стойност", от което "прозира" стремежът към перфектност за оформяне на темата чрез довеждането й до всеобхватност. За това пък е нужно голяма степен на целенасоченост и целеустременост, а пък те се постигат със силна концентрация, което пък е проява на стремежът за свръхконтролиране. Е, така или иначе, докато си пишех втория пост, след Орлиновия, не бях съзнателен за пълноаспектността на действията ми, и така несъзнателно "преминах границата" на първоначалния фокус на темата. А след осъзнаването на резултатът от действията ми веднага "опрях" и до източникът ми за оценяване, който идва като инструмент от обществото и от който идва и "добавената стойност". Това е възприетата ми форма на морално-ценностната система. Съобразно моят вариант или така да се каже -начинът по който съм я интерпретирал и приел на "вътрешно ниво", имам един морален принцип, който напоследък се стремя да изменям. Той е "Не прави на друг това, което няма да ти е приятно да ти направят на теб". Е от този принцип се породи и оценката ми като думи. "А бре Киро (даже по-скоро "Кириле" щото тази назидателна форма често беше използвана я от даскали, я от близки хора, когато ме критикуваха), как можа да постъпиш така глупаво?". И даже, ако "изпусна" съзнателния контрол, често това е последвано от продуктиваното от перфекционизма - "Не те е срам! Как можа!" Малко дълъг пример се получи, сори....!

Не очаквах позамрялия форум да влезне като аргумент.

Ееее, така вече след "многопластовия ум" и "впечатлена...наистина" направо си ме предразполагаш да дам пример за несъзнателно отношение през призмата на Нарцисизма ми и даже еветуално и "по-надълбоко", на едва ли, щото пак ще направя грешката да преекспонирам желанието ми за изява, базирано на нуждата от споделяне, породена от самотата при "дълбокото дълбаене", където рядко можеш да срещнеш други. Та на по-повърхностното ниво на проява на Нарцисизъм несъзнателното ми отношение мога да го дефинирам с думите - "Е, бре Кире, къф си пич, невероятен просто". Примерна ситуация - написал съм нещо, което що-годе добре изразява връзките между идеи в текстове, които съм чел и съм си обяснил по мой си начин. Несъзнателно ми се получава едно вътрешно усещане за удовлетворение. И в този момент изникват и горните думи.

Или не толкова разумно, но все пак красиво. Ето пример как един несъзнаван перфекционизъм може да бъде сублимиран в поезия: Замислено вървеше си Духът обгърнал се във форма на страдание. Изгубил своята Душа, превърната в безмисленото осезание. *** Пронизващата мълния-стрела разкъса облака-злощастие И в унеса си на протяжната тъга откри жадуваната доза от съчувствие. *** Пронизано потъна в пропастта на собственото си безумие белязан, в разкъсващо посочени от гордостта, безсмислия - нюанс размазан. *** С отронена сълзата на греха, чертаеща съзнателното съществуване се стелеше по нишката му към брега на опосредстваното му бълнуване. *** Къде бе смисълът в това да обикаля мислено кръга? Защо ли не погледна настрани, за да види във какво се корени. *** Поглед вперен се отмести от перспективата му към брега. Запоглъща в опит да намести безкрайни хоризонти на тъга. *** Спиралата на унеса се завъртя в несъзнавано повтаряна тъга. Центробежно, анти, осъзна посоката на лявата ръка. *** Със пръсти-четки, в самота. Изкачвайки дървото на познанието нарисувал бе една мечта. С окраските на болката му от незнанието. *** Във центъра на огненият кръг, в кипящата вода на опосредстване, откри във себе си зовът на изначалното завръщане. *** Искра прониза небосвода и във мълния се прояви. От въздуха по дясната ръка надолу неумолимо, във сърцето се заби. *** В ръката лява той откри, че имъчващото го страдание във фиданка млада неочаквано се оживи като манифестирано желание. *** Дръвчета, песен, музикална нота. Гора в прегръдка гали планина. В нагънатата форма на Живота Духът намери своята Душа.

Мале, страхотна тема! Айде, че вече изгарям! Моля! Давай и нататък, man! Какви са спецификите при Typhoid, Мalaria, Ringworm, Leprosy? Каква е патологията в мисловния модел? Че първите два ги имам!

"Житото в хамбара трябва да запази своята чистота. Не трябва да искаш, докато житото е в хамбара да се размножи. В хамбаря то никога не може да се размножи. Защото ако в хамбара дойде влага, то ще поникне, но като израсте, не може да даде плод. Ако туй житно зърно иска да спечели нещо, трябва да го посеят на нивата. Но там ще дойдат други страдания. Следователно, всеки един в света, който не иска да страда, той трябва да пази своята чистота. Който иска да придобие знание, той е на нивата, без тия страдания не може. "http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Изтълкувай_ни_тази_притча_-_1935 Еййй, най-накрая разбрах защо трудно се получава комуникация тук! Щото повечето са хванали "цаката" как да се чувстват добре и да не страдат в консенсусната реалност, отказвайки се повече "да копаят на нивата", пресявайки инфо. Не, че и аз не съм се "уморявал" и не съм "отслабвал", ама пуста любознателност. А иначе винаги съм се чудил каква е мотивацията на хората, които се "носят като родопска песен с ухилени до ушите лица", а за 5 ст. обща работа не вършат, но пък не спират да ми проповядват за Бог. Ами то било просто - страхът да не страдат!

Принципно споделих ти дълбоките основи в лицето на символиката в сънищата, но вече конкретната смисленост е въпрос на лична интерпретация. Единственото, което ми идва наум е, че човек напълнява, когато не се движи. Вероятно напоследък си се отдал повече на удоволствието да живееш, а си спрял временно да търсиш повече по отношение на смисъла, в плен на илюзията, че знаеш достатъчно.

Еййй, най-накрая и човек овладял естествения стремеж за обединяване и развил способността да го прилага и в по-едри мащаби на информацията! Благодаря, Станимире! Имаше нужда от балансьор, които да синтезира, за да може общуването, поне моето, да е по-продуктивно! Сега вече ми е по-лесно да синтезирам есенцията от всичките ми постове до сега в темата! Амбицията е порив на Желанието, възникнало от Мечтата в образа на Идеала. Тя може да е и благословия и проклятие! Всичко зависи от същността на Идеала. Горе-долу това е най-краткото, което успях да сътворя...

Като се споменава С.Хокинг, то ще дам пример от едно предаване по NATGEO, което водеше и му гостуваха млади учени. Позната метафорична форма на популяризиране на определена идея - един "мъдър", на който се задават въпроси от "любознателни незнаещи" и така въвлечени в "историята, сюжета" да можем да "попием" основната идея и да си я интерпретираме. Няма лошо, но го няма балансиращият критицизъм и формата се превръща от откровение в чисто внушение. Както и да е, в предаването имаше много интересен момент. Беше представена една снимка на някаква част от небосвода. А на друга - разположението на всички небесни тела от предната снимка, но след някакъв период от време. Не помня точно колко дълъг, но беше избран такъв, че след изчисляването и изобразяването на движението да има видимо на снимката и с просто око отместване по траекторията на всеки обект, около 20ина звезди(имаше на снимката). Интересният момент беше, че която и звезда от "бъдещата" снимка да се фиксираше върху местоположението й от "настоящата" снимка, се получаваше, че всички останали обекти се "отдалечават" от нея. Това се получаваше за всяка една звезда при налагането на изображенията. Съответно "историята", "повествованието на разказвача", продължи с някаква разговорка за червеното отместване, но "импулсът на внушението" от представените две снимки си остана. А всеки съзнателен човек за този момент на "синтез от двете снимки" би се запитал "Защо се получава този ефект?" и пускайки го през ума си би стигнал до логичното съждение, че всички космически обекти се отдалечават един от друг, но това "обърнато във времето" води до подсъзнателно калкулираният извод, че всики са били на едно място в даден момент, в една точка, сингулярност, където безкрайната маса се съдържа в безкрайно малък обем. Красиво наистина! Само че - базирано на локално наблюдение! Същински антропоцентричен подход на изследване. Само дето характерното на знанието е, че и то има фрактална природа и във времето се повтаря един модел - старото се заменя от ново. А така се проявява и основния, първичния принцип на материалното проявление - Движението, промяната. От този принцип се обуславя и нуждата от Време. Характеристика на проявеното, която изразява промяната. Това, което след Хогинг вече се налага е новото научно разглеждане на времето, защото "картинката на всичко, пръкнало се от една точка" се базира на едномерната природа на времето. От нея реципрочно статична е и скоростта на светлината. Така се получава и монолитния поток на живота, което не може да обясни формовото разнообразие обаче. Това не може и Дарвиновата еволюция да го обясни, защото има форми, за чието изграждане няма проследими причинно-следствени връзки. Примери много, но аз знам поне два - окото на инсектите и структурата на пеперудата. Отплеснах се.... Та, новото е въвеждането на повече от едномерното време, съответно скорости отвъд светлинната. Ето интересна статия по въпроса. Тахионите – акушерите на Вселената

С уважение към Станимир, бих добавил и това, че един модел е и в едрия мащаб и в ситния. Моделите като проявление на принципи. Ето един пример с фрактал, изведен от матем.функция

А пък, ако някой го интересува, може да види един българин - Иван Хорозов, как е построил 3-мерен модел на 4-мерен обект. Пък и ако можете открийте кадъра, в който се вижда "спиралната ротация" но петоъгълниците в коридор. Ето статията с видео към нея https://video.ninenet.org/video/science-matters-february-4-2015/

Както са казали старите хора - "Бързата кучка, слепи ги ражда", а аз често в стремежът ми да споделя повече полезна информация, па и да е в кратка що-годе форма, допускам недотам ясен изказ. Но "По-добре късно, отколкото никога" и за това уточнявам, че "потискането" на сексуалната(творческата) енергия е защото същата е насочена предимно към сексуалната форма, поради ред облаги за рекламодателите и производителите на рекламирани стоки и продукти. А пък невежеството ни( не-вещество, не сме вещи как) да сублимираме творческата енергия и до нива над "сексуалната" е защото се забравили "Изкуството да бъдем себе си", отвъд шаблоните в обществото.

Орлине, цитирах двете ни мнения, защото споменаваш А на това ниво, на което аз поне не смятам че съм, независимо, че понякога фантазийно си го въобразявам, би следвало конвенционалното (ежедневното ни) възприятие и интерпретации да се смесват и с мистичното. Поне така си мисля! Би ли дал малко съвети. Също така бих приветствал темата да прерасне в продуктивна дискусия с повече участници, за повече гледни точки.

Отварям нова тема като разклонение на темата "Реална и добавена стойност", поради съображението, че паралелното развитие на идеята за истинската ни стойност като човешки същества, подхваната от различни етапи на развитието на самата идея като форма, би могло да даде повече информация за начините, по които това се манифестира.

А по отношение на първоначалният и основен фокус на темата, и с дълбоко уважение и извинение към Инес щото не се усетих за идеята й, ами преекспонирах собственото ми мнение, бих споделил: Мога да задам начало на споделяне на несъзнателно отношение към мен самия и думите, който използвам като обръщение, ала имам нужда от посочване на някаква примерна ситуация! П.п. вероятно и други желаят да го направят, но ако нямат куражът, то аз мога да разкрия напълно интимните дебри на огромната като обем патология, която "съм открил" в себе си. Все пак бил съм достатъчно агресивно "преминаващ чуждите граници" и би следвало да дам личен пример, че "преминаването" на моите не е болка за умиране"