kipenzov

Всъщност НЕ искам без второто! Тъй като знам последствията за вътрешния ми свят. Защото "съответните" мерки без да отсъдиш за теб кое е полезно, те оставят в индивидуалния вакуум от игнорирането на социалния аспект на съществото ти. Оставаш в теб "да живее" нещо, което не одобряваш! И да "ти изсмуква" вниманието. Самата символика на отсъждането, независимо че само по себе си отсъждането е вид оценка, е "отрязване", "прекъсване на връзка". На по-дълбоко е "убиване". За това съм на мнение, че можем да съдим действия, но не и човек! Това, че човекът е действал неразумно, воден от несъзнавани желания, не може, за мен поне, да е причина да "го отрежа". Но пък личността, нея, нейните действия... спокойно си я "режа". Не съм длъжен да влизам в ролята на жертва на чужда агресия, поради незадоволени нужди, породени от нереалистични желания, а на всичкото отгоре и никакво осъзнаване в пълнота на характера на собствените действия!!!! Смятам, че поне в неква степен съм надживял несъзнавания инфантилен егоизъм "да Притежавам целия свят", което пък без да съзнавам ме "окриля" да се "вживявам" в ролята на "вчувстващ се" във всяка "мъка на този Свят". Не без помощта на запознаването ми с "името" на това вътрешно състояние и ефектите/страданието от "потъването в него". Нарича се Месиански комплекс. В същността си се дължи на това, че "капката се идентифицира с Океана". Всички сме богове, но не сме БОГ! И тука става въпрос за действия във вътрешния свят, а не в обществения, в който се "подават сигнали" до модератор!!! Понятно?!? В обществения битува личността ни!.....! А в многоточието е Персоната...

В контекста на темата, а пък и синхронично с мен и думите ми, ми излезна и предизвикателство, чрез което да дам личен пример. Става въпрос за неморално действие на човек, касаещо злоупотреба с лични данни. Самите му действия ме касаят индиректно, тъй като е злоупотребено с лични данни на съпругата ми. http://www.beinsadouno.com/board/profile/25256-анна-никитина/?status=8104&type=status Е, в случая, да осъдя човека, който е извършил действието или самото му действие?! Избрах второто, тъй като не знам със сигурност причините довели до подобни действия.

Извинявай, Мирела, но идеята зад психологическото обяснение беше, че по този начин можем да се самоизследваме. Като противовес на процеса на задълбаващо съдене на хора, които не познаваме лично. Да търсим отговори на причината да има зло е изключително старо занимание в обществата. Вече съм споменавал в теми за тези дискусии, но на който му се цикли може да прегледа в уикипедия "problem of evil" и "theodicy", които най-общо се описват в "The best known presentation is attributed to the Greek philosopher Epicurus by David Hume, who was responsible for popularizing it. Hume summarizes Epicurus's version of the problem as follows: "Is God willing to prevent evil, but not able? Then he is not omnipotent. Is he able, but not willing? Then he is malevolent. Is he both able and willing? Then from whence comes evil?" Сама виждаш, че ако съдим Злото и вярваме в БОГ, опираме винаги до въпроса "Е от къде, аджаба, идва Злото?". Неизказаното е, че въвличането на Аз-а ни в подобни вътрешни дискусии, често е предизвикано от дълбокия страх, че това което осъждаме може да се случи и на нас. А това пък е признак, че подсъзнателно преживяваме ситуацията като случваща се на нас самите. Подсъзнанието ни не прави разлика между реално и нереално. Там всичко, което си помислим е реално. Доколкото има моментно състрадание към някакъв непознат човек, ОК. Ама зациклянето в подобна дискусия за по-дълго време си е чисто "отглеждане на семе", а то спокойно прераства в обсесивни мисли, водещи често до ОКР... Т.е. определено заставам зад предноизказаната ми позиция, че най-адекватно е да не съдим хората, а да дадем оценка "неприемливо поведение в обществото". То Обществото като цяло е съдника, който провежда присъдата в действие. От самосебе си възникнат обществени реакции, който пресират подобно поведение, стига ние да съдействаме като съзнателни индивиди на тези процеси. Можем да осъждаме поведение, но не и човек! Според мен. Аз вече го споменах. Процесът се нарича Дехуманизация, и дадох и линк към кратка статия. Предпоставки са и това, което споменах за нарастващата бюрократщина, навлизането на технологиите и др., но това е повърхносното... В по-дълбокото, процесът на дехуманизация се дължи на "разредените" сакрални взаимоотношения между хората. Все повече общуваме "през маски", отражения на отраженията. Все повече хора се идентифицират с "чиновника", "системния индивид", но не и човекът, зад маската. В следствие на технологиите пък "машиналното", "шаблонното", "стереотипното" вземат връх в поведенческия ни модел, а пък това води до ригидност, до убиване на творческото, до нехроявявана сърдечност и т.н. Е как в подобни условия да не се манифестират и специфични патологии като резултат на липса на обич и съпричастност?!? Ама в това ли трябва да се фокусираме? Все пак на всяко едно негатавно има насреща и позитивно, но е доста трудно да го "изнамерим", докато вниманието ни, съвсем естествено продиктувано от инстинкта за самосъхранение ни е насочено към страшното. С предния ми абзац, предполагам, че ще размислиш за твърдението ти. Но ето и въображаема дилема: Две статии със заглавия: 1. "В Германия бе задържан криминал за извършени аморални действия". 2. "В Германия бе задържан баща, който е изнасилвал многократно дъщеря си и е участвал в мрежа на педофили". Коя от двете ще има повече прочита? Коя от двете би продала повече бройки от вестника, в който е публикувана??

Да! При положение, че пиша, неминуемо остава и нещо неизказано. И то е желание за надмощие. Колкото и да не съм изцяло съзнателен докато пиша, в последващия си анализ на написаното, няма как да не провидя и желанието ми за надмощие. Доколкото успявам да провидя по-надълбоко, отвъд позитивното замазване на нисшия ми ум, че видиш ли "ама аз не съм такъв, аз не изпитвам подобни чувства", то винаги откривам и противоположното на позитивното ми изказване, в което откривам и нелицеприятните противопоставени желания. Стремя се обаче да защитавам идеи, а не собственото си представяне. Макар че начинът, стилът на изказването ми, често да оставя впечатление, че искам да изпъкна, то се дължи на това, че не знам как да се изкажа по-просто и разбираемо. Все пак се вижда колко инфо съм поел, а синтезирането му до прости, но мъдри слова е изкуство, което все още не съм овладял. Вероятно има и несъзнаван фактор?! щото като си се представя да синтезирам нещо кратко и смислено, винаги стигам до образ, в който говоря с благост и казвам толкова много неща с малко думи, а това ме води и до образната представа за некъв предвзет гуру, дето яко си е повярвал, а това определено е капана на манията за величие, която е форма на Месианския комплекс... А пък съм зодия Риби с асцендент Скорпион и почти сичките ми планети са във водни знаци... а ако има нещо на тоя свят, което води до пристрастяване и потъване в зависимости, то винаги има и една Риба дето страда от това, хихих. .... "Човек, каквото сам си направи и цело село не мож му направи". Требе и да се пазя от изкушения, към които съм доста склонен все пак...

В крайна сметка Синхроничността се проявява в индивидуалните ни съзнания, под формата на логически връзки между наглед несвързани събития. Осъзнатите сънища също са форма на Синхроничност, но такава, в която разумното обяснение произтича от обработката на информацията от съновни ситуации. А "Езикът на подсъзнанието" е изграден от символи, оплетени в истории, предизвикващи чувства. А как "ще прочетем" съновидението е въпрос на лични способности. Но в огромната си част, "прочитането" е в пряка зависимост от Нагласата ни. Последната пък се определя от убежденията ни, а те са функция на Вярата ни. Дали човек вярва в задгробния живот, дали според вярата му животът е само един, определя и начин, по който е склонен да интерпретира съня. Но в крайна сметка, в качеството на интерпретацията се състои и Свободния избор. От изводите можем да си избираме мотивация за действия, но отвъд тази "дуалност" има и други "пространства", които не са обусловени от сегашната ни "рамка" на обществените възприятия, предавани като опитност през поколенията. Неизбежно е! Иначе, ако нямаше непознато, нямаше да има и мотивация за "движение/търсене". П.п. "заиграването" със сексуалното е част от окултните практики на "Пътя на лявата ръка" или "тъмния окултизъм", докато въздържанието е част от окултните практики на "Пътя на дясната ръка" или "светлия окултизъм". И под "тъмен окултизъм" имам предвид баш си "тъмния", а не това, което докато чета във форума, виждам че някои хора си мислят, че е "тъмен". Всичките му там оргии, жертвоприношения и секви кръвосмешения са само част от ритуалистиката им. "Омешването" на практиките не е препоръчително, но всеки е свободен да избира...но не и последствията от избора си... И то при положение, че искаш да практикуваш...само тогава, като следствие на желанието да го правиш ще ти се отвори инфото и от "двете ложи". Проблемът е, че която и да е, върви с импринтирането на собствената им доктрина, която започва да определя и мотивацията ти. Така се оплиташ в мрежата на Паяка..."борбата"... "тълпата", "стадото" е не само в материално проявения свят, а и в "астралния" - секви "войнства", борещи се помежду им е признак за това... А спокойно можеш да си си просто Наблюдател...но това върви с овладяването на чувството за Власт, раждащо желанието да надделяваш и да управляваш. А всичко това върви и с отговорност за действията. "Не съди, за да не бъдеш съден".

Докато предните дефиниции са функция на парадигмата на Бихейвиоризма, който е проява на Материалистична философска мисъл, то има и Идеалистична философска мисъл. Ако основното мото на Материализма е "Битието определя Съзнанието", то на Идеализма е "Съзнанието определя Битието". В случая Идеалистическата интерпретация на инстиктите има друга форма! Точно този ефект е най-труден като лично постижение, според мен! "Парадоксът на квантовия наблюдател"! Но безпристрастния Наблюдател! Щото в основата на гледната точка на Наблюдателя стои "нещо солидно". Това е собственото ни усещане за Аз, нашата идентичност, така, както се възприемаме като личност с история, характер, темперамент и поведение. Нашето схващане за правилност. А в монолитния поток, всяко действие е акт на колапс. От непроявения потенциал се манифестира една форма, но другото, непроявеното, остава като такова. Така във всяко ни действие има и нещо като ДДС, Примерно във желанието да се манифестира формата на идеята за инструмент за взаимно обучаване чрез изобретяване на "виртуален фейсбук", в който са ни "свързани съзнанията" и в който "някой" да възпроизвежда като мисъл-форма "скарабея", който пък отвъд съзнателното внимание на участниците да им провежда внушения за "обучаване", лесно би могло да се провиди и неизказаната форма на желания. Докато "на преден план" излиза желанието за социализиране и взаимопомощ и предложението за някаква форма, то неизказаното се провижда във самата форма. Да има "свързване", но пък да има и "някой", който да "въздейства с мисъл-форми", отвъд съзнателното внимание на участниците. Това е в противоречие с информирания избор. От тук пък може да се анализира защо има неизказано желание за въздействие, но прикрито. Това е прикрито желание за власт, за надмощие и производните му развития на ситуациите като сцени на съревноваване, на битки и т.н. Което пък ти се прожектира и в съня с ескалатора...

Ами няма стари неща, според мен, само актуални и неактуални. Има съвременни предизвикателства и минали и бъдещи. Въпрос на форма на "Духът на времето", в което живеем. А пък самите психологически парадигми са ориентирани върху надмогване на неврозите и вече патологичните им форми на развитие. И тук идва момента на въпроса какво е Реално? Щото от насоката на отговора, който е приет от мнозинството се определя и насочеността на психотерапевтичните техники. Тъй като те служат за обществен инструмент за контрол на психическото здраве на индивидите. Един вид "момчето и момичето да решат как точно да ти помогнат", без да те питат. Така "разковничето" за определяне на психоздравословното състояние на всеки конкретен индивид се състои в това дали "поведението му отговаря" на критерии за "нормалност". Това, пък в негативната му форма се явява "диктатът на стадото", но пък в позитивната форма е "възможност за пълноценност" при живот в общество. Въпрос на конкретен като форма "обществен договор" какво е допустимо и какво е осъдително. В крайна сметка всичко опира до противоречието между индивидуалното и колективното. На "границата" се раждат Табутата, а те пък са "двигателя" както за индивида, така и за обществото, като "под" тях са единствено екзистенциалните нужди, които определят инстинктите. Последните, според мен, са три основни. Един е за възпроизводството - инстинкт за самосъхранение. И от него като производна е и нагонът. Вторият е за обединяването - стадния инстинкт. От него са производните нужди за социализиране, групиране и др., които в комбинация с инстинкта за възпроидводство "раждат" его-игричките за власт и надмощие, за социално позициониране и лидерство, за притежаване и др. Третият, който не съм срещал често да се нарича директно, е инстинктът за растеж и развитие. Сблъсквал съм се с идентично понятие -"Инстинкт за истината", който е малко "по-романтична" форма, . От него като производна е нуждата да се развиваш, да опознаваш, да анализираш, да търсиш общото сред различното и др. Също така, смятам, че от него произтича и религиозното чувство, което като същност е стремеж към трансцендентното. В крайна сметка, ние като индивидуалности, нашата проява на Аз-а в материалното под формата на личности със специфична история, характер, темперамент и поведение или т.нар. ни Его, е просто една комбинация, оформено от силата на инстинктите.

Не просто съм наблюдавал в осъзнат сън сцени, в които последствие да съм участвал. Веднъж в 10ти клас, ми се случи да сънувам толкова реален сън на някакво място с алеи в парк, атракционно влакче, и над дърветата една голяма сграда. Няколко месеца по-късно, бях на ученически лагер в Бяла, картата за която ми беше платена от шефа ми в заведението, в което работех в Сандански. А пък аз му бях дал в замяна карта за един хотел в Слънчев бряг. В деня, в който трябваше да се "настаня" с "моята" карта в хотела, т.е. шефа ми и жена му да дойдат, за да ги настаня от мое име, аз и двама съученици отидохме с автобуса до Слънчев бряг и очаквахме гостите. Минаха няколко часа, а тях ги нямаше, и за това решихме малко да се поразходим. Вървим по алеите, откъм плажа, пред хотел "Кубан". Направо замръзнах!!! Минаваше едно влакче пред нас, по алеята, а над дърветата виждах сградата на хотела. Точно както бях сънувал! Нищо не казах, но бях като в съня. Тогава не знаех какво е Синхроничност, но пък бях с ясното съзнание, че нещо важно ще се случи, на което трябва да обърна внимание! Да, ма не знаех какво. Отидохме в един клуб с електронни игри да "поджиткаме". Минаха още два часа, и така изпуснахме и последния автобус за Бяла. Казах на приятелчетата, че нема смисъл да чакаме вече, че може и да са катастрофирали шефа ми, и е по-добре да се прибираме към лагера в Бяла. Е, за мой ужас, последствие разбрах, че шефа ми и жена му са катастрофирали около Пловдив! А, де?!? На още няколко пъти ми се е случвало уж на "бъзик" да предположа некви гадости, и се е оказвало, че е самата прикрита истина за случки, в които не съм участвал. Аз ли предизвиках тези случки или синхронично се проявиха "предположенията" ми?! Не знам! Но, вече си "меря приказките"! Елементарна отговорност, пък макар и самоограничаваща. Но пък "терзанията" са емоционалните реакции при взаимодействието на Аз-а и Света. И спокойно могат да си използват като показател за нещо налично в нас, което предизвиква тези реакции. "Опознай себе си, за да обикнеш света".

Не мисля че можеш да наблюдаваш самото "колективно несъзнавано"! За това е Колективно, щото съдържа Всичко, което като хора на тази планета можем да възпроизведем като символи, архетипни истории и т.н. Но, пък може да се проектира като образ в зависимост от развитието на "инструмента" ти да го "наблюдаваш". При мъжете, този "инструмент" е вътрешния контрасексуален елемент - Анимата. При жените Анимуса. При различните степени на развитие на Анимата, колективния, събирателния образ на несъзнаваното може да се проектира под различни форми. При "неразвито" съзнание (но "неразвито" спрямо сегашните ни оценки за "нормалност" в обществото) , характерни образи на Колективното са - "Старецът/Мъдрецът", "Змеят" и други приказни същества. Докато при вече продължителен процес на социализиране (демек "осакатяване на детското приказно мислене"), в осъзнатите сънища на вече възрастни индивиди, колективното несъзнавано може да се прояви във форми като - "Тъмен океан", "Огромно тъмно море" и др. често на фона на проекциите на социалния ред(морала) под форми като "Църква", "Храм", "Жилищни блокове", "Къща" и др. А самите активни образи на хора - "лесбийки", "хомосексуални мъже" и др. с "нетрадиционна" спрямо обществения морал форма са вече проекции на самата Анима (за мъжете). Нейни форми. Те са вече проекция на "вътрешното", "индивидуалното" състояние и терзания, които напират да "се свържат" със съзнаваното ни, за да ни покажат потиснатото, което ни тормози, а сънят е "полето", в което "магията да се видиш отстрани" става възможна.

В едно средновековно село един едър мъжага, който "раздавал" собствените си присъди и никой не смеел да му противоречи. Терорът му бил повсеместен, ала разбрал, че в околностите живее някакъв отшелник, за който хората говорели, че бил мъдрец. Намерил го и веднага решил да го "изпробва". - Кажи ми, старче, какво е Раят! - попитал бандита. - Това е Раят! - бил отговорът на стареца, след който той притворил отново очите си и замлъкнал в неподвижната си поза. - А какво е Адът?! - попитал бандита и не получил никаква реакция. - Старче, ако не ми отговориш, ще те посека! Отново - никаква реакция, при което бандита вдигнал меча си. Аха, да замахне и старецът, със затворени очи, съвсем спокойно му рекъл: - Ето това е Адът!

За това и опитах да "подскажа" със споменаване и за други хора, които са част от системата, в която се реализират подобни събития. За да се "излезне по-лесно" от този специфичен "коридор/тунел на реалността", наситен със чувствени възможности за преживявания, в който сами си се насочваме "да влезнем", водени от "несмлени" вътре-психични съдържания. Не за друго, а защото се съмнявах, а пък май и така се оказва, че не се обръща по-съзнателно внимание на "целия поток". (това се опитвах да го обясня в темата за "свободния избор и свободната воля" чрез обяснението на термина "Манталитет на жертва", но безрезултатно, май). А именно, че в дуалния ни свят, чувствено-мисловния "поток" е монолитен, ама ние, чрез егото(посредством "нисшия ум") го "цепим" на "полярности". В случая - състраданието към жертвата се явява едната "полярност" на поведението ни. Това, което остава "в сянката", и ако не се осъзнава, е непроявяваното състрадание към агресора. Да, ама колко ли хора могат да си преставят пък какъв Ад е било в съзнанието на агресора, преди да се стигне до предаването на Съзнателния човек пред Ирационалното Животно?!? И всъщност "разделяме" на "Лошия" и "Добрия", на "Злия" и "Благия", на "тъмния" и "светлия"... често в тези ни оценки попада и Светът като цяло! А в основата на Оценката ни, която често неоснователно прераства в Присъда, е прекаленото ни идентифициране с единия от образите във взаимодействието. Разбира се този, чиято "съдба" ни е по-насърце, защото имаме идентичен емоционален "багаж" като спомени, съзнавани или не. В крайна сметка, това, че нещо ни въздейства, просто като факт, може да се използва за лично израстване! Просто да го използваме за "детектор" на съдържания вътре в нас, до които нямаме съзнателен достъп, тъй като са потиснати/изтласкани в подсъзнанието. Тъй като щом ни въздейства, значи има за какво "да се закачи", което е достатъчно доказателство за "наличие". ... "хващаме вола за рогата"..... и действаме по пътя на себепознанието.... П.П. "пречупването" принципно води до Дисоциация. Жаргонно, се нарича "сцепване на съзнанието". Често развитието на този "вътрешен разкол" може да прерастне и в Синдром на множествената личност. В проекти на ЦРУ като МК-УЛТРА е изследвана механиката на развитието, с цел "добив" на "Манджурски кандидати" (чрез brainwashing) Само че самата механика на Травмата, водеща до дисоциация, е естествения процес на формиране на личността в социалния ни живот. За "Първоначална Травма" се смята самото раждане, макар че вече има изследвания за налични спомени и в пренаталния период... може би Кен Уилбър би бил интересен автор - "Холотропно съзнание". А за "Суетата", предполагам, че по-особено мнение би придобила, ако зачетеш с по-разчупено съзнание "Еклесиаст"

Можем, всичко можем! Ама дали ще им помогнем така?! е друг въпрос. А пък шокиращата жестокост, която можем да проявим като хора е изследвана! Дори в линка към думата "Дехуманизация" в по-предния ми пост, в самата статия се цитира изследването на психологът Филип Зимбардо. Поне два пъти съм питал за мнение по експериментът на Зимбардо наречен - Станфордски затворнически експеримент, в които са изследвани проявите на жестокост от съвсем нормални хора, но с ограничаване на условията на средата, при което обществения натиск върху поведението е сведен до минимум.Обаче вече има и по-задълбочени анализи на методиката за провеждане на самия експеримент, според които резултатите от него не са представителни и го определят като измама. Независимо от това процесът на дехуманизация в западното общество е интензивен. Но той е следствие на индустриализацията и разрастването на администрацията, при което доста хора се самоидентифицират единствено със социални си образ. А това довежда да пълно невежество за останалите вътрешни процеси, а това пък до понижен самоконтрол и объркана представа за моралните ценности и така до множество престъпления от неовладяни страсти. Така, че не само има разрастващи се проблеми с педофилията, ами има и още доста "скрити от очите на обществото" престъпления срещу личността и насилствено ограничаване на свободата на индивидите. Това е цената за навлизането на технологиите в обществения ни живот, десоциализацията и разрушаването на устоите на семейството като основен обществен елемент. Ерих Фром има две страхотни книжки, в които изследва тези тенденции в западното общество - "Бягство от свободата" и "Изкуството да обичаш". За това защитатавам не толкова агресивната позиция, че не е добре да осъждаме! Защото в болшинството от случаите на извършени престъпления, става въпрос за неизбежни последствия върху поведението като следствия на нивото на развитие на обществото и системата на управление. А ние всички допринасяме за тази система и общество. А и нещо друго! Болшинството от подобни случаи, като цитираните за педофилията, са в доста развити икономически западни държави. Е, това не подсказва ли, че все пак на запад се държат лицемерно. Оооо видиш ли, колко са възмутени от наличието на такива патологии сред членовете на обществото им, ама не се изразява официално никаква критика към системата им на управление и резултатите й. По-наизток примерно няма педофилия щото уредените бракове им почват от 6-7 годищна възраст ! А още по-наизток, Тайланд, Виетнам, Малайзия, ми че там проституцията е индустрия и никой в корумпираните им общества не повдига въпросите за подобни извращения щото вреди на бизнеса Ако ще осъждаме системи и общества, всеки би проявил разумност и би бил с ясно съзнание, че промяната на тези общества е извън зоната му на лично възможност за влияние. Но иначе, за проява на неизбежните следствия от обществената система и управлението й, под формата на престъпления срещу личността лесно издаваме присъди. А всъщност "осъждаме нещо", което не можем да променим! Най-адекватното действие, според мен, е не да осъждаме на думи, а да сме с ясна визия, че ако искаме да направим все пак нещо градивно по въпроса, то вече има социални платформи, в които можем или да инициираме група или да се включим в такава, а така да допринесем за по-широката обществена реакция. Така се формираи обществен натиск, който според мен оказва доста по-положителен ефект върху превенцията на такива престъпления, отколкото да си споделяме личните ни присъди по отношение на подобни деяния. Последното ми бие повече на шляфотене, ама аз съм малко краен, понякога.

Като пример за горните ми твърдения ще споделя един сън в съня. Първоначалният ми спомен за съня е, когато осъзнавам, че сънувам и се намирам на една голяма спалня с някакъв около 50-ина годишен мъж и се отваря вратата на стаята, при което влиза жена му, за да правим "тройка". Неприятното усещане идеше от прекалено пълните им тела, провиснали поради възрастта им, и някаква "лепкава", "тежка" сласт, която витаеше в самата атмосфера. Интуитивно ми "щракна лампата", че тези "образи" имат и по-дълбока символика, която бих могъл да "проуча". Моментално се появи намерението да "проуча" и веднага, близо до леглото, на пода, се "отвори" друго пространство. Виждах голям кино екран, като залата на Imax cinema, а аз стоях някъде по средата. Веднага "скочих" в екрана и се озовах в някакви коридори, с различни врати. През цялото време в съзнанието ми витаеше мисълта, че има някаква "бомба", която ще избухне и която трябваше да обезвредя. Дори и "знаех" накъде по коридорите да тръгна, за да стигна до "бомбата" и да я обезвредя. Да, но си казах, че така или иначе, това се случва в съня в съня ми, и по всяко време мога да стигна до "бомбата". Така че реших да тръгна по друг коридор, а не по този, по които знаех, че бих стигнал до "бомбата" и така "отворих" една врата и се озовах в малка празна стая. "Нещо" невидимо, ме "завъртя на 180" и ме "подбутваше" да излезна. Осъществяваше контрол върху движението ми. Издразних се и реших да си обърна главата настрани, за да мога да видя все пак какво ме "подбутва". Странно ми стана, че не можех! Тогава реших все пак да "опипам" с ръцете. Усетих тялото на "нещото" и че е човешко. Поопипах нагоре и усетих женски гърди. Казах си наум - "А са де, значи е жена" и в този момент успях да видя, че личето е на извъземна с широки черни очи и голяма глава. Очите бяха миловидни, някак насълзени(като дълбоките черни очи на плачеща булонка). Изпитах некво състрадание и се съобразих с настоятелното ми "подбутване", защото "прочетох" неква загриженост в тези очи. Много бързо, моментално, без да ми остане и спомена как, се бях придвижил до бомбата, бях я обезвредил, и "скочих" обратно през екрана, озовавайки се отново в стаята с "мъжа и жената", които ме чакаха за "тройка", ама тоя път само стоеха и чакаха реакцията ми. А пък на мен още ми стоеше фокусирано вниманието върху образа на "извънземната жена" и символиката, която ми беше интересно какво ли значение има. За това бързо реших да се събудя, щото доста инфо трябваше да си анализирам.

"Разчитането" на символиката при осъзнатото сънуване може да се подпомогне доста в зависимост от методиката, която се ползва. Ако има желание за по-дълбоко вникване, де! Т.е. дали искаме да "почовъркаме по-дълбоко в Себето ни". Иначе конкретните "сцени" и "сюжети" биха били интерпретирани единствено като "астрални пътувания" в "някакви светове", което може и да е "по-вероятно", но аз не бих си позволил да го потвърдя, е така щото ми харесва как звучи или щото некой вече се е "изказал", че е така. В сънища с по-независимо, самостоятелно ниво на съзнаване, в които се проектират сексуални сцени, незаменим "помощник" за разтълкуването им би бил Фройд. Но за по-абстрактния анализ, разчитането на символите, Юнг е за предпочитане. Макар, че и Дънов в беседите му има доста места, в които описва динамиката между архетипните образи, които винаги се проектират в сънищата ни. А понякога се "долавят" и в будно състояние. Например "Майката", "Детето", "Бащата", които пък в сънищата, независимо колко съзнателен контрол можем да упражняваме, биха се проектирали като "Жена/жени/баба/баби", "дете/момче/момиче" или "Мъж/мъже/старци". Отделно на тези "образи" има и "форми" като - "прозорец", "сгради", "природни места" и т.н., всяко със собствен "смислово-символичен заряд" Мое лично мнение е, че "сценариите" на сънищата най-често отразяват "нещо", което е в мен. Малко като (вариант 1 от по-предния пост). Също така и често сънищата, тяхната динамика и история, повтарят емоционално-мисловните ми преживявания от деня. Потиснатите ми, неизразени, реакции в будното състояние преди заспиване. Но има и такива, чиято насоченост е към по-дълбоките слоеве на подсъзнателното, при които често се повтарят като проявление някой форми. Например "прозорецът", който често е "екран", но може и да е "портал", "огледало". А пък ако се "абстрахираме" от усещането за гравитация, можем да го "разгледаме" и като "вир" в който можем "да се гмурнем"... Или пък "коридорите" - почти винаги това е заредено със символиката на подсъзнателните директории/папки/стаи, в които се съхраняват "спомени".

Преекспонираното в темата е въпросът за сексуалните посегателства върху непълнолетни. Нима само хора, които са имали нещастно, патологично детство, прераснало в садистично отношение, дори и към собствените им деца, са единствените, които могат да попаднат в категорията "зли"!? За това зададох и подвъпроса "Ами какви са тези, които преекспонират престъпленията, давайки и подробни детайли?!" Това, че са просто "вестоносци" не означава, че не биха могли да наблегнат на фактът, че е открито престъпление и са взети превантивни мерки, а не да "търсят сензацията", която да им продава медийния продукт. п.п. навсякъде "черния ПР" е по-скъп от "белия", щото привлича повече резултати. Хората като цяло сме си такива... повече се интересуваме от "провала" и "грешките", отколкото "успехите"... вродено ни е да обръщаме повече внимание на "негативното". Така си подхранваме и собствения "манталитет на жертва". А самото "осъждане" всъщност е една "суетна поза"- "Аз съм по- , над-", некво несъзнавано чувство за превъзходство, което най-често е съпътствано на съзнателно ниво като Съжаление, а не просто Състрадание.

Заглавието на темата е обобщаващо - "Трябва ли да съдим злите хора". А в темата, ако не е направило впечатление, взема връх "езикът на Омразата"! Преекспонират се няколко примера, които са въздействали дълбоко на някой. А конкретно коментираното въздействие е от постъпките на некви изверги. Често, когато се оформи неква социална група, съвесм малко е нужно, за да се стигне до поведение на Тълпа. Тълпата "осъжда", "коли", "беси" и т.н. "Тя" - Тълпата си я има и във всеки от нас - иначе нямаше да се стига до подобно колективно поведение. Наскоро дори Орлин публикува хубава статия за "Тълпата в нас". Ето пример докъде може да се стигне, когато "кукловоди" насъскват към саморазправа и до какви размери може да се разрасне "предизвиканата" масова психоза в Тълпата. 20 години от геноцида в Руанда - юбилей на ужаса и срама Стодневното клане в африканската страна взема между 800 000 и 1,17 милиона жертви, Клуб Z, Светът, Брюксел, 06.04.2014, 19:33 ч. Ще добавя, тъй като вероятно доста хора не са запознати, че преди тези "събития", Белгийските колонизатори, за които се споменава в третия абзац в статията, и които са контролирали правителството, изобщо не са спирали предавания, в които са "прожектирани послания" от рода - "Тутси не е човек", "Един тутси по-малко, повече храна за Хуту" и тем подобни. П.П. хубаво е да сме по-съзнателни за това, което ни се поднася като информация в обществото. За да не ставаме "марионетки" на чужди за нас желания. Дехуманизацията може и да е следствие на навлизането на технологиите в живота ни като общество, ама е въпрос на лична отговорност да опазим човека в нас и да не се поддаваме на животното.

"1. човешката любов, е прекрасно описана тук от д-р Първанов: "Има три вида любов - сексуална, зависеща от половите хормони -романтична, зависеща от допамина -привързаност, зависеща от окситоцина. Възможно е, един човек, да е влюбен в трима различни човека, изпитвайки към всеки от тях различен вид любов / селсуална, романтична и привързаност/..." Тя се явява насочен навън поток, но е поток, който е свързан с искания и изисквания. 2. човешката обич, е когато човешката любов е трансформирана през призмата на уважението и приемането на другия/другите/Светът/ такива, каквито са. Тя е поток излъчен без крайна цел, т.е. тя е състояние на излъчване. 3. Божествената любов, е самият поток, който излъчваш и ти се връща и към това - добавено излъчването на всички източници на излъчване. Бог ни е дал Свободата да избираме между това, което Господ е сътворил, но свободният избор е и отговорност." от тази тема. Бих добавил само, че "Божествената Любов", според мен, е самият Жизнен поток, който "протича" във всеки жив организъм. А вероятно и в цялата Природа - жива и нежива...?!?

Донка, към момента, според заглавието както и в самата тема, става въпрос за "Вселенска(Божествена)" и "Безусловна Любов". ... Ще добавя, че според мен, предните две понятия са идентични - просто са използвани различни думи! Това касае две нива на проявлението й. Едното е как да разпознаем на индивидуално ниво тези ни състояния (Чувство+Интуиция =>водещи до Мисъл+Усещане). Другото е в какво се проявява това във взаимоотношенията между хора. т.е. вече става въпрос за разглеждане на колективно, а не индивидуално ниво. Ти, в двата ти примера описваш нещо доста по-повърхностно като проявление на "Безусловната Любов", според мен, де! В първия пример, описваш "Човешката любов", защото само тя може да бъде "приложена"/използвана като "инструмент" Тя е свързана винаги с интереси/желания! Обикновено е израз на Привързване и взаимна полза, независимо дали се съзнава това. А във втория, описваш "Човешката Любов", но когато е проява на "Човешката Обич"! т.е. прилагане/използване на "човешката любов", под егидата на проявявана "човешка обич", при което има повече разумност в действията и отношението. Съответно не е коректно, според мен, да се каже "мога да откажа с безусловна любов", защото "да откажа С" означава, че ти притежаваш това, С което "да откажеш". А не се отказва чрез Любов, ами посредством Свободен Избор. Какво чувстваш лично, от какво си "воден", какво обуславя постъпките ти, е вече друг въпрос. "Безусловната Любов" за това не е "Човешка", защото не може да се притежава, съответно не е инструмент, с който "боравим/манипулираме". Тя може единствено да се почувства и евентуално осъзнае.

В живота на всеки човек има две "зони". Едната включва събитията, ситуациите, в които можем да повлияем. Другата - всички останали събития, ситуации. Не можем да "ограничаваме", още по-малко "предотвратяваме" деяния, които са извън "зоната ни на влияние", но можем да подкрепяме инициативи в обществото, чиято цел е превенция на възникването на кофти деяния. Така функционира гражданското общество! Друг е въпроса, че на индивидуално ниво, когато се научим да Обичаме не само Себе си, отпада нуждата да Съдиш.

Estranged ! Много интересна дума! Има значението на "Отчужден", но и "отдалечен","раздалечен". Принципно се използва за взаимоотношения след приключил брак, но спокойно може да се приложи и за "зациклил брак" между духа и душата в човек. При подобен "брак" се "раждат" децата - "объркани мисли" и "обсебващи чувства". Както и противостоящите представи за "бездушна" и "изпълнена с живот". А всъщност просто си "estranged" от БОГ в теб, "изгубен" сред илюзиите. @holyvalentine ще ти шерна една песен и МОЛЯ те - обърни внимание на текста! Накрая вокалиста ти е написал истината, до която се стига след всяко отчуждение, ако искаш да ти е ползотворен живота. Песента е от албума "Изгуби илюзиите си"

Не смятам, че Дънов, в това което е оставил препоръчва робуването на авторитети, освен един... Нелогичното е просто проява на божественото, което ни е трудно да разберем с конвенционалната ни логика. За това и ги споменах в отделни изречения. Това е едната от четирите психически функции - чувстването. Това е втората - усещането. Това е третата - мисленето Това, малко по-завоалирано е четвъртата - интуицията. Винаги една от тези четири функции е водеща, опредделяща поведението ни! Така са създадени и личностните тестове по пет параметъра. На база четирите функции+ екстроверт/интроверт.

Александре, в цитирания ти пост на Станимир, той просто избягва да отговори на въпроса с друга цел. И насочва мислите към културата на духовността, но не и какво предизвиква самата духовност като поведенчески модел! Това на Станимир не беше отговор по темата, независимо ти как си го възприел.

Вероятно, защото до момента не си разбрал, И че може разбирането да предшества осъзнаването?! Все пак има индукция има и дедукция Осъзнаването е мисъл+чувство. Разбиране+чувстване. А чувствата и мислите са във взаимоповтаряща се обусловеност. Такава е динамиката на Потока. Така има "разширяване" и "свиване"... Защо държиш "нещото" да се намира там, където ти си решил, че му е мястото? Не се ли самоограначаваш така единствено в собствените си представи за правилност?!

Можеш да съдиш, който си поискаш! Въпросът е, че това има въздействие и във вътрешния ти свят! А когато се запознаеш или пък установиш, че около теб, в прак контакт си с такъв човек като тези от цитата ти, какво те спира да осъществиш гражданското си право да реагираш? Едно е да мислиш, друго е да изречеш, трето е да направиш! П.П. А замисли ли се за "хората", който знаят, че "негативното", "фрапиращото" продава повече и това целят при поднасянето на новините - да продават повече от продукта си?! а не как представят информацията.

Точно това подчертах! И това исках да покажа, а не да "видя". Както и, че подходът е доста манипулативен и механиката на подсъзнателнитото "изключване" на едното, за сметка на другото! Старият подход - "Разделяй и владей". С "мислене" можеш да разбереш, а в комбинация с "чувство" - може и да осъзнаеш! И/И, а не ИЛИ/ИЛИ.... Само дето е добре да сме съзнателни как боравим с И/И. Дали положително-подкрепящо или отрицателно-отхвърлящо! Едно е да кажеш - това НЕ можеш + също така И нещо друго Не можеш, Не си, Не трябва. А друго е - ти можеш + но е добре да се направи/добави/спомене И еди какво си, за да се получи по-добър резултат. П.П. Илюзия е, че не принадлежим И на този свят!