Jump to content
Порталът към съзнателен живот

kipenzov

Участници
  • Общо Съдържание

    871
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    50

Всичко добавено от kipenzov

  1. Това е по-правилно да се замести с ,,Пътят към Себе си, и отвъд'', според мен.
  2. Има една много ключова беседа на Учителя "Вярата" изнесена на 6 март 1921 и там Учителя разглежда ВЯРАТА като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието, като сила в самосъзнанието и като принцип в свръхсъзнанието. Прости ми за отношението, ако накърнява твои идеали, но спорен мен думичката ,,Вяра'' е използвана според развитието на риториката към 1921 г. и определено съобразно потенциала за осмисляне в обществото към този момент. ,,Всичко тече, всичко се променя.'' Така и езикът и възможностите на ума да осмисля, съобразно ,,навлизащите'' в обществото образни представи. Според мен, без никакво противоречие с думите на Дънов може да се внесе повече яснота в смисъла на думата ,,Вяра'', който той използва. Пък и така, както е коментирано в темата, от която съм извадил цитата - За Вярата. Така все пак се реализира и поставената Ви цел в сайта - популяризиране на Учението и се действува различно от догматично закостенялото поведение на БПЦ, което води до отлив на ,,вярващи'', тъй като ,,отразява'' надменното отношение като към ,,неразбиращи, непосветени'' ,,пациенти'', ,,овчици, пораснали агнета'', които Трябва са бъдат водени от ,,пастир''. С това отношение не се подкрепя възможността на вътрешната свобода на избора да сътвори собствена картина, а е предпоставка за повече трудности. Дори имаше едно точно, според мен ,,попадение''. Че ,,Вярата'', за която говори Дънов е ,,религиозно чувство'' и подчертаването на разликата на това понятие от религията/вероизповеданието. Пп Терминът ,,религиозно чувство'' е добре обяснен от Г.Льобон в книгата му ,,Психология на тълпите'', 1895 г., а прилагането му от колективно ниво на индивидуално такова е идентично на смисъла на ,,Вяра''
  3. Има една сентенция - ,,Посей действие да пожънеш навик. Посей навик да пожънеш характер. Посей характер да пожънеш съдба.'' Всеки ден си ,,повтаряме'' името, с което си ,,вървим'' още от раждането. Вероятно на по-дълбоко, субективно ниво това ме ,,свързва'' и с ,,образността'' на хора или исторически личности, чийто жития и бития възпроизвеждам в паметта си. Дали с ,,образа'' на бай Киро - магазинерът, или на бай Киро - пияницата, вече е въпрос на някакъв избор. Както се казва ,,хубаво е да познаваш повече хора''. Вероятно и малкото име на психиатъра, сложил табелата на входа на поликлиниката с текст ,,За разбралите смисъла на живота - кабинет 406", е също Киро, но стиска ли ми да направя и тази ,,връзка'',
  4. И ако си даваме пълната свобода да даваме морални оценки на чуждите действия, то склонни ли сме да приемем пълната свобода на чуждите оценки?
  5. Сещам се и за друг странен извод от предния виц. Щастието на мъжа минава през корема, и малко по-надолу. Щастието на жената минава през сърцето, и малко по-нагоре. А отдавна се твърди, че във всеки мъж живее по една жена и обратното. Т.е. че ние в дълбочина сме андрогини,
  6. В час по български и литература учителката задала въпрос на учениците дали знаят значението на думата ,,перверзия''. Както се предполага единственият, който вдигнал ръка за отговор бил Иванчо. - Г-жо, за да отговоря, може ли да Ви задам един въпрос? - Може, Иване! - Долу в двора, на пейката са седнали две жени и са си купили сладолед. Едната го ближе, а другата го смучи. Коя според Вас е омъжена? - Амиии, тази, която го смучи, предполагам. - Не г-жо! Тази, която има халка на пръста! А това, което си помислихте е перверзия! Един от странните изводи е, че връзката между удоволствието и бракът е въпрос на индивидуална интерпретация!
  7. Безкрайните опити за бягство от болката и страданието приключват, когато ги погледнем с други очи.
  8. Значи правилно съм предположил Какъвто съм си размазановидец!
  9. "Когато сочиш човек, другите пръсти сочат към теб" ... в Корана май го има.
  10. "Умен човек е глупакът, който знае, че е глупак. Глупав човек е умния, който не знае, че е умен. Интелигентен човек е умния, който знае, че е умен. Идоит е глупакът, който не знае, че е глупак." ... Индийска е май...
  11. Ами освен Пензов, с друга фамилия рядко имам роднини, щото родът ми е от Драма. А Петрови-рода изобщо не познавам. Защо питаш? Преплитане на архетипни модели в поведението?
  12. А и също да напомня, за всеки случай, че в окултните практики, доколкото съм чел, се използваат линейни времево похвати за нелинейни времеви "натрупвания". Същият принцип се използва и при "несвързания" словоред. По тази линия, ако не си запознат с "Орденът на Златната Зора", е добре да се замислиш за текстовете, които пействаш. Hermetic Order of the Golden Dawn
  13. Ето ти и още инфо, при което ако си пуснеш въображението ще видиш развитието на старата идея за Лявата и Дясната ръка на Вишну, която идея за 3000 г. се е развила в съвременните религии и религиозни култове. А напоследък е пълно със секви вариации. Left-hand path and right-hand path А пък в тази статия също от Уйкипедия можеш да "проследиш" развитието на понятието за "измерения", "светове" или "плътности" на съществуване, както е залегнало в космогонията на различните езотерични учения. В дясно с линкове, някой доста си е поиграл, да организира цялата информация по езотерични традиции, отгоре-отгоре, не за всички, но с изследователска цел , според мен е полезно Plane (esotericism) За съжаление на български явно към момента няма желаещи да опишат двата линка.
  14. Александре, благодаря за отговора! Има позитивно послание, обаче не засяга "Обичта". За да подпомогна процеса ще споделя че наскоро имаше от тези цитати като "Мисъл на деня", в който се цитираха думи на Дънов относно обичта. Но обич като о-бич. Като разбичване на същността ни. Веорятно самият аз, на субективно ниво като нагласа, съм възприел негативното звучене на думите. За това и попитах! Принципно любовта я възприемам като "насочен поток", а обичта като състояние или "излъчване в периметър". В този аспект ми беше въпросът. Е това вече, че вярата е метод, е леко неразбираемо. Напълно те разбирам за какво говориш, но някак думата Вяра може да бъде заместена с нещо по-разбираемо. Така даже може да се даде паралел и с едни книги на един руски психолог - Вадим Зееланд, и концепцията му за "Трънссърфинг на реалността". Просто "мостове" за разширяване на кръгозора на образните представи и възможност за аналогии-път към собствени интерпретации, съобразно личните настройки. Според мен няма да отречеш, че на едно по-дълбоко ниво на метакомуникация, навсякъде се говори за едно и също - "Пътя към себе си". Винаги съм бягал от религиозно повлияната риторика, не защото писанията на ученията не носят огромен смисъл. А защото, в комуникацията с други хора, не бих могъл да изляза от шаблона на изказа и продуктивната комуникация би се ограничила единствено до хора, с които "сме на една вълна".
  15. В__ , а как се справяш с въпроса "ЗАЩО?" и мотивацията произтичаща от него? С риск да досадя, ще споделя едно мое наблюдение, от което ми тръгнаха много "разклонения" на въпроса "Защо?" Докато работех в горското в Сандански, имаше един човек - шизофреник, който често минаваше през службата ми и много се кефеше като ме види. Не, че и аз не се кефех но не и толкова искрено-добронамерено като него, хихих. От наблюденията ми върху него стигнах до извода, че съзнателното ни възприятие е само повърхността на същността ни. Това се получи, след като в наблюденията ми установих за себе си, че "под" мислите и възпроизведения ни изказ, стоят емоции. Гледал съм го сума пъти г-н Каменаров, говорили сме си и нямаше как да не ми направи впечатление, че логичната последователност на изказа му кара до един момент, в който споменът за някаква травма предизвикваше "прекъсване" в подредеността на историята, която описва с думи. Обаче умът му продължаваше да действа от отработената реакция в паметта му, касаеща говора. Така той продължаваше да описва вече "прехвърлилият" му се фокус на наблюдение в спомена за събития, които при всяка среща повтаряше. Кога в един ред на последователност, кога в друг, но само няколко на брой ситуации. Просто наблюдавах пред мен как в човека отсреща има един емоционален поток, който той едвам смогва да вербализира, а разпокъсаността на изказа ма изобщо не се усещаше на емоционално ниво. За това написах "поток". Питах се защо? В един момент обединих няколко впечатления, към предносподеленото. Прибавих и наблюденията ми върху други хора, в които странно за мен, съм установявал, че положени на грешна или недостатъчна логическа, мисловна основа, хората достигат до прозрения, отразяващи някаква житейска мъдрост, до която съм стигал и аз, след доста по-обстоен и правилно логически подреден анализ. Така ми "прищрака", че отвъд ума има и друга предопределеност, изразяваща се в качеството и интензивността на емоционалния поток, който определено не генерираме съзнателно. Ние сме просто марионетки на дълбоките чувства, последващите емоции. Но ето и един от въпросите "Защо". Защо тогава имаме Ум? Като излезем от парадигмата, че умът е наличен, за да може да подпомогне разума в процеса на самосъзнаване и приемането на това за ценност, и като прибавя предната ми теза излиза, че ако не се приеме парадигмата за съзнателното реализиране на Божията воля, мотивацията за развиването на ума ще се съдържа единствено в недалновидно похабеното време за развиване на качество, чийто съзнателен контрол в същността си е излишен, защото реално първо емоционално решаваме в какво да вярваме, а после "го обличаме" в смисъл. А така малко ми се губи разумното обяснение, ако не приема неква алтруистична основа в мотивацията. „ Да, но при алтруистичната основа, излиза, че оперираме за да подържаме самата система, отвъд желанието за награда, идващо от егото ни. Странно решение, което обаче ако вземем, се оказва, че ни се връща като удовлетвореност и смисленост на действията за изминал период. Така пък мога да стигна да частичен отговор, че най-висшата проява на свободната ни воля е да осъзнаем, че тя не е свободна, а предизвикателството да си Човек е какъв избор на действия ще направиш след подобно осъзнаване. И пак изникват едни последващи въпроси "Защо?" Та за това питам де. Как се справяте с модификациите на въпроса "Защо?"
  16. Самият принцип на Хюман дизайн в основата си не ми се нрави. Ще се обоснова: В основата му стои материалистическата гледна точка за "пренос на влияние", материални частици, дори и във вълновата им форма - неутрино, което пренася енергийно-информационно въздействие. Пак сме във затворената спирала на ограниченото ни мислене. Има цяла сфера на пренос на информация различна от материалната - трансцендентната отвъд време-пространствената, там където е и източникът на личното ни творчество, източникът на рядко осъзнаваната ни свобода. Няма как системата Хюман дизайн да ми обясни как "виждам вълната" в ротиращите около център точки : Още повече, че към настоящия момент се разработва Реципрочната система, съобразно която се разглеждат по различен начин параметрите време и пространство, а така меко казано се модифицира гледната точка за Дарвиновата еволюция и времевите диапазони, в които вярваме, че са протичали познатите в паметта ни процеси. Дори и на цивилизационно ниво. Съгласен съм, че за дискусията може да е от полза запознаването с практическите следствия от прилагането на дадени принципи в поведението ни. Но самата тема е за същността на понятията "свободна воля" и "личен избор", а не какво е най-целесъобразно да правим при осъзнаването на същността на смисъла им. Според мен, де! А и да добавя, че анализът на "В" отразяваща философията му, доста ми допада.
  17. До известна степен съм съгласен с теб, но ако заменим ,,човек'' с ,,егото''. Защото, ако човекът беше егото му, то осъзнаването за ,,Мая'' - ,,булото на илюзията на реалността'', което закрива истинското лице на Брахман нямаше да бъде сведено до концепция в опитът и познанието ни за света. Или пък ,,минато'' през християнската религиозна риторика - демоните, които ни отдалечават от Божественото. Различни подходи - единия базиран на самозаблудата, а другия на ,,външна зла'' сила, но принципът е идентичен.
  18. Радвам се, че се разбираме! Даже ще си позволя да поразширя н още малко дълбочина, тезата, че нямаме свободна воля, но имаме правото на избор. Както перфектно си отбелязал, по-добре от мен т.е. не толкова заплетено, в процеса на развитието ни като хора ние формираме заучени реакции. Къде от семейството, къде от взаимодействието ни с обществото, къде от онаследени генетично модели. ,,Около аза ни'' се оформя егото, с чийто атрибут - индивидуалното проявление на Умът, ние решаваме какви действия да възпроизведем. Устанновено е, че в много голяма част от случаите ние действаме детерминиирано, предопределено в посока на заучените реакции. Бихейвиоризмът даже твърди, че всичко като реакция в нас е строго определено и предвидимо, ала на мен не ми се нрави изводът, че трябва да се идентифицирам с еволюирало животно и че самосъзнанието ми е епифеномен на телесните ми процеси. От трите изброени начина на познаване на Аза на света - от семейната и обществената среда и отделно от генетично унаследените, архетипно проявяващи се модели на поведение, с които ние с нашия Аз се идентифицираме и проявявайки специфичното поведение добиваме опит, съответно познание, най-сложен за осъзнаване е последният изброен. Проблемът с осъзнаването идва, когато сме невежи по отношение на това с кой архетипен мит, ,,извиращ'' от колективно несъзнавания ни психически слой се идентифицираме, т.е. когато не знаем, че възпроизвеждаме някаква история, свързана с определено поведение на главния герой, с когото нашият Аз се идентифицира. А в натрупаните като памет заучени реакции, център на съзнателното изживяване, на което е Егото ни, пък се проявява и връзката ни с обществото и неговите архетипни потоци както и с физическото проявление на природата вън и вътре в нас. Последното е проявено от иннстинктите или нагоните, все тая според мен. Цялата тази амалгама от взаимовръзки все пак е възможна за случване в предопределена като параметри среда. Моментът на първично творчество не е наличен за нас. Ние не можем да си променим формата на тялото или физиологията ни. Обаче на по-ограничено ниво на творчество ние сме проявили свободната си воля с реализирането на избор да се родим. Но този избор и проява на свободна воля/ защото сме избрали между да ни няма и да се проявим/ е от перспектива отвъд егото, защото егото е отражението на аза при взаимодействието с околната среда, а контактът с нея е следствие на първичният избор да се родим. Тогава се оказва, че ,,свободната'' ни воля е ограничена в изборът ни между предопределени алтернативи, докато оперираме в режим на Его-преживяване. Обаче има и други нива на преживявания, които включват трансперсоналните - например състояние на пробуденост ,,буди'', при което човек е започнал да ,,надскача'' его-програмите и мирогледът вече е по-различен. Отвъд егото първичният избор е вече съзнаван, което освобождава и потенциал за известна свобода на волята кой или какъв модел на поведение да проявим чрез осъзнат избор за последствията. И така най-накрая стигам и до потвърждението на разширеният извод, че всъщност нямаме свободна воля, защото вече сме избрали ,,да играем Играта''. Но какъв е смисълът на избора, довел ни дотук? Ето това е яка тема за самовглъбяване. За това на входа на Храма в Делфи пише ,,Опознай себе си!''
  19. Най-странното в българската ни народопсихология е робското мислене. Доста време ми трябваше да преодолея обвзимащият ме гняв и последвящата безпомощност, когато съм се сблъсквал с това. Не можех да разбера защо, когато обяснявам на множество хора как стоят нещата нормативно, законово, и как държа на това при работата в гората, те си позволяваха волности. А когато ,,обърна другата страница'' и почна с наказанията и тормоза, и започваха да ме уважават и да споделят, че от мен става началник. Некви садо-мазохистични, непонятни за мен тогава роли. Няма по-кофти усещане от това да осъзнаеш колко подтиснатост има около теб, особено, когато разбереш, че това е външна проекция на вътрешния ти свят. Според мен българският народ вече е обединен и то от поне хилядолетие. Обединен е от манталитетът на жертва
  20. Жената идва в живота на объркания мъж, за да се научи самият той да обича и друг освен себе си.
  21. Лелее! Страхотна символика! Особено зелените ръце на подсъзнанието изникващи в тялото на анимата! Супер!!!
  22. Това е готино, но язък за учителката ти. Не вярвам да не ти е споменала, че математиката е език, който не всеки говори. Но може и да е пропуснала. Математиката вече доказа стария херметичен принцип на съответствието - "Каквото горе, това и долу!" , с разработките за фракталната природа на реалността: Фрактал - частичен цитат от статията -"През 1872 Карл Вайерщрас открива пример за функция с неинтуитивното свойство да е непрекъсната навсякъде без да е диференцируема никъде (Функция на Вайерщрас)" Как ти звучи удебеленото?!!? Ако добавиш пък и от Теорията за хаоса, че "съществува такава област на физиката, като теорията на квантовия хаос, изучаваща недетерминираните системи, действащи по законите на квантовата механика" и най вече Атракторите, които носят символиката на "Във всеки хаос има малко ред" и ще се сглоби интересна картина. Хаосът и редът пък можеш да ги комбинираш с ентропията и негентропията. За това съм си пописал в темата за ентропията. Но пък ако ти е интересно как мога да имам свободен избор и всичко да е предопределено, мога да споделя един модел, субективен, които въпреки, че е доста прост, всъщност е доста вълнуващ. Много се зарадвах на тази статия, независимо че ми "дойде" с 20 г. закъснение. За мен да! Но кой съм АЗ! Иначе по-надолу в цитирания ми пост съм се обосновал, според мен. Няма как да имам свободна воля, ако избирам между вече сътворени алтернативи. Това е неизбежно, защото иначе влиза в противоречие с единния център на сътворение, йерархичния принцип на организация на системите и куп други естествени принципи на проявлението. Освен, ако не съм се идентифицирал с представата за Бог и несъзнателно вярвам, че притежавам в пълна сила неговите атрибути. Но в този случай може да се повтори сценката с шизофреника, на който комисията по изписването съобщила, че вече е добре. А той възроптал, че изобщо не е добре, защото миналата година е бил Наполеон, а сега е обикновен ЧОВЕК. Напълно те подкрепям в тезата ти, че всеки може да вярва, в каквото иска. Няма как да почувстваш свободата, ако не можеш да я дадеш другимо!
  23. Да, нямат абстрактно мислене, което по-принцип в разговорния език сме приели да обобщаваме като "Мислене". Мисълта при животните е линейно предаване на електрични импулси в нервната им система, което при хората поражда инстинктивно, несъзнавано поведение. Това поведение е общоприето да го свързваме с ирационални мисли или разговорному - "действаш без да мислиш". Не мисля , че е нужно чак толкова да задълбаваме в детайлите! Както и за Вярата: Вярата е убеденост и представа, че нещо ще се случи, макар и да има само косвени доказателства за това, като например нечии думи, като обещание или писмени документи. Тя може да се отнася към определена система от религиозни убеждения или да е спазването на задължение от лоялност или вярност към едно лице, обещание, ангажираност. Само ще добавя, че Самовнушението също е основа за възникването на ВЯРА, както дадох примера със слона. Уж дадох предложение да не "циклим" в детйлите, па се правя на Мара-подробната. Извинявай! Ами, според мен е различна не за социални групи, ами дори и за всеки човек! Защото някой, който си мисли, че като отрича нещо може да излъже себе си, много вероятно на Контролът/Робството да даде дефиниция - Подчинение на Идеята. От подобни индивиди се раждат прекрасни фанатици. Друг пък може на Невежеството да даде дефиниция Блаженство, а това да е прекрасна рационализация на липсата на вложен труд в развитието на разума. Така де, просто исках да дам примери, с които да посоча, че тази таблица е за индивидуално ползване от хора, които са осъзнали, че най-важното е да си честен с Теб си, след като започнеш да се опознаваш. И не е задължително механиката на горното да е в тази последователност. Просто може да започнеш да се опознаваш и да осъзнаеш, че е най-добре да си честен със себе си. Все пак говорим за нелинеен умствен процес. Иначе за Хаосът, и според мен си прав, че толкова синтезирано води до многосмислие при обикновен прочит. За това ще опиша какво се има предвид, защото би било нескромно, ако си припиша авторството на идеята за логическата конструкция на думите в таблицата. Под Хаос се разбира начинът, по който възприемаш външните проявления или събитията, през които преминаваш в живота си. При "отдаване" на вътрешния ни енергиен поток, може да се ползва и "либидо" според мен, на генериращата полярност на Страха става почти невъзможно да видиш "по-високия" ред на случването на събитията около теб. Не можеш да осъзнаеш, че всичко се случва с някаква цел, в някаква разумна последователност, някакъв РЕД, които е част от самообучението, което си си избрал от друга перспектива. ПП А пък за мястото, в което се намирам - смятам, че съзнавам къде съм и знам защо, според това ми съзнаване съм тук. Друг е въпросът как ще съумея да оползотворя времето прекарано тук и в това отношение можеш да ми помогнеш чрез споделянето ти на мнението ти за разликата между Любов и Обич! Защото моите интерпретации се различават от тези на Дънов, а това рядко ми се случва, когато съм чел некви неща казани от него. Независимо че са предадени от друг, все пак им хващам първичния смисъл, субективно, де.
  24. royalrife, искрено се надявам да не се засегнеш, но вероятно това ще остане просто надежда. Това е единственото, с което съм съгласен! Като уточнение на позицията ми ще добавя, че потребността на всеки човек е хармонията със средата му на съществуване. Хармония в човешкото ни общество от хилядолетия липсва, заради противоречията между животинската ни част /инстинктите, нагоните/ и борбата между индивидите или социалните групи за задоволяването им, от което следва, че Хармонията е ИДЕАЛ и можем да се стремим към достигането му. А СТРЕМЕЖЪТ към хармония, която е основната ни потребност, е стремежът към БОГ и следователно ни е заложен изначално. А това как всеки индивидуално ще реализира този стремеж като "облече" мислите и чувствата си в действия е лична отговорност. "По действията ще ги познаете". Но пък резултатите от действията на човек се подчиняват на естествените принципи, най-важният от които е принципът на причината и следствието. "Каквото повикало, такова се обадило!" За да установим естествените принципи, да ги осъзнаем и за да ги разберем, съответно придържането към тях да залегне като основа на действията ни, защото спазването им води до хармония, използваме РА+З+УМЪТ ни. Ра всеки знае какво е РА, а З е знание. Тази връзка е отразена в разумното осмисляне на естествените принципи, които можем да установим, но не е причината да се прояви животът! Пък и Разумът е този фактор, с който умът ни може да ни изгради представа за чувствата. А причината за възникване на живота е недостижима за разумно обяснение, тъй като няма умствено достъпна причина, която да я предшества. Тази недостъпност за ума отнася директно причината за възникването на живота към чувствата, които са ирационалната част от същността на съществуващото. Това вече, логично може да доведе до извода, че причината за съществуването е дълбоко чувство, което само по себе си /себепозоваващо/ би трябвало да е налично в божественото съзнание, но е мотивиращият фактор за Намерението, от тук и за Волята, а от тук за Волеизявата, която е самото съществуване. А чувствата е установено, че имат енергийна природа. Вече е установено, че енергийната природа е дуална. Съответно целият свят е разделен на противоположности, в безкраен балансиращ цикъл помежду им. Така и основното, генериращото съществуването чувство е дуално. Противно на повечето хора, според мен двете му полярни проявления са - Любов и Страх. Но под "Любов" се разбира нещо съвсем друго от общоприетото понятие и това е основния проблем на хората в днешно време. А пък известна конструкция, за методиката на проявлението съм си сглобил във следната форма: Обаче в разумните наблюдения на света виждаме, че има две форми на съществуване - живо и неживо. Установили сме като човечество, че неживото съществува като предпоставка, за да има живо. Но го има и осъзнаването, че неживото също съществува, заради живото, като това е отразено в концепцията за Баланса. Обаче да твърдим че "възстановената връзка с Божественото съзнание" на човека е предпоставката за проявата на живота е меко казано Нарцисизъм. Наместо това може да разделим, само за обяснение де, живото на - живо съществуване и разумно съществуване. И да застанем зад твърдението, че зад всичко това стои Божественото чувство, без да определяме в коя полярност, просто защото нямаме това право, поради невъзможност за сигурно твърдение. Единственото логично съждение е, че градивното случване е израз на Божествената Любов, а деструктивно случване - на Божествения Страх. Това всеки може да види като проявление и в себе си, защото ние сме миниатюрни копия на Бог. Даже, ако си позволя да ползвам IT термини, то ние сме потребители с ограничени права. А защо има ограничения е друг въпрос. Там, където няма разумност има живо съществуване. Животните живо съществуват, щото не мислят , а действат инстинктивно. Те биват водени от нагоните и не притежават СЪВЕСТ. Животните имат ВЯРА, защото вярата, че ще получи храна кара кучето да подскача по сигнал. Същата тази вяра подчинява и огромен слон да стои в периметъра на въжето на крака му, захванато в забито в земята малко колче, защото като малко слонче не е имало силата да изкърти колчето и да се освободи от въжето. Животните изпитват емоции, защото страхът от бой ги държи в подчинение. Единственото, което ни отделя от животните е Разумът, чиято производна е Самоосъзнаването или Самосъзнание. Осъзнаването на възпроизведените ни мисли и чувства. Без предните няма как да реализираме СТРЕМЕЖ към БОГ, защото просто няма как да осъзнаем какво е хармония. Ала това, което ни определя като личности не е това, което си мислим и чувстваме, а това, което правим. Нашите действия. Като израз на действията ти си описал вътрешното ти постижение : ОК! Радвам се, че си се докоснал вътрешно до идеалният образ на божествеността. Обаче от каква позиция вече даваш оценка какво има в божественото съзнание, и то противоречаща на смисъла зад този Идеал Противоречието идва от това, че ако Бог е съвършен, то няма нещо, което да не съществува в съзнанието му, включително и това, което не съществува реално, но е заложено като идея и форма, също така и това, което го НЯМА. Съответно Бог е и користен и безкористен едновременно, а защо е така не зависи от никой човек. За това и предложих в по-предния ми пост отговорът на този въпрос - "Днес е четвъртък!". Макар че към днешния момент отговорът вече да е друг четвъртък, но все пак отново е четвъртък! Малко дълго се разпрострях в аргументирането, но като цяло приемам и уважавам мнението ти, но не съм съгласен с теб! Извинявам се, ако съм те обидил, но просто аз съм себе си и това, което мисля и чувствам го споделям безкористно, а може би не - Един Бог знае!
×
×
  • Добави...