monika.georgieva.ranova

Прочети отново това, което ти написах. След това прочети примерите, които даваш от последния си пост. Дори и с реални физически симптоми, ти стоиш в адреналиновия страх /с което съответно усилваш симптома/
Ето ти го като алгоритъм:
1. реален симптом /хрема/ - отношение към симптома /имам хрема/ - реакция /слагам капки, чакам да ми мине/ - следствие /оздравявам/
2. реален симптом /хрема/ - отношение към симптома / "това дали е наистина хрема???? - пускаш код "опастност" - адреналинчето  и съпътстващия страх ДО ТУК СИ С РЕАЛНИЯ СИМПТОМ, започва тревожния процес, който отключваш / - реакция /мисловно предъвкване, ровене за информация, фантазиране/ - следствие / повишена тревожност , между другото хремата си минава/
Това е разликата между твоите реални примери и примерите на другите хора, които даваш. Те са в точка едно, стоят в реалния симптом и не фантазират. Ти си в точка две,  взимаш реалния симптом като база за тревожност/самият симптом изобщо не те интересува, твърде бързо се влиза във фантазии/, няма как след като дадеш такава насока на мозъка, реакцията на тялото да е друга, а чувството страх е активната емоция съпътстваща този процес. 
Проблемът не е чувството за страх, а неумението ти да контролираш фантазиите, с което изчезваш от реалната действителност. После идва страха. Умението да стоиш Тук и Сега е уникално за тези случаи, поинтересувай се.
Не случайно тук не обръщаме внимание на чувството за страх, а на мислите, които го предшестват и умението или неумението за контрол над тях. Затова насоките са да погледнеш на страхът като на приятел, да преминеш през него, да го игнорираш или да постоиш в него, защото реално не това ти е проблема.
 
 

Мило момиче, ще се справи с натрапливостите, когато приемеш някои житейски мъдрости.Например, че всичко в този свят, което не противоречи на природните закони е възможно или ,че единственото сигурно на този свят е,че ще умрем, и т.н..Тогава ще се успокоиш и заживееш спокойно.Това е.
1.Човек,над 25г.без фамилна обремененост,възможно ли е да развие психично заболяване(шизофрения,психоза,Бар)
Това не противоречи на никакъв природен закон, значи е възможно.Но, понеже ти си с ОКР, не може вече да се разболееш и от шизофрения.
2.От силен стрес,възможно ли е да развие същите ?
Силният стрес може да изиграе ролята на спусък при човек, който има генетична обрмененност.Ако го няма гена, няма как да стане.
3.При прием на наркотици(не приемам такива,но моя приятелка от детството го прави,която е в психиатрия в момента...може би и от този факт са провокирани въпросите ми)възможно ли е да се раболее от горе изброените?
Едва ли е от наркотика/ има група наркотици - психостимуланти, при тях е възможно да се полудее, но след няколко години редовен прием/.

Ако няма времева възможност за спорт в зала - пускай си home bodyweight workout в youtube - нека са от по-дългите, поне 45 минутни практики - следвай водещия стриктно, задъхвай се, поти се, нека треперят краката, нека ти се струва, че не можеш повече, но въпреки това продължаваш заедно с водещия от екрана. Всеки ден, а понякога и два пъти на ден - е, понякога. Но, веднъж, задължително. Защо минимум 45 минути, а още по-добре час? Защото депата на адреналина се изразходват за толкова. Знаеш, че не е само механика обаче - спортът активира преживявания, които твърде силно наподобяват, а често дори са идентични с тези при тревожността - вие ти се свят, трепериш, задъхваш се, сърцето бие здраво, струва ти се, че не можеш повече и си на ръба и ако продължиш още мъничко и умираш - при това чисто телесно и истинско усещане, чувстваш безсилие, слабост, минаваш граници, излизаш от зоната на комфорт и влизаш в зоната на възможностите. При спорта самият ти мозък свиква с тези преживявания, приема ги за нещо нормално, сприятелява се с тях. Когато правиш и медитациите редовно, тази настройка по смирено любящо приемане се усвоява и практикува все по-дълбоко, релаксацията става все по-истинска, а отиването към и при страха при трансовото потъване все по-осезаемо и усетимо - с прегръдка и доверие, с обич и погалване, сърце и разтваряне - защото си ти. Едно уплашено момиче там вътре в тялото ти, проявяващо се като страхови програми и усещанията им. 
https://www.youtube.com/results?search_query=home+bodyweight+workout&sp=EgIYAg%3D%3D
 

Здравей! 
Да, това, което описваш са натрапливости, израстъчета от тревожността ти! 
Аз също ти препоръчвам работа с психотерапевт, груповата също ще ти е много ценна - Орлин Баев води такава всяка сряда от 19ч., можеш да видиш информация тук. Такава работа ще отговори на въпроса ти "Какво да направя, за да преобразувам тревожността и страха в смелост?" Това е процес, който е добре да бъде воден от човек, който разбира какво прави. Да ти опишем техниките тук е друго - може да има само информативен характер. 
Да, можеш да бъдеш така и цял живот, но аз не вярвам в това - самата ти вече съзнаваш, че минаваш през трансформация, от която се учиш с мъдрост, търпение и най-вече себелюбов. Всеки жив човек изпитва тревожност и стрес, въпросът е вижда ли ги като път за самопознание и учене. 
Пусни си водени медитации, тази съм направила специално за работа със страха.
Добре е да усетиш с тялото си чувството на спокойствие, отпуснатост, доверие  - в Живота, в Бог, във Вселенските закони - което резонира с теб. Имайки доверие и нагласа, но и усещане за цялостност, смисленост и подреденост във всяко събитие и среща, напрежението спада постепенно, защото съзнаваш, че вървиш по своя път, препятствията, трудностите и тегобите по който са неизбежни толкова, колкото и любовта, радостта, красотата и хармонията.
Дар има във всичко, въпросът е да го разпознаеш!

Здравейте. Диагнозата рак звучи наистина стряскащо. Но вие нямате такава, това, което се е отключило от целият този преживян стрес е една фонова тревожност, която се проявява в различни аспекти от живота ви. Лично според мен, когато човек се докосне до смъртта това го променя. Е и вас ще ви промени. Ще започнете да отпускатв контрола и ще започнете да се синхронизирате все повече с живота. С живота на сърцето и с течение на времето, когато направите нужното място в себе си на тази тревожност, тя ще се претопи и ще намалее. И това ще е началото на един нов  живот. Е, явно е времето да умре старото виназ и да се роди нещо ново. Може да го нарече дори етапът на новото раждане. Потърсете терапевт и се впусне в приключението да откриете себе си. Заслужава си.  :)

Здравей Моника,

Всичко, което описваш, е резултат от стреса по време на изследванията за болестта - рак.

Количеството стрес, което не е изразходено от организма предизвиква точно такива реакции – те много приличат на автоматичната реакция на тялото в ситуация на опастност – реална такава – известна е като „Бий се или бягай“. Мозъкът ни обаче реагира автоматично и не прави разлика между истинска, реална заплаха и мисълта за такава.

Терапия, спорт, активност, това ще изразходи кортизола, който се е натрупал – фитнес или групов спорт поне 3 пъти седмично, разходки всеки ден, аз правех и декупаж – хем разтоварващо, отдаваш му се и на всикото отгоре правиш красоти. Можеш да прочетеш Бог пътува винаги инкогнито, смятам, че е подходяща и увлекателна в същото време.

Поздрави от мен