[А сега накъде.....]

Здравейте, мили хора. Вече не знам накъде да поема. В главата и мислите ми е тотален хаос. Страдам от години. Но напоследък особено много. В следствие на катастрофа получих световъртеж от който остана един страх. Чувствам много често замайване. И това замайване ме сковава, буквално. 3години някак успявах да живея, но към момента  нещата според мен са извън контрол. Контрола изцяло е  от страха ми. Страх, който на моменти ме парализира. Този страх погълна живота ми. Погълна срещите ми с приятели, срещите ми с близки. Този страх погълна много от любимото ми време навън. Погълна самостоятелността ми. Вече съм един зависим човек. Зависим от близките ми хора. Зависим от познатото. Без съпруга ми не смея да отида до магазина. За друго място, абсурд. 
Ходя на работа. Пътувам с автомобила ми. Само по един и същи път. Плашат ме натоварените пътища, плашат ме скоростните пътища. Живея буквално като мишка. Живота си минава. А аз съм в дупката. На теория зная, че трябва да се изправям пред страха с бавни крачки. Чета книги на тази тема. Но уви, не се случва.
Пред хората съм веселяк, много силен човек, преминал през рак и всичките гадост около него. Всеки има очаквания да се справя. Дори и аз. Страх ме е да се разпадна. Не зная ще успея ли да се събера. Въпросното замайване усещам като потъване, докато ходя, докато стоя. Сякаш не мога спокойно да седя някъде, в колата си, на стола си. Във всяко положение. Адски натоварващо е. Имам чувството, че ми влияе и на зрението. В годините съм била на много невролози и отоневролози, освен хапчета нищо друго не съм получавала.
И на психолог съм била също преди около година, но не беше моя човек. Не успях да отворя душата си някак.
Всякакви съвети са добре дошли.
Взимам се в ръце и много искам да успея и да върна живота си. От днес почвам да спортувам вкъщи, въртя колело и да правя гимнастика. На храненето също ще обърна по голямо внимание. Моля Ви, хора, моля ви, дайте ми посока, дайте ми съвети. Накъде да поема? Къде е пътя към справяне с този страх? 
❤️❤️❤️

[Перманентна замаяност]

В 29.12.2021 г. at 23:58, Fonzie каза:

Здравей и от мен, преди 10тина години аз също катастрофирах не след дълго се появи и въпросният световъртеж за който ти говориш. Отначало беше поносимо, но след време стана перманентно... Стигна се до там че се подпирах по стените докато ходя. Имах моменти в които по цял ден лежах. Ходих на различни невролози и отоневролози във Плевен, София и Варна, имам направени 3 скенера и един ядрено магнитен резонанс. Изпил съм една аптека лекарства като почнеш от съдоразширяващи, различни видове транкивиланти, пил съм и деанксит и Ривотрил, ксанакс и много други в продължение на години.Бях много деен човек а изведнъж се превърнах в развалина.Няма да ти разказвам подорбно какво представляваха опитите ми да шофирам в такова състояние, чувствах се все едно се уча да ходя, Но МНОГО ВАЖНО точката подчертавам точката на пречупване беше когато просто реших да се изправя пред страха от припадане, защото тогава световъртежа и потъването ми бяха толкова усилени че породиха в мен страх от припадане. Отначало е много трудно дори хората постоянно ми казваха че се движа като пиян. Имах много силни кризи на световъртеж, но оставах там където съм дали в колата или мола все тая просто оставах там и се борех. Не след дълго пък може и да е било дълго не помня всичко започна да се нормализира, аа да и много важно тогава реших да спра всички лекарства изведнъж и ходех на психотерапия известно време. Сега се боря с други страхове но наистина от световъртежа няма и спомен. Съвета ми към теб е да спреш да ходиш на лекари защото там успокоение ще намериш но временно когато ти кажат че е на нервна почва ще се успокоиш, но при следващата по сериозна криза или разтрисане всичко ще започне отново и така въртележката ще се върти, вторият ми съвет е да не избягваш местата на които получаваш кризи, третият ми съвет е да намериш добър специалист и да го посещаваш по продължително време и най важното да усетиш че е твоят човек! 

Здравейте. За много години на всички, да сте живи и здрави и спокойни. В редовете които сте написали виждам себе си. Много ви благодаря, че ми давате кураж да мина през това. Днес, да ви кажа си мислех същото, да зарежда всички лекарства и да видя какво ще стане. Пия деанксит половинка сутрин, от който мисля, че няма никакъв смисъл, мента, глог, валериан и страшниче чай. Почнах да спортувам почти всеки ден, карам велоергометър вкъщи. Медитирам и чета книги за мисленето. Старая се да излизам до магазина и където се налага, но ми е много трудно да си призная. Спрях посещението при психолог. Много ме караше да се чувствам тъжна, да ровя в разни неща от миналото, които не зная колко отношение имат към днешния ми проблем, аз ставах по зле след всяко посещение. Ако ще ходя при някой, това ще бъде Георги Балджиев. Този човек има съвсем различен начин и поглед. Дава много практически съвети и наистина се чувствах добре когато съм го посещавала преди време. 

И да ви кажа бях няколко дни на село. Чувствах се прекрасно там. Забравих какво ми е и сякаш и симптомите изчезнаха. Прибрах се в София и нещата са си по старо му. Не зная какво да си мисля вече, но зная едно искам много да живея без страх. Благодаря още веднъж. 

[Перманентна замаяност]

В 28.11.2021 г. at 18:15, д-р Тодор Първанов каза:

1. Следва ли по тази логика приемането на съдоразширяващи медикаменти да облекчи или премахне чувството на замаяност в тревожни ситуации?

Да, съдоразширяващите могат да подействат положително, дори билки- например Гинко билоба.

2. Защо антидепресантите и транквилантите влияят положително върху чувството на световъртеж в стресови ситуации, без да влияят на разширяването или свиването на кръвоносните съдове в мозъка?

Транквилантите пряко водят до разширяване на кръвоносните съдове когато са свити. И тук има една тънкост, ако това е в лека степен , добре, / те се връщат в нормално състояние/ ,  но ако е в по-висока степен, те ще доведат до снижаване на кръвното и влошат нещата. Как на даденият човек е индивидуално. 

Много неща научавам от тук, но все още не се чувствам добре. Това замайване страшно много ми пречи. Записах си отново час за отоневролог. На стол да стоя имам чувство, че потъва, като се за седя права пак усещам същото. Постоянно трябва да си мърдам краката, за да не го усещам. Много е неприятно и изнервящо. Като карам кола и спра на едно място, също почвам да тропам с крак. Адски странно и изнервящо. И някак надеждата ми намалява. Не зная какво вече да правя! 

[Перманентна замаяност]

В 22.11.2021 г. at 10:21, д-р Тодор Първанов каза:

Здравей!

,,От сума изчетена информация много се притесних за симптомите на отнемане, защото все пак съм го пила 6 месеца. ,,

Скоро по повод въпрос за имунизирането срещу Ковид, подробно описах на едно момче, как се преценява истинността на дадена информация.

Това, което  си прочела- че има симптоми на отнемане при рязкото спиране на Деанксита , не отговаря на истината. При спирането му, за разлика от спирането на много други вещества, не съществува физиологична реакция, която да го обуславя.Такава  реакция има към много други вещества - никотина, кафето, бензодиазепиновите транквиланти, барбитуратите, някои обезболяващи / седалгин- нео и др./, анестетици / кетамин и др./   и т.н., но не и към антидепресантите.

В България, изписването на всички медикаменти, които създават физическа зависимост подлежи на специален контрол и отчетност. Те се изписват на специални рецепти, така наречените ,,зелени рецепти,, които не се купуват от книжарници, а се дават на всеки лекар лично от РЗИ срещу подпис. Лекарят  получил такива рецепти / не всеки лекар има нужда от предписването на такива медикаменти/ отчита пред РЗИ, колко от тях  е изписал и с какви медикаменти, като ,,недай боже,, да  изгуби някоя от тях - много писане трябва да изпише.

Симптомите,  които описват много хора, като симптом на отнемане се дължат на психическата зависимост, която ние хората сами си създаваме към лекарствата, които приеме, независимо от коя група са. Като, колкото по-невротичен е човек, толкова по склонен е към тази зависимост.Аз мога да ти кажа, че голяма част от жените и по-малка от мъжете, не могат да излязат от домът си, без в чантата им да има успокоително,  което те никога не ползват, но е за ,,всеки случай,, ако им стане ,,нещо,,. Психическата зависимост, може да не е само към лекарствата - срещал съм хора, които отиват на почивка с три апарата за измерване на кръвното налагане /въпреки , че кръвното им е нормално/- ако два от тях откажа, да го направят с третия. Срещал съм и хора, които на навигациите си имат нанесени всички болници на  населените места в пътуват,  ако случайно им стане ,,лошо,, да се отправят към най-близката.

Така че, деанксита не го мисли.

 

 

Здравейте, доктор Първанов. Четейки всичко, което сте ми написали стигам до истината, че реално деанксита не ми е проблем и трябва час по скоро да оставя, в момента пия по половин таблетка.

Попаднах в карантина тези дни и хич не се чувствам добре да бъда само вкъщи. Постоянно си налагах да излизам преди това, колкото и трудно да ми беше. Сега това стоене ще ме върне много назад. Хваща ме страх да излизам, чудя се как ще си карам колата. Постоянно това мисля. Психолога ми помага до някъде да се замислям върху автоматичните мисли, които изкачат в главата ми и да ги заменям с алтернативни. Може би помага. Не зная. Толкова силен и устойчив човек съм по принцип, а днес не мога да се позная. Седя по цял ден и мисля глупости. А ми е толкова ясно, че нищо правенето ми вреди. Въртя колелото само. От това не се отказвам. По 1 час на ден. Време е да се събера и да си кажа искам да направя нещо, а не да си казвам трябва това, трябва онова и нищо да не правя. Всякакви съвети тук са от полза. Благодаря много на всеки, който се включва и пише. 

[Перманентна замаяност]

В 11.11.2021 г. at 14:54, д-р Тодор Първанов каза:

Здравей!

https://iztok-zapad.eu/12-te-pravila-na-mozaka

Това една книга в която е описано как работи нашият мозък. На кратко ще ти разкажа, какво пише за световъртежа .

Най - често световъртежа се дължи на стрес. Стреса още се нарича ,, реакция на борба или бягство,,. За да,  можем да се борим или бягаме, кръвотока се насочва предимно към краката или ръцете. Така,  към мозъка се насочва по-малко кръв, която носи кислород и той остава в състояние на недостиг на кислород, състоянието се нарича ,,хипоксия,,. Тази хипоксия, нарушава работата на частта от мозъка, която отговаря за пространствената ориентация и това се преживява като ,,виене на свят,,. Трябва да отбележа, че не е възможно в това състояние да се падне на земята, защото това зависи от вестибуларния апарат, който се намира в ушите и не зависи толкова от кислорода. Какво се препоръчва. Спорт, като най- ефективният е простото тичане. Когато спортуваме / бягаме / се отделят хормони, които разширяват предимно кръвоносните съдове на мозъка, това повишава кислорода в него и световъртежа изчезва.

Започвате да тичате, може да карате колело и използвате велоергометър. Проявете търпение и всичко ще се оправи.

Може би сте прав за това, доктор Първанов, че замайването се дължи на това, че към главата ми отива малко кислород, защото като ми омекнат краката или ми се разтрепери, вероятно хормоните работят да бягам, а реално няма от какво. 

Спорт практикувам рядко, но ще коригирам това. Имам велоергометър вкъщи и ще го подкарам.щ зимните месеци. Иначе правя гимнастика, нещо между йога и пилатес. Добре ми се отразява. Но в такива периоди сякаш нищо не ми се прави. 

Книгата ще я прочета. Винаги има какво да се научи и да влезе в употреба в живота ни. 

Работя над това да приемам нещата. Не успявам още, но ми е на дневен ред. 

Имам чувството, че ако се отърва от деанксита голям товар ще падне от плещите ми. 

От сума изчетена информация много се притесних за симптомите на отнемане, защото все пак съм го пила 6 месеца. 

[Перманентна замаяност]

В 6.11.2021 г. at 9:50, АлександърТ.А. каза:

Когато някой си счупи крак , е по вярно да каже : --Този проблем ми се стовари на главата из невиделица и няма какво да правя освен да чакам оздравяването . Но когато става въпрос за нерви , положението е съвсем различно и е в зависимост от силата на влиянието му , колко ти пречи .  Почти 3 г. е доста време за възстановяване след стреса . Очевидно е че има още нещо за преработване по преживяването . Нали гледаш най различни , какво говорят за пандемията . Трябва ти точния специалист и то психотерапевт .

За мен проблема  е в притесненията и страха . Със замайването се свиква и се преодолява . Е , имал съм само кратки , понякоклко часа .

В края на 20 век имах (не съм го виждал от 10 г. ) познат с подобни оплавания . Запознахме се по късно след като даже са му дали трета група инвалидност . Но си работеше , караше колата .Тогава беше много горд човек , докачлив и педантичен . Ти как си с тези черти ?

Благодаря ви за отговора. На периоди ми пречи много, в други успявам да го приемам и сякаш го забравям. Сега обаче определено ми пречи. И ми пречи и това, че пия деанксит. Имам чувството, че от него още се напрягам, безпокойство, треперене, ужасно състояние. 

Посещавам психолог на първо време да видим накъде ще тръгнат нещата. 

А относно чертите може би тези, които ме описват мен, е че съм силен човек, който много трудно се оставя да падне, но напоследък не съм така. През 2017 г. Ми се наложи и с рака на гърдата да се справям и след него излезна много благодарен човек, за всичко, което имам и ми се случва.

ДА плача пред някой ми бе почти невъзможно, тези дни плаках пред майка ми, сестра ми, мъжа ми. За добро или не. Май ми олекна да си споделя с тях за това, обикновено само с мъжа си говоря. 

Обичам да контролирам нещата, дори тези, който не зависят от мен, и това ми носи много негативи. Вътрешни противоречия имам спрямо начина на работа в моята работа и това как според мен се върши тя. Аз съм експедитивен, организиран и много подреден човек особено в работата. Шефа ми е другата крайност, последния момент винаги, нещото просто да се свърши без да се гледа качеството и ефективността, срокове и прочее са далеч от неговите виждания. Може би и това ме напряга и ми пречи. На теория добре ги разбирам нещата, или трябва да я приема тази работа, или да я напусна. Но уви, още съм там. 

[Перманентна замаяност]

Здравейте на всички. Надявам се тук  да намеря пътя да се стена и продължа живота си. Претърпя птп през 2019 година, имах много световъртеж тогава които бавно отминаха, поне силните. Остана обаче едно замайване, нон стоп, все едно съм вечно пияна и се намирам на кораб. Има периоди на засилване, и на намаляване. Обиколих всички доктори, няма физическа причина да ми бъде така, остава да е на нервна почва. И един невролог ми предписа деанксит, за 6 месеца, да види как ще съм. Няма някакво кой знае какво подобрение на състоянието ми. Тези дни ми е много замаяно. Имам час за преглед при отоневролог, но се чувствам и много обезпокоена от тези замайвания. Притеснявам се как ще карам кола, да ходя на работа, да се грижа за детето, да пазарувам. Някаква тревожност имам за всички тези ежедневни неща. Усещам, че се задълбочават нещата. Не зная какво и как да направя, деанксита ще го спра,  така или иначе не ми помага. Билкови продукти ще включа. Мисля и психолог да посетя. Дайте идеи как мога да се справя с това състояние, докато не ме е победило.

[Перманентна замаяност]

преди 4 часа, д-р Тодор Първанов каза:

,,Стискам зъби. От малка съм се научила да се справям сама с всичко. ,,

Ако бе моя пациентка, единственото върху което бих се съсредоточил, е да те науча, да не се справяш с всичко сама. Това желание, да се справяме сами, за да щадим другите или по друга някаква причина, е противоеволюционно и рано или късно води до огромни проблеми. Повярвай ми, понякога проблемите възникват на твоята възраст, понякога на 60 години, но няма, как това да не стане.Ние сме се превърнали от маймуни в хора благодарение на взаимопомощта и колективизма си.Без тях ще сме щели да си останем примати, поради което генетично ние вродено, когато имаме проблеми, било изхождащи от живота , било чисто емоционални, да си помагаме и справяме екипно.Ти не правиш това....няма как да си добре./ тук изобщо не отричам,че голямата част от оплакванията ти са породени от менопаузата в която си, но няма как да се чувстваш добре с този начин на мислене/ . 

Иска ми се да прочетеш една книга - ,,Когато тялото казва ,,не,, от Габор  Мате.В началото се говори повече за най-тежките и смъртоносни автоимунни заболявания но в нея се засяга и рака, както и този на гърдата. Психичният профил на хората с него е много близък на този с Латерална амниотична склероза -давам само кратък цитат от книгата-- 

,,неизменно се натъкваме на потискане на чувствата през детството. Според характеристиките на тези пациенти, те са неуморни работохолици, колебаят се да признаят, че се нуждаят от помощ, и винаги отричат, че изпитват болка – била тя физическа или от емоционалната сфера. Те проявяват тези свои качества доста преди началото на болестта. Чрез забележителната си любезност повечето (но не всички) болни от АЛС са си наложили един образ, чрез който отговарят на очакванията на външния свят, а и на самите себе си. За разлика от хората със спонтанни реакции, те са попаднали в капана на една роля, която им нанася вреди. Не уважават собствените си нужди, защото от най-ранна възраст са привикнали да се ощетяват за сметка на останалите. Заради ниското им самочувствие често се наблюдава нездрава склонност да се чувстват като част от друг човек.,,

С две думи, според мен се нуждаеш от работа с психотерапевт, но не насочена към оплакванията, които си описала, а към промяна на самооценката, любовта към себе си и отношението си към близките ти.Когато тази промяна се реализира, всичко ще си дойде на мястото. 

ПП - може,  когато прекратиш хормоните, настоящите ти оплаквания силно да намалеят, дори да изчезнат, но това не е толкова важно... промяната в характера, ще те защити в голяма степен от другото, по- страшното -това трябва да е голямата ти цел.

Много ви благодаря, доктор Първанов. Факт е, че имам проблем, със личността си. Търся как да се справя, но не попадам на терапевт, който да работи в тази посока. 

Ако можете да ми препоръчате такъв, ще съм ви благодарна. 

[Перманентна замаяност]

Здравейте. 

На 31 години съм. Работя на бюро. 

Искам и аз да споделя моята история. Януари месец катастрофирах. Сътресение на мозъка. Слава на Бог друго нямаше. Световъртежи на няколко пъти. Силни и стряскащи. Поотминаха, но остана едно замайване, чувство, че нещо в главата ми се обръща, пода ми се движи, краката ми олекват, главата ми тежи, зрението ми се замъглява. Избутала съм мислите, че ще ми се завие свят колоото е възможно от съзнанието. Но от подсъзнанието не съм сигурна. Постоянно се вглеждам в предмети, дали нещо се движи. Не мога да стоя на едно място. Седна ли все едно ще падна. Подскача постоянно с единия крак. Държа се за масата, стола. Лудост голяма. Всеки ден на работа е много тежък и мъчителен. Стискам зъби. От малка съм се научила да се справям сама с всичко. Преди 2 години ме диагностицираха с рак на гърдата. За да запазя хората около себе си, съпруга ми, близките, ходех сама на химиотерапия и прочее, операции и тн. С катастрофата същото. Все казвам добре ми е. Ще мине. Мразя въпроса как си. Как да съм. То се вижда. Ходих на психолог около 4 месеца. Когнитивно поведенческа терапия. Без кой знае какъв резултат, защото аз бях в пъти по добре подготвена от психолога. Гледам положително на нещата. Хващам се за малките дребните неща. Вярващ човек съм. Моля се много на моя Господ. Обиколил съм лекари. Физически проблем няма. Заради рака на гърдата съм въведена в изкуствена менопауза. Имам всички симптоми на това състояние. Решила съм да прекратят лечението, защото не се търпи. 

Дайте съвет за това ми състояние. 

Пиша съм и пия билки. 

За сега не съм посягала към други. Невролог ми е против хапчетата, казва опитвай с всичко друго. Ако не става може да пробваме с най лекото. Грандаксин. И така. 

Помагайте.