Eldi

Здравейте, мили хора. Вече не знам накъде да поема. В главата и мислите ми е тотален хаос. Страдам от години. Но напоследък особено много. В следствие на катастрофа получих световъртеж от който остана един страх. Чувствам много често замайване. И това замайване ме сковава, буквално. 3години някак успявах да живея, но към момента нещата според мен са извън контрол. Контрола изцяло е от страха ми. Страх, който на моменти ме парализира. Този страх погълна живота ми. Погълна срещите ми с приятели, срещите ми с близки. Този страх погълна много от любимото ми време навън. Погълна самостоятелността ми. Вече съм един зависим човек. Зависим от близките ми хора. Зависим от познатото. Без съпруга ми не смея да отида до магазина. За друго място, абсурд. Ходя на работа. Пътувам с автомобила ми. Само по един и същи път. Плашат ме натоварените пътища, плашат ме скоростните пътища. Живея буквално като мишка. Живота си минава. А аз съм в дупката. На теория зная, че трябва да се изправям пред страха с бавни крачки. Чета книги на тази тема. Но уви, не се случва. Пред хората съм веселяк, много силен човек, преминал през рак и всичките гадост около него. Всеки има очаквания да се справя. Дори и аз. Страх ме е да се разпадна. Не зная ще успея ли да се събера. Въпросното замайване усещам като потъване, докато ходя, докато стоя. Сякаш не мога спокойно да седя някъде, в колата си, на стола си. Във всяко положение. Адски натоварващо е. Имам чувството, че ми влияе и на зрението. В годините съм била на много невролози и отоневролози, освен хапчета нищо друго не съм получавала. И на психолог съм била също преди около година, но не беше моя човек. Не успях да отворя душата си някак. Всякакви съвети са добре дошли. Взимам се в ръце и много искам да успея и да върна живота си. От днес почвам да спортувам вкъщи, въртя колело и да правя гимнастика. На храненето също ще обърна по голямо внимание. Моля Ви, хора, моля ви, дайте ми посока, дайте ми съвети. Накъде да поема? Къде е пътя към справяне с този страх? ❤️❤️❤️

Здравейте. За много години на всички, да сте живи и здрави и спокойни. В редовете които сте написали виждам себе си. Много ви благодаря, че ми давате кураж да мина през това. Днес, да ви кажа си мислех същото, да зарежда всички лекарства и да видя какво ще стане. Пия деанксит половинка сутрин, от който мисля, че няма никакъв смисъл, мента, глог, валериан и страшниче чай. Почнах да спортувам почти всеки ден, карам велоергометър вкъщи. Медитирам и чета книги за мисленето. Старая се да излизам до магазина и където се налага, но ми е много трудно да си призная. Спрях посещението при психолог. Много ме караше да се чувствам тъжна, да ровя в разни неща от миналото, които не зная колко отношение имат към днешния ми проблем, аз ставах по зле след всяко посещение. Ако ще ходя при някой, това ще бъде Георги Балджиев. Този човек има съвсем различен начин и поглед. Дава много практически съвети и наистина се чувствах добре когато съм го посещавала преди време. И да ви кажа бях няколко дни на село. Чувствах се прекрасно там. Забравих какво ми е и сякаш и симптомите изчезнаха. Прибрах се в София и нещата са си по старо му. Не зная какво да си мисля вече, но зная едно искам много да живея без страх. Благодаря още веднъж.

Много неща научавам от тук, но все още не се чувствам добре. Това замайване страшно много ми пречи. Записах си отново час за отоневролог. На стол да стоя имам чувство, че потъва, като се за седя права пак усещам същото. Постоянно трябва да си мърдам краката, за да не го усещам. Много е неприятно и изнервящо. Като карам кола и спра на едно място, също почвам да тропам с крак. Адски странно и изнервящо. И някак надеждата ми намалява. Не зная какво вече да правя!

Здравейте, доктор Първанов. Четейки всичко, което сте ми написали стигам до истината, че реално деанксита не ми е проблем и трябва час по скоро да оставя, в момента пия по половин таблетка. Попаднах в карантина тези дни и хич не се чувствам добре да бъда само вкъщи. Постоянно си налагах да излизам преди това, колкото и трудно да ми беше. Сега това стоене ще ме върне много назад. Хваща ме страх да излизам, чудя се как ще си карам колата. Постоянно това мисля. Психолога ми помага до някъде да се замислям върху автоматичните мисли, които изкачат в главата ми и да ги заменям с алтернативни. Може би помага. Не зная. Толкова силен и устойчив човек съм по принцип, а днес не мога да се позная. Седя по цял ден и мисля глупости. А ми е толкова ясно, че нищо правенето ми вреди. Въртя колелото само. От това не се отказвам. По 1 час на ден. Време е да се събера и да си кажа искам да направя нещо, а не да си казвам трябва това, трябва онова и нищо да не правя. Всякакви съвети тук са от полза. Благодаря много на всеки, който се включва и пише.

Може би сте прав за това, доктор Първанов, че замайването се дължи на това, че към главата ми отива малко кислород, защото като ми омекнат краката или ми се разтрепери, вероятно хормоните работят да бягам, а реално няма от какво. Спорт практикувам рядко, но ще коригирам това. Имам велоергометър вкъщи и ще го подкарам.щ зимните месеци. Иначе правя гимнастика, нещо между йога и пилатес. Добре ми се отразява. Но в такива периоди сякаш нищо не ми се прави. Книгата ще я прочета. Винаги има какво да се научи и да влезе в употреба в живота ни. Работя над това да приемам нещата. Не успявам още, но ми е на дневен ред. Имам чувството, че ако се отърва от деанксита голям товар ще падне от плещите ми. От сума изчетена информация много се притесних за симптомите на отнемане, защото все пак съм го пила 6 месеца.

Благодаря ви за отговора. На периоди ми пречи много, в други успявам да го приемам и сякаш го забравям. Сега обаче определено ми пречи. И ми пречи и това, че пия деанксит. Имам чувството, че от него още се напрягам, безпокойство, треперене, ужасно състояние. Посещавам психолог на първо време да видим накъде ще тръгнат нещата. А относно чертите може би тези, които ме описват мен, е че съм силен човек, който много трудно се оставя да падне, но напоследък не съм така. През 2017 г. Ми се наложи и с рака на гърдата да се справям и след него излезна много благодарен човек, за всичко, което имам и ми се случва. ДА плача пред някой ми бе почти невъзможно, тези дни плаках пред майка ми, сестра ми, мъжа ми. За добро или не. Май ми олекна да си споделя с тях за това, обикновено само с мъжа си говоря. Обичам да контролирам нещата, дори тези, който не зависят от мен, и това ми носи много негативи. Вътрешни противоречия имам спрямо начина на работа в моята работа и това как според мен се върши тя. Аз съм експедитивен, организиран и много подреден човек особено в работата. Шефа ми е другата крайност, последния момент винаги, нещото просто да се свърши без да се гледа качеството и ефективността, срокове и прочее са далеч от неговите виждания. Може би и това ме напряга и ми пречи. На теория добре ги разбирам нещата, или трябва да я приема тази работа, или да я напусна. Но уви, още съм там.

Здравейте на всички. Надявам се тук да намеря пътя да се стена и продължа живота си. Претърпя птп през 2019 година, имах много световъртеж тогава които бавно отминаха, поне силните. Остана обаче едно замайване, нон стоп, все едно съм вечно пияна и се намирам на кораб. Има периоди на засилване, и на намаляване. Обиколих всички доктори, няма физическа причина да ми бъде така, остава да е на нервна почва. И един невролог ми предписа деанксит, за 6 месеца, да види как ще съм. Няма някакво кой знае какво подобрение на състоянието ми. Тези дни ми е много замаяно. Имам час за преглед при отоневролог, но се чувствам и много обезпокоена от тези замайвания. Притеснявам се как ще карам кола, да ходя на работа, да се грижа за детето, да пазарувам. Някаква тревожност имам за всички тези ежедневни неща. Усещам, че се задълбочават нещата. Не зная какво и как да направя, деанксита ще го спра, така или иначе не ми помага. Билкови продукти ще включа. Мисля и психолог да посетя. Дайте идеи как мога да се справя с това състояние, докато не ме е победило.

Много ви благодаря, доктор Първанов. Факт е, че имам проблем, със личността си. Търся как да се справя, но не попадам на терапевт, който да работи в тази посока. Ако можете да ми препоръчате такъв, ще съм ви благодарна.

Здравейте. На 31 години съм. Работя на бюро. Искам и аз да споделя моята история. Януари месец катастрофирах. Сътресение на мозъка. Слава на Бог друго нямаше. Световъртежи на няколко пъти. Силни и стряскащи. Поотминаха, но остана едно замайване, чувство, че нещо в главата ми се обръща, пода ми се движи, краката ми олекват, главата ми тежи, зрението ми се замъглява. Избутала съм мислите, че ще ми се завие свят колоото е възможно от съзнанието. Но от подсъзнанието не съм сигурна. Постоянно се вглеждам в предмети, дали нещо се движи. Не мога да стоя на едно място. Седна ли все едно ще падна. Подскача постоянно с единия крак. Държа се за масата, стола. Лудост голяма. Всеки ден на работа е много тежък и мъчителен. Стискам зъби. От малка съм се научила да се справям сама с всичко. Преди 2 години ме диагностицираха с рак на гърдата. За да запазя хората около себе си, съпруга ми, близките, ходех сама на химиотерапия и прочее, операции и тн. С катастрофата същото. Все казвам добре ми е. Ще мине. Мразя въпроса как си. Как да съм. То се вижда. Ходих на психолог около 4 месеца. Когнитивно поведенческа терапия. Без кой знае какъв резултат, защото аз бях в пъти по добре подготвена от психолога. Гледам положително на нещата. Хващам се за малките дребните неща. Вярващ човек съм. Моля се много на моя Господ. Обиколил съм лекари. Физически проблем няма. Заради рака на гърдата съм въведена в изкуствена менопауза. Имам всички симптоми на това състояние. Решила съм да прекратят лечението, защото не се търпи. Дайте съвет за това ми състояние. Пиша съм и пия билки. За сега не съм посягала към други. Невролог ми е против хапчетата, казва опитвай с всичко друго. Ако не става може да пробваме с най лекото. Грандаксин. И така. Помагайте.