toyn

какво е отношението ви към раждането?защо тогава не плачем, като знаем в каквъв свят идва, а плачем и скърбим когато си отива и не знамем къде отива? Къде отива?Знаем ли къде отива?Дали там не е по хубаво ?Плачем от егоистична гледна точка, защтото съществото ще липсва на на нас. Отношението ми към Нея е , че Тя е нов живот и трябва да се гледа на Нея като на предизвикателство, цел, която рано или късно ще постигна за да подгоня друга, следваща. Когато отида на изпит пълен със знания и професора ме пуска да продължа по на татък, нали така? Страхът към Нея е нормален в рамките на дозата страх която притежавам като инстинкт за самосъхранение. Ако вярвам в смъртта като на абсолютен край на всичко(което не мога да проумея) повече от колкото в живота, ще ме е страх.Понякога ме е страх понякога не. Важно е да не отида на пикник с празна кошница. Любовта е все още понятие което не разбирам напълно, но се опитвам с нея да си отговарям на всички въпроси. Значи какво е смъртта?НЯкои може ли да ми каже... Това е което мисля по въпроса. Любовта е отговорът, какъвто и да е въпроса (не си спомням къде прочетох това и на кой е?) Форумът е страхотен, поздравявам всички < Тони