anonimmna

Здравейте. Позволих си да пиша по- рано във форума тъй като не очаквах, че ще си случи, но се стабилизирах (без медикаменти и без психотерапия). Психотерапията би била много полезна, но реших да изляза от това сама. В момента нямам нито натрапливости, нито паник атаки, нито дереализиране. Истината е , че ги нямам, защото не ги намирам за проблем, а за симптом. Всеки човек има натрапливости, всеки човек може да изпита паническа атака и всеки човек при дълго натоварване може да получи какви ли не симптоми. След като разбрах, че нищо ми няма, както ми казахте във форума, следващата стъпка беше да приема, че когато сме тревожни е нормално да страдаме от всички тези симптоми. Мозъкът е преуморен и е в постоянна фаза на стрес, а това го води до по-голяма умора. Как се подобрих ли? С почивка и наспиване, приемане на симптомите и водене на живота както преди. С успокоението всички тези натрапливости си отиват и дори не са проблем. Не казвам, че няма да попадна в подобно състояние занапред или че утре няма да ми е отново неприятно и напрегнато, но исках да благодаря, че ми отговорихте на въпросите тогава, когато бях на ръба на притеснението и в момента напълно спокойно от няколко дни си водя живота и не се притеснявам дали ще се появи някоя паническа атака или натрапливост, защото съм отпочинала и мозъкът ми може да се справи. Всеки човек би изпаднал в подобна симптоматика при толкова много стрес, особено когато и сами си го увеличаваме. Благодаря ви и се надявам да съм полезна и на други хора. Смело пиша това, защото както бях споменала по-горе миналата година след 6 месечна тревожност се бях стабилизирала за цяла година. Вярвам, че е възможно и за повече време стига човек да знае как да посреща стреса и как да го освобождова така, че да не се трупа постоянно и да води до подобна симптоматика. И също така способността човек да може да погледне над тревожността и да разбере, че наистина му няма нищо друго дори и да не го усеща така.
Благодаря на всички отново. 
Ще ви държа в течение занапред как са се развили нещата при мен. И няма да се очудя, ако симптомите ми се завърнат, защото вече знам какво означават- преумора и стрес.

,,Всеки човек има натрапливости, всеки човек може да изпита паническа атака и всеки човек при дълго натоварване може да получи какви ли не симптоми.,,
Точно така е, но повечето хора отказват да го повярват.
,, Мозъкът е преуморен и е в постоянна фаза на стрес, а това го води до по-голяма умора.,,
Абсолютно, тези симптоми означават само,че сме в стрес и трябва да  намерим начин да се разтоварим. Както си го написала ,,стига човек да знае как да посреща стреса и как да го освобождова така, че да не се трупа постоянно и да води до подобна симптоматика. 
,,И няма да се учудя, ако симптомите ми се завърнат, защото вече знам какво означават- преумора и стрес.,,
Разбира се,че до края на живота си ще имаш много стресови ситуации, но вече няма да се плашиш и ще се справяш с тях.

Здравейте. Позволих си да пиша по- рано във форума тъй като не очаквах, че ще си случи, но се стабилизирах (без медикаменти и без психотерапия). Психотерапията би била много полезна, но реших да изляза от това сама. В момента нямам нито натрапливости, нито паник атаки, нито дереализиране. Истината е , че ги нямам, защото не ги намирам за проблем, а за симптом. Всеки човек има натрапливости, всеки човек може да изпита паническа атака и всеки човек при дълго натоварване може да получи какви ли не симптоми. След като разбрах, че нищо ми няма, както ми казахте във форума, следващата стъпка беше да приема, че когато сме тревожни е нормално да страдаме от всички тези симптоми. Мозъкът е преуморен и е в постоянна фаза на стрес, а това го води до по-голяма умора. Как се подобрих ли? С почивка и наспиване, приемане на симптомите и водене на живота както преди. С успокоението всички тези натрапливости си отиват и дори не са проблем. Не казвам, че няма да попадна в подобно състояние занапред или че утре няма да ми е отново неприятно и напрегнато, но исках да благодаря, че ми отговорихте на въпросите тогава, когато бях на ръба на притеснението и в момента напълно спокойно от няколко дни си водя живота и не се притеснявам дали ще се появи някоя паническа атака или натрапливост, защото съм отпочинала и мозъкът ми може да се справи. Всеки човек би изпаднал в подобна симптоматика при толкова много стрес, особено когато и сами си го увеличаваме. Благодаря ви и се надявам да съм полезна и на други хора. Смело пиша това, защото както бях споменала по-горе миналата година след 6 месечна тревожност се бях стабилизирала за цяла година. Вярвам, че е възможно и за повече време стига човек да знае как да посреща стреса и как да го освобождова така, че да не се трупа постоянно и да води до подобна симптоматика. И също така способността човек да може да погледне над тревожността и да разбере, че наистина му няма нищо друго дори и да не го усеща така.
Благодаря на всички отново. 
Ще ви държа в течение занапред как са се развили нещата при мен. И няма да се очудя, ако симптомите ми се завърнат, защото вече знам какво означават- преумора и стрес.