VischkoShteSeOpravi

Добре ще е, ако успееш да подредиш вариантите, които би могла да ползваш за излизане от положението. Да ги разгледаш и обмислиш много добре и ако се появи чувството за страх, да се опиташ да конкретизираш от какво точно се поражда той. когато страхът се види и разгледа, той вече не е толкова страшен, нещо повече, започва да изчезва.
Когато човек каже "не мога", всъщност дълбоко в себе си казва "не искам". Нещо те спира да поискаш и да можеш, какво е то?

Никол, ти се страхуваш? От какво?

Здравей Никол, поведението на съпруга ти, както го описваш е много трудно за повлияване, особено, ако той не го приема като проблемно.
Най - общо алтернативите ти са две.
Оставаш при него и влизаш в ролята на жертва за цял живот. Ще бъдеш подложена на системен тормоз от всякакъв характер, ще се затваряш в себе си все повече и повече. Ако сега те удря, за една боя за коса, то това ще премине в системен тормоз дори без никаква причина. Ти си на 21години, сега се оформя много важна част от твоята идентичност , самоприемане и увереност. Много е лесно да бъдеш превърната в жертва с помощта на страха. А когато човек започне да се страхува, всичко става още по - трудно, понякога невъзможно. Ако си предразположена и развиеш синдрома на жертвата, който развиват много жени подложени на системен тормоз от партньорите си, ще стигнеш до момента, в който , дори и той да те гони, ти няма да имаш сили да си тръгнеш. Много жени преживяващи същото положение се явяват най - сериозните защитници на съпрузите си и нищо не е в състояние да ги измъкне от това състояние. Съответно това ще рефлектира върху детето и то ще има дълбоки емоционални проблеми, които ще е трудно да преодолее през целия си живот.
 
Другият вариант е да започнеш ново начало -  С детето, с подкрепата на родителите, ти си едва на 21 години и целият живот е пред теб. По този начин ще дадеш шанс първо на себе си, да намериш достоен партньор за себе си, който да ти покаже какво е да бъдеш Жена и по - добра алтернатива за детето си, което заслужава да живее в спокойна атмосфера с хора които го ценят и уважават. И най - вече, хора, които ценят и уважават Майката. Вярвай ми това е от изключителна важност.
 
Има и друг вариант, на който аз не залагам особено. Двамата да започнете семейна психотерапия и с помощта на специалист да  се опитате да промените отношенията си един към друг, да поемете в нова посока и да се борите за това партньорство. Казвам "борите", защото това наистина ще е борба, за която обаче, и двамата трябва да сте готови.
 
Относно родителите ти и "натрисането" . Ще ти отговоря не като психолог, а като майка. Ако аз разбера, че дъщеря ми живее по подобен начин, няма да има сила на този свят, която да ме спре да я махна от там. 

Здравей!
Радвам се, че споделяш в сайта. Предполагам, всеки разумен човек, който има подобен проблем, ще може да си направи съответните изводи и направи една по ефективна стратегия за поведение към партньора си. Ако трябва с две думи да обобщим извода, той е , че хората не се променят, освен ако не са принудени да го направят. Без принудата на страданието те ще обещават, ще правят разни камуфлажни опити за промяна, но такава реално няма да има. Подчертах това още в началото. Какво би било ефективното поведение от твоя страна? Просто е, трябваше само да дадеш разумен срок той да спре да пие, не повече от две, максимум три седмици и ако той не го спазеше, трябваше да го напуснеш. Може би тогава страданието от загубата би го мобилизирало и помогнало да спре бирата.Теб обаче те беше страх и не рискува, даде един срок от две години, който просто означава, че се примиряваш със ситуацията. Днес вече ти е писнало да бъдеш психотерапевт на приятеля си и се чувстваш изчерпана. Сама знаеш, че ефективното решение е да го оставиш.Не мисля, обаче още, че ти стиска. Предполагам още доста време ще отлагаш решението си и дори няма да го осъществиш. Каквото и да избереш, прави го с ясното съзнание, че той няма да спре да пие. Знай и че ако имате син, той много рано ще приеме модела на баща си - истиският мъж се напива всяка вечер, ако детето е момиче, ще знае същото - съпугът ми трябва всяка вечер да изпива по 4-5 бири. Казвам ти го, защото човек трябва да бъде отговорен във всеки един аспект от поведението си, дори когато това касае нероденото му дете.
За всеки, който има търпението да прочете темата-нещата описани в нея важат не само за вечерният алкохолизъм, те са съотносими и към приятелят ви, който ви побийва или ви изневерява или просто отказва да ви помага в къщната дейност. ТОЙ НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ АКО НЕЩО НЕ ГО ПРИНУДИ ДА ГО НАПРАВИ И АКО РАЗЧИТАТЕ ТОВА ДА СТАНЕ ОТ САМО СЕБЕ СИ, ПРОСТО СТЕ ОБРЕЧЕНИ.
ПП.Днес промених големината на шрифта на предните си постове, не съм пипал съдържанието им.

Да, приятелите. Исках да изясня за себе си, кое е онова нещо, което търсиш в общуването,  наречено "приятелство".
В днешното време на силна миграция, много приятелства търпят разделяне. Хората се местят в различни градове, държави и все повече хора се чувстват самотни и без приятели.В този случай, има едно объркване, в което човек търси в другите онова изгубено приятелство, което е имал с човек, който по някакви причини е далеч. Исках да разбера, това ли ти липсва или търсиш онова приятелство за което си чувала, но никога не си имала. Ако е първото, то е невъзможно, защото всяко приятелство е уникално и не подлежи на повторение. Ако е второто -  съвета на д-р Първанов. Имаш достатъчно хора около себе си, за да се опиташ да го изпълниш.
 
Към този съвет , бих добавила едно описание за търсене на приятелство от много известно художествено произведение. Което описва много точно, по много красив начин настройката за създаването на приятелство.
 
"
 
— Ела да играеш с мене — предложи й малкият принц. — Толкова ми е тъжно…
— Не мога да играя с тебе — каза лисицата. — Аз не съм опитомена.
— Ах, извинявай — рече малкият принц. Но след като помисли, добави:
— Какво значи „да опитомяваш?“
— Ти не си тукашен — каза лисицата, — какво търсиш насам?
— Търся хората — каза малкият принц. — Какво значи „да опитомяваш“?
— Хората имат пушка — каза лисицата — и ходят на лов. Това е много неприятно! Те също тъй отглеждат кокошки. Те се интересуват само от това. Да не търсиш кокошки?
— Не — каза малкият принц. — Аз търся приятели. Какво значи „да опитомяваш“?
— То е нещо отдавна забравено. То значи „да се свържеш с другите“.
— Да се свържеш с другите ли?
— Разбира се — каза лисицата. — За мене сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребна. За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света…
— Започвам да разбирам — каза малкият принц. — Има едно цветче… мисля, че то ме е опитомило.
— Възможно е — каза лисицата. — На земята могат да се видят най-различни неща…
— О, то не е на земята — каза малкият принц. Любопитството на лисицата се изостри:
— На друга планета ли?
— Да.
— Има ли ловци на тая планета?
— Не.
— Виж, това е интересно! Ами кокошки?
— Не.
— В света нищо не е съвършено — въздъхна лисицата.
Но тя пак се върна на мисълта си:
— Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Затова малко ми е тежичко. Но ако ти ме опитомиш, животът ми ще стане като пронизан от слънце. Аз ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се пъхам под земята, шумът от твоите стъпки ще ме повиква като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя? Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми спомня за тебе. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…
Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц.
— Моля ти се… опитоми ме — каза тя.
— На драго сърце — отговори малкият принц, — но нямам много време. Трябва да потърся приятели и да проумея много неща.
— Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш — каза лисицата. — Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели. Ако искаш да си имаш приятел — опитоми ме!
— Какво трябва да направя? — каза малкият принц.
— Трябва да бъдеш много търпелив — отговори лисицата. — Отначало ще седнеш малко по-далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки нов път ти ще можеш да сядаш малко по-близко… На другата сутрин малкият принц пак дойде там."
 
 
 
 

Приятели Диди. Тя няма приятели.  Има познати, колеги, дори съпруг, но няма истински приятели.Това според мен е проблем и решаването му трябва да започне от вътре навън.Тоест, тя не трябва да търси приятели, а трябва да се превърне в човек, с който хората искат да станат приятели.
 
ThinkExist, Най-простият и едновременно съвсем не лесен за изпълнение съвет, който бих могъл да ти дам е - представи си хората с които според теб би искала да имаш истинско приятелство, или както ти казваш ,, да съм достатъчно близка, да си споделям разни неща, да си ходим на гости и общо взето да искам да ги търся и да имам желание да ги видя,,.Представи си ги много ясно тези хора, дори седни и ги опиши на лист.След това положи усилие и се превърни в един от тях. Тогава тези хора ще се появят в живота ти. Днес те най-вероятно не могат да те разпознаят като човек, с когото могат да бъдат близки.Затова и ги няма.

Здравей!

Радвам се за споделеното.Независимо какво ще е развитието, то ще е полезно за хората с подобен проблем.Ако проблема се реши те ще могат да последват вашият път.Ако не се реши, ще избегната вашите грешки.

Повода да ти пиша беше споменаването на една жена от форума на книгата ,,Параноя на страстта'' от Робин Норууд.Тогава се сетих за теб и си помислих,че трябва да ти я препоръчам /както и на всеки с подобен проблем-съвместителство със зависим който ....да кажем неуспешно се справя с проблема/ .Книгата я има в Спиралата

Здравей!

Минаха много месеци от последният ти пост.За мен и най-вече за хората които посещават форума ще е интересно да споделиш как се развиват нещата.

Приятно е да се комуникира с умен човек.Виждам,че нямаш повече въпроси и мога само да ви пожелая и на двамата успех. Ако имаш някога затруднение препрочети темата и най-вероятно сама ще намериш решението. Ще ми е интересно от време на време да пишеш за напредъка.Форума се чете от много хора и те биха могли да се поучат от вашите успехи и резултати./разбира се ако имаш и въпроси с радост ще им отговаряме/

Лек ден!

Споделете как ще се развият нещатата.Виждате,че сайта се чете от много хора и написаното ще бъде полезно за всеки който има сходен проблем.

Ами припадни ! Действай и припадай - 1,2,3 пъти, колкото е необходимо. Защо само си го мислиш ? Така само инвестираш мисли и си губиш времето. Аз припаднах преди време и ето - жива съм :)) гарантирам ти !  И то припаднах не по желание, а защото ми падна кръвното, ето - случи се.

Здравейте. Позволих си да пиша по- рано във форума тъй като не очаквах, че ще си случи, но се стабилизирах (без медикаменти и без психотерапия). Психотерапията би била много полезна, но реших да изляза от това сама. В момента нямам нито натрапливости, нито паник атаки, нито дереализиране. Истината е , че ги нямам, защото не ги намирам за проблем, а за симптом. Всеки човек има натрапливости, всеки човек може да изпита паническа атака и всеки човек при дълго натоварване може да получи какви ли не симптоми. След като разбрах, че нищо ми няма, както ми казахте във форума, следващата стъпка беше да приема, че когато сме тревожни е нормално да страдаме от всички тези симптоми. Мозъкът е преуморен и е в постоянна фаза на стрес, а това го води до по-голяма умора. Как се подобрих ли? С почивка и наспиване, приемане на симптомите и водене на живота както преди. С успокоението всички тези натрапливости си отиват и дори не са проблем. Не казвам, че няма да попадна в подобно състояние занапред или че утре няма да ми е отново неприятно и напрегнато, но исках да благодаря, че ми отговорихте на въпросите тогава, когато бях на ръба на притеснението и в момента напълно спокойно от няколко дни си водя живота и не се притеснявам дали ще се появи някоя паническа атака или натрапливост, защото съм отпочинала и мозъкът ми може да се справи. Всеки човек би изпаднал в подобна симптоматика при толкова много стрес, особено когато и сами си го увеличаваме. Благодаря ви и се надявам да съм полезна и на други хора. Смело пиша това, защото както бях споменала по-горе миналата година след 6 месечна тревожност се бях стабилизирала за цяла година. Вярвам, че е възможно и за повече време стига човек да знае как да посреща стреса и как да го освобождова така, че да не се трупа постоянно и да води до подобна симптоматика. И също така способността човек да може да погледне над тревожността и да разбере, че наистина му няма нищо друго дори и да не го усеща така.
Благодаря на всички отново. 
Ще ви държа в течение занапред как са се развили нещата при мен. И няма да се очудя, ако симптомите ми се завърнат, защото вече знам какво означават- преумора и стрес.

Здравей .  ,, Книгата ,,вашите слаби места" , както и статиите на Орлин са четиво за обмисляне . Не е за 1 ден .Прочиташ нещо и да кажем след седмица пак го прочиташ .Тогава ще забележиш промяната в теб . Прочитането няколко пъти през , месец , дава възможност да улегнат нови виждания .  А това ти трябва , Защото само стремеж към вписване в средата е недостатъчен . Трябва ти самочувствие .
 
  Това всеки го прави . То е по успешно в зависимост от , колко човек се познава  . Вписването тръгва от себепознаването , себеоценяването . Всеки се стреми към добър живот , но го разбираме по различен начин . И точно индивидуалния възглед е основа за общуването . И обичта към себе си е основата това да се случва по съзидателен начин . И не  е вярно че не знаеш как да се държиш сред хора . Само дето се поставяш по долу от тези хора и желаеш на всяка цена да им се харесаш . Никой никога не може да направи това . Да се харесва на всички . Проверяваш , на кого си му симпатична и така се създават приятелства . Не е възможно да съм приятел със всички . И за това сравнявам моите възгледи , желания , навици с тези на другите . Това е ....Стремя се да обичам всички      и черни и бели , но някои избягвам а с други съм приятел .  

Здравейте,
Загубих животното, с което съм живяла 15години. Сърцето ми се къса, не мога да се съвзема, не мога да си намеря място. Лошо ми е. Израснах с него, обичам го, думите не ми стигат да опиша това. Изгубих желание за всичко, депресирана съм и искам да се затворя и да страдам...............................

Разбирам как се чувстваш и съм съпричастна към теб. Всеки, който е гледал или отглежда животинка чувства, че тя е част от семейството му, общува с нея, радва се и тъгува с нея.
Моят съвет е - изстрадай си го. Пишеш, че си депресирана, но аз искам да ти дам едно обяснение за депресията. Тя "идва", когато не умеем да тъгуваме, така да се каже не успяваме да "изтъгуваме" - тоест да си позволим тъгата в нас да ни завладее, след което неминуемо да си отиде. Който не умее да тъгува, става депресиран - това не е съзнателно, разбира се, има си своите обяснения (като например е бил в среда, в която някой не му е позволявал да тъгува, а да скрие чувствата си, защото са "неприемливи"). Не бързай да я гониш (тъгата), признай пред себе си чувствата си, свържи се с тях - "да, тъжна съм, мъчно ми е, боли ме, естествено, че ме боли и изпитвам липса!"
Сигурно си чувала за стадиите на скърбенето при загуба. Условно те са пет:
1. Отричане - при него има страх и шок, избягване на истината за случилото се. 
2. Гняв - изпитване на тревожност, раздразнение и силен отбранителен гняв - той понякога сякаш ни дава "сили" и усещането, че няма да се разпаднем.
3. Договаряне - тук влизат и диалозите към себе си, в които се пазарим, с надеждата да се промени нещо, вярвайки, че онова, което обичаме ще се върне; или пък се упрекваме, че не сме направили нещо както "трябва ", което води до вина. 
4. Депресия - условно е наречен така, заради силната тъга - не става дума за клинична депресия. В тази фаза може да изпитаме трудност да продължим живота си, да не ни се прави нищо, да сме като в мъгла.
5. Приемане - продължаване напред в живота - емоциите постепенно се стабилизират, което не означава, че не ни "пука", но по-скоро, че разбираме, че и с тази загуба се живее. Че ние все пак все още сме тук и има какво да дадем на света и на другите.
След като преживеем смърт, има сякаш едно усещане на застиналост, все едно сме във вакуум и искаме или поне чувстваме, че светът е спрял. И това е нормално. Чувствата ти са нормални - приеми ги, говори за тях, обяснявай ги и ги верабилизирай пред самата себе си. Сподели и с други хора, които чувстваш близки, позволи си да си уязвима.
Ултимативно това, до което е ценно да стигнеш, е дълбоката благодарност, че си имала такова прекрасно същество до себе си, което, по един или друг начин, винаги ще бъде част от теб. Емоциите, спомените, които сте споделили никой не може да ти отнеме. То те е научило на толкова много, а ти така добре си се грижила за него! Любовта не се губи, само се трансформира, помни това. Още повече - почувствай го в клетките си! Да, твоето животинче го няма вече, но е живяло един прекрасен и дълъг живот с теб - какво по-хубаво? Никой от нас няма да живее вечно, но да живееш обичан и обичащ - това е истинско богатство!
Любовта остава, тя не се губи никога, а е във вечен обмен.
Прегръдки! 

Благодаря за подкрепата! Да, много го обичам винаги ще го обичам и му дадох цялата си любов, внимание и грижа. Душата ми страда, не мога да си представя живота без него...не знам как да свикна с мисълта, че го няма. Той винаги ще живее в сърцето ми, но фактът, че не го виждам ме натъжава. Нямам желание за нищо и никой. Липсва ми!!! Радвам се, че имах честта да живея с него толкова време, той винаги ще е част от мен! Боли ме, че вече не е на този свят

'''Несъзнателно искаш да продължиш играта. Актьорската професия е маска, зад която се крие съвсем различна личност.''

Искате да кажете,че това че искам да съм актьор е една от причините да съм в това положение ли?Когато играя театър и си показвам актьорската игра го правя с пълно удоволствие и се опитвам да накарам всички да се смеят,да ги вдъхновя,да ги накарам да настръхнат!В кръвта си ми е. Ако нещо греша или съм ви разбрал неправилно,поправете ме.

Здравейте,първо ще започна с това,че майка ми и баща ми са разделени от много отдавна - когато съм бил на 3 години.С него не поддържам връзка,поради лични причини с майка ми.
''Има ли човек, актьор или друга личност, която много харесваш и на която искаш да приличаш?'' - ама разбира се,че имам повечето от които не са български,но все пак!Ще започвам фитнес другата седмица с цел да се разсейвам,релаксирам и да си поддържам тялото - това ми е хоби също! Извън училищни занимания ? - ами тази година се записах на театър,но трябва малко да се поотпусна,ще ходя на театър в училището и отделно си има в нашия град една групичка!
Силните ми страни са театъра,много хора са ми казвали,че имам талант,а другото ми занимание с,което обичам да се занимавам е психологията и смятам евентуално едно от двете да се превърнат в професия - какво по-добре ако хобито ти стане професия?
Хобита много - като да имитирам сценки,импровизирам разни актьори пред огледалото,правя си клипове с телефона;
гледам филми,слушам музика,интернет,но в последно време съм много подтиснат и нямам желание да излизам много навън с приятели което също ми е хоби...Просто не знам от къде да започна промяната,защото всичко ми е каша.Ще се радвам да следите темата и да си пишем! Благодаря !

Здравейте!
 
Предполагам,че посявайки въпроса имате проблем, който ви тегне и искате да решите.Защо вместо да използвате термини, които на мен лично нищо не ми говорят, не опишете подробно проблема, от който искате да се отървете?Надявам се, прочитайки написаното, не само на мен, но и на другите колеги ще ни хрумне нещо полезно.Иначе оставаме в полето на общите приказки и ползата едва ли ще е голяма.

Здравей, @VischkoShteSeOpravi, харесва ми никнеймът, който си си избрал!
Разбирам, че искаш да помогнеш на брат си, че си загрижен и го обичаш. Моят въпрос е - дали си говорил с психиатъра, при който брат ти е ходил - ако да, какви са били неговите думи?
Всъщност, когато говорим за ОКР, можем да наблюдаваме силно осъзнаване, че мислите са недействителни, но можем да наблюдаваме и слабо или дори отсъстващо. Това може да се прочете в DSM-5 (Диагностично-статистическо ръководство на психичните разстройства). Пиша го, защото е важно да се знае това допълнение от 2013-та година, което преди не е било известно. Понякога ОКР може да бъде много трудно за преработване, това да изисква немалко време и усилия, а когато самият човек няма желание и не съзнава дълбочината на своите проблеми, но едновременно с това поведението му не се разпознава като опасно за околните или за самия него, възможностите за действие са ограничени. Ако четеш на английски, виж това. 
Това не означава, че няма надежда - напротив, затова и сложих линка по-горе. Но истината е, че някои случаи на ОКР са по-тежки от други, авторката на тази статия пише от личен опит, нейният син е страдал от такова. Това е нейният блог, можеш да събереш още информация за себе си, има свободни материали, които е писала.
В България има добри терапевти, които работят с ОКР, вероятно е добре да се срещнеш с такъв и да отработиш своите трудности в тези отношения, защото със сигурност е тежко и за теб това, което изживяваш и си изживял. Такъв специалист би могъл да ти обясни как можеш да си подкрепящ и помагащ брат по възможно най-подходящия начин. 
Наистина правиш много за брат си, но все пак помни, че не можеш да решиш неговите трудности изцяло и категорично - това не е в твой контрол, всъщност не е у твое право или товар, който да носиш! 
Успех! 

Понастоящем пиша отговори в "Психотерапевтични насоки онлайн" почти 11 години. Имал съм моменти, когато съм си казвал: "Защо ли го правя, има ли смисъл, не е ли наливане и изтичане...?" ... Вчера получих на л.с. следното:
"Здравейте,
Следя от години как помагате на хората. Включително на мен. Вашите така логични описания на проблемите ме извадиха от многогодишна депресия, съпътствана от какво ли не. Всеки ден ви благодаря мислено и мисълта,че ако положението ми пак се влоши, ще ви посетя и всичко ще се оправи, ме крепи. Исках просто да ви благодаря.Малко са хората като вас ... Просто исках да го знаете!" 
Периодично получавам подобни отзиви, което ме кара да вярвам, че въпреки малкостта на усилията и грешността на личността ми, се случва смислен, по Бога процес!
Благодаря сърдечно!