Здравейте!
Съвсем нова съм тук и се чувствам малко неловко, но ще започна направо.
Срещнах човек, с който си приличаме много, има силно привличане между нас и... сериозен проблем. Ние сме класическата двойка - нарцис - емпат. А неговият нарцисизъм възпрепятства развитието на нормални отношения (не, че аз съм идеална, но фокусът е върху него), подозирам, че имаме един и същи проблем в детството, но с различно проявление. При него е с нереалистично високо самочувствие, чувство за значимост и превъзходство, при мен обратното - ниско самочувствие и самооценка, и чувство за незначителност, а мисля, че и при двамата има инфантилно поведение. Той казва "ти си моето момиченце" , и той е като момченце . И тази идея за непорасналите деца, които могат да пораснат заедно... този път с обичане...
Харесването, привличането е взаимно и силно, наистина си приличаме и това прави нещата още по - привлекателни, понякога сме като огледало за другия и в това има възможност за развитие. Но... нещата се случват по - различно. (Едно уточнение: той е от друга държава и всичко се случва виртуално, още не сме се виждали).
С нарцисчо всичко вървеше добре, докато аз не проявя вътрешната си несигурност и произтичащото от нея, а той нарцисизма си. И става проблем. Голем
Имам навика да гледам надълбоко. Да виждам отвъд маските и опаковката. Външния вид не ми е приоритет(когато въз-приемам хората, мъжете), не ме интересува дали си с корем, криви крака, големи уши..... интересува ме зад това. Интересува ме душата и личността. А в него има нещо красиво. Усещам го, виждам го, но нарцистичните проявления загрозяват и създават илюзията за "грозен" човек.
Ако може да се претопи нарцисизма той ще е уникален, а и има излъчване на добър човек. И аз искам да го обичам. Виждам травми, и искам да ги обичам. Вероятно по същия начин трябва да обичам себе си.
Мисля, че имаме уникална възможност да се "лекуваме" един чрез друг... да си лекуваме травмите и проблемите. А на мен това ми се вижда красиво. Нали за това са връзките, да израстваме заедно.
Въпросът ми е - мога ли да отключа в него разбиране, осъзнаване на нарцисизма като проблем и желанието му да го лекува? Какви механизми да използвам, за изваждане проблема на светло по безопасен за него начин? Казвах му го направо (под афект), че е нарцис и има проблем, докато водим словесни битки, след като ме свали от пиедестала. Пращах му статии, за да насоча вниманието му, разбира се всичко беше отхвърляно и омаловажавано веднага.
Моля за помощ! Вие какво мислите, това реална възможност ли е за взаимно развитие и преодоляване на травми и проблеми(аз имам поне 1000) или просто една романтична, идеалистична представа, в която се вкопчвам?
Моля за връзка с Орлин Баев, иначе нямам нищо против да чуя различни мнения.
Още нещичко. Макар да имам представа за отговора, все пак да попитам и за друго мнение - защо привличам нарциси?