stabilqgata

Здравейте!!! Днес се регистрирах. Тук има интересна тема Искам да ви кажа, че съм на 29 години. От 10 години се занимавам със задълбочено изучаване на Библията! Ето изпращам ви историята на моя живот: Ето моята истина!!! Толкова много хора живеят живот на “маскиране”. Колко често ние се преправяме външно и се преструваме, че всичко е добре с нас и че всичко е така както трябва да бъде. Но вътре в сърцата ни има една самота, отчаяние, потиснатост, депресия, чувства на малоценност и много други подобни неща, за които просто не искаме да споделим и признаем пред никой. Защото си мислим, че ако го направим, вероятно ще бъдем разочаровани. Споделяйки на някой за това което преживяваме, често се случва така, че вместо да получим очакваното разбиране и помощ, ние получаваме подигравки и присмехи. Това ни кара да се чувстваме още по объркани, самотни и наранени, осъзнали, че сме претърпели поредния неуспех. Затова според мен повечето хора живеят живот на “маскиране”, както живеех и аз. Продължавайки да живеем по този начин нещата могат да се задълбочат все повече и повече. А това може да доведе до големи проблеми, травми и разрушения върху личността и характера. Ето защо сега аз искам да споделя част от моя живот и за това как, намерих истинската свобода. Започнах училище от шест годишна възраст. В детството си до трети клас живеех самотен живот, почти без родителско възпитание, защото баща ми и майка ми бяха много заети хора. Детството ми премина с ножка в ръка, било качил се върху топола, върба или някъде сам. В моята самота запълвах времето си с ловене на риба. Бях станал наистина искусен майстор в това. От трети до седми клас ме преместиха да уча в селото, в което живее моята омъжена сестра. Тя е учителка по математика и родителите ми ме оставиха в нейните ръце. Заради самотата бях се затворил вътре в себе си и бях се превърнал в искусен лъжец. Често лъжейки сестра си, аз бързо изгубих нейното доверие. Постъпвах много невъзпитано и детински почти във всичко. Често бивах наказван за моите лъжи и това ме доведе до постоянно чувство на виновност. Живеех в един свят на страх и депресия, тласкан от негативни емоции, които ме завличаха в този странен свят, но никой не забелязваше това, защото полагах огромни усилия да се “маскирам”. Трудно ми беше да взимам решения. Почти никога не спорех, защото нямах изградени становища и не защитавах никакви позиции. Животът ми течеше всякаш по задължение, без да виждам смисъл в него. Така изтекоха четири години. В седми за осми клас се преместих да уча на друго място, намиращо се по-близко до моето родно село. Вече бях малко по-голям, но много се страхувах от неуспехи. Нямаше кой да ми каже думи на подкрепа. На всичко отгоре бях нов ученик. Бях също и физически най-слаб, защото бях с една година по-малък от другите в моя випуск. Редовно ме подценяваха и подиграваха, както в училище така и в пансиона в който живеех. Затова нямах никакъв стимул да уча. Депресията, страхът разочарованието, несигурността и объркването в мен се бяха увеличели и оставили дълбок отпечатък в сърцето ми, но родителите ми не знаеха нищо за това. От осми до дванадесети клас учех в град Велинград. Понеже и там бях по-малък почти от всички, аз отново и отново преживявах същите оскърбления и разочарования. Но там дори се чувствах по-зле от преди, защото бях подиграван и оскърбяван директно в очите и нямах подкрепа от никого. Съучениците ми изобщо не осъзнаваха какво ми причиняват. Отношението им, страхът и депресията ми пречеха в училище. Имах само един приятел, който също беше по-малък от другите, но с мен се подиграваха повече и то без някаква особена причина. Душевно бях сериозно наранен и поради това всеки ден в училище беше кошмар за мен. В желанието си да съм “някой” в очите на другите, започнах да тренирам културизъм и плуване. И макар, че имах известен успех в това, аз никога не получих от тях приемането, което търсех. Страх, огромна депресия и ужасно негативно мислене бяха съсипали личността ми. Нямах никакъв стимул и живеех носейки се по течинието. Бях си поставил за цел да стана културист, но това не ме освобождаваше от депресията и огромните рани дълбоко в мен. През това време непрекъснато слушах музика. Моят любим стил беше RAP. По късно станах дисководещ в родното ми село. Търсех утеха в музиката, но дълбоките раните, които имах в душата и сърцето си, музката не можеше да ги изцели. Често си мислех: “Защо живея?” Питах се: “Няма ли кой да ми помогне, кой да ме разбере? Защо всичко е толкова объркано, несправедливо и черно?” Опитвах се да се присъединя към различни компании и да имам приятелства с момичета, но това не ме удовлетворяваше, а и състоянието в в което бях си оставаше същото. Завърших образованието си и се завърнах в родния си край, но моят живот на болка и “маскиране” продължаваше. Малко преди да влезна в казармата срещнах един човек, който ми разказа за Бог, за това, че Той е реялен и ме обича, както и че ако искам да разбера повече, е добре да чета “Библията”. Започнах да я чета от “Новият Завет” и докато четях усещах, че всичко в тази “Книга” става живо и реялно вътре в мен. Колкото повече четях толкова повече разбирах и намирах отговори на много въпроси, които ме измъчваха. Едно от първите неща, които разбрах е че Бог ме обича и приема такъв какъвто съм, че Той ме обича истински и безусловно! Тогава разбрах кои са две от най големите нужди на човека - нуждата от любов и нуждата от приемане и че Бог напълно ги запълва. Разбрах, че Той иска да докосне и изцели душата и сърцето ми. И всичко това стана толкова реялно за мен. Добре си спомням деня и мястото, когато поисках от Бог прошка за всичко с което съм Го наранявал и Го приех в сърцето си. Повярвах, че Той ме чува и Неговият отговор беше толкова реялен за мен. А това беше само началото… Спомням си един ден, когато четях “Библията” - 53 глава от пророк Исая. Бог ми помогна да разбера, че Исус е бил наказан на кръста и е умрял заради греходете ми! Когато Бог ми показа това, плаках с глас като малко дете и преживях Неговата любов! Разбрах още че, Исус след това е бил положен в гроб и на третия ден възкресен! Започнах да споделям с Него всичките си проблеми. За всяка моя болка и неуспех търсех Неговата помощ. Един ден започнах да Му благодаря с песни за Неговата голяма любов към мен. Влезнах в моята стая и Му казах: “Боже аз съм ти благодарен и ти се покланям Господи Исусе!” В този момент внезапно усетих Неговото присъсвие около мен и в мен. Думите са недостатъчни да опиша това което преживях, бях изпълнен с много любов, радост и мир! След около половин час аз излезнах от моята стая и се чувствах изцерен и обновен отвътре. Всякаш току що бях излезнал от “баня”, която беше измила сърцето ми. Нямаше ги вече страха, депресията и несигурността. Нямаше ги чувствата за малоцинност, объркването, огорчението и празнотата. За пръв път в живота си се чувствах така свободен. От тогава живота за мен придоби нов смисъл. И така, със всеки изминал ден Бог все повече и повече възстановява и изгражда личността ми. Така е когато до теб има един истински, всемогъщ и верен Приятел… Сега вече мога да кажа че съм повече от щастлив, защото намерих Него, а Той ми даде истинската любов, приемане, изцеление и истинската свобода! Ако някой иска да попита нещо, ще се опитам да му отговоря !!!