Rais

Когато преди месец за първи път писах във форума, не съм предполагала, че заглавието на темата, което сложих: "Все по-силна натрапчивост", ще е все по-актуално с всеки изминал ден! Започнахме терапията, но ОКР-то е набрало такава сила, че ни предстои една много сериозна и продължителна битка. Синът ми днес даже каза, че изобщо не вярва, че някога ще се оправи. И дали има смисъл от каквито и да е терапии, защото всичко му се струвало толкова реално и истинско и той изпитвал "реално" привличане вече само към момчета. Мислите го връхлитали постоянно и дори и по време на сън. Това не можело да е ОКР. Много е уплашен и отчаян, започнал е пак да чете какво ли не в Интернет. Вече поставя под съмнение целия си живот досега - не бил сигурен, че изобщо някога е харесвал момичета и че може да е бил с гаджетатата си, за да се прикрива. И вероятно винаги е бил хомосексуален, но досега подсъзнателно го е отричал и се е опитвал да го подтисне. И че вече нищо нямало смисъл за него, защото нямало да живее като гей. И всичко това го обяви днес, като само преди седмица беше уверен точно в обратното и си мислеше, че този ад е вече е на приключване. Новата добавка в натрапливите му мисли е мисълта, че е станал безчувствен. Вече за нищо не му пукало и нищо не било в състояние да го направи щастлив. Искал си стария живот, но не вярвал, че ще успее някога да си го върне. Най-големият проблем при него обаче е, че се надява на скоростното разрешаване на ситуацията. Всичко това толкова го тормози, че иска от раз да се прекрати. Въпреки, че терапевтката много добре му обясни, че това е процес, който ще отнеме време и изисква неговата мотивация и изпълняване на поставените задачи. Обсъдихме и медикаментозна терапия, но аз бях твърдо против. Имам горчив опит с предписан преди години медикамент, който не само, че не ми помогна, но изключително много влоши състоянието ми. Страх ме е много от страничните ефекти от химията, особено при неговата разбъркана глава в момента. Днес бях на църква и се почувствах много по-спокойна и по-добре. И най-вече имам повече вяра! Преди да отида бях едновременно и ядосана, и тревожна, и отчаяна. Защо на нас ни се случва това? С какво сме го заслужили? Защо освен тежкия пубертет на сина ми, ни се стовари и това ОКР и ни скапа живота изцяло, защото със съпруга ми се мобилизираме на макс, за да работим ефективно през деня, а след работа сме със свити сърца, понеже не знаем какво ни очаква. Безкрайно съм благодарна на всички, които се включват в темата ми! В много лош период сме и все още не виждам светлина в тунела. Но ако това е начинът да се променим към по-добро всеки от нас поотделно и тримата като семейство, така да бъде!

Много ми се иска да не бяхте прав, д-р Първанов, за това, че голяма част от мислите на сина ми са обсесивни, но уви, прав сте напълно! И положението става все по-зле. Каза ми, че ХОКР - то се върнало отново от един сън. Както беше напълно изчезнало, сега отново го е обзело. В комплект с още куп други натрапливости - че е аромантичен, че не знае дали изобщо е способен на чувства и връзки и дали няма да му е по-добре без тях, че всички жени са обсебващи, начело с мен, дори и мисли на религиозна тематика и сигурно много други, за които изобщо не знам. Има и компулсии - забелязах, че кутийката с клечки за уши в банята свършва много бързо. Оказа се, че ги ползва по няколко пъти на ден, защото имал усещането, че постоянно са мръсни. Направил си е рана от прекаленото чистене! В училище вече е почти последен по успех, като до миналата година беше отличен ученик, имаше амбиции да учи и да се развива. И отношенията ни са много обтегнати и много различни. Има дни, в които казва, че най-доброто, което можем да направим двамата с баща му за него, е да го оставим на мира, защото го задушаваме. И да не го разпитваме за нищо! Как го задушаваме обаче? Като държим да учи (което той спря изцяло да прави), да помага и да участва в дейностите в къщи (което, ако не повторя по няколко пъти няма да направи), да знаем с кого и къде излиза и кога ще се прибере (това било навлизане в личното му пространство). Къде грешим тука? Когато обаче е силно тревожен, тогава иска и търси внимание, разговаря и споделя. Дори ми е звънял по телефона, знаейки, че имам важна среща. Наясно съм вече, че сме закъснели много и е трябвало преди години да започнем терапия. И че, за да преборим този "динозавър" ни трябва опитен в тази област терапевт. Не искам да губим повече време! Индивидуалните сеанси по скайп със сина ми през 7-10 дена дали ще доведат до желания ефект и ако зациклим без промяна дълго време, това няма ли още повече да влоши нещата? А и ние с баща му какво да правим, как да се държим, какво да променим? Моля за съвет, д-р Първанов! Не знам как да постъпя!

Много неща се случиха при нас за кратко време. Актуалната към момента тема на ОКР-то на сина ми поизбледня, след като прочете обясненията на състоянието му и защо го чувства толкова реално, което намерихме в един английски сайт - написани от психотерапевт с дългогодишен практически опит в сферата на ОКР и тревожностите. Темата беше точно за хомосексуалното ОКР. Някъде по-горе бях писала, че той много се влияе от авторитети и щом някой толкова голям специалист го е казал, значи е истина. И толкова. Започнахме терапията, като още преди първата среща с нашата психотерапевтка, той сподели, че мислите понякога пак идват, но не така обсебващи и някак си изчезват, без да се задържат, защото вече знаел, че са лъжа. Стана ми много болно, когато ми каза - "Можеш вече да си спокойна, не съм гей. Не харесвам момчета, а момичета." В някакъв момент той си е помислил, че и аз, и баща му не сме били напълно сигурни дали това е ОКР, или е истина!!!! Усъмнил се е в нашата вяра и това още повече е задълбочило проблема му. Всичко, което казахте, д-р Първанов, го повтори и терапевтката - процесът ще е дълъг и е много важна мотивацията му и нашето (моето и на баща му) участие, сеансите ще са и индивидуални само със сина ми, и такива, на които ще присъстваме и ние със съпруга ми. Много добре се получи първата среща, въпреки, че наистина онлайн е по-различно и връзката прекъсна един-два пъти и се наложи да повтаряме каквото сме казали. Надявам се по-нататък да можем да провеждаме и реални срещи. В момента аз не съм на себе - в абсолютен стрес съм от тежкото състояние на много близка приятелка и съпругът й, които са с Ковид. Направих всичко, за да помогна, организирам и прием в болница, защото е много вероятно да се наложи такъв. Страх ме е за тях, ние всички преболедувахме сравнително леко! Вчера забелязах, че синът ми отговори по-уклончиво на въпроса ми с кого излиза и кога ще се прибере. Направи ми впечатление, защото обикновено веднага казва, че ще бъде или с гаджето си, или с компания, или с приятели. Днес осъзнах, че всъщност той от няколко дни се държи по-различно и го попитах дали се е случило нещо. В началото не ми каза, но после сподели, че от няколко дена са разделени с приятелката му. Било временно, по нейна инициатива, за да разберат дали искат да продължат да бъдат заедно или да се разделят окончателно. От известно време тя го усещала по-различен и променен. Много вероятно това да е вследствие и на проявата на ОКР-то му. Казвал ми е, че в последния месец е имало моменти, в които се е чувствал много зле, но бил убеден, че го е прикривал успешно и външно не му е проличавало. Заедно са от седем месеца, сподели, че е много объркан и не е сигурен какво иска. Чувствата му към нея не били толкова силни като в началото на връзката им, но със сигурност ги имало. Когато не бил с нея, тя много му липсвала, когато пък се срещали, усещал някакъв натиск от нейна страна. Неговата дилема е -- още си я обичам много, ама не като в началото (защо с времето чувствата се променят????), искам да съм с нея, ама искам и да имам повече свобода и възможност да избирам и да решавам кога и какво да правя. Дали това е краят на връзката ни? Искам ли го, или не го искам??? Моята е - трябва ли да давам съвети - поискани и непоискани, и ако да, какви да бъдат те? И сега конкретно, и за в бъдеще. И къде е границата, която родителите не трябва да пристъпват при такива важни ситуации - само да изслушат и да проявят разбиране и съпричастност, или да разговарят, да дадат съвет. И какво се случва, ако съветите, дадени от приятелите, са различни от родителските? Ще съм благодарна да се включите с насоки.

Благодаря Ви много, д-р Първанов! Няма към кого да се обърна за подкрепа, проблемът не предполага обсъждането му с приятели или роднини. Никога преди не съм писала във форум. Още по-трудно ми е, защото някак не мога все още да приема как в действителност от мухата може да стане слон. Огромен при това! От нещо случайно прочетено, което е можело на мига да бъде забравено. Много съм се притеснявала за сина си, но за съвсем други неща - да не се разболее, да не стане наркозависим, да не тръгне с неподходящи престъпни компании... и т.н. "Реални" ми се струваха тези тревоги, това, което се случва ми е непонятно, въпреки че аз самата съм имала куп обсесии и паники. Думите му "Ако само знаеш какво ми е в главата!" съм приемала за пубертет и хормони. Сега, когато съм фокусирана в поведението му, виждам колко много "странни" неща е правил и продължава да прави той, които не съм считала за проблем, защото са отминавали. За някои от тях писах в първия си пост. Спомням си, че като малък се беше вманиачил по едно детско филмче и го гледаше по десетки пъти на ден в продължение на 3-4 седмици. Едно и също филмче и сутрин ставаше, а вечер лягаше с него. Вниманието му беше в него на 100 %. Сега има и друго, за което изобщо не съм подозирала - за да се чувства добре (да имал самочувствие)трябвало косата му да е подстригана по точно определен начин!!! Иначе не можел дори да си помисли да излезе навън. Излиза, че през целия си живот той се е фиксирал ту в едно, ту в друго нещо. А аз чак сега разбирам, че това е проблем. Къде бихме могли да сме сгрешили със съпруга ми - в отношението си към него, във възпитанието му? Бил е и е обичан и го знае, това е сигурно! Другото ми се изплъзва. И дали случващото се с него, с нас, не е крещящ вопъл за ПРОМЯНА? На всички нива. И понеже писахте, че процесът по влизането на сина ми в "нормалността" ще е дълъг, все пак има надежда, нали, с подходящата терапия и терапевт?

Това вече не е обратимо ли? Терапията няма ли да помогне? Синът ми е станал хомосексуален, само защото е прочел някаква статистика и е повярвал на 100 % в последвалите мисли! Притеснявам се да не посегне на живота си. Каза, че се чувства ужасно и не му се живее повече така!

Помощ! Ситуацията при нас ескалира много!!! Вчера вечерта синът ми каза, че вече е напълно сигурен, че изпитва влечение само към момчета - сексуално и емоционално!Даже си представял, че може да е във връзка с момче и това по никакъв начин вече не го притеснявало. Дори било желано. Към гаджето си вече изпитвал само някакви слаби платонични чувства. Представял си, че се разделя с нея, нищо не му трепвало. Каза ми: "Иска ми се поне малко да се притесня от това, да изпитам някаква липса, някакви чувства, но не става!" Как е възможно това? Нали при ОКР мислите са фалшиви? Как при него се превърнаха в реално желание? Как им повярва толкова, че дори да е склонен да ги реализира???? И всичко е тръгнало от една статистика!!!! И никога преди при него не е имало нито такава мисли, нито съмнения дори! Нищо! Това го обследвахме десетки пъти! Д-р Първанов, какво да правя? Вече не мога нито да работя, нито да спя. Съпругът ми също. Имам усещането, че всичко се руши! Целият ни живот се разпада, всичко е толкова абсурдно!

Д-р Първанов, първата среща с психотерапевтката ще е чак другата седмица, аз започвам да се чувствам много изморена и изчерпана и това започва много да ми пречи в работата. Положението е следното: Когато синът ми се почувства много разтревожен, започваме разговор по негова инициатива. Предъвкваме едно и също всеки път - разказва ми отново, че мисълта се е появила, защото случайно прочел в Интернет какъв процент от мъжете са хомосексуални. Той си казал, че не познава нито едно такова момче и възможно ли е той да е хомосексуален, без да го е знаел досега. Последвало е задълбочено ровене в сайтове - статистики, вероятности, на каква възраст се осъзнават за пръв път. Прочел някъде, че имало и на 16 години, след като дори си имали и приятелки.Той е на толкова сега, има си приятелка, вероятността нараствала. След това започва разчепкване на поведението му от детската градина до днес дали има нещо, което евентуално да подскаже, че може да е такъв. Не открива нищо - харесвал е само момичета, никога не е мислил за това преди да се появи мисълта. Да, ама във фитнеса се бил загледал в някакъв здрав и мускулест пич, което означавало, че може и да е гей. Аз откъде съм сигурна, че неговото е ОКР, а не осъзнаване??? Нещо бил сънувал, нещо си бил помислил....Продължаваме - че и баща му не познава нито един хомосексуален мъж, а аз жена, и то за толкова години, което според неговата логика, ни вкарва и нас във вероятността да не сме хетеросексуални. А аз редовно се заглеждам и определено ми харесват жени със спортни и поддържани тела, значи ли, че и аз може да съм хомосексуална и да го разбера чак на 45 години??? Успокоява се, приема, че всичко това е звучи абсурдно, казва, че се чувства по-добре и така до следващия път. А аз съм като пребита. Той е много социален, постоянно е навън, казва, че понякога мислите изчезват почти изцяло, но има и моменти, в които го съсипват. Прочетох книгите, които ми препоръчахте, наясно съм, че ни чака труден път, но ми е толкова тежко, че всичко това се случва. Синът ми казва, че не се е чувствал щастлив от месеци, а е на 16!!! Как да му помогна?

Здравейте! Няколко пъти прочетох отговора Ви преди да го осмисля. Не мисля, че бих могла да опиша точно чувствата, които изпитах първоначално, но те са някаква безумна смесица от ужас, страх, тъга, обреченост и огромна и всепоглъщаща вина. Работя онлайн и отложих всичките си срещи за днес. За да си проясня главата. Не съм си представила, че бързо и с няколко сеанса при психотерапевт проблемът ще се реши, но си давам сметка, че изобщо не съм била наясно досега колко сериозен е той. Защото, само ако знаех, само ако подозирах дори...... Преди да пиша във форума изчетох почти всичко, което е публикувано за натрапливостите и тревожността. Вашите отговори и обяснения и начинът, по който вземате отношение по темите - професионално и прямо, ми допаднаха много. Затова след първоначалния шок, който изпитах, се замислих, че никак даже тези чувства няма да ми помогнат. Напротив, даже ще ме хвърлят на дъното (там съм била вече и не мисля да се връщам). Да, така е, чувствам се зле и много виновна, синът ми се чувства зле, както и съпругът ми, но щом ОКР - то е преодолимо, има надежда за всички. Молбата ми към Вас е за някои конкретни насоки. Не искам да объркам още повече ситуацията. 1. Какво точно да кажа и как да подготвя сина ми за терапията? Той е наясно, че ще се наложи такава, но много вероятно е да си го представя като посещение при зъболекар например - неприятно, досадно, но за няколко пъти няма да е проблем. Вече даже е притеснен някой да не разбере. 2. Тревожността от внезапната загуба на интерес към момичетата (според него за една нощ се е случило), вкл. и с приятелката си се чувствал странно безчувствено подхранва обсесията му, че може да е станал хомосексуален. Постоянно пита защо е така и дали изобщо някога ще се промени. Каза, че ако получи обяснение за състоянието си ще се успокои поне малко. 3. Терапевтката, която ми препоръчаха работи само онлайн, заради Ковида. Това може ли да е проблем? Без пряк контакт? Не съм наясно, но при това положение няма ли ефектът от терапията да бъде по-слаб? Нямам друго дете. Навремето избрах кариерата пред второ майчинство. И за това съжалявам, но това е друга тема.

Благодаря за отговора, д-р Първанов! Това и правя от цял месец - обяснявам, че това са лъжливи мисли и идеи в главата му, но той напълно отказваше да ги приеме като такива до днес, защото интересът му към момичетата бил според него "реално" намален. Предполагам ежедневното, дори по няколко пъти на ден гледане на порно в продължение на две години е оказало влияние за това, защото се е замислил, че ескалира в жанровете и се е постреснал сериозно. И за това естествено обстойно е прочел всичко що е писано в Интернет, но очаква едва ли не за два-три дена от спирането му да си възвърне нормалната чувствителност. Спомена също, че като цяло, не само към момичетата, усещанията му и емоциите му са някак притъпени (употреби думата "изтънени") и че всичко му се струва, като "в лека мъгла". Склонен е да приеме, че има ОКР, но вероятно аз бих могла само толкова да постигна - от пълната му убеденост, че се е превърнал от хетеро в хомосексуален за една нощ, до допускане, че всичко това може да е 100 % фалшиво. При него най-голямо въздействие има външния авторитет. Страхът да не е станал или евентуално да стане гей в бъдеще здраво го е обсебил, защото винаги е бил много нетолерантен към тях, даже меко казано нетолерантен и защото се страхува, че дори да не е сега такъв, можело в бъдеще да стане. Прочел бил, че имало мъже, които се осъзнавали късно, след като имали семейства и деца. Не съм потърсила помощ преди време, при първите му симптоми, защото не съм и предполагала, че обсесиите при него ще ескалират по този начин. Сега вече го отчитам като грешка, защото вероятно има и елемент на наследственост и е трябвало да го предвидя. Аз живея с тях от години, но някак, с изключение на един-два пъти, когато бяха особено неприятни, стресиращи и продължителни, успявам да ги туширам да не ми пречат. Благодаря Ви още веднъж!

Здравейте! Обръщам се с молба към специалистите във форума за съвет и насоки за действия, докато започне същинската психотерапия - след 15 март. Изчетох всички теми, в които е писано за ОКР и начините за преодоляването му. Имам богат личен опит с натрапчиви мисли, различни страхове и паник атаки, първата от която беше толкова силна, че ме вкара в спешен кабинет с мисълта, че умирам. С течение на времето някак преодолях страховете си, осъзнах, че от тях не се умира, те се разредиха, намалиха силата си и от няколко години не са ми се случвали. Проблемът обаче в случая не е при мен, а при 16 годишния ми син. Имам усещането, че трябва нещо бързо да направим по въпроса, за да не затънем тотално всички в неговата обсесия. Накратко за него - още от малък е проявявал симптоми, но не са били толкова изявени и стресиращи. Например - трябваше играчките му да бъдат подредени по определен начин, изпадаше в ужас, че нещо може да изгуби - липсваща тетрадка в първи клас го докарваше до луда паника, преравяше неколкократно шкафа си, ужасен, че не може да намери втория чорап от един чифт. Впоследствие е имал различни странни интереси, които ангажираха изцяло вниманието му - например, към 12-тата или 13- тата си година следеше климата, ставаше и лягаше с проверка на температури и климатични явления, знаеше къде точно колко градуса е. Постоянно ни осведомяваше с баща му и така месеци наред, докато загуби интерес. В пубертета влезе много рязко и много се промени. Успехът му също значително се понижи. Имали сме много конфликтни ситуации, даже бягство от къщи посред нощ (за което обаче беше оставил бележка къде е и с кого е и да не се притесняваме). Имаше един период, в който се самонараняваше с нож по ръцете, но не го е криел, даже напротив - държеше двамата с баща му да го знаем и казваше, че това го успокоява по някакъв начин, защото ме обвиняваше, че съм го задушавала и не съм му давала никаква свобода. А пък другите родители си оставяли децата да правят каквото си искат. !!! Имал е и агресивни пристъпи, в които е късал дрехи и чупил предмети. От почти година това не се е случвало, но няколко пъти съм запомнила, че като сме се карали за какво ли не, е споменавал, че това му е последна грижа в момента, защото само ако знам какво му е в главата.... От преди две -три години започнаха и фобии от различни болести. Аз самата добре знам какво е това, но той ме е изумявал много. Беше обсебен от мисълта, че страда от туберкулоза!!!!! Откъде и какво беше прочел и кой точно симптом беше намерил в себе си, представа си нямам. Но беше ровил дълго в Интернет. И така седмица-две, после пауза, после обследване на следващата болест - задълбочено търси всякаква информация и сравнява със съществуващи и несъществуващи усещания в тялото си. Имаше един цял ден, в който ми пращаше информация по Messenger, беше ужасно досадно, защото имах важни срещи и накрая си изключих телефона. Питаше, "Ако съм болен?" и "Откъде си сигурна, че не съм болен, виж какво пише в Интернет!!!" Споменавал е, че понякога има чувството, че е като в 3D филм, странно някак си, но отминавало. (И това ми е добре познато като усещане) През цялото това време, въпреки тези си страхове - постоянно е навън, с приятели, има си гадже, постоянно се организират купони и събирания някъде. Досега това не нарушаваше нито неговия, нито живота на семейството. ДОСЕГА! Поради голямата ми тревожност за него съм се притеснявала да не му се случи нещо лошо, когато закъснява, да не залитне към наркотици, да не направи някоя глупост. Някак си и това се регулира малко по малко с времето - постигнахме някакво равновесно състояние. Той си извоюва свободата, която искаше, имали сме и съвсем спокойни периоди. И сега към естеството на проблема /ите/, който ни мъчи всички от преди месец и за който и представа си нямах. Една вечер, когато се прибра, каза, че има проблеми- смята, че е пристрастен към порното и, че може да е гей!!!! Попитах го: "Ха сега, откъде ти дойде точно това в главата? Да не си си харесал някое момче?" Новината ме шокира естествено, но не я приех първоначално сериозно, може би реагирах по начина - къде го чукаш, то къде се пука. Аз от какво се притеснявам, а той какви глупости ми говори. Какъв гей ще е като от малък интересът му е бил само и единствено към МОМИЧЕТА. Отговори ми, че няма интерес и не е харесва момчета, но си мисли, че може да е станал гей, защото интересът му към момичетата сериозно е намалял в последно време. Тук излезе и проблемът с порното, сериозно го е практикувал за самозадоволяване през последните две години. Хетеросексуалните порно дори спряло да го възбужда в последно време. Не бил гледал гей порно. Само толкова каза. Даже и самият факт, че споделял с майка си такива подробности, доказвал, че е гей и сбъркан. Това, което успях да разбера за произхода на тази мисъл е, че бил чел пак в интернет какъв процент от учениците били хомосексуални. И той си казал, ами аз не познавам нито един гей, може ли аз самият да съм такъв, да съм се прикривал цял живот и сега да се осъзнавам. А интересът му към момичетата изчезнал за една нощ - можело ли някой да му е направил магия??? Или да си е легнал като хетеросексуален , а да се е събудил като хомосексуален??? От този момент през няколко дена изпадаше в кризи - не мога да живея така, ами ако наистина съм гей!!!! Че заблуждава приятелката си и изпитва чувство на вина към нея, защото е станал гей. Изчел е всичко в Интернет, което е писано по въпроса. Започна да обследва ранното си детство, с кого си играл - с момчета или с момичета, аз наистина ли съм сигурна, че е харесвал момичета, защото може само да се е правил и прикривал изначало. Обсесията започна да се развива и разраства до непредвидими размери. Стигнал е до там, че е наблюдавал момчета във фитнеса и после си е гледал зениците, които били разширени. Това било 100 % доказателство, че е хомосексуален. Преди няколко дена се връщахме от баба му, която имаше рожден ден и бяхме отишли да поздравим. Забелязах, че втренчено по няколко пъти се заглежда в момчета. Каза, че все едно нещо го привлича към тях, както преди към момичетата. Мислил си е какво ще е да бъде с момче и сподели, че вече дори не го притеснява това, приел е, че е гей, че харесва момчета, но никога няма да се разкрива, ще си живее цял живот така. Че вече нищо и никой не е в състояние да го убеди в противното, защото бил такъв. Накрая и аз не издържах и му казах, че за мен няма проблем, ОК щом е такъв, такъв е, важното е да е щастлив, да си намери приятел и да бъде с него. Ние ще го обичаме без значение с каква сексуална ориентация е. Днес изведнъж каза, че това можело и да е само натраплива мисъл, която да отмине. Че дълбоко в себе си усещал, че може и да е така и вече не е сигурен на 100 %. Баща му обаче е много притеснен, той представа си няма колко реалистични могат да бъдат натрапливостите. Чувства се ужасно, както и всички ние. Има време до започване на терапията. Как обаче да започнем да излизаме от филма, в който ни вкара сина ни, защото всичко това ни съсипва?

Здравейте! Обръщам се с молба към специалистите във форума за съвет и насоки за действия, докато започне същинската психотерапия - след 15 март. Изчетох всички теми, в които е писано за ОКР и начините за преодоляването му. Имам богат личен опит с натрапчиви мисли, различни страхове и паник атаки, първата от която беше толкова силна, че ме вкара в спешен кабинет с мисълта, че умирам. С течение на времето някак преодолях страховете си, осъзнах, че от тях не се умира, те се разредиха, намалиха силата си и от няколко години не са ми се случвали. Проблемът обаче в случая не е при мен, а при 16 годишния ми син. Имам усещането, че трябва нещо бързо да направим по въпроса, за да не затънем тотално всички в неговата обсесия. Накратко за него - още от малък е проявявал симптоми, но не са били толкова изявени и стресиращи. Например - трябваше играчките му да бъдат подредени по определен начин, изпадаше в ужас, че нещо може да изгуби - липсваща тетрадка в първи клас го докарваше до луда паника, преравяше неколкократно шкафа си, ужасен, че не може да намери втория чорап от един чифт. Впоследствие е имал различни странни интереси, които ангажираха изцяло вниманието му - например, към 12-тата или 13- тата си година следеше климата, ставаше и лягаше с проверка на температури и климатични явления, знаеше къде точно колко градуса е. Постоянно ни осведомяваше с баща му и така месеци наред, докато загуби интерес. В пубертета влезе много рязко и много се промени. Успехът му също значително се понижи. Имали сме много конфликтни ситуации, даже бягство от къщи посред нощ (за което обаче беше оставил бележка къде е и с кого е и да не се притесняваме). Имаше един период, в който се самонараняваше с нож по ръцете, но не го е криел, даже напротив - държеше двамата с баща му да го знаем и казваше, че това го успокоява по някакъв начин, защото ме обвиняваше, че съм го задушавала и не съм му давала никаква свобода. А пък другите родители си оставяли децата да правят каквото си искат. !!! Имал е и агресивни пристъпи, в които е късал дрехи и чупил предмети. От почти година това не се е случвало, но няколко пъти съм запомнила, че като сме се карали за какво ли не, е споменавал, че това му е последна грижа в момента, защото само ако знам какво му е в главата.... От преди две -три години започнаха и фобии от различни болести. Аз самата добре знам какво е това, но той ме е изумявал много. Беше обсебен от мисълта, че страда от туберкулоза!!!!! Откъде и какво беше прочел и кой точно симптом беше намерил в себе си, представа си нямам. Но беше ровил дълго в Интернет. И така седмица-две, после пауза, после обследване на следващата болест - задълбочено търси всякаква информация и сравнява със съществуващи и несъществуващи усещания в тялото си. Имаше един цял ден, в който ми пращаше информация по Messenger, беше ужасно досадно, защото имах важни срещи и накрая си изключих телефона. Питаше, "Ако съм болен?" и "Откъде си сигурна, че не съм болен, виж какво пише в Интернет!!!" Споменавал е, че понякога има чувството, че е като в 3D филм, странно някак си, но отминавало. (И това ми е добре познато като усещане) През цялото това време, въпреки тези си страхове - постоянно е навън, с приятели, има си гадже, постоянно се организират купони и събирания някъде. Досега това не нарушаваше нито неговия, нито живота на семейството. ДОСЕГА! Поради голямата ми тревожност за него съм се притеснявала да не му се случи нещо лошо, когато закъснява, да не залитне към наркотици, да не направи някоя глупост. Някак си и това се регулира малко по малко с времето - постигнахме някакво равновесно състояние. Той си извоюва свободата, която искаше, имали сме и съвсем спокойни периоди. И сега към естеството на проблема /ите/, който ни мъчи всички от преди месец и за който и представа си нямах. Една вечер, когато се прибра, каза, че има проблеми- смята, че е пристрастен към порното и, че може да е гей!!!! Попитах го: "Ха сега, откъде ти дойде точно това в главата? Да не си си харесал някое момче?" Новината ме шокира естествено, но не я приех първоначално сериозно, може би реагирах по начина - къде го чукаш, то къде се пука. Аз от какво се притеснявам, а той какви глупости ми говори. Какъв гей ще е като от малък интересът му е бил само и единствено към МОМИЧЕТА. Отговори ми, че няма интерес и не е харесва момчета, но си мисли, че може да е станал гей, защото интересът му към момичетата сериозно е намалял в последно време. Тук излезе и проблемът с порното, сериозно го е практикувал за самозадоволяване през последните две години. Хетеросексуалните порно дори спряло да го възбужда в последно време. Не бил гледал гей порно. Само толкова каза. Даже и самият факт, че споделял с майка си такива подробности, доказвал, че е гей и сбъркан. Това, което успях да разбера за произхода на тази мисъл е, че бил чел пак в интернет какъв процент от учениците били хомосексуални. И той си казал, ами аз не познавам нито един гей, може ли аз самият да съм такъв, да съм се прикривал цял живот и сега да се осъзнавам. А интересът му към момичетата изчезнал за една нощ - можело ли някой да му е направил магия??? Или да си е легнал като хетеросексуален , а да се е събудил като хомосексуален??? От този момент през няколко дена изпадаше в кризи - не мога да живея така, ами ако наистина съм гей!!!! Че заблуждава приятелката си и изпитва чувство на вина към нея, защото е станал гей. Изчел е всичко в Интернет, което е писано по въпроса. Започна да обследва ранното си детство, с кого си играл - с момчета или с момичета, аз наистина ли съм сигурна, че е харесвал момичета, защото може само да се е правил и прикривал изначало. Обсесията започна да се развива и разраства до непредвидими размери. Стигнал е до там, че е наблюдавал момчета във фитнеса и после си е гледал зениците, които били разширени. Това било 100 % доказателство, че е хомосексуален. Преди няколко дена се връщахме от баба му, която имаше рожден ден и бяхме отишли да поздравим. Забелязах, че втренчено по няколко пъти се заглежда в момчета. Каза, че все едно нещо го привлича към тях, както преди към момичетата. Мислил си е какво ще е да бъде с момче и сподели, че вече дори не го притеснява това, приел е, че е гей, че харесва момчета, но никога няма да се разкрива, ще си живее цял живот така. Че вече нищо и никой не е в състояние да го убеди в противното, защото бил такъв. Накрая и аз не издържах и му казах, че за мен няма проблем, ОК щом е такъв, такъв е, важното е да е щастлив, да си намери приятел и да бъде с него. Ние ще го обичаме без значение с каква сексуална ориентация е. Днес изведнъж каза, че това можело и да е само натраплива мисъл, която да отмине. Че дълбоко в себе си усещал, че може и да е така и вече не е сигурен на 100 %. Баща му обаче е много притеснен, той представа си няма колко реалистични могат да бъдат натрапливостите. Чувства се ужасно, както и всички ние. Има време до започване на терапията. Как обаче да започнем да излизаме от филма, в който ни вкара сина ни, защото всичко това ни съсипва?