Как ще обясним тогава, че векове наред, когато хората са имали сила и вяра, граничеща с фанатизъм (най-малкото защото не са имали много друго, на което да разчитат) родилките или бебетата са умирали толкова често при раждането?
Според мен векоре наред хората са били не силно вярващи, а фанатично религиозни. Не би могло да се говори за ВЯРА, когато представите за такава се внушават от църквата и държавната власт, а не са провокирани от емоционални, лични потребности. Вярата ни в/НА Бога не е ли вяра и в/НА самите нас, колкото и самонадеяно да изглежда, нали сме по образ и подобие Негово. Смятам, че днес хората са по-осъзнати и сигурни във вярата си, затова са и по-силни от преди - еволюция
От друга страна не мисля, че историята на това семейство оставя впечатление, че това е един безопасен начин за раждане. Погледнато реално безопасен начин за раждане няма. Пенсил писа, че са имали намерение да присъства лекар на раждането. В такъв случай може да се реагира при евентуални усложнения. Чисто физиологически обаче спокойната атмосфера, подкрепата от близък човек, въобще спокойствието на родилката правят контракциите по-ефективни, по-малко болезнени и родилният процес по-съкратен във времето. Лично за мен този споделен опит няма да ме накара да родя вкъщи, поне на този етап от живота ми /още имам да работя върху вярата си/. Но следващият път ще се замисля за условията, в които ще раждам