"Напътствията, които получих, бяха да танцувам с Ловеца на сънища. Особено успешно беше въртенето. Посаждаш въпроса си здраво в ума и го задаваш непрекъснато, докато се въртиш около себе си. Колкото по-ефектно е това въртене около собствената ос, според обяснението на аборигените, толкова повече това упражние увеличава завихрянето на енергиите в седемте основни центъра на тялото: само като се въртят с протегнати ръце и винаги надясно."
Из книгата на Марло Морган - „Заслушани в молитвата на вселената”
Тя описва танц на дервиши.
При суфиите "въпроса в ума" е своеобразна молитва, която те непрекъснато мислят/със сърце/, със затихване...
Постепенно мисълта се разтваря в движението, слива се с него и полита към Сътворителя. Така достигат единение с Него...
И както се оказва, е древна аборигенска практика също...
Наблюдавала съм с часове турски, ирански и индийски дервиши, на живо. Истинските суфии нямат ордени и организации, такива има само в Турция /гр. Кония/.
Индийските и иранските дервиши не използват опиати или вино, не пият и не ядат нищо в деня, когато се подготвят за танц. Вегетарианци са. Аскети. Дори днес...
Но има ордени, като турския, които са... преплетени с исляма и традициите доста се различават. Мисля за тях като за... един "езотеричен ислям". Интересни са, но заниманията им протичат тайно от хората. Можем да им "гостуваме" ако помолим за това. В Индия и Иран не е така... там човек може да се докосне до всичко около тях.
Но... прекрасни са, и едните и другите...