infinity1305

Абсолютно. Затова има и практики, необходими и водещи до лично преживяване, което обаче не е теория... и е с цел. Стремеж към само-усъвършенстване, или - начини да опитаме поне да бъде малко по - добри... да заобичаме наистина всичко и всички, поне да опитаме. Както онези, които са можели. Не е с цел духовно израстване или просветление - ако това са цели, то тогава няма да има ефект, понеже е двойно его. Просто да опитваме да обичаме и онези, които са всички.

Извини ме за цинизма.., но как точно смяташ да разбереш/след смъртта си/ резултата от аутопсията? Да кажем, че съумееш. За какво ти е нужно да знаеш това... След нашата физическа смърт предполагам малко ще се интересуваме от телата си, които са просто един инструмент...

Буда, Иисус и други са пример, че може. Беинса Дуно също. Но е необходимо друго съзнание, което ние на този етап каквото и да си говорим, не притежаваме... Но поне знаем, че може, ако искаме.

Злоядството при децата... все си мисля че е свързано не с вида храна, а с настояването да се храни. Малкото дете има невероятно точен мерник за това кога и колко да яде. Наблюдавала съм със свито сърце как дни наред нищичко не хапва/по моите представи/ а после изведнъж се нахвърля на храната и иска "масата все да работи." Но не сме ли и ние самите така..? Нима винаги ядем с еднакъв апетит, всеки ден? И месоядните от нас, и вегетарианците. Но мога да кажа/наблюдения/ че ако детето не яде месо, то не му липсва. Децата не обичат месо... до една определена възраст... сякаш. Но ако му се забранява, ще има обратен ефект. Деца са все пак... и са малки откриватели.

За мен е простичко... - ако не познавам страданието, няма да познавам и състраданието.

Целомъдрието в истинския си смисъл няма общо с физическите прояви. Любовта и целомъдрието са съзнание, психика, виртуал. Липса на физически контакти и секс не означава целомъдрие. В един университет познавах египтянка, която живееше с мъж, а накрая преди да се прибере в родината си с диплома, щеше да си оперира/лепи/ химена за "целомъдрие". За някои всички са любими, всички са семейство, всички деца са техни деца. Ето какво е целомъдрие. И ние сме на светлинни години от целомъдрието.

Държавна детска градина е, но не е в България. Тук всички си имат камери. Но нямаме градинки за деца вегетарианци... а може и да има някъде, честно казано - не знам. Мисля, че засега в такава градина е добре. И когато наблюдавам другите деца на масата, виждам че не обичат особено месото...

И аз да споделя опит... Всеки ден сервирам за вечеря на 4 годишната ни дъщеря порция от моите блюда, и порция от тези на съпруга ми, който обича да похапва месо. Имам навика да приготвям по малко, но няколко различни храни, и да ги сервирам в отделни чинийки, после я наблюдавам. Опитва по залък от всичко почти /ако няма спагети, защото ако има не иска друго )))/, но избора и обикновено е безмесен. На закуска и приготвям отново двойно меню - случва се веджъж - два пъти да опита шунка... Не я спирам да яде месо но забелязвам, че не обича вкуса му. Харесват и пъстрите салати. Забелязала съм, че ако и поднеса добре украсено безмесно ястие, ще посегне към него, и обратно, вероятно не е добре да експериментирам така, но искам да разбера нуждите и интереса и. Понякога с месеци не хапва месо и се чувства отлично. Но... Забранявам абсолютно кока-кола, полуфабрикати, кафе, силен чай, прекомерна употреба на шоколад и захари, бонбони, сладкиши, колбаси със съмнителен произход, непроверени меса, непасторизирано мляко, и всякакви вредни такива. От седмици посещава детска градина и мислех че ще възникне проблем. Всеки понеделник ми изпращат на мейла менюто за седмицата. Всеки ден има месни ястия, преобладават пиле, пуйка и риба. Притеснявах се, че може да свикне с употребата на месо покрай другите деца, но нищо такова не се случи. Наблюдавам я с камера през интернет всеки ден от работата ми и виждам как опитва, но само опитва, точно както в къщи. Още не съм разговаряла с преподавателите там за друго меню за нея, но мисля, че не е необходимо... водена от любопитсво опитва, когато вижда какво ядат другите, но явно избира зеленчуците. Засега сме така... Не знам, когато порастне, какво ще избере. Вчера заяви на баща си, че няма да яде делфините в делфинариума. Явно в тази възраст децата са по - умни от нас

Благодаря Селсал... Силвия също ми помогна с тълкуването, благодаря и на нея..

Кажете моля, как се тълкува смърт на любим човек на сън. Убит... Вече два пъти сънувам как го убиват. Кошмар.

Ако изключим понятието горделивост, и се спрем само на гордост... то тази дума също изразява два аспекта. Гордост /вътрешна, състояние като желание за полет/ от постигнати успехи/ може да не са свързани с материалното, а с добра постъпка, може да е гордост-радост/, също така и гордост, която е тиха, или - осъзнаване на постигнато, и удовлетворение. Не непременно гордостта се изявява външно. Гордост може да бъде и просто силна кръв. Горделивостта е само външна проява. В този смисъл аз разделям двете понятия. Добро утро

За всички!

Има огромна разлика между понятията горд и горделив.

Това слушам... Невероятно е... Вълшебна цигулка Радвам се, че открих тази музика...

Ето и няколко мои любими - Грешният и порочният могат да ме помислят за зъл, но за добрите съм милосърден. Мирза Хан Великият Джами пък казва, че ако позволят на брадата да расте твърде буйно, тя ще започне да спори с косата за внимание и значимост. --------------------- Какава полза от съчувствието, ако не притиснеш в обятията си човека срещу теб.. Екзюпери "Бог наказва човека, който без да знае пътя към Царството Небесно, го сочи на другите." Един персийски дервиш "Когато нещата опират до самата Любов, каквото и да съм казал, описвайки и обяснявайки Любовта, се срамувам от него." Руми --------------------- Ад и рай - това е материалното проявление на желателни и нежелателни мисли. Всички добри постъпки в живота могат да бъдат отнесени от потопа, предизвикан от един единствен грях. Единствената вещ, която се създава цял живот, това е собствената ни природа. Бъди или правдив, или лъжлив - не можеш да си и едното, и другото. Духът на противоречие се храни с доводи. Когато човек се докосва до окончателната истина, той разбира, че в нея няма нищо, което да липсва в него самия. Безполезно е да се опитвате да бъдете и да доказвате, че сте онова, което не сте в действителност. Мекосърдечният грешник е по-добър от светеца, закостенял в своята набожност. Светската загуба често се превръща в духовна придобивка. Хората, с които трудно се общува, не са в хармония със самите себе си. Съчувствието ще се услади на вашия гост повече от всяко угощение. В чувството за хумор се крие божествена искра. Никога не бива да се шегувате с глупак. Ако вие му хвърлите цвете, той ще ви хвърли в отговор камък. --- Много хубава темичка.

... Душа - камбана... без език и сън в простора на нощта. тук е диска в следващите 120 часа http://tranz.it/load.php?id=jNreVv5xEsF0cLJt42555 Благодаря ти..

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Смятам че тук е казано всичко.

Силата на Любовта... За вас.

"Ела, ела, ела който и да си, дали неверник, или на огъня се кланяш, или езичник, дори и да си престъпил своите обети стотици пъти. Нашата врата не е вратата на отчаянието. Ела такъв, Какъвто си." Руми - богослов и мъдрец. --- Васил, нещата, които са описани в цитираната от теб статия засягат дейността и философията на Мевлеви ордена. Това е название на турския суфи орден, основан от Руми. Орденът е известен с това, че в религиозния ритуал се използват музика и танци с въртене. Съществува в град Кония, Турция. Но...само там. Съвсем минимални разлики има със суфизма като цяло, но с ритуалите се различава. В учението суфизъм няма ритуали, те са приоритет на суфиите - окултисти. Основата и сърцевината на суфизма е мистиката на Любовта.

Понеже винаги съм се интересувала от различните религии и учения, научих се когато сравнявам, да търся общото, не разликите между тях. Същността на много от тях е любов. Ето още няколко извадки от книги на суфии - преценете сами. - В най-древни времена било основано Братството "Чистота – Сафа” Неговата главна насока била следната: опознай себе си и ще познаеш Бога. Тези братя, познаващи своята природа, са били суфиите, защото суфизмът е учение за самопознанието. Суфийското преклонение към природата се е родило под въздействието на учението на Заратустра. Суфиите и йогите се разбирали едни други, тъй като разликата помежду им е само една: йогите се стремят повече към духовност, а суфиите - към човечност. Йогите смятат, че е по-добре да бъдеш Бог, а суфиите - че трябва да бъдеш човек, защото ако в някой е останал само духът, той винаги рискува да изчезне, защото нашето тяло има свойството да пропада. Суфиите смятат, че щом като нашето тяло има потребности и желания, те трябва да се удовлетворят. Според тях човек трябва да получи от живота всичко, което е по силите му, но ако нещо е извън силите му, той не бива да се разстройва. Между йогите и суфиите няма съществено различие, защото няма различие в мъдростта; различни са само формите, в които се проявява. Радостта е в единството. Не в отделно взетата духовна или материална сфера, а в обединението на двете. Централна тема в живота на суфия е свободата на духа. Великият персийски поет-суфи Руми веднъж казал: "На земята душата е заключена в тъмница и остава в нея дотогава, докато живее на земята". Осъзната или неосъзната, във всеки от нас живее острата мъка на душата, стремяща се да се изтръгне от плен, да разкъса сковаващите я пътища. Отговор на този порив може да се намери в придобиването на духовност. Суфият вижда истината във всичките й форми. Ако някой му предложи да отиде в християнска църква и да се помоли, той ще направи това с удоволствие. Ако друг го покани в синагога и поиска да се помоли така,както правят евреите, той ще бъде абсолютно готов за това. Намирайки се сред мюсюлмани, той ще произнася намаз заедно с тях. В индуистки храм ще види истинския Бог, живия Бог заедно с идола. Будисткият храм ще го вдъхнови и няма да го заслепява с идолопоклонни-чество. И все пак, истинският храм за суфият е в неговото сърце, в което живее Любимият, този, на когото еднакво се кланят както мюсюлмани, така и кафири. В наши дни задачата на суфийското движение е да установява пълно взаимно разбиране между отделните хора, народи и раси й да помага на онези, които се стремят да открият истината. Неговата основна задача е да утвърждава осъзнаването на божествеността на човешката душа. За това е създадено и суфийското учение. Суфизмът е религия, ако някой иска да учи неговата вяра; той е философия, ако някой иска да изучава неговата мъдрост; той е мистицизъм за онзи, който се стреми да бъде ръководен в разкриване на своята душа. Суфиите вярват в Бога като в идеалния "Аз" вътре в истинския живот, като в колективното Съзнание, а също и като в Бога на двата свята. Целта на суфия в живота е да не се отказва от никаква религия и да не отхвърля никое общество. За каквото и да става дума, - за християнство, за будизъм, за юдеизъм, за индуизъм или някакво друго учение или общество, било то Теософското общество, Новата епоха или Християнската наука - той не се стреми да открие техните слаби места и възможни недостатъци, а вижда доброто във всичко. Откъсите са от книгата ,,Мистични медитации" --- Бялото братство... Връзката между ученията.

Прочетох току - що нещо много красиво...

Мисля си... дори любовта, колкото е жива, толкова е и виртуална/в рамките на това понятие/... Когато обичаме, любовта е в съзнанието ни, дори в момент, когато сме далече от нашия обект на обич.

Някои от чувствата са истински чувства - чувства, родени в душата, а други са измамни. Те са конструирани от ума. С други думи, това не са "чувства" изобщо - това са мисли. Мисли, кито са се маскирали като чувства. Има ли здрава агресивна логика няма как да има целомъдрие. Като под целомъдрие разбирам не само физическия аспект. Не смятам че ограниченията от физически контакти водят до целомъдрие обаче.

Цитат: Един будист. Абсолютно подкрепям. --- Спонтанния аборт свързвам само и единствено с кармичната обремененост.