infinity1305

Мерси

Благодаря ви за споделеното усещане... Това наистина е пулса на живота. Водата на живота... --- Не знам Силвия... не знам какво е... Обичам това звучене, обичам и варган. Нека ако някой знае повече да сподели...

...

Иво, благодаря ти за интересната информация. Връзката на суфизма с учението на Беинса Дуно е онова, което ме доведе в този форум. Ето няколко книги, които биха били интересни за интересуващите се... "Мистични медитации" - Учението на суфиите/Хазрат Инаят Хан ,,Космическият език" - Учението на суфиите/ Хазрат Инаят Хан Суфизмът никога няма да престане да съществува, защото докато има живот на земята, душата на човека ще се стреми към радостта, съвършенството и красотата. Хазрат Инаят Хан е роден в Индия, в семейството на известен музикант, наречен "Бетовен на Индия". Самият той е велик музикант и мистик, който получава заръка от своя учител да отиде на Запад и да сподели древната мъдрост на суфиите със западния свят. На тази благородна задача Инаят Хан посвещава много години от живота си. Защо пътят на суфиите е път на любовта. Докосването до суфиите - носители на онази древна мъдрост, която от векове помага на хората да открият своето истинско място в живота. Суфиите - Идрис Шах Безумецът - Халил Джубран ,,Мистични медитации" на Хазрат Инаят Хан обяснява много за връзката на суфиите с християнството. "Думата суфий произлиза от "сафа", което означава "чист", пречистен от невежеството, суеверието, догматизма, егоизма и фанатизма, свободен от ограниченията на каста, вероизповедание, раса и нация. Суфии е имало във всички периоди на човешката история. Въпреки че са живели в различни части на света, говорели са различни езици и са се раждали в лоното на различни вери и убеждения, между тях е съществувала връзка - те са постигнали мъдростта, че пътят към Бог минава през любовта и познаване на самия себе си."

Живота ни там извира - сред розите, в смъртната ложа. А думите ги избираме. Остава и да го можем... ... някой тръгнал е - покорява висините си - връх след връх, че живота е - не съзнава - от роден до умрял - въздъх.

Колко много думи... Само едно ще кажа - нас някой ни е родил. Дал ни е шанса да изживеем това, което сме опитали, в мига на зачеване.

Току-що изгледах един невероятен документален филм. Zeitgeist/Духът на времето/ --- "Животът е като разходка в увеселителен парк.Влизаме,и си мислим,че е реалност,защото такава е силата на съзнанието.Разходката върви нагоре,надолу,наоколо.Има разочарования,изненади,и всичко е много ярко оцветено,и много шумно,и много забавно за известно време.Някои от нас се разхождат от дълго време и започват да си задават въпроса "реално ли е,или е просто разходка?" А други хора си спомнят отговора,идват при нас и ни казват :"Хей,не се притеснявай,не се страхувай никога,защото това е просто пътуване..." И тогава ние убиваме тези хора. "Накарайте го да млъкне.Вложил съм много в това пътуване.Вижте бръчките ми от грижите,голямата ми банкова сметка,семейството.ТОВА трябва да е реалността." Но това е просто пътуване. А ние винаги убиваме тези добри хора,които се опитват да ни го кажат.Не сте ли забелязали? И оставяме демоните да се вихрят. Но няма значение,защото това е просто пътуване. И можем да го променим,когато поискаме.Всичко е само избор. Без усилие,без работа,без пари. Просто избор - сега. Между страха и любовта." --- Можете да го свалите от тук,а тук има субтитри. Силно го препоръчвам.

!!!!!!!!!!!!! Изчетох постинга с удоволствие. Но за тази поговорка - аплодисменти!

Вероятно... докато търсим доказателства - "Око да види, ръка да пипне", ние няма да можем да се докоснем до онова, което е "отвъд". Отвъд, а всъщност е тук... само на ръка разтояние е... Мисля си, че не "виждаме" фините светове в които съществуваме след физическата си смърт, заради триизмерната ни същност сега. Сетивата ни са малко... слабички са. Ако опитаме да търсим в себе си други сетива, с които да уловим незримото, може би ще успеем да се докоснем... Богородица... тя шепти в сърцата на хората, тя не се явява с образ, който е видим за очите ни... Не знам. Така мисля.

За съжаление... усещането за хората не е приоритет на всички... И често точно така се получава - някой се ласкае от своята ненужна никому/дори вредна/ откровеност...

Именно разликите. Но тук споменатата агресия засяга и друг аспект. Представи си - някой има недъг, нещастен е от своя външен вид. Свит е, притеснителен. Някой откровен решава да му го каже пак. И пак. -"Ти си грозен, ти си недъгав, неспособен". И подобни примери много. Ето какво имах предвид аз. Друг случай - Някой е сгрешил. Осъзнал е своята грешка и иска да я поправи. Отсреща му я натякват. Откровено. Отново агресия. И отново - много подобни примери. Има откровеност, която понякога е ненужна. Но това не означава че ако си замълчиш, няма да бъдеш откровен. Просто трябва да мислим и за другите, когато говорим и действаме, не само за себе си...

Разсъждавам по същия начин. Има случаи в които аборта е оправдан, но те са рядкост. Всеки ден се убиват деца заради нежеланието на родителите да ги имат. Егоизъм, оправдан с клишето - "По-добре така, от колкото да родя нещастно дете, за което не мога да се грижа." Не е по - добре. По - добре е да се вземат мерки срещу нежелано забременяване, за да не се стига до аборт.

Няма грешници... както няма и грехове.

Задължителна е. Моето дете е осиновено. Без да е част от мен аз съм всичко, което е то.

И аз...

Аз не желая да имам свой, докато дъщеря ми не вземе своя в ръце. А казваш ,че си чела Джубран!След това което направи вчера,се разбра какво криеш под маската от карнавала.Ако и в живота се държиш по този начин си вземам думите назад!Успех в начинанията ти ,въпреки всичко!Имаше една песен на Висоцки ,която бих искал да ти изпея,но сега не ми се търси. Щастлив ли си? Да, това е. За момент, само за момент пробвах какво мога да измисля, ако не мисля за детето си. Резултата аплодираш. Аз съм щастлив човек, защото правя някого щастлив. От както ги има в живота ми, живота ми е пълен. Преди това беше една огромна дупка, в която потъвах, макат че се дърпах за косата нагоре /образно казано/ и колкото и да убеждавах останалите че съм щастлива, не беше така Всеки преценява от своята камбанария Силвия, няма смисъл от спор. Ти не знаеш как се чувствам сега, защото още не си омъжена и нямаш дете, но аз май помня, как се чувствах преди тях.

Един наистина щастлив човек/което до някъде е персонално/ може да бъде щастлив и с брак, и без. Всичко останало е търсене на извинения и оправдания.

Аз не желая да имам свой, докато дъщеря ми не вземе своя в ръце. Смятам един ден да имам. И се моля никога да не го натоварвам с моите липси! Пожелавам ти го от сърце. --- Не остават липси с децата.

Имаш ли дете? Аз не желая да имам свой, докато дъщеря ми не вземе своя в ръце.

Ти си прекрасен човек Диди... малко са онези, които притежават твоята мекота. Съгласна съм с всяка дума в поста ти. --- Отглеждам осиновеното си дете и се омъжих за човек когото обичам, но заради нея. Тя има нужда от родителска любов. Децата до една определена възраст буквално се нуждаят от физическото присъствие на майка и баща/независимо биологични или не/. В моя случай, и за мен... въобще не е от значение моето лично щастие, щом мога да дарявам усмивка на личицето и. Няма да търся своето щастие и свобода когато мога да дарявам щастие. Всичко останало наричам егоизъм. Много често един обикновен подпис за брак предоставя на малките деца необходимата им сигурност. Ако го няма подписа, сякаш криле им никнат на родителите и не са толкова отговорни. Факт, който за съжаление често съм наблюдавала. Брака има и своите хубави страни. А за децата в тяхното израстване те са всичко.