infinity1305

... добре че е Любовта да поправя строшеното след влюбването...

Според будизма човек пребивава в Бардо за около 40 дни и след това се преражда. Ако приемем че е така, нямаме много време да "пипнем" починалия във виталността му и да разменим мисли. Освен всичко друго мисля че не е възможно за всеки, а ако се случва на някого, жалко за него. Подобни практики никак не въздигат, напротив - заземяват. Не мисля и че спомен от предишен живот е възможен, всичко се разгражда, заличава се и когато "слизаме" отново да се въплатим /или се качваме, в частност/ ние сме нещо съвсем различно от предишното. Няма какво да помним просто... Кармичния товар се трупа извън съзнанието на личността. А и личността си заминава по направление. Записките не ги правим с нашата си ръчица. Но пък... дежа вю е интересен феномен. Прераждането за мен е наказание. Сатанински кръг. Безкраен цикъл в един затворен кръг, в балон без глътка въздух в него. Прераждайки ни, силите на кармата ни помитат като ненужен отпадък. Добрата новина е, че наистина можем да се измъкнем от затвора, само трябва да го поискаме.

Няма проблем, Азбуки, особено ако жената може да вари лютеница /може и да не се стигне до други мераци има ли чушка и лютеница/ Много сте сладки

Пред чистотата в снежния поток над небесата в мен с любов се вричам. Изпълва ме изкрящ и тих възторг- запазя ли и миг от красотата- под преспите, ще разцъфти кокиче.

Преди си мислех че може да има такива приятелства, сега гледам - от страна на жената може, но за мъжа - тц Да почакаме да станем безполови.

Не, не си заслужава... и искайки това сме не по-малко агресивни от самите тях, когато ни причиняват единствено страдания... Но можем да опитаме да ги ползваме по предназначение. По първопредназначение... Защото сега с тях осезаваме все ненужности, макар на пръв поглед да изглеждат необходими тези ненужности. Сетивата би трябвало да са насочени... извън нас. И на мен ми се иска да ги премажа. Но онова, което ме кара да го искам ме смазва неминуемо повече...

На колко годинки е? Защо не я попиташ какво е било усещането й, за да си наясно, а не да се чудиш, просто си поговорете и и обясни, че каквото и да обича да яде, това ще е нейния избор и би я подкрепила, както и какви са ползите, вредите... Не зная на колко годинки е детенцето, но вместо да гадаеш и да се питаш, попитай нея? Къде го намери този стар постинг : ) Благодаря ти... Още тогава тя сподели че е глупаво да се яде месо /не задавам излишни въпроси, нейните причини си знае само тя/ и повече не е опитвала. Вече е на 6 и половина и дори обяснява на сестричето си, че новопоникналите зъбки ще са винаги здрави, ако се храни само с плодове и зеленчуци. Мисля си, че децата просто не мислят за това кое е "за" и кое "против", дали е добре или не, и защо. Те решават да не докосват месо и повече не се връщат към това. И го правят толкова лесно... изключително лесно. А нашите притеснения обикновено са напразни. Сега ме тормози друг въпрос. И сигурно отново напразно, но... Иска ми се да пробвам суровоядство, напълно, но се притеснявам че ще ме последва и тя. А за нея май е раничко. Макар да помня че на нейната възраст /горе-долу/ се хранех предимно със сурови плодове и зеленчуци и само по настояване на "големите" изяждах по някоя сурова чушка, пълнена със сирене. И малко ме интересуваше с какво се хранят те...

Разкошен стих... Благодаря за него

Това което си мисля е, че телепатията при хората е невъзможна, поне засега. Необходима е абсолютна чистота, за да се осъществи. В едно задръстено съзнание, в глава, пълна с желания, копнежи, интереси, били и добронамерени, няма как да проникне нечия искра... и да задейства финния механизъм за размяна на мисли. Може би при новородените и децата до някаква възраст е възможно... но май само за Йети вярвам, че може това. Както и съм убедена, че гласовете ни са дарени за друго, не за говор. За пеене, например, за изкуство. И телепатията е частичка от истинската ни природа, която обаче отдавна сме забравили.

Много красив стих... С партньор навярно е по-леко и по-красиво... но кръста сами си носим, сами го изправяме после.. Партньори са и духа и душата...

Няма добър начин за обяснение на раздялата. При всички случаи децата ще бъдат наранени, те не могат да разберат защо се случва една раздяла. Но независимо от възрастта им могат да усетят истината. "Той вече няма да живее с нас, но не си е отишъл от теб и ти все още си неговото детенце" - мисля че върши работа... Но... травмата си е травма... Добре е, когато успеем да предотвратим усещане за вина у децата...

Добротолюбие, изпълнено само в един простичък въздъх - толкова трае най - силната дума. Аменна...

Какво е това? Обяснете моля. Нещо от семейството на хипнозата ли е...?

Смъртта на личността. Имаш си бутонче "цитирай" под всяко мнение... Или с копи-пейст отделяш абзац от текст, който заграждаш с

Ама то май става дума за друга смърт, не за физическа. Крис, баш завличане си е закона за привличането, пак си много точен

! : ) Когато страха е подбудител и смирението е резултат... положението е отчайващо. Просто смирение на сила не става, с добри намерения - също. Поздрави за точността, Мона.

Съмненията не са ли липса на смелост...?

Чудя се дали да не започнем дамите да виждаме смъртта като млад левент вече, та да избегнем страха : ))) Но липсата на страх дали е смелост? Когато човек вижда с най-истинска чистота единствено в най-дълбокия си страх. И смелост е да приеме видяното навярно...

Венци... понякога изричаме истини без да знаем че са такива ................. Какво семейство би било, ако се градира на личността и егоизма. В този смисъл съм съгласна, че по-добре самотни майки и бащи отколкото болно семейство и така си я карам, на този принцип. Но не разбирам и твърдостта на майките да бъдат отворени към нещо последващо, ако си заслужава, заради морални принципи и закони... и миналости... А децата... децата така или иначе умеят да си вземат каквото име нужно, със нашата самота, или без...

Да...

Не знам дали ще е успокоение за теб ако ти кажа, че всяка сексуалност заземява, не само посочената... Кристиан... ако достатъчно си силен за да пребориш повика на плътта, какво още те тормози. Прегърни тъгата си, тя ще те отведе накъдето е нужно, не думите тук...

нали