infinity1305

...

Има ли? Из африканските племена, австралийските и дори сред някои индианци моногамията е глупост. Трябва да разнищим понятието "изневяра" що значи. Иначе, Чебурашка тя ябълката като ме перне по главата няма да седна да мисля за права и правила, я ще си похапна. Така и така в грях съм. /страхотна картинка/

Falco - Jeanny ...

От много усмивки Съвсем наскоро преоткрих вълшебството им и не мога да му се нарадвам

"Разбились зеркала, Вписавшие в свой лик веков поток, И вера умерла, Как осенью упавший ниц листок. И замерла река, Несущая в себе кровавый плеск, И унесла в века Могильной седины холодный блеск. Я заглянул в поток, И взгляд мой потонул в густой крови. Я увидал платок, На нем глаза, Христос, погасшие твои. Я вскрикнул от того, Что боль пронзила сердце мне насквозь, Я ощутил того, В чьи руки вбили длинный ржавый гвоздь. Взорвали светлый храм И грязною водой прикрыли грех, Рассыпав в души хлам Холопства, лизоблюдства и утех. Кастрировали ум И заточили мысль в глухой подвал, И миллионы дум Попали в междувременной завал. И превратилась в дым Мечта отдать себя своей стране, И мыслям молодым Досталось жить в далекой стороне. И лагерная пыль Кружится надо мною, как в кино. А время свило быль, И стонет до сих пор оно. Разбились зеркала, Вписавшие в свой лик веков поток, И вера умерла, Как осенью упавший ниц листок. И замерла река, Несущая в себе кровавый плеск, И унесла в века Могильной седины холодный блеск..." ... "К молитве не хожу, и в церкви русской Я где-то с краю, где-то в стороне. Я призрачно живу, и в сердце пусто, И колокол во мне звонит по мне. И каждое утро думаю, первое, что я думаю, Мне это думать сладостно и повторять не лень: Слава тебе, Господи, мой милосердный Господи, Слава тебе, мой Господи, за каждый мой новый день! И не было вовек со дней творенья, И до сих пор не произнесено Превыше этих слов благодарения За все, что нам дано и не надо. "

Онова, което ни се случва го провокираме ние с мислите си...

* * *

Според мен - казвате на детето че е осиновено веднага щом го осиновите /без значение на колко дни, месеци, годинки е/ и после забравяте, че сте го осиновили. Ако помните че е осиновено ще се наложи и на въпроси да отговаряте след време...

Главата назад и лявата ръка изпъната нагоре , или лежане по гръб за кратко засега спасяват дъщеричката ми /на 6/ а нослето и често кърви. Прекалено често, бих казала, от как учим бебето да ходи и се занимаваме повече с него. Сигурно е така...

Много помага. Също и дъвченето на пчелни килийки като дъвка, продължително и често прочиства синусите трайно. Но подобрението се забелязва поне след месец. Някои казват, че по този начин са се избавили напълно от синузит.

Е, защо пък си толкова черноглед Може би има деца гении, може дори да са повече с онова, с което е бил Моцарт. Може да са някъде по Сомалия. Може да е твоето момченце, но да не знаеш. Както да не знаеш и за другите такива... Би ми било интересно какво означава талант. Дали е приемане от другаде и възпроизвеждане, дали е раждане, или просто съпреживяване. За мен всички деца са гениални, и уникални. И Абибето и Айшето от маалата даже. Иначе, Крис, весел празник утре

Представи си една огромна, висяща планина, потрепваща в пространствата над земята. Като на Пандора. Понякога се питам... какво ли изпълва пространството под нея...

Първо се учим да слушаме природата... да я чуваме. Когато пуснем в себе си нейното великолепие от трели, ние потъваме в дълбочината на Тишината зад тях. И Я слушаме, но не с ушите си, а с ушите на сърцето. Разпознавайки в нея цялото вълшебство на всяко друго звучене...

"О, Слънце! Не съм част от твоя ден ... Бъди част от моя!" В навечерието на Рождество всички богове застиват в молитва... като прозрачни восъчни статуи са. Ще се роди едно Слънце, но телата им осветява една ефирна тъмнина, онази, която излъчва Майката - Слънце. А новороденото... : ) то като мъничък пумпал се върти около Нея, претворява тъмните и лъчи в светлина, толкова необходима за живота, непразен с Живот. И свети, свети... с отразената своя любов.

Тъгата... познание е

Честито Рождество и весела Коледа

Много хубав стих, като приказка е...

Много силна картина...

Сказки ...

Вятърка се засмя звънливо и приседна на крайчеца на едно пухкаво облаче. Малките бели семенца, които грижливо беше посяла и дни наред топлеше и закриляше, вече бяха големи красиви растения и сипеха снежните си цветове над земята. Размята коси и духна силно към тях за да ги разпръсне навсякъде. Трябваше да покрият всяка полянка, всяка горичка, да застелят пухкав килим по пътечките, че много хора щяха да минат по тях. Беше надникнала в писъмцата им, които пишеха всяка година и беше видяла, че ще празнуват Рождество. Весело прелетя над заспалите къщици и закачливо чукна по нослето един голям морков - някой го беше гризнал отстрани, а после го бе набучил за нос на един снежен шишко. В съседския двор имаше проточени връвчици с разноцветни панделки и лампички, а до колибката на един пухкав самбернар видя миниатюрна дървена люлка, в която спеше още по-миниатюрен младенец и около него летяха дървени ангелчета. От там хукна към кулата на градския часовник и завъртя стрелките му, да ги събуди. Не биваше времето да закъснява щом радваше хората. Потанцува върху шапчицата на един комин, търкулна се по покривите и със смях прескочи сградата на училището. Сега то беше тихо и тя чу как блаженно похърква. Премина набързо и над големия градски парк, разреса с тъничките си пръсти косите на елхичките, подръпна белите им премени и поседна да си поеме дъх. Изведнъж се натъжи. Никъде не видя малкото врабчово гнездо, което наесен беше съборила без да иска. Тогава грижливи ръце го бяха закрепили обратно, а после видя малки глупави врабченца да зъзнат на електрическия стълб. Сърчицето и зазвъня от тревога. Хукна да го търси и не след дълго го забеляза килнато настрани да помръдва и да се поклаща. Приближи лекичко, извади мъничка вълшебна свирчица и засвири... Свиреше тихо, така че само в сърчицата си да я чуят, а от свирката се изсипваха безброй снежни тичинки и завиваха малките птичета, заспали на студа. Усмихна се. Никак не бяха глупави тези сиви хвъркатковци. Знаеха като нея, че Той се ражда всеки ден, дори всяка минута в разтворените сърца и се чудеше защо хората искат да празнуват Рождеството Му само веднъж в годината.

Ето едно различно детенце...

Всички сме примитиви... и едните и другите, само по различен начин. Двуполюсен свят. И всяко нещо в него си има половинката. Когато се съберат не са ли едно? А в целостта нима има значение кое точно какво е...

Привличането на противоположностите, Хриско... Не са еднакви, само се допълват.

Има един стар филм - "Сексмисия" се казваше. Там жените живееха в свой женски свят под земята, самооплождаха се и се раждаха само момиченца. Един красив стерилен свят - мечта Но отнякъде проникнаха двама мъже, размразени от миналото и объркаха цялата дандания. Изведоха жените на повърхността при слънцето, а главната Дама се оказа... мъж с перука Извода е - не се доверявайте на господата, мили дами. Невъзможно е такова чудо като свят без мъже или самооплождане, в този свят