Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Валентин Петров

Участници
  • Общо Съдържание

    3088
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Всичко добавено от Валентин Петров

  1. Липсата на духовни традиции води до хаос. Душите се въплъщават в условия които са подходящи за тяхното ниво и бъдещо развитие. "Западната цивилизация е основана на силата." Ганди Неопитната душа сее насилие и жъне страдание. Търсене и разбиране на истината, самоопределение и прилагане са качества на разумния човек. Пътят на ученика изисква още вяра, чистота и доброта.
  2. Явно става дума за Втората световна война. Беседатата е от април 1937. Виделината и тъмнината
  3. Виделината води до практическо осъзнаване на природата на живота и смъртта. Временното е илюзорно и смъртно. Истинското е вечно, духът е вечен и истински. "Човекът е дух." Господ Който вижда истината е вечен и щастлив. Живот в светлината в която царува Божията любов, осветява пътя и на другите.
  4. "Най-важно според мен е доверието. Ако ученикът се съмнява в Учителя си, не мисля, че може да става дума за ученичество." Учителите и учениците могат да се разпознаят по следното: Истинският учител не приема лесно ученик. Ролята на учителя е свързана с голяма духовна отговорност. Вивекананда е казал, "ученикът трябва да слуша своя гуру, дори когато му казва да скочи от покрива на къщата". Йогананда в своята автобиография разказва за подобен случай с Махаватар Бабаджи. Един човек се покачва по хималайските скали и стига до събранието на Бабаджи и учениците му. Той казва че иска да стане ученик. Бабаджи не отговаря. Човекът тогава казва че без Учителя животът му няма смисъл и затова ще скочи в пропастта. "Скачай тогава - ти не си още готов." Ученикът скача. "Ти премина смело и без колебание трудното изпитание. Сега вече си готов. Ти си приет в нашата безсмъртна група." Изтокът има по-голям опит в духовните въпроси. Индия винаги е раждала духовни гении, способни да дадат духовна светлина на хората. Всеки индиец почита и се прекланя пред святите хора. Те считат за голяма привилегия и дар от провидението да имат гуру. На Запад и в България трудно може да се говори за такива отношения между учител и ученик. Европейците имат различно разбиране за живота. Заради отъждествяването с грубоматериалното тяло и тялото на желанията, техният бог най-често е собственото его. Те наричат свобода да се движат от обстоятелствата, сетивата и прищевките на капризния ум. Те не могат и не искат да изпитват преклонение към когото и да било. Западните хора, а и много от нашите сънародници учат в университети за да добият знания за природата. Или, отивайки в Хималаите, наемат прости шерпи за водачи. Те се доверяват на врачки, екстрасенси и тн да им помогнат с парите, кариерата, любовта и пр. Обаче те мислят че могат да минат без водач в духовната област. Това е наивно. "Въоръжени" до зъби и слепи духовно, западните хора влязоха в кървавата месомелачка на две гибелни войни. За съвсем малко те щяха да разрушат нашата хубава планета в трета. Тази възможност още не е отминала. "Към нищо човек не е задължен да проявява до такава степен своят здрав разум, както към това, което може да получи от духовната наука...който сега слуша изследователя на духа и всичко проверява със здрав смисъл, а не безгрижно със своеволния, съмняващ се във всичко и отричащ всичко ум, той чувства че духовната наука може да даде в труден час утешение и надежда, може да обясни великата тайна на битието... сега човек има възможност... имайки добра воля и стремящ се да развие своите способности... да чуе изходящият от своите съкровени дълбини глас: Стани!..." Рудолф Щайнер, Метаморфози на духовния живот. Пътят на вътрешния опит.
  5. Когато учителят е жив, има смисъл въпросът за послушанието, защото има обратна връзка. Мисля че е допустимо да се задават въпроси и изразяват мнения, когато има лична опитност по думите на Учителя. На едно място, в момента не мога да уточня къде, той казва нещо като "... много добре говорите, почти като мен, сега искам да чуя вас". Мисля че за ученика е необходимо да търси практическото приложение. В специалните класове ударението е върху практически методи. Резултатите се проверяват с домашни задания. Има такава опасност, когато липсва доверие или навици за практическа работа. Свободомислието е ок, но ученикът трябва с вяра поне да опита методите. Тогава е основателно да предложи и своето виждане. Който не учи и прилага, не може да се нарече ученик. Методи за укрепване на волята Напътствия към духовния последовател от Учителя: Изисквания от ученика
  6. "Не е лошо човек да обича промените, но в промените трябва да има едно вътрешно съгласуване, една вътрешна хармония. Всяко ново нещо, което човек избира, трябва да се съвпада със старото, което напуща. Между старото и новото трябва да има връзка. Това е един Божествен закон." Из Да идем във Витлеем 21-ва НБ, 25.IV.1937 г. "Според мене, който обича, той всякога е доволен. Който не знае как да обича, той всякога е недоволен. Така седи въпросът." пак там
  7. "Този който света не смущава и когото светът не може да смути, може да ми стане ученик" Кришна Умиротворение на ума и чувствата и ненасилие в мисли, думи и действия са едни от първите стъпки в йога. В физиката, химията и биологията едни модели "работят" по-добре от други. Стремежът към любов и истина води до любов и истина.
  8. Нов ден, нов късмет, казва народа. Днес чета Дух - Geist, нем. света - hell, licht "Да, тъй бисер едър бляска в плаща на Духа всесилен тръгнал мълком в полумрака небесата да кръстосва" Лонгфелоу, Песен за Хаяуата Духът и плътта, приливи и отливи на Живота
  9. Да. Да. Да. Мястото се определя от координатите и контекста. Действията могат да бъдат преценявани по резултатите.
  10. "Пъкълът какво означава? Ще видите, че той се състои в ония ограничени условия на развитие, дето ще прекарате живот на страдания, и във вас ще остане само едно голо съзнание. И знаете ли какво е положението на един човек, който е умрял? Един ден ще изпитате малко по-осезателно туй чувство. Когато умрелият стане само на кости, неговата душа обикаля тия кости и казва: „Колко красиви бяха те!“, и плаче: „Туй богатство ми остана; отиде мазилката“. Тухлите и плочите са там, и след време тия кости пак ще възстановят своя първоначален храм, и затова Господ пита пророка: „Сине человечески, тия кости могат ли да оживеят?“ Пророкът отговаря: „Ти знаеш, Господи!“ Господ казва: „Проречи тогава за Духа да дойде и да ги оживи“. (Езекиил 39.) Веднъж Едисон направил една малка смешка с някои свои приятели: направил два скелета да се движат автоматично, свързал краката и ръцете им с тел, турил грамофони на ръцете и електрически лампички в очите, и тогава тия два автомата почнали да говорят: „Ние бяхме едно време като вас – ядохме и пиехме; вижте какви сме сега!“ Всички се изпоплашили и хукнали да бягат. Дълго време Едисон трябвало да ги убеждава, че това е само една смешка, направена от него. При сегашното анормално живеене всеки човек ще се намери в един скелет, неспособен за работа, за мислене, за действие. И затова Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не бойте се“. За да можем да регулираме туй чувство – страхът, трябва напълно да се обосновем на Божествения Закон, на съзнанието в нас, че сме свързани с Бога. " "могат да казват: „Аз ще те убия“; ще им отговорите спокойно: „Не можеш, защото ти си вързан“. Някой казва: „Ще направя това“. – „Не можеш, я се опитай.“ Един ден мене ми каза един: „Ако извадя револвера, ще видиш“. – Я го извади. Ами ако остане във въздуха така слепен в ръката ти? – „Ама ще извадя нож.“ – Я го извади: изваждал ли си нож, да видиш какво нещо е? Не се вади тъй. Трябва да има за това разрешение отгоре. Ако отгоре искат да изпитат дали си твърд, дали имаш търпение и самоотричане, може да те подложат на разни изпитания, и ти трябва да ги изтърпиш; обаче ако няма отгоре разрешение, цял свят може да стане, но само ще обикаля наоколо ти. Един англичанин се хваща на бас за 4,000 лири с друг, който имал 40 кучета от породата булдог и който казвал: „От моите кучета по-ужасни няма, не можеш да се доближиш до тях“. Първият англичанин се хваща на бас и тегли един кръг около себе си, а другият пуснал кучетата върху него, но те обикаляли около кръга и не могли да минат. Най-после оня англичанин изсвирил по един особен начин, и кучетата хукнали да бягат през хората. С какво ги е изпоплашил? Имал е известна сила в себе си. С пушка не ги е гонил; с тояга също не. Той е имал известна сила, която употребил, затова те избягали. Питам: Вашата сила де е? Някой ден може някой лош дух да каже: „Като пусна моите кучета“. – „Пусни ги; ще направя един кръг и щом изсвиря, като дим ще изчезнат“. Силата е в тази Божествена свирка, и който я има, той всякога е свободен и властен." из Страхът
  11. Мисъл на деня - 2 Април 2008 г. "Децата си не учете да не лъжат, а ги учете да говорят истината. Дъщеря ти се влюбила в някой - нея учи да го не люби, а учи я да обича още повече другарки или момци, и ще се разсъмне любовта ù към нейния любим." Из Всичкият дълг, 31 декември 1920 г.
  12. "Преди всичко онзи, който иска да стане баща, той трябва да има такива качества в себе си, че да стане проводник на Божественото. В главата се намира един велик свят – мозъкът, който тепърва трябва да се развива... грамадни възможности се крият в мозъка на човека. Всеки косъм на човешката глава, от двете полушария, от дясното и от лявото, имат противоположни качества. Радиото от космите на лявото полушарие на мозъка внасят мекота в човека. Те произлизат от света на любовта. Космите от дясното полушарие на мозъка произлизат от света на мъдростта. И едните и другите, и любовта, и мъдростта, се събират на едно място и работят заедно през целия живот на човека. Онзи начин, чрез който това възпитание може да стане, е онзи елемент, който може да стане достъпен за умовете на хората, че те да го възприемат... Откъде ще започне това възпитание? – От Земята ще започне, от мъжете и от жените. Само мъжете и жените са в състояние да пресъздадат света. Само те са в състояние да възпитат света. Само на тях е достояние възпитанието. Само братята и сестрите са в състояние да внесат доброто в света. Ако майките не раждат деца, каквито трябва, и ако синовете и дъщерите не се проявят такива, каквито трябва, светът не може да се поправи. Между братя и сестри трябва да се тури начало. Братът трябва да гледа с най-голямо уважение и почитание към сестрата си. Като погледне сестра си, той трябва да има един свещен трепет към нея, едно свещено чувство. Никакво гневно чувство, никакъв гневен поглед не трябва да отправя към нея. И сестрата трябва да има същите чувства към брата си. Уповавайте само на онова, което е излязло от тебе – от твоя ум, от твоето сърце, от твоята душа и от твоя дух. Сега аз ще ви дам едно практическо правило, което можете да вземете и като закон: първо човек трябва да започне да мисли. Никакво подобрение не може да стане в света, ако човек не започне да мисли. Това е навсякъде. Било в растителното, било в животинското царство и в царството на човека – навсякъде трябва да има мисъл. Дето има мисъл, там има прогрес. Дето мисълта е престанала, там има израждане. Законът на израждането показва, че мисълта е престанала. А законът на еволюцията, на растенето, е закон на човешката мисъл. Когато мислиш, ти вече еволюираш. в детето трябва да се събуди една основна мисъл, една основна идея. Ще го наведете на някаква основна мисъл. Това дете трябва да мисли. На това дете трябва да дадете един идеал. Когато лекарят посети един болен, той първо ще събуди в него мисълта. Болният може да е обезсърчен, но лекарят първо ще му даде една насока на мисълта и ще му каже, че болестта ще мине. Какво ще кажете на себе си? Как ще оправите работите си? С правата мисъл. Правата мисъл ще оправи света. Талантливите, гениалните хора насочват човешката мисъл в права посока. В света трябва да влезе водата. Тя е, която чисти. Вода трябва за чистене сега. Когато дойде водата, този еликсир на живота, всички хора [ще] имат анасия за своите болки. Трябва да знаете как да се чистите. Ще дойде тази жива вода в света. У вас трябва да се зароди такава мисъл, такова чувство, такава постъпка, на които вие да разчитате. Единственият изходен път в живота, това е зараждането на новите мисли, на новите чувства, на новите идеи в живота. В какво седи правата мисъл? Това, което подмладява човека, това е новото. ... Що е новото? Това, в което хората се подмладяват. ... Това, което навсякъде носи мир и радост в сърцата на хората, то е новото... Това, в което хората забогатяват, стават щастливи и си помагат, то е новото. Това е казал някога Христос: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат изобилно. И който пие от тази вода, няма да умре, той ще се подмлади.“ Христос е проповядвал закона за подмладяването. вие трябва да възпитавате себе си. Ще различавате същественото от несъщественото. Не изучавайте черупката на нещата, но същината, която е в тази черупка." Алилуя
  13. "Науката едва сега е започнала да синтезира нещата, да ги сглобява, да ги приспособява. Науката трябва да остане като ръководство на човека. Тя не е измислица на човешкия ум. Всички изобретения на великите хора показват, че всички велики хора работят за благото на човечеството. Ние трябва да излезем от рамките на онези ограничени схващания, които не допринасят нищо за хигиената...В каквото отношение и да е, ограниченото схващане всякога спъва човека. Ти казваш, че някой човек е много добър, но преди да кажеш, че е добър, ти трябва да видиш как е устроен той, как е устроено тялото му. Като видиш един човек, ти трябва да разгледаш дали стомахът му е здрав, какво е положението на черния му дроб, на белия му дроб, на мускулите, на жлезите в него и т.н. След това ще видиш дали мозъкът му функционира правилно. После ще видите дали предната част на мозъка, в която се помещават умствените способности, функционира правилно или не. После ще видите добре ли са развити или не в този човек домашните и обществените чувства. Главата на гениалния човек е съвсем другояче създадена, той има други центрове в себе си развити, каквито обикновеният човек ги няма. новото, което ще дойде у вас, трябва да видоизмени естеството ви. Евангелистът е видял голямата промяна, която става сега в света. И умственият, и духовният, и общественият, и органическият – целият свят се е видоизменил... Като казва, че там нямало морета, това значи, че там нямало страдания. За да се разрешат трудните въпроси, не е нужно да умрете. Само животът разрешава трудните въпроси. И трябва да се признае, че в „новото небе“ се подразбира новият живот, който иде органически в света и който трябва да възприемем. Първо ще се приеме като присаждане, а после – и по същество. Виждате един човек, който поддържа, че има Господ, има Провидение, но щом го поставят при лоши условия, той забравя своето верую, докато най-после съвършено се усъмнява в своя си народ, във веруюто, което е поддържал. Такова нещо представят за някои хора нещастията, които ги сполетяват. Не е въпрос само да кажете, че има Бог в света, че съществува Промисъл в света, но трябва да се докаже, че наистина има Промисъл в света, че Бог промишлява за всички... Щом проповядвате за Господа, вие трябва да бъдете носители на Божественото. Всички хора, които са на Земята, трябва да покажат любовта си именно към своя блуден син. ... Колцина са онези, които са показали Божествената любов, че сами те да са доволни от себе си? Като се говори за Божествената любов, вие казвате: „Де ще му отиде краят? На мене ли остана да оправям света? Нека Бог оправя света.“ Но има един велик закон на коопериране между хората. Когато ти решиш да направиш едно добро, с тебе заедно се кооперира и цялото човечество, които мислят като тебе. С тебе заедно се кооперират всички разумни хора, които мислят като тебе. Не мисли, че си сам. Някой път ние се обезсърчаваме. Не само обикновените хора се обезсърчават, но и просветените се обезсърчават. Ако имаш шесто чувство, ти ще можеш да видиш какво става в съседната къща, ще можеш да проникнеш в миналото, в бъдещето на човека. С шестото чувство можеш да отидеш навсякъде. Тръгваш на път, и с шестото си чувство ще видиш има ли разбойници по този път, или няма. Започваш една търговска сделка. С шестото си чувство пак ще можеш да провериш ще ти върви ли работата добре или няма да ти върви. Ако имаш шестото чувство, ще ти върви търговията. Ако нямаш шестото чувство, няма да ти върви в търговията. Шестото чувство ще ти покаже да се свържеш ли с някои братя или не. То ще ти покаже дали са разбрани тия хора или не. То е една крачка напред. С шестото чувство човек може да има големи практически придобивки в живота си. Та казвам: Всяко усилие, което правите, ще даде добри резултати. Не мислете, че за развиване на шестото чувство не трябва да се правят никакви усилия. Как ще се справиш, ако се намериш между лъвовете като Данаила? Ти трябва да имаш вярата на Данаила. Всеки от вас трябва да бъде един екскурзиант, да бъде готов да тръгне за новия свят. ... Ако искате да научите нещо по музика, вие трябва да четете книги по музика и да слушате видни певци и певици или видни музиканти да пеят, да ви разкажат нещо по теорията на музиката. ... казано е: С каквито хора дружиш, такъв и ще станеш. ... Ако мислиш обикновени работи, обикновен човек ще станеш. Ако мислиш за същината на нещата, даровит човек ще станеш. В новия живот не може да влезе един човек с отживели разбирания за правото и когато той мисли изключително за себе си. Защото, ако е въпрос за правото, тогава Бог има най-голямо право. Какво ще кажете на това? Аз ще кажа, че преди тебе Господ беше. Ако е въпрос за „аз“, само Господ може да каже за Себе Си „Аз“ Вие трябва да съзнавате, че у вас се крие нещо хубаво, оставено от Баща ви Всички добри хора трябва да се обединят и да се радват на новото без страх. И от смъртта, и от беднотията, и от болестите – от нищо да не ги е страх. Вие не трябва да се страхувате от никакви мъчнотии. Човекът на новите убеждения не трябва да парадира външно, но той трябва да бъде смел и винаги да съзнава в себе си, че Онзи, Който го е пратил на Земята, е с него. Има много примери за такива смели хора. Смелост е нужна на човека. И тази смелост се обуславя от вярата на човека. Човек трябва да има едно вътрешно спокойствие. Срещат един човек и му казват, че баща му е убит, майка му е умряла, брат му е болен и т.н. И този човек трябва да приеме всичко това с най-голямо спокойствие и самообладание. Случват се такива неща в живота. Но човек трябва да бъде смел Човек трябва да бъде доблестен. Тъй щото, за да не правите погрешки, не отлагайте да реализирате една своя хубава мисъл или едно хубаво чувство, колкото и да са микроскопически. Виждате, че едно малко дете е паднало на земята. Каквато работа и да имате, спрете се и го дигнете. Това е една малка работа, която няма да ви отнеме и две минути даже, но тя действува освежително и благородно. След като помогнете на такова едно дете, и вашата работа ще се нареди. Никога не късай онези свещени връзки, които Бог е поставил между твоята душа и другите души. Остави тези връзки, нека Бог функционира чрез тях. И тогава работите ще ти вървят напред. Такива са принципите в новия свят, който сега се създава. Аз не говоря само за религиозните хора, но всички хора в света, от каквото верую да са, каквото и да знаят, те трябва да спазват тези свещени връзки. Когото и да срещнете, да считате, че сте негов брат. И той от своя страна да има същите отношения. Само тогава ние можем да бъдем свободни. В новото небе и в новата земя любовта между хората трябва да бъде велик идеал, велик закон. Тя ще стопли сърцата им и ще им бъде светлина. Тя ще им бъде ежедневна храна и ще осмисли живота им." из И видях Ново небе и Нова земя
  14. "Вие знаете приказката за онзи мъж, който се уплашил и рекъл: „Жено, видях 100 мечки в гора и избягах!“ – „Посмали малко“, рекла жената. – „Да, нямаше 100, но 80 сигурно имаше.“ – „Посмали, посмали още.“ – „Поне 60 имаше.“ – „Много са, где ще се съберат 60 мечки да те гонят?“ – Мъжът свалял, свалял, докато ги докарал до една и най-после рекъл: „Шумна нещо в храсталака, приличаше на мечка, но мечка ли беше, не зная“. И в съвременната философия има много преувеличени неща. Туй произлиза отчасти от това, че хората не разглеждат предметите обективно, но ги разглеждат субективно. Не разглеждат предметите обективно значи от мъжка страна, а субективно – от женска страна. Съзнателно – това е мъжката страна, подсъзнателно – женската страна. Във философията има различни термини. Казват за пример, че някой човек има обективен ум, а друг – субективен. Всеки предмет трябва да се изучава от тия две гледища и тогава ще имаме вярно понятие за него. Някои хора ме питат: „Ти слушал ли си Господа, чул ли си Го?“ Отговарям: Не само Го слушам, но Го и виждам; виждам Го, като ми говори; слушам и чувам Неговите думи. Човешките думи могат само да се слушат, а Господните могат и да се виждат. Бог, Който е слава, се е въплътил в Христос и е станал видим. Всеки от вас е Божествена слава, изказана, въплътена, видима. И след това ме питате, чел ли съм и говорил ли съм с Господа. Две хиляди години вече как Го чувам. Христовото учение е отлична философия – не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която можем да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме. В един анекдот се разправя за един учен европеец, който се занимавал с окултните науки. Той искал да проследи дълбоките тайни на Природата и попаднал веднъж в едно общество, където всички хора били слепи, с очи вдълбани навътре. Като се разговаряли с него, те рекли: „По какво се отличава този човек от нас?“ Като го пипали, те разбрали, че неговите очи били изпъкнали и само тази била разликата. Тогава те рекли: „Чакайте да махнем тази височина навътре, за да прилича на нас“. И съвременните философи са от този калибър – като намерят човек с изпъкнали очи, оглаждат ги и казват: „Ти ще разсъждаваш като нас, ще имаш понятия за света, за мъжа и за жената, каквито ние имаме, ще мислиш като нас“. Да, тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, защото трябва да работите, да градите. Туй, което може да измени вашия живот, то е разбирането на Божествения Закон и приложението му в живота. Ще правите хиляди грешки, за тях Господ няма да ви съди. Той ще ви прости, но при условие – да научите Божествения Закон и да работите. Обаче, ако след сто грешки не научите никакъв урок, Господ няма да ви прости. Всички неща в света трябва да се използват. Ако крушата има тръни, ако розата има бодли, това е в реда на нещата – те не са току-тъй поставени. Който се качва на крушата, той не трябва да бъде облечен с дрехи, които се късат. Аз съм виждал деца, закачени за крушата, които после със стълба свалят оттам. Който не знае закона, казва: „Тази круша е бодлива, трябва да се отсече!“ Бодлива е, но хубави круши дава. Сега ще ви разкажа една приказка за една жена, но тя засяга еднакво и мъжа, и жената. Една жена била много нервна, упорита и не изпълнявала волята на мъжа си: каквото кажел той, тя все противното вършела. Един път тя искала да седне върху един кладенец. Той казал: „Не сядай, жено, че ще паднеш и аз ще остана без жена“. Тя не го послушала. – „Ще седна!“ Седнала, но паднала в кладенеца. Той започнал да плаче, да вика: „Нали ти казах да не сядаш? Ако беше ме послушала, нямаше да паднеш“. След един час вижда, че от кладенеца изскача един дявол с побеляла коса. „Какво има?“ – пита мъжът. – „Главата ми побеля за един час от една жена!“ Казал това дяволът и избягал. Мъжът почнал да мисли как може да използва този случай и най-после измислил нещо. Като посещавал домовете, в които имало зли духове и употребявал всички средства и заклинания, молитви, за да ги накара да излязат вън, те все не излизали, най-после той започвал да им казва: „Бягайте, че жена ми иде!“ При тези думи всички зли духове бягали. По този начин жената, която паднала в кладенеца, направила голямо добро на света. Мъжът, като видял, че тя изплашила дявола в кладенеца, разбрал, че дяволът се страхува само от жена, а не от мъж. Достатъчно било само да извика: „Бягайте, че жена ми иде!“ – и пропъждал всички дяволи. Като пострадал един мъж, хиляди други се освободили. Ето защо жените имат ключовете на Царството Божие. В предисторическите времена съществували две царства, разделени едно от друго чрез непроходима планинска верига. И в двете царства се явявали учени хора да казват, че онзи, който може да прокопае тази планина, за да направи път между двете царства, той ще принесе най-голямо благо на тия два народа. И това могло да стане при условие, че този човек, който почне да работи, никак не се обръща назад, докато прокопае планината. Мнозина се явявали, започвали да копаят, но като дохождали донякъде, някой минувач дойде, бутне го: „Какво работиш, байно?“ Той се обръщал да разправя и в този момент всичко изкопано се засипвало. Най-после се явил един царски син и започнал да работи. Минавали хора, запитвали го какво работи, но той все мълчал. Дошъл един философ, който искал да му покаже лесен начин за пробиване на планината. Той се измамил, обърнал се да го изслуша, но като погледнал напред, видял, че дупката, която бил прокопал, пак се запълнила с пръст. Зарекъл се за последен път, че кой за каквото да го заприказва, няма повече да се обръща. Като започнал отново да копае, пак идвали да го запитват, но той действително останал глух за тях, докато не прокопал планината. Като я прокопал, съединил двете царства и се оженил за царската дъщеря на другото царство. Така тия два народа заживели още по-щастливо. Това не е само алегория, но една велика истина. Голямата планина, която разделя тия две царства, е човешкият грях, който разделя земята от небето. Ако сте ясновидци, вие ще видите между земята и небето тази черна стена с крепости, оръдия и стражи. Христос прокопа тази планина, направи дупка, заради което слезе на земята. И когато казва, че има само един път, който води в Царството небесно, Той подразбира тази дупка, този тесен път. Две хиляди години вече откак този тесен път е прокопан, но малцина са онези, които ходят по него. Широки пътища има много, но те не водят там, където води тесният." Многоценният бисер
×
×
  • Добави...