PeaceMAker

"В България ке стане добре... Ке се живее добре" - Това и аз мога да го кажа и толкова много хора са го казвали. Кога е въпросът и също така кое ще стане добре ? Тя едвали е имала предвид "всичко". Та нали и вмомента според нечии разбирания и "мутрите" си живеят добре. "Не се карайте Всички сте божии деца." - Това вече е много добре казано и напълно съм сагласен, утре ще пробвам да го кажа на децата в яслата, където работя. Дано да има успех! "България ке се оправи-чакат я добри дни" - Е как бе, "царят" дойде и обеща, да я оправи за 800 дни, едвали някой може да каже, че не се е справил добре. Възцари малко ред около "Враня"... А доколко я чакат добри дни, можем само да се надяваме, чакайки или да се надяваме, работейки по въпроса. Всеки според разбиранията си. "Ще мине време България ще изправи снага,самочуствието на хората ще порасне" - Не виждам никаква разлика в смисъла на трите като цяло, е тука има и нещо за растящото самочувствие. А това може и да е за лошо може и да е за добро. И ако питате мен то вече на повечето Българи е пораснало от 2000г. насам бая. И не винаги се базира на банковите сметки. Абе все общи приказки, обаче ако всички повярват в тези общи приказки и аз бих се зарадвал, е може и да се появи някаква надежда по въпроса. Пък ако повярваме, че е възможно, независимо кой го казва баба Ванга, някой друг тракторист или "царя", става по - възможно дори и ние да си променим мисленето в тази насока, а след това и действията. - Абе около 90% от пророчествата са чиста злоупотреба, каже се нещо общо, неопределено, което е възможно да стане някога. И накрая за да му се придаде истинност оп айде пророчество беше. "Ама как го правиш ? - Ами то просто си е така, имам дарба. А ти нямаш и за това неможеш да ме разбереш, ама ще видиш." А има и други хора, които са стигали по - надалеч определяли са дори и годината в която ще стане. И кво като вземе, че нестане определяме нова... Какво означава да се оправи България ? В какво отношение ? Тя и престъпността може да се оправи със закона, да натрупа повече средства и... Аз пък бих се зарадвал, ако можеше да ни изпророкува или да ни каже КАК ще стане това, КАКВО трябва да направим, че да и изпълним пророчеството. Ако беше обявила начина по който щеше да стане, съмнявам се, че ако беше разумен, нямаше да се намерят хора, които да го направят и съответно да и се сбъднат думите. Е са, ако и е било дадено да знае само, че ще стане а не как... то е друго.

"И отново ще попитам родителите колегите и бившите ученици тук - утопия ли е според вас или реалност училище, което изучава по специална програма заложбите на всеки ученик поотделно и прилага индивидуални програми за всяко дете?" Според мен това е постижима и можеби доста практична, но далечна реалност. Нали човек за да специализира в нещо, трябва да е сигурен, че ще му намери реализация. Смисъл ако една стока за теб е ценна но на пазара ако не се търси въобще, според мен тя се обезценява малко или много. Ако учиш изобразително изкуство и можеш да рисуваш перфектно, но ако се спре търсенето на такива произведения на изкуството то твойто умение си остава ненужно никому, то може само на теб да ти носи радост, а доколко това е полезно за другите... Според теб какво би трябвало да съдържат тези идивидуални програми ? Според мен първа и много важна стъпка е моралното развитие на децата, било то духовно или културно. Изграждане на ценностна система. Нещото което каточели трябва да попаднеш на учител или на родител за да ти помогнат в тази насока. Мале Донче, много бих искал да разбера ти точно как изучаваш божественото във всяко дете ? Смисъл всякакъв вид информация би ми помогнал.

Аз съм на 20 години скоро ще стана на 21, мисля че имам някаква представа как стоят нещата в "нашето", младото поколение. Култура, поезия, възвишеност... Срещу пари, пари, власт/сила и слава. Страхувам се, че аз самия наскоро гледах с насмешка над съветите или предложенията на баща ми да се заинтересувам от поезия. Но прочетох тук написаните цитати и много ми харесаха, дори се замислих дали да не започна малко да се пообразовам. Мисля, че това са наистина ценности, макар и не на нащо поколение. Ние живеем в информационен свят, който непрекъснато ни залива с "нова" информация... Все търсим нещо, ново което може да ни избави или да ни свърши работата вместо нас. А някакси когато стане дума за духовно развитие, се крием под заучени маски и фрази. Та какво може да ни ползва нещо написано преди, еди колко си години, та ние си имам съвременна наука. Там са големите надежди за човека... Е борба между новото и старото винаги е имало. Но за да имаме стабилна основа и да можем да творим, трябва да стъпим на познанията на предците ни, все пак техния труд е помогнал ние да стигнем до очевидно, нещо по - добро или просто до предното улеснение.

ПО ТЕМАТА: За мен е по - важно да чета мнението на другите, щото то като цяло уж не е мое, пък точно чуждото може да те обогати. ?#8221;а прибави нешо ново. А моето си мнение вече си го имам. И за какво да го раздавам насам натам на хора, които няма да го ползват. И тъй, като съм забелязал, че като седна да пиша се некви дълги "постове" излизат, пък то скучна работа. Ей за кво да го чета тва по - добре мен да ме четат. Е та какво казва малката Ана по въпроса: "Към колкото повече въпроси води един отговор, толкова по - полезен е той. Някои отговори водят до много малко въпроси, а други имат само по един въпрос. Към колкото по - малко въпроси води един отговор, толкова по - важни са въпросите. Като отговорът води само към един въпрос тогава улучвате джакпота!!!" - Поздрави за голямата Ана, чието есе цитирах. А на вас случвало ли ви се е да отговаряте на въпроса с въпрос ? Значи първо там става дума за потенциални въпроси, които просто си съществуват и ако минат през главата на индивида, могат да го накарат да изкаже някой от тях. Са в едно изказване неможеш да зададеш 5 въпроса наведнъж, може обаче като получиш отговор на някой да зададеш следващия и така... Така в горния цитат има 4 изречения. изр.1-Когато един отговор води към мноо въпроси, тва значи нова тема за разговор, възможно да е дори и непозната, неразисквана. "Вчера ходих на планина" изр.2- Бедна тема за разговор или вече по - конкретно, изчерпателен отговор,уточняване. От тип: "Абе не дойдох защото майками не ме пусна да дойда, понеже трябва да пестим пари, защото имаме дългове" изр.3- Когато един отговор води до по - малко въпроси, тогава ужким хората са на едно ниво на разбиране, може евентуално да мислят за едно и също, да искат да изкажат (2мата) конкретна информация да се разберат(уточнят) по конкретен въпрос. Тогава диалога им е важен, значим. Е щом не го овъртат то е ясно нали ? 4- Тук може и така: "Обичаш ли ме ?" да/не/незнам/ а иначе тук колкото и да овърташ, в крайна сметка питащия си интерпретира отговора ви в някое от трите значения. Но: Влюбих се. => В кого ? /мълчание(сменяне на темата е сходно)/ или нешо от типа:Сериозно ?(което означава, че не ти вярват много много) Можеби за четвъртото изречение това не е най - удачния пример, но идеята като цяло, е че когато не оставиш много голям набор от оръжия за опознаване(въпроси) на събеседника си. Или казано друго яче, когато доведеш разговора до там, че го ограничиш в избора му на продължение, то тогава ти наистина можеш да разбереш какво мисли той за теб. Или кви са ви все пак отношенията. Всъщност, когато знаеш предварително какви са възможните ходове на събеседника ти, преди той да ги извърши ти реално погледнато можеш да разбереш дали той те лъже или нее мноо искрен. Но то знанието не се дава тук-отака на всеки... Та можеби в този стил на размисъл. Въпросът, който можем да наречем най - правилен е този, който води до най - малко възможни отговори. Защото така лесно се улавя лъжа, която от край време си води до раздвояване на личността. "Ама аз на този му казах еди кво си, са ако му кажа друго той ще разбере, че..." Тва е ненужно прахосване на сили да прикриваш, нещо което така или иначе след смъртта ще ти го разяснят кой колко е излъгал. Пък и ако приемем, че по - правилен е онзи въпрос, който избягва недоразумения. Тоест води ясно и точно до отговори от типа "да и не" както май някъде пишеше да отговаряме. То тогава ние бихме си направили живота много скучен не мислите ли ? Някакси се губи интригата, клюкарите пък и те горките... какво да си говорим... се едно и също, пък и да е истина. ?#8221;а да. Обаче в моделите на "линейните представи", за които ако "Багира" ми обясни какво са ще и благодаря, не можело да има едновременно и правилен въпрос и правилен отговор. Мен ако питаш в съзнанието на човека не може се появят две неща едновременно без той да се напъне малко. А за правилен начин на общуване, правилен живот, правилна мисъл. Ехеее тва са далечните понятия за кво ни е да говорим. Ама тук, в съзнанието ли в подсъзнанието ли е, с което ние оперираме, понятието правилен се разисква сигурно откакто го има човечеството и кога ли не ще се появи някой хубавец, който да каже то е еди какво си, мен ми го каза ?#8221;едо. ?#8221;едо, влага ей такова ЗначеНИЕ в него и то мойто е вярното. И тъй като школата на съседа Кирчо, влага друго значение те са некви грешни такива, щото неможе пък ние да сме лошите винаги. А ти мани ние понее трябва да знаем всичко, под всичко визирам Абсолюта, без да питаме какво имат те предвид под еди кво си еди що си и им спорим, че нащо виждаш ли е по - правилно. Епа ако някой ми отговори как иначе се разбираме въобще, ще му бъда признателен. Са кво е отношението на грешното към правилното а ? А на правилното към грешното ? А на правилното към кривото ? За неправилно няма смисъл да говорим, вмомента. Ма са някой ще каже, той, тоя само си приказва а нищо не казва. Е аз на такива ще кажа заприказвай ме първо, пък тогава ме преценявай, то и аз мога от пръв прочит. А на втори, трети. Са как става това ли ? Може с ?(въпрос) може и с .(изречение) може и така!!! А може да пробваш и директно с "Тука некъде имаше един панел "отговори"" за изказване май го ползвате.

Съжелявам, че не съм чел първите 12 страници изказвания преди аз да се изкажа по въпроса за въпроса, обаче ви уверявам че ми е доколкото помня за първи път. Ако съм ви излъгал може и да ми е за 2ри път. Но имам желание някой ден да прочета всички коментари, които за мен лично са с голямо значение, извинявам се, ако някой се чувства пренебрегнат. По темата: Ха - ха За "правилният" нищо немога да кажа. Са да не искате да ви измислим един въпрос за всяка ситуация. Ех ако можехме да се питаме по улиците, мъже и мъже "Обичаш ли ме ?". Са ако на някой мъж му се случи друг мъж да му каже "Обичам те" - Емо бате сори, че те цитирах. че го обича и този, който го изрича това не иска да става хомосексуалист, нито пък аз в случая, а просто изразява чувства, емоции... То в днешно време дори и влюбените не го повтарят достатъчно често, сигурно този въпросния момък замества 1 - 2 - 3 влюбени двойки. Не мисля, обаче че доста хора дори от неговата компания го оценяват това нещо. Та в живота няма само въпроси и отговори. Има и споделяне. Като ми кажат "Обичам те" аз мога да си замълча, ако се чувствам неловко, а мога да отговоря "И аз бате" В този случай имаме два отговора един след друг. "Глупав въпрос няма" - Когато човек пита, това е показва, че той проявява интерес. Жалко че напоследък внимание обръщам по - често, когато очаквам да получа нещо, а не когато очаквам да дам нещо. Случвало ли ви се е да питате въпрос, на който вие самите да знаете отговор, само и само за да го изкажете този отговор или да накарате другия човек да се замисли над определен въпрос(тук под въпрос визирам област, тема, знание) за който вие сте решили, че е важен ? НЕ, не казвам да правите това. Обаче когато вас ви зададат въпрос, вие малко или много сте в състояние на даващ съвет човек, до чието мнение се допитват. - Рядкост е това според мен и късметлии са тези, които ги питат интересни работи. Нали така ? Когато нещо необичайно ни грабне вниманието. "Ех удоволствие ми беше да ти помогна. За мен беше удоволствие." - Кога за последно сте го чували това ? По времето на бабами на хората им е писвало от тази формална учтивост.

Лили, благодарим ти безкрайно за споделянето на проблема ти с бащата. Не се изисква малко, да изнесеш такава информация извън дома си, а ние тука много ... Надявам се, това което сме ти казали да е било от полза. Виж, ако още четеш де, как вървят отношенията с баща ти ? Има ли някаква промяна или ? Ти как го приемаш ? Всички искаме да чуем теб.

Картинката е... абе нямам думи. Незнам, аз гледам на нещата така: Се си мисля, че човек се познава най - добре. Или поне все пак той си е живял живота, а ние си изграждаме преценки, мнение за другите хора, по това което ни казват за тях. Е са примерно като видя неква мноо яка мацка, ще си изградя мнение само заради краката и, ма тва е друг въпрос. Все си мисля, че това уж познанство ни дава правото сами да мислим и да решаваме за себе си, доколкото ни е възможно и ако може да не пренебрегваме вижданията на другите за нас. Защото, макар и неПЪЛНИ те също могат да ни помогнат да си доПЪЛНИм картинката. Та затова си мисля, че стойнноста на нещата за нас самите можем само ние да си я определим. Стойността на една вещ наистина се определя по - общоприетото мнение, въпроса е дали то съвпада с нашето, за да се превърне в наша собствена преценка или не. За мен най - стойностната вещ е човека. Тва ми е любимата играчка вече Общоприетото мнение, обаче може да определи само цената на един продукт, в зависимост от търсенето му. Примерно бананите - 1 лв. килото след време 10 лв. Обаче ползата му за нас си остава една и съща. Нас не ни трябвав да знаем кой какво си мисли за банана - на нас ни трябва да знаем какво ще получим от него - като енергия, калории и др. Са някой може да каже аз незнам нищо такова за банана обаче го предпочитам пред сливите. Е тва вече е въпрос на вкус. И той пак е изграден от ползите, които сме извлекли или вредите. Примерно не си пробвал да пушиш никога цигари, ма тва не е щот нямаш вкус, ами защото знаеш ползата и вредата от тях или знаеш само вредата, се тая. Той не се изградил на принципа пробите и грешките. Принципно да пробваш да заговориш някого и да го пиаш що пушиш ти цигари, бре маймуно ? То си е проба, защото теб може да те интересува само какво ще каже човека за това нещо. И един вид да освоиш неговия опит. И да си изградиш... абе там квот беше, вече въобще забравих за кво говоря. Пазарът предлага стоки, ние си избираме какво да ценим или какво е стойностно важно за нас. Примерно цел свет пие Кока Кола, аз никак не я тача, дори съм сигурен, че е по - вредна от някои наркотици - като кафето например. В кафето има адски много антиоксиданти а в колата май нищо полезно няма, освен вода да слагат. Ма стига реклами. Тва, че някои хора търсят да закупят, това което съседа примерно купува си е техен личен избор. Кто цяло те мислят така: Щом всички го правят трябва да има неква истина в него. При което не е задължително да няма... Те обаче решават, че ще го направят още преди да разберат, чия е тази истина, до какво ги води, за какво могат да я ползват. Това, че 10 милиона човека примерно могат да са в грешка тях не ги интересува. Те искат просто да са като другите... Още преди да вкусят плода определят за какво ще го ползват и докога. - Не мисля, че е правилно. А пазарът, според мен определя само какво въобще ИМА, а не какво ни трябва на нас. Да тва да ти налага някои какво искаш и какво цениш и какво да правиш въобще с живота си, зависи донякъде доколко ти и той сте прави въобще. Или дали ти ще освоиш неговите думи лесно, понеже са истина или като ги чуеш нещо в теб ще прищракне и ще ти каже - ма нали онзи път аз вика го пробвах и то стана еди кво си и са той въобще кви ми ги обеснява. Е може и да не е било в миналото а да сме се сетили кво може да стане нещо в бъдещето, все пак човек си прави планове, демек и това би трябвало да можем да преценяваме. БЛЯХ... Пък и челния дял на човешкия мозък имал такава фукция. Та направо се скъсал да работи. А стойността на един човек той сам си я определя. Понякога не ги правим въобще, мен ако питаш. На наученето и на прочетеното - то и двете са част от опита. Аз лично се опитва да се оповавам на критичността си, доколкото съм я изградил. Проверявам едното и проверявам и другото, с добре познатите ни скучни методи ха - ха де да ги познавах. Аз вика, за морал немога да говоря. Ако ти ми обесниш какво е това ще се зарадвам. Обществото като цяло го почитам дотолкова, доколкото спазвам нормите на морала. Велина, може ли да те попитам как по - точно се осланяш на сърцето си ? Защото то наистина говори, ако има кой да чуе гласа му. Ти как разпознаваш гласа на сърцето си ? И какво представлява той за теб ?

Кристиян, Поздрави намирам много истина в думите ти. Може и двамата да грешим, кой знае Може ли да обесниш на простия психолог какво значат думите: Функция с детерминилани параметри - и 3те ако може. спастично бинарен модел и аз така го познах и познай кво се случи... Бих, казал че те като познавали. Процеса е ДОживотен, както се изразих. Или доСМЪРТЕН. Тук има място само за едно изключение. Ма тва не съм аз Бих те попитал какъв е пътя от съществуване към Живот ? Или какъв път ти си извървял за целта ?

Trance, Искам, да те поздравя, защото виждам че се издигаш. Ма да не се възгордееш. Получаваш едно браво, дано да ти стигне Твое си е. Тва за което ти говориш е Търговия малко или много и то никак не е далеч от истината. Мен ми писна да говоря за всички хора... Аз лично давам, каквото имам на първия когото видя или на когото преценя, без мноо мислене. За кво да мисля, кво ше получа и без това см се обедил, че винаги получавам другото. Раздавам,налево и надесно. И се опитвам да чуя това, което получавам. Иначе за кво съм дал, ако не получа А какво очаквам да получа, ами каквото има, квот дадът. Всички ние преживяваме един процес на социализация. Да обесня това е процеса, в което малкото дете се приспосбява към нормите и правилата на обществото. Където мама и тати не само хранят, а и помагат малко или много ние научаваме и присвояваме предадените им на тях правила от техните родители. За тва Христос, казва, че трябва да се откажем от себе си.Смисъл това, което те са ни казали, малко или много е станало част от нас, някои неща са правилни други не са. Тва зависи от родителите ни, моите примерно в сичкия им морал и светлина са ме научили на някои мноо противоестествени правила и неща. Сигурно има и друга причина да го казва, ма не я знам. Като цяло преди да се докопам до Библията аз носих много лоши страни и неогодни ми дори на самия мен неща, които съумях да изтръгна от себе си. Сега, като съм се отрекл от тях се чувствам много по свободен, въпреки че разруших, неща градени с цената на около 20тина години. Тва е един вид награждане неможеш да разрушиш миналото, само принципите си. И така от какво имам нужда: Имам нужда от Бога, от това да го търся неспирно, да го оставям да оправя пътеките ми, да се страхувам ежесекундно от него, за да не нарушавам правилата му. Да гепя от мъдростта му. Какво ми липсва и не получавам: Ами липсва ми да се зарадвам на това, което получавам в сегашния момент, вместо да търся някой бъдещ, в който това да ми се даде наготово без да се трудя сега. Не получвам това, което искам сега, защото то обикновенно не е това, което получавам вмомента(въпрос на желания и разбирания), а нещо друго, което на мен ми се ще да получа. Липсва ми също, вярата, че той знае по - добре от мен какво иксам. И че всеки ден ми дава пътя към него. Също, че това, което получавам е най - доброто възможно, според ситуацията, която сам съм изградил. Какво не харесвам в обществото и искам да променя: Рано ми е да мисля, да променям обществото искам да променя първо себе си. Искам да променя себе си. А обществото го харесвам, защото именно то ми дава тази възможност да се променя. Гласът ми/ни изобщо би ли се чул: Ами ако сам не си чуя гласа, едвали някой друг би ми го чул. Тук имам много да работя още. А до това, дали изобщо хората искат да чуят гласа на доброто, който може да ги спаси или облекчи. Някой да други не. Зависи колко Силно ВИКНЕШ. ур аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа ааааааааааа (я) Е тва последното ше си го запиша някъде, че пак ше го забравя.

Тъй като неможеш да разбереш цялостно нещо, от което си част ти самия, щот неможеш да се погледнеш от друг ъгъл и да кажеш ей тва е то, щот гледаш само от собствената си кочинка. Както прасето не разбира какъв е смисъла на живота му, но ние хората ако можехме щяхме да му кажем. Този друг ъгъл малко ни обягва, не че Спасителят, не ни го е подарил де. За мен смисъла на живота е като ябълка. Ябълката на мен ми харесва и за мен тя е вкусен плод. На баба не и харесва, щот няма зъби и за нея не е плод, тя просто си е зелена и понякога жълта. Всеки си го разбира, според стола, където е заспал, ако ме разбираш. *** бележка под линия Ако Тошо чете, да забрави, че не е кактус, а бялото сокче. И май, пък и юни, ми бодът очите ДА не ги е срам гадове!! Тва никой, освен въпросния, няма да го разбере. Не го мъчете. *** В този смисъл: И аз така, братле. Самоче точно обратното на това, което ти разбираш. Аз съм ял и пил безбожно много. Забавлявал съм се както съм искал яката. Точно типа предпочитан светски живот от все и компания. И са ме е яд, щото разбрах, че незнам дори какво искам. Тва сегашното удоволствие и само удовослтвие ме доведе, до 101 психични отклонения(образно само). А изразно: Аз разбирам(то процеса е доживотна присъда, сладка или горчива от нас зависи), че живота е една борба на "смърт" или мъка, ако искаш но на търсене на истината. А като си залян от мъка и накрая като получиш трохичка удоволствие, първо разбираш, че си я заслужил, второ щастието е 3 - 4 пъти по - голямо от другото дет го имаш нон - стоп. Чак се научих да плача, от радост и щастие и се чувствам жив! Сълзите пречиства организма дори и по физически път, ма за тва друг път, са Шефа нищо не обажда. "ако си верен в малкото ще бъдеш верен и в повечето" За малкото щастие също важи. Замък се гради троха по троха, се си мисля. Камък по камък. Докато не започнат да те заливат с тирове и вместо да се чудиш кво да правиш, ти вече знаеш. Та живот в малкото хъм звучи налудничево. Като загубиш нещо чак тогава го оценяваш. Как разбираме кои е умен и кой е тъп ? Нали трябва да имаме база за сравнение, неква си там ТЕГЛИЛКА, ПРАВда. Дай само сладко да ядем и един ден, като опитаме, тва дет сме си мислили за горчива, да си кажем, малъ къв съм простак, ма то тва е по - сладко от сладкото, горчивото. Уфф съвсем се обърках. Сравняваме ли доброт със злото за да се научм да се целим към доброто и към плодовете му ? Е как го правим ли ? Ами данеби като вкусваме мъката и радостта ? То и без това "нищо" не е наше... То е на тати, той е виновен, щот на нас ни е... Едното плод на едното другото плод на другото? Са ако някой попита що трябва да има мъка. Аз ще питам ти що я правиш ? (аз също я правя) Вмомента за да можем да разберем радостта и принципите й. И можеби да я трансформираме в уж малкото щастие, което идва след нея. То дори не се забелязва, от тези, които се им е готино, те са свикнали да пренебрегват малкото за сметка на некои материални облаги, дет ги радват. Та и аз преди така си мислих, че като имам много всъщност наистина го имам и че мога да го вкуся наИСТИНА. Са си мисля, че като нямам нищо, имам всичко, което ми е необходимо. Така ще съм до края. Камоли божествените, да съдим кой умен, кой тъп. Кой прав, кой крив. Човек като си е свикнал със състоянието, което е вмомента и за него то е най - комфорно, въпреки, че след време дори и той самия разбира някакси, че предишното му състояние е било куцо. Но той си се чувства комфортно там. Неква там форма на прикритие я за да спечелим любоФта на другите я нещо друго, самозалъгване, породено от стремеж да се чувстваме Добре, защото Него има във всички от нас, но ние използваме различни методи. Получаваме малко щастие и решаваме, че то е заради еди какво си... Некъв застой на мислите, бичим една и съща схема, опитваме се да я подобрим, вместо да фанем неква друга. Ех пуста гордост. А понякога, като се стремим към дискомфорта, разбираме колко ни е комфортно в него. Не случайно Христос използва думата Път, защото където има застой(задържаме нешо си) там го няма Господ. Вендор, Да, но мнозина се заблуждават, че живеят по този начин, а всъщност дори и сегашния им престой е много по - лош от престоя на тези, които Тва го знам от личен опит също. БЛАГОдарим ти за казуса! А иначе, обощено по темата: Да берем плодове, определено, те ни правят по - силни или по слаби всичко с една цел. Да ни поотсеят малко. Докато не стигнем до най - големия плод: сМИСЪЛа на живота е да ни пратят в рая или в ада, според заслугите и тогава пак да питаме. Тва е моята гледна точка. chris, може ли да чуем и твоето мнение по въпроса ? Васил, Искам да те попитам: Ти как привличаш нещата със своята мисъл ? И: Ти самият какво желаеш да привлечеш ?

Понякога майтапа е добър начин да обесниш на някого нещо напълно сериозно. Самоче аз гледам да не е насочен към него самия, защото рискуваШ/м не само да ти се разсърди, а и да не разбере какво си му казал. Не можеш да рискуваМ нещо, което не е мойо. Малко сън, малко дрямка, малко изтягане и за почивка скръстване на ръце. И докато съм се осетил неволите са ме сполетяли. Може да добавя ей тва е живота!! Кеф. А иначе: Аре стига си мързелувал бе гад мръсна, ще видиш ти след време, как ще страдаш, щот си кухар и нищо не правиш, ти нищо няма да получиш от живота ей аз не съм като тебе некъв мързел, за тва ме послушай.

Моника, И да и не. Начи и аз както всички от нашето поколоение имах огромното желание да прекарвам мнооо време пред компютъра. Той те вкарва в един илюзорен свят, в който ти си главното действащо лице, един вид. Поне в игрите е така ти си главния герой ти правиш всичко по - по - най и ти се кефят. Един вид дава ти роля, която можеби искаш и в живота, обаче ти го дава наготово. В живота както ти каза, сладките плодове трябва да се извоюват. А пътят не е чак толкова приятен, преди да го завършиш. Самоче едновременно с това ние прекарваме много време и със съучениците си, приятели или не. Реално погледнато то ни доставя повече емоционална наслада, от играта на компютър. И аз така като малък, все предпочитах тази илюзия пред общуването с други хора в реална среда и реално време, но сега на 19 - 20години с времето си намерих сам нужните приятели и кръга се разширява всеки изминал ден. Тя ще го разбере не се притеснявай, самоче ти като една християнка имай търпение и вяра. Може точно класа в гимназията й да и допадне и там да се чувства като в кожата си. Можеш да й потърсиш някакво странично занимание, някакъв спорт, танци или нещо, което и допада, където да има деца/хора на нейната възраст или с нейните интереси. Това е също социален контакт не го пренебрегвай. Примера в този случай, според мен е личния ни живот. Нещо от рода на: Виж и на мен ми се играе на компютър и аз искам, обаче има много по важни неща в този живот и дори, ако искаш по - приятни. След това я остави да си играе на воля. А това няма с кой - да изляза е просто едно от всичките оправдания - "остави ме на мира искам да си играя". Вмомента може и да няма с кой, но ако тя не пожелае няма и да има, а тя ще пожелае рано или късно. Все пак неможеш да и направиш приятели против волята й. По - скоро стратегия от рода на: - Няма ли да ти е приятно да излезеш на кино, софия ленд т.н.т с някой приятел ? - Няма с кой. - Винаги има с кой - стига да искаш. (виж нейния проблем може и да е в това, че е страх, че ще се изложи пред тези хора, че е страшно на тези места, понеже са и нови и неоткрита територия, казвам може.) Друго(задължително на следващия ден или след време, в друга тема): - Ако искаш да отидем заедно ? Все пак и аз съм човек и на мен ми се излиза. След време тя сама може да пожелае да посети някое от тези места. Ако пък не ще: Мога да те запозная с едно много умно, интересно, забавно, страшна хубавица/ хубавец момиче или батко. Учи еди къде си, занимава се с еди що си. Ще ти е забавно с нея/него.

Абе той може и да им се присмива... незнам... иначе да Chris, Продължавай в същия дух. Питах те на колко гадинки, защото жената, заради която сам си оплесках живота се казваше така и щото и тя като тебе е умно, младо търсещо истината момиче, борбено едно такова и аре да спра дотук, да не помислиш, че те свалям. Не, че няма да си заслужава де, ама... Си ги внуших едни, дето... Абе грях сътворих само, ама яко ми беше д-то, за тва. От кое даскало си ? Къде живееш ?

Все пак всички се раздаваме по време на деня си, а няма нищо по - приятно от това да заспиш спокойно и доволно от свършенето през деня. И да останеш насаме със себе си. Или както аз го виждам със следващия ден. Аз през деня, въпреки, че знам че е грешно понякога мисля за това осещане. Ами ти първо не се притеснявай за енергията или силата, с течение на времето ще осъзнаеш, че Той дава на всеки достатъчно за да изкараме деня и така всеки ден, ден за ден . И така помоли се, ако осещаш, че нямаш сили, но на тайно място и той ще ти даде на явно. Всъщност, точно когато имаш най -голяма нужда. Най - вероятно в разговор с някой човек Ама без вяра не се моли само си губиш времето. Смисъл без хич вяра, ако имаш малко, точно тогава не пренебрегвай молитвата. С времето тя ше стане повече. Енергия всеки има дори и когато я прахосваме за щяло и нещяло, само дето Някой все държи сметка на какво е дал и какво си направил, в един ден ще ни поиска отчет. Истинския войн/самуРАЙка, не се чуди откъде да вземе енергия, той пази/защитава собствената си. Другото прилича на: Мен ме е страх да не ми се изсере птиче и да не ми изцапа костюма, за тва ше ходя с найлон, за да съм сигурен, че няма да се изцапам и да се засрамя. И да се запазя. А точно найлона срами... Така или иначе незнаем какво ше стане утре, дай от днеска да се приготвим за утре. "имам, защото не давам" Всеки сам/а избира с кого да дружи. В този случай ти решаваш към кого да прилагаш тази "тактика". Е виж, ако въпреки всичко което си направила някои пак не приемат твойта гледна точка, а ти си сигурна че тя е правилна. Да не се заблуждаваме има и такива. Не можеш да огрееш все пак всички, нали ? Камоли против волята им. Та остави както е редно, да ги съди Този, Който има това право. Те са пренебрегнали я изобличение, я наставелние, я поука. Нема кво да им се ядосваш, гледай си собствените успехи и ги умножавай. Те ще донесат радост на други. Аре и за теб ше има

Транс, Можеш ли да се разделиш с човека вътре в теб, който ги предизвиква тези разногласия ? Щот с другия е по - лесно някакси Аз лично не още. И аз все си повтарям: Няма да се ядосвам, кво кат не се чувствам щастлив със себе си, се мога да се променя. Е получава се и то с неознаваеми темпове. А иначе те разбрах, какво имаш впредвид. Поздрави: Продължавай да бъдеш бавен, да се гневиш. Са по темата: Никак не ми се пише за любофтъ, щот немам време. - Ей го най - якото оправдание. Мозъка ни може да измисли още хиляди... ма не помагат. Не, че ще са лъжа де. А иначе http://www.lover-bg.com/ Разгледайте го този сайт в него има много истини, но не се доверявайте на абсолютно всичко, което пише там. Има и някой заучени правила, които създават само мъка и раздори, обаче понеже сме свикнали да се възползваме от това в любовта се работят, ама за кого... Има мъже и жени които нарочно искат да те вкарат в пътищата на лукавия да станеш по - слаб от тях и да те пленят, използват за пионка. Ако някой от вас стане като тях заради това, което препоръчвам, аз съм чист нема да му нося и последствията на този пич. Но има и някой много полезни и правилни съвети. А лошите ще можете по - добре да разпознавате и да сте имунизирани. Отсейте. Карай... метнете едно око не се старайте да запомняте и прилагате нищо на практика и не си правете планове от сорта ей са ше направя точно еди кое си, еди кога си. Оставете ситуацията да прецени или вия да я прецените.

Всички вие ми помогнахте да осъзная много неща. Благодаря ви от сърце, за това, че следвате и търсите Божиите пътеки. А за този, който ми изтри една тема, дето бях постнал: Още ти се сърдя, брат, немога да ти простя, ама никак даже. Заради теб и Той няма да ми прости. Ако пак го направи, повече няма да ви говоря. Може да ми постнеш на лично защо го направи да не занимаваме форума с глупостите ми. Цензура ? Ако е за тва ходи да научиш децата в детската градина до мен да не псуват... А сериозно: Разбрах намека ти, мъдросттъ също, не се съобразявам с правилата, право е ... Заради този незнаен войн почнах да си одържам малко ругатните. МЕРСИ. А ас пак ще я напиша.

Проблемите с Мамами започнаха да се разрешават, като започнах да я ЧУВАМ. Всеки, който вика иска да бъде чут много силно , въпреки, че постига обратното. Това, че викат и искат да бъдат чути означава, че и те търсят квот и ние и това може да се окаже: Неповторима основа за начало на един по - добър път. Само да се обърнат в правилната посока. ЧУВАМ, но не това, което ми говори на повърхността, а вътрешния глас, любовта в нея, която идва ОТГОРЕ. То напрактика никой неможе да съществува без нея. Дори и бандита има нужда от любоФ. Проблемите се получват поради неразбирателство между двете страни. Всеки изнася неговата си гледна точка, без да има предвид факта, че тя можеби неможе да помогне на родителя или на детето. Вместо просто само да я смелим или преформолираме на разбираем за Противника език Тук идва работата на по - малкия или по - големия. На този, на когото е дадена силата да преобрази нещата. "Който търси намира" - разрешения също. Разбрах едно много странно правило. Че само една от двете страни, може да преобрази отношенията. Независимо дали родител или дете. Трябва просто да забравим за отрицателните страни на нещата, ако сме си извлекли поука и да не ги НАПОМНЯМЕ нон - стоп на децата и те не са кухи лейки. Така само предаваме собствените си страхове на тях, а не се сещаме, че и те носят бреме. Вместо да се опитаме да ги разтоварим, ги натовараме, ух. Както и родителите не са слепи коне, машинки който само тяхното си знаят. Всички търсим едно и също, но по различни начини, понякога несъвместими със ситуацията. Едновременно с това никой неможе да работи само със собствения си опит и собствените Му сили (даедни му от... Дедо) Трябва да се научим да ГЕПИМ. И без тва сме се навъдили само тарикати, деба. Аз примерно започнах да използвам Доброто или наставленията на майката, за наше общо благо. За родителя е същото. Все пак всички сме хора. Сякаш един родител не иска да попита/да се допита до детето си или го е страх да не загуби авторитета си. А пък децата не са свикнали да питат, дори и когато имат нужда. Те са по и от... Само някои де. Трябва да повярваме в създателя на наще деца, че Той също се грижи за тях, но и ние да принесем както подобава с най - доброто, което имаме. В крайна сметка по - правилната гледна точка винаги надделява, дори и тя да не е нашата. За да помогнем на някого истински или да помогне на себе си, трябва да разберем проблема нали така ? Човек се оБОГАтява и намира решения от информацията, която събира по - пътя нагоре или надолу. "Правим си съкровища на небето" или "Развързваме каквото е вързано" всеки, според съдбата иии усилията и тнт де. А са проблеми и изпитания винаги ще има, нема начин. Как иначе ще укрепнем? Те са част от пътя, точно те са тези, на които трябва да се радваме, защото преодолеем ли ги веднъж ставаме по - силни и знаем как да се справим със сходна ситуация. Помагаме на себе си и на всички невинни около нас. Победата е по - сладка, когато е заслужена. А с кво се заслужва... ъъъ служба ? Неразбирателство също. Кавги - несъвместимости: бла, бла. Аре да се концентрираме само в тях, да видим как ще намерим решенията... Никак не препоръчвам. Да му даден на Тариката/Дявола още малко, че си няма и без туй. Вместо да се тюхкаме и да се ядосваме и да се обвиняваме всеки път един друг, да се съдим. Все едно, че си нямаме Най - добрия съдник... Дето вижда всите. Трябвало неспирно да търсим отговорите и решенията. Абе що така бре брате, кво пък са ? Все пак причината да ни се случва всичко си е само в нас. ICE*Braker: Вместо благодарности, слава и насърчаване имам нужда от: Ако някой иска да оборва, ще се радвам. Моля, не пренебрегвай словто, макар и дълго и скучно, прочети пак. То и без това всичката слава си е Негова. хи-хи

Прегърни баща си. Пък после го целуни. Кажи му, че никога няма да спреш да го обичаш и че се нуждаеш от подкрепата му. Че оценяваш усилията му, които е положил за вас, че цениш труда му. Кажи му, че е незаменим и знаеш, че ти мисли само доброто. Не изпитвай страх от него, колкото и да е трудно. Това е само временно, ако можеш да повярваш и да потърсиш разрешението. А такова винаги има. Знам как е от около 10 години имаме се некви подобни скандали с майката тя ме подплясква. Сега, като започнах да се уповавам на пътя в любов и страх от Господа, промяната е очевидна. Вече и аз мога да погледна с усмивка на живота. И то такава, че много хора ми завиждат само за нея. Щото е извоювана и по - сладка от всичките пари на някое разглезено мамино синче. Пък ако слушкам имам шанс да споделя опита си с тези, които го търсят. "Който търси намира" ти си потърсила подкрепа и ето: Той все трябва да има претекст под който те удря. Не го питай директно, ситуацията, знаеш по - добре от мен е даликатна. Попитай го какво той иска да промени в теб? За какво се бори ? Какви грешки вижда в тебе. Да ти кажа, въпреки всичко той може и да има право (не да те бие и малтретира естествено) Но както ти каза, той можеби не вижда друг начин на възпитание. Хъм да избягаш от проблемите това е в краен случай, дано твоя да не е такъв. Хвърли всички сили и чак после, се отречи от него, ако е нужно. Прости му дълговете към теб, ако искаш Господ да ти прости някой ден и твойте. Никой не е безгрешен, са. Във всеки от нас СПИ или БОШУВА (както е при теб) Доброто. Работи само в/у него, остави упреците и укурите настрана. "Не съди човека, докато не изминеш поне една миля с обувките му" - не е от КНИГАТА -Това би трябвало да означава погледни през неговите очи, виж какво бреме носи, ако можеш дай му лек(но не бързай в лека), ако не, го успокои и се опитай да го разбереш, ако ме разбираш. Всъщност исках да ти кажа само това: Изпитанията на вярата ни произвеждат твърдост, необходима ни да се борим с живота и лукавия. Само гледай да не застанеш нАД тези работи, над живота, вместо да си част от него. Успех! Вярвам, че ще се справиш. Ше се помоля за теб.

Напълно си права. Според мен всяко нещо, което се прави и ти незнаеш, що, щот некой така казва няма смисъл за нас самите, дори и да е правилно. Ако сам не го пожелаеш то си губи смисъла, ако не ти пасне също. (можеби физическите упражнения са некво изключение, ама пак не е много ясно) Механичното повтаряне на молитвата също, според мен е ненужно. Целта е да съчетаеш чувства, реални емоции с думи. Или действия. Братле, първо искам да ти благодаря за темата. Мене на психиката ми, душевността ми и състоянието в което се намирам вмоменента и майками ми въздейства страхотно. За състоянието, тя беше единствения човек, който можеше да ме изкара извън релси, са вече не и се отдава. Преподавателя в НБУ също и всеки, с когото общувам, дори и някои хора, които виждам. Смисъл кво да ти кажа на човек всичко му въздейства, са тва че не обръщаме внимание на всичко, което ни въздейства е наш избор. Заклинанието според мене лично може да си остане само в приказките, са ако ти знаеш как, ще се радвам да споделиш. А ти какво разбираш под клетва ?

Майками е против Библията, понеже ми казва какво е най - добре да чета. На 20 години съм. От 5 години нейната дума няма грам сила срещу мен, тя сама я е изгубила, но аз въпреки това уважавам и изслушвам докрай мнението и винаги, никога не ми е излишно да чуя нечия страна. Тя беше против да се занимавам с развиваща игра/спорт като шаха. Другите деца отиват на турнир и родители им ги подкрепят. Мойта ми вика винаги НЕ, на всяка моя дума, от нея само пречки никва подкрепа. Един път да не ми пожелае УСПЕХ или нещо подобно. Все ми вика губиш си времето. Знае за наркотиците от самото начало, самоче дотакава степен е загубила себе си, че неможе да се зарадва. А продължава напред в същата си кожа. Ще спра с примерите дотук... Нищо, сега (когато се осъзнах и аз най - накрая) поне имам домашна работа - Възпитай майка си и й дай сили. И аз не съм ангел, ни най - малко и точно за това можеби намирам сили да продължавам напред. Малко преувеличих де, не е чак толкова черно, ама никак и не е розово, всеки ден скандали и виканици вкъщи (от нейна страна, аз немога да се скарам с никого) Когато другите хора използват дома си за почивка ние воюваме в него. Много яко всъщност. Върша го с удоволствие, защото виждам плодовете, които много бързо се обръщат в наш интерес. Когато извоюваш нещо, то става по - сладко. Сега като се замисля, можеби точно тези ни продължителни отношения ме накараха да се обърна за 2 години към марихуаната. Не е виновна ТЯ, не аз сам го избрах, но можеби избора ми не е бил кой - знае колко голям. Интересното е, че намерих отговор на проблемите си, обаче никак не беше в наркотиците.

Истинските водачи целят развитие и просветление, а сектите го подтискат или внушават некви глупости. Трябва да виждаш проевлението на този потенциал сега, а не да го чакаш утре. Единствената ти цел да бъде проявяването му. Това е служба. А всеки рабоник си има своята заплата, а тя за мен е повече от всичко, което съм виждал и имал досега. Абе стига ми. И аз виждам потенциал в тебе, обаче дали той ще се прохаби или всеки ден ще прибавяш по малко това е твой избор. Аз небих могъл да преодолея такава загуба, Той дава на всеки изпитания според възможностите ни. Имам умрели дядовци и баба, обаче знам, че те са горе в Рая на сигурно място и им е добре и затова не скърбя за тях. Но с родител е друго. Немога да си го представя дори. Имам мъки, но за тях аз съм си виновен. Може ли да те попитам ти как го преодоля ?

Да вярно е, всеки има собственото си разбиране. Иначе не съм го чувал така формолирано. Обаче като виждам в някои християни грешно разбиране на собствената им религия, ми става тежко. (сигурно и аз съм един от тези заблудените офце) Фанатизъм - Това е промиване на мозъци, с цел манипулация, както каза. Секти. Механизми за контрол са това, които се оповават на чужд авторитет и го използват. Как не искам да съм на мястото на водачите им. Пък и на "войниците". - Това става като умишлено се повтаря едно и също, което обикновенно е плод на нечии болен мозък. Те подтискат развитието на човека и информацията. Правят ги слепи. Там където има застой няма го Бог. Лошото е, че и християнската църква е вкусила от този плод. Макар и по друг начин. Вещиците примерно... Мен ако питаш те са били по - богоизбрани от тези, които са ги горили. Те не са разбирали силата им да правят добро и ги е било страх от тях. Мога да псувам, още 100 години на темата, ама може и да се ядосам чак. Бог и религията две различни неща. Ами не мисля така. За Него, немога да си позволя да говоря, но според мен религията е ПЪТЯ към Него. Са всеки има собствени виждания за пътя. Принципно човек, неможе да повярва в нищо или да го отхвърли без да е пробвал. Другото си е чисто лицемерие. (можеби само сексуалната ориентираност, но то пак се проверява като видиш който и да е човек де) Та чела ли си Библията ? - имам приятели, които не вярват, обаче признават, че в нея има много житейски мъдорсти. Самоче не всичко там е черно на бяло, отнасяй се с много респект и ако приемеш, че те винаги са прави, няма да сгрешиш. След време ако са те излъгъли нещо, сама ще разбереш и ако може ВЕДНАГА МИ КАЖИ, та да знам. - Да си призная и аз в началото не вярвах на това с 5те хляба и рибите и многото нахранени, всъшност на нито едно ЧУДО, което Христос е извършил. За разлика от думите му де. Обаче сега вярвам. Просто Бог му е дал това, което на никой от нас няма да даде, за да покаже на хората силата му. Абе секи квот измуфти от него. А точно това вярване в Бог-а както аз си го разбирам ме докара до наркотиците, оказа се, че нямало нищо кой знае кво, освен здравето, живота ми и психиката. +са е, че стигнах дъното и оттам мога само нагоре и не мисля да спирам. Като цяло всички отрицателни последствия, които понесох и ще понеса са точно от неспазвавне на правилата на религията ми, някои от които ги има ДОРИ и в законите на България. А що се отнася до общуването с него. Той няма да ти каже нищо, докато не влезеш в пътищата му. Първото е да се научиш да общуваш със себе си и с околните, пък чак тогава може да се надяваш той да ти каже квото и да е. Е може да ти покаже нещо, но ако вярата ти не е окрепнала ти ще го отхвърлиш, както аз. И после ще си мълчи и ше ти се смее с право. А за да го опознаеш, не се надявай Той просто да дойде при теб и да те помоли да го изслушаш и да ти се разкрие. Пак ме хвана на цитати: " Иди при мравката, о ленивецо, размишлявай за постъпките й и стани мъдър. " Човек става мъдър, като опознава. В Библията има много обидни думи, всичките до една важат и за мен в някои минали моменти. И бъдещи със сигурност. Това не ме притеснява, по скоро ме радва, показва истинността, според мен. Хубаво е когато почнеш да се откриваш в хубавите думи. Не е нужно да минеш през всички лоши де...

chris, Няма да се очудя, ако си 100% права. Майками е същия образ. в 40% от времето, в което ПРЕДИ прекарвахме заедно ми натякваше и повтаряше кво да правя. А после пита, що не го правя. Викам и бях зает да си говоря с тебе. Сега май съм я осмирил. Слава на Бога начи.. Бащата е друга ракия, той ми помага да осъзная значението на времето, точно както теб, оставя ме на свобода, но с определени ограничения, които всеки би нарекал разумни. Виж те си правят някаква конструкция, за теб от малкото което знаят или си им казала. А ти си имаш свойте виждания, обесни им ги. Спора му е майката. Като някой се опитва да ти наложи, това което вижда в теб като проблем или грешка, вземи му кажи това, което ти виждаш като проблем в себе си. Да помисли над нещо, което верно може да ти е от полза. (тва неможеш да си го позволиш със всеки). Все пак не пропускай факта, че понякога другите имат по - добра представа наистина, изградена на опит или акъл. Мен много от нещата, които преди ми говореха и ми се струваха глупави са ми влизат в полза. Като има толкова много желаещи да ти помагат, сподели им истинските си проблеми, на всеки според заслугите Вместо да ги оставяш да си мислят кво ти е. И кво ли не. А тези, които ти казват трябва да направиш ей така, щото аз ти казвам... С тях оправията е много ама много разговор (майката ми го доказа), да им покажеш, защо не искаш да направиш това, което те искат от теб. Също да им покажеш, каде си и че ако продължават да се правят на много умни и да раздават стоки, които нямат, скоро ще ги изпревариш. Успех. На колко години си, ако не е тайна ?

" И наркотиците можели да служат за " духовно" развитие, да, но в процеса на това "развитие" един ден можеш да стигнеш само до извода, че ти го няма духа. " Ахъ, не отричам То е деградация, аз лично успях да загубя всичко, ама без да искам. (макар и илюзорно) Ако станат част от пътя ти, може и краят на мъчениета да се окаже добър за тебе, ама рядко. Аз като цяло преди търсех само да се напуша. Са си намерих по - добър наркотик от марихуаната и съм пак на кяр. А иначе верно, ако търсиш духовно развитие, няма да намериш много там. Реално погледнато, като правиш духовна деградация, рано или късно просто нямаш друг избор, освен да фанеш правия път.

Дам. Нема кво да те хваля, теб не ти трябва лукавия Та да се самозабравиш. Така ме кефиш. Една приятелка ми каза, пътят до небето е безкраен. Беше отдавна. Тогава си помислих еее, аре де а кога ще почивам ? - Почивка е да вървиш по този път, се оказа. И аз като тебе се опасявах, че ще го разочаровам, че не съм достоен за това, което ми е дал. Страх ме беше да вървя по пътя му, та данеби да Го изложа нещо. Или да го разочаровам. В последствие разбрах, че точно като не правя, това което той ми е дал или което иска от мен, това му е най - голямото разочарование. А като започнах, разбрах, че там ми е призванието. (нишо ново общо взето) Като цяло това е вярно. За страха. Страха от всичко земно, което ние хората сами си го налагаме даа. Един човек на смъртен одър казал на синовете си: -Синове през живота си съм се страхувал от много неща и почти всичките ми страхове се оказаха неоснователни. От друга страна страховете на неверниците ги застигат. Да не кажа винаги. Всичко е в добри ръце, в крайна сметка, нищо, че ние ги отхвърляме понякога. Кой от нас може да е сигурен за утрешния ден какво ще стане ? Дай да занемарим сегашния и после да се вайкаме кво е станало. ОБАЧЕ Страх от Бога трябва да има! Той е нужен, за да не престъпваме заповедите му и законите, да ни пази от пътищата на mr.DEVIL 696-ти километър. "Бой се от Бога и бягай от зло" Ако не те е страх от наказнието, което той приготвя за лошите момчета с многото грехове, които не се покайват, какво ще те спре да престъпиш заповедите му ? Със сигурност не е съзнанието, което доста често ти вика, абе излъжи ей тука, са кво толкова. То е малко. Има и други приложение, които не съм открил още Тъй като някой може да попита: Е как хем страх, хем любов ? Бог е създал всичко. И доброто и злото. Като цяло всичко служи на доброто. Обаче лукавия е за да прави силните по - силни, като преодоляват триковете му. Аз от малък си обичам всичко живо. В последствие разбрах, че по този начин обичам и лукавия, вместо да го морим.