PeaceMAker

Може ли да ми поясниш какво разбираш под първа и втора ръка за знанието ? Според мен лично едно знание или е полезно и истинно или не. Не бях чувал за такава характеристика досега.

Ами едвали може да се даде пример със Създателя. Все пак него никой никога не го е виждал. Само проявления на силата му. Затова въпреки несъвършенството на хората все пак мисля, че това е с което разполагаме. Е споко аз и тва незнам

Мъдър е човек, който притежава голямо количество истини за живота. Когато попитате един такъв мъдрец той ще намери най - точния начин да ви обясни с думи и примери достъпни за вас, отговорът на въпроса ви. Мъдрост е да можеш да предвиждаш с точност и истинност какво ще стане, ако... Мъдростта винаги е свързана със знание, било то придобито от личен опит, от книги или от някой учител.

Отговорност ние всички носим. Като се качим горе пред "Свети Петър" ще понесем отговорността от действията си щем или нещем. А много често ни се налага да ги понесем и преди това. Отговорност е да можеш да носиш последствията от действията си. Отговорен може да се нарече човек, който преди да направи нещо мисли какви ще са тези последствия. Също така, човек който си държи на думата. Безотговорен е човек който първо действа след това мисли. Също безотговорен е и този, който отказва да носи последствия от действията си. Отговорност е когато си дал обещание на съседката, че ще й "гледаш" малчугана в еди кой си интервал от деня. В този случай ти си поел отговорност пред еди кой си. Отговорността е пред някого пред себе си или пред другите хора или пред Бог. Направил си еди какво си и следователно след това трябва да направиш еди какво си за да поправиш грешката, ако има такава. Всеки един политик носи отговорност пред народа си за взетите решения, които прави, защото те касаят не само него а и хората, които са му гласували доверие. Въпреки, че на политик е трудно да му търсиш отговорност.

И аз съм на мнението, че грозни хора няма. Нали всички сме по образ и подобие на Бога. За мен просто едни са по - красиви от другите, но то всъщност е толкова малко, че като ги загледаш от 20 - 30 метра каква разлика ще откриеш освен в телата им. А телата ни пък са толкова еднакви, че... Аз като цяло не обръщам кой - знае какво внимание на външния вид, опитвам се да стигна до вътрешния и чак тогава си правя каквито и да било изводи за човека. Според мен в живота е пълно с примери доказващи, че външната красота отговавря на вътрешната и обратното, че вътрешната не отговаря на външната. Зависи си от човека. И все пак външния вид винаги може да ни подведе или излъже. Като цяло "хубост къща не храни" или нещо от този род беше.

Ами незнам ти каточели си отговорила на въпроса си тук. Напълно съм съгасен. Ами мисля, че примера с хора е най - точен, защото къде другаде можем да видим проявата на любовта ? Думата ВСИЧКИ трудности май ти е избягала. Разбира се, че няма майка която да желае злото на децата си. Нейното е проява на огромна любов, самоче лошото е, че не е била в правилна насока. Това, че притежаваш голяма и силна любов не е задължително тя да е лишена от заблуда.

Дам така е. нйе е трябвало да напиша мерси за поправката. Единствения звук е О, ама не е достатъчен. Ами родителите ми така ми отговарят, като ги питам защо точно Иво - на дядо ти Йордан. Незнам според тях е било правилно. Обаче съм сигурен, че дори и Йордан да ме бяха кръстили пак щях да съм си същия

Напълно е възможно. Пример майками. Обичта и е била толкова силна през годините, че се е опитвала да ме предпази от всички трудности и спънки в живота ми. Самоче това не е правилно... Защо ? Защото човек се учи от грешките си. А тя като ми ги е спестявала ми е правила мечешка услуга.

Бих искал да предложа и датата 2ри. Защото проверих тогава се пада неделята. Съгласни ли сте ?

Съгласен съм, че точно в най - трудните моменти от живота ни се проверява колко е силна вярата ни. Аз лично съм имал периоди от живота си, в които съм се обръщал към него с думите: Е само това ли можеш ?!? Абе ти за толкова прост ли ме имаш ? Това е изтъркано трябва да се постараеш повече. Няколко дни след като си купих първото кръстче, един човек дойде при мен и започна да ми предлага какви ли не глупости за него. Тогава си казах: "Боже аре постарай се повече де... Следващия път искам по - добре да се представиш". И той верно се постара След време то ми беше отнето, благодарение на вярата ми в честността на хората, то имаше златна верижка, която ми беше подарък за бала на стойност 400лв. Тогава си казах: Са това значи ли, че не трябва да имам вече вяра на никого. Мне. По - скоро това е един урок, който аз научих доста успешно. Още същата нощ майками ми подари едно друго, от дърво и желязо и със съвсем нормална верижка. Но когато го сложих, каточели живота ми започна наново. За мен сегашното кръстче има по - голяма стойност от предишното. Това ми помогна да осъзная, че златото и другите скъпоценности нямат никакво отношение към Бога, това беше един вид наказание за това, че се опитах да окича нещо толкова стойностно със нещо толкова земно като златото. Веднъж една жена в рейса като го видя сегашното ми кръстче ме попита откъде съм го купил. Аз и казах, че ми е подарък. Тя ми каза: Веднага го свалете това кръстче, ще ви донесе много нещастия. Като го чух това направо се отказах да продължавам да говоря с нея. Мислех, да и отвърна, че е напълно възможно да имам много нещастия в живота си, но кръстчето неможе да има нищо общо с тях. Това е символ на вярата ми в Бога, а в това няма нищо лошо. Ако имам нещастия те ще са заради самия мен. На всичкото отгоре точно тогава шофйора реши да мине по някакъв друг път до спирката, който избегна всички задръствания, което за рейс е малко странно. Много пъти съм се вози в същия рейс и никога не е минавал оттам. Тогава други хора около мен казаха. Да бе да и точно сега ще мине оттук. Тогава пак се обърнах към Бога с думите: "Браво тоя път по - добре, ама аз след една спирка слизам от рейса и всичко свършва." Незнам в началото, когато си купих кръста и един вид станах религиозен, (понеже съм живял в семейство на заклети атеисти, всички от рода ми са такива) бях сигурен, че не заслужавам да го нося и в продължение на 1 седмица го носих в шепа, вместо на врата. Е благодарение на всичко това вече мисля, че може и да не съм от най - праведните, обаче поне кръст мога да нося

Сивия Дракон е само в главата ни, точно както и Розовия. Всичко зависи от нагласата ни към живота. Реалността обикновенно е някъде помежду тези два дракона. Незнам какъв би бил цвета. Въпроса е според мен дали ти можеш да бъдеш доволен от нея или не. Ако всичко ти се вижда сиво, това е защото се задълбаваш само в лошите и отрицателни черти на живота. Това донякъде е разбираемо, защото човек се опитва по всевъзможни начини да ги пребори или да ги промени. Но покрай това задълбаване е възможно да изпускаме положителните неща от живота. Аз лично приемам всичко, което ми се случва добро или лошо, занейки че само аз съм си виновен за него. Наистина когато се съсредоточим в/у Розовия дракон каточели и живота се променя. Всъщност само ние се променяме. Има хора, които се радват на живота, понеже са намерили какво да ядат. А ние приемаме всичко това за даденост и не му обръщаме никакво внимание. Има толкова много неща които биха могли да ни зарадват в ежедневието ни, самоче поради нагласите ни за живота ние дори не ги забелязваме.

Отговорът ми е твърдо НИЕ!!! Няма значение как се казва някой това не би могло да определя нищо за него, освен това, как да го наричат другите. Ако товав имаше значение всички хора с еднакви имена трябваше да имат поне една обща черта, която да важи за всички, а те нямат. Човек е това, което се направи. Аз лично съм кръстен на дядо си Йордан - Иво. Той беше човек, за когото колкото и да се мъчиш неможеш да кажеш нищо лошо. Той беше лекар и помагаше на целия квартал безплатно през свободното си време. Е аз засега немога да се похвавля с нищо подобно, дори обратното... Такаче не мисля, че и получваш част от кармата на човека, на когото си кръстен. Аз лично не вярвам в карма. За мен тя е грешно обяснение на нещата, които ни се случват. Това е заради кармата ти, понеже най - лесно звучи и ти неможеш да направиш нищо по въпроса. Това си е загробване, винаги има какво да направиш, ама винаги. Минал живот неможе според мен да ти влияе, защото най - малкото ти нямаш никаква реална представа какво е ставало тогава, която да ти влия в настоящето, спорно е дали я имаш в подсъзнанието, щото там никой незнае какво има. А за греховете се плаща след смъртта, както и се получават възнаграждение след нея и толкова. Минало свършено. Дай са понеже според кармата ни ние ще страдаме в този живот много ние наистина да се поставим в ситуация на страдащи, вместо да направим нужното да променим това.

Здравейте на всички. Бих искал да попитам за някаква евентуална среща м/у софиянци. Ако има желаещи от другите градове също добре дошли. Примерно за една разходка във Витоша или нещо от сорта. Предлагам да е в някоя неделя, защото тогава почти - всички ще са свободни. Незнам като цяло има ли желаещи ?

Според мен свободен би могъл да бъде само този човек, който няма никаква обвързаност с пари или други материални блага. Не, че не трябва да ги притежава. Той може да има точно толкова колкото "съдбата" му е утредила. Какво значи никаква обвързаност. Ами това значи да не се обсебваме от мисълта за тях и да ги издигаме на първо място в ценностната си система. Това не значи и да не мислим въобще за тях. По - принцип хората, които мислят, че мислите не са важни грешат много. Важно е върху какво концентрираме мислите си, защото в тази посока ние концентрираме и вътрешната си енергия. В случай, че се концентрираме в/у материални желания ние само ги хабим според мен. Защото материалното се придобива главно чрез труд, е и с изобретателност, обаче тук мисълта играе по - малка роля, можеби качества като досетливост са по - ценни... Самите мисли за материалното нищо не ни носят, можеби само понякога неудовлетвореност, че още го нямаме това, което желаем. Ако мислим в друга посока как да се сдобием с него, това вече е друго. Въпреки, че пак зависи за какви суми пари става дума. Ако е за малки най - сигурния и ефикасен начин е да се хванем някъде на работа. Ако е за големи там въжат други принципи, от типа на, че трябва да имаш пари за да направиш пари. Когато разберем, че ние сме само временно на тази земя и каквото и материално богатство да придобием рано или късно ще се разделим с него. Докато за духовното никак не е ясно. Всеки от нас ще бъде оценен по - постъпките, които е направил, а не по това какво е притежавал. Мирогледа на гостенин. Когато знаем, че дори това което ние даваме като любов и други блага било то материални или не, всъщност не са наше притежание тогава ние сме в света, но едновременно с това не сме и част от него. Всличката любов, която притежаваш е от Бога, всяко добро, което направиш и то трябва да се прави сякаш не ти го вършиш, а да оставиш сърцето да те ръководи и да не очакваш нищо в замяна. За мен е странно да се привързваш към каквато и да било вещ. Аз съм привързан само към кръстчето на врата си, за мен то е по - ценно от всичкото злато на света. Всяка вещ, която притежаваме е проекция на нечия духовност върху заобикалящата ни среда. Според мен не трябва да влагаме любовта си в неща, които едвали могат да ни отвърнат със същото. Гледаната точка на егоиста. Тях трябва само да ги използваме за нужните ни цели. Мисля, че е по - ценно да обичаме хората, които правят тези неща. Мисля, че това за околните е по - сложно трябва първо да се научим да слушаме какво ни казват. Но не да чуваме само думите, но и гласа на сърцето им. Така като разбираме човека отсреща какво иска да ни каже, риска да го обсебим е сведен към 0. Мисля, че контрол в/у живота си трябва да имаме, неможе да оставаме нещата на случайността. Може да ги оставяме в божиите ръце това е друго. Когато дадем всичко от себе си, Бог ще забележи това наше усилие и усърдност и ще ни додаде малкото, което не ни достига.

Тук съм болезнено съгласен с тебе . Винаги съм съжелявал хората, които слагат другите хора под някакъв общ знаменател. Всеки човек е уникален сам по себе си. " Но като цяло пак не сме доволни от живота. Защо? Отговорът: "Защото не можем да имаме всичко!" " Докато се опитваме да имаме всичко, наистина ще сме недоволни вярно е. Мисля, че отговорът всъщност е: "Понеже се опитваме да имаме всичко". Според мен човек трябва да е доволен и да се радва на това, което има. За да сме щастливи не ни трябва да имаме всичко, първо защото е невъзможно, второ защото и с малко може да сме щастливи. Наистина безкрайно е човешкото желание. Искаме все още и още. Много често поради това желание да придобиваме все повече и повече ние забравяме да оценим това, което сме постигнали до този момент. Защото умът ни е все зает с тази мисъл. Има много хора, които в един определен момент от живота си са искали нещо много силно и са си мислили, че като го постигнат то ще ги направи доволни. Постигнат го, пък каточели забравят дори да се зарадват, просто преминават към следващото желание.

Богатството за мен се дели на материално и духовно. Може човек да е беден материално и едновременно с това да е богат духовно. Това обаче е по - рядко срещания случай според мен. По - вероятно е този който няма какво да яде постоянно да мисли и да се притеснява заради това и то си е негово право разбирасе. На празен стомах трудно се размишлява, за нещо друго. Може да е тъпкан с пари и пак да продължава да мисли само за тях. Такива хора са типичните роби на парите. Но може да е богат материално и духовно, което като цяло е най - добрия вариант. За мен лично истинското богатство не е в парите. За мен богат е този човек, който е щастлив и удовлетворен от живота си. А това може да се постигне само с истински духовни ценности. Парите биха могли да направят щастлив някои заклет материалист. Самоче неговото щастие ще е илюзорно. Той ще се радва на предмети и фалшиви приятели, дошли покрай парите. Докато някой притежаващ Богатство в сърцето си той ще се радва на истинските неща в живота, на приятели, защото те ще са с него не заради нещо друго ами, заради самия него.

Аз лично се опитвам да се радвам и на най - дребните неща от живота. Доста дълго време от живота ми се ядосвах, макар и малко на това, че каточели никой не искаше да ми каже наздраве, когато кихна. Примерно кихна в училище в междучасието и около мен още 8 - 10 човека, никой не ми казва наздраве. Кихне един мой приятел след малко 4ма му кажат наздраве, а отношенията ни помежду ни са си наред... Зех, че се позамислих малко и след време си мисля, добре а аз на колко човека съм казал наздраве през живота си... е не бяха много . Коригирах се и с времето дойде и положителния резултат. Лично според мен, когато човек се научи да се радва и на малките неща, тогава ще може и да се радва истински и на големите. Всъщност радостта трудно може да ни навреди, тя е от графа положителни чувства. Когато изпускаме да се зарадваме за нещо малко само ние губим Ех защо така не можеше да изпускаме да се ядосваме и за дребните работи

Ако имаше майка отговорът щеше да бъде лесен... Според мен няма такова нещо

Един старец на преклонна възраст, на смърния си одър извикал синовете си и им казал: Деца мой, в живота си съм имал много страхове и почти всички са се оказвали неосновани. Според мен страховете са били част от еволюцията на човека в продължение на много години, те са го предпазвали от разни опасности. Имало епохи, в които те наистина са били полезни и са служили на човечеството. Но сега просто те нямат никакво практическо приложение и дори обратното те са един вид НЕДЪГ. Страховете като цяло само ни пречат в живота. Искам да отбележа, че едно е страх, друго е предпазливост и чувство за опасност. Повечето неща от които се страхуваме и ние незнаем защо се страхуваме от тях. Като малък имах страх от тъмното и той беше толкова силен, че умирах от ужас, ако трябваше в собствения си апартамент да отида в някоя стая, която не е светла. Тогава започнах насила нарочно да ходя по тъмните места и да седя колкото се може повече на тъмно. Също така си мислих добреде от какво ме е страх? За по - малко от година с този метод страха от тъмното ми изчезна. Наскоро направих едно много добро утвърждаване на тази терапия срещу тъмното. В 2:00 през нощта реших да отида на Витоша... Е речено сторено, като вървях нагоре, доста се учудих, че вместо страх аз постепенно започнах да изпитвам задоволство, че съм го направил атмосферата беше неповторима. По едно време стигнах до една полянка и там седнах на тревата в поза лотос и така прекарах в размишление до сутринта. А на сутринта отидох на църква. Този ден беше неповтроим за мен Бих могъл да твърдя, че почти съм се "преборил" със страха си от смъртта. Дори мога да заявя, че я чакам с нетърпение, защото ми е любопитно какво ще каже "Свети Петър" за моито прояви на земята. Но разбирасе, това не означава, че тя трябва да е преждевременна или че се стремя към нея. В отредения момент, в отреденото време без страх. Дори и да е след 5 минути. Според мен страховете трябва да бъдат изкоренени, това е единствения път към духовно извисяване. Това е начин да преодолееш себе си. Според мен пътя към преодоляване на всеки страх е: Първо: осъзнаването му. " Ефекта на сянката" - както Иво се изрази Второ: анализиране/ разкостване защо е дошъл при нас, какво го е породило, имаме ли основание наистина да се страхуваме от него и най - вече ЗАЩО СЕ СТРАХУВАМЕ ? Трето: Действие. Под действие трябва да се разбира всякакъв вид действие, което ни помага напрактика да се излекуваме от него а не само на думи... В повечето случай Бог сам ни предоставя такава възможност напрактика да се отървем от страховете си, ние трябва просто да сме внимателни да я уловим и да я изпълним. Според мен най - честия страх е страхът от социален провал. В това да пропаднете в очите на приятелите си. Аз още се боря с него, въпреки, че имам ключа към разрешаването му. Защо? Защото в продължение на много време съм си го наслагвал, по малко по малко и сега наскоро започнах да осъзнавам до какво води това. До несъзнателно отдръпване от хората и от света, а от това полза никому. Лекарството с/у него е да започенте да разкривате колко се може повече вътрешността си и да се стремите към колкото се може повече контакти с хората. С течение на времето ще установите, че всъщност е нямало от какво да се страхувате, ако прителите ви са истински те ще ви обичат точно такъв/а какъвто/каквато сте. Дори заради искренността ви ще ви заобичат още повече. Аз лично съм наблюдавал как мои приятели са се излагали пред всички и като гледам вредата за тях е по - малка от вредата, която аз съм си нанесъл с отдръпването си, поради страха си да не кажа нещо, което няма да се хареса на другите или ще ме злепостави.

Според мен е хубаво човек да мисли за напред, но да си прави само бегли планове и да набелязва само основните си цели. "Достатъчно е на всеки ден злобата му". В действителност живота е пълен с неочаквани изненади, пречки и препядствия. Според мен обаче с бдителност, спокойствие, вяра, огромно количество търпение и с правилния подход към определената ситуация, човек не трябва да се притеснява от тези пречки, а да ги приеме като нещо естествено и наложително. Всяка преодоляна трудност в живота ни ни прави по - силни. Според мен малко са нещата в които можеш да си 100% сигурен. Много от плановете които правим и сме готови да си заложим едвали не главите за тяхната достоверност и сигурност, след седмица, месец се оказват пълна илюзия или несъответстващи на реалността.

Лично аз се надявам тези учени да са достатъчно съобразителни, та да не "развалят" този изгубен свят. Човек на такова място според ме е по - вероятно да донесе разруха, отколкото помощ или добрина. Иначе сигурно можем да научим нещо повече за миналото от там... " "Силвия,хубави пейзажи рисуваш,но защо няма хора там?".А аз й отговарях:"Другарко,ще ми развалят картинката" " Много ми хареса

Значи това да се отпуснеш е задължителна част. Аз лично използвам един метод който научих от йога, отпускам всяка част от тялото си по отделно. След това се съсредоточавам в "точките" които излизат пред очите ми, и чакам докато премина в страната на сънищата. То става постепено... Точките стават на картинки докато картината не стане цяла непрекъсната. Още съм нов и не съм изпробвал всичките възможности, но съм чувал доста по темата. Пробвайте докато сте в осъзнат сън да се опитате да посетите някой приятел, за целта можете да си представите врата и като я отворите зад нея да е приятеля ви. Чувал съм, че има фаза на осъзнат сън, в която каточели се събуждаш в стаята си и виждаш себе си как спиш... и оттам сигурно започва як кеф

ъъъ ? Можеш ли да ми разясниш за какви схеми/системи/матрици става дума тука? И ако ми разясниш какво имаш предвид под мислочувстване, ще се зарадвам Иначе, че си правя харакирита е верно да. Ама в съвсем различни измерения от тези за които ти говориш Аз не твърдя, че кражбата е нещо морално или духовно не.Просто казвам, че в реалния свят вмомента с нея каточели се правят най - много и най - бързо пари. Това като цяло за мен омърсява стойността на парите. Според мен най - бързия и лесен начин трябва винаги да е правилният, а правилният би трябвало да е по - моралният. И все пак така сме си оредили света, че без пари трудно се оцелява.

Ами английския ми е доста говорим и съм го практикувал в чужбина, както и немския. Само два чужди владея.

Значи аз като цяло не сънувам вече кошмари. Дори мисля, че ми липсват... От години насам си мечтая да ми дойде поне един та да мога да се стресна поне малко и да вляза в "правия път". Като бях малък имах един кошмар, който ми се повтаряше всеки ден. Тогава сънувах и други кошмари. Обаче в този повтарящия се каточели имаше нещо, което явно е трябвало да разреша и което можеби съм разрешил. Един ден, в който бях сънувал в продължение на вече седмица този един и същи сън, заспах с убеждението, че няма да го сънувам пак и ще направя всичко възможно той да не се повторя повече. Спомням си как насън ме гонеше доста дълго време мечка из някакъв град. По едно време получих неща като проблясък просвещение. Спрях да тичам, обърнах се и казах на мечката: Това е само сън и ти не си истинска. Тя се усмихна и аз се събудих. Оттогава кошмари никога не съм сънувал повече през живота си. Аз лично не смятам сънища, в които се бия като войник или нещо от този сорт за кошмари, дори са ми много забавни. Мисля, че дори точно тези типове сънища аз се карам да ги сънувам насилствено... Понякога