Да, наистина, това за което пише Латина е дало, дава и ще дава резултат, но се изисква огромно усилие на волята и психиката. Човек за да се излекува сам, е необходимо да осъзнае болестта си, което не е чак толкова лесно. То и това е в основата на излекуването на болестта - осъзнаването й. Две години сте тъпкали детето с разни лекарства и какво те пак не са помогнали. Не се ли разрови в психиката надълбоко да се стигне за да се търси причината за болестта, то ние нищо не правиме. Джи пи та та изписват едни антибиотици, ненужни хапчета само и само да си вземат парите и пациента ще се подобри временно, но само временно, защото причината не е открита, не е осъзната. За децата в повечето случаи и родителите сме виновни за техните болести, защото с нашите притеснения, страхове да не би да не стане нещо на детето, ау мале температура, леко баби да не паднеш, внимавай, седи седи аз ще донеса това и това, няма да ходиш на детска градина да не се разболееш. И какво детето се стресира, депресира, страхува се да не би да разочарова родителите си, получава страхове откъде ли не. И накрая какво страхова невроза и други тем подобни. И ние айде на лекар - антидепресанти, антибиотици и др. И какво нищо. Нашите страхове ги предаваме на децата си.
Докато не се промени медицинската култура - само замазваме, и то остави това, но и трупаме отново проблеми, защото не сме изкоренили основният.
И така, за всяка болест си има лек.