shelter

Посещавам ребъртинг. На последния семинар го "видях". Интересното е, че на другия ден наистина срещнах знака в картина. Била е пусната в мрежата няколко часа преди аз да я "видя". На нея знакът е върху глава на овен. Вчера се натъкнах на подобен древнотракийски символ. Онова което знам е, че с "нож"/не знам как се нарича/, с подобна форма, се разрязва просфора. ?!

Права върху гърба на носа, завършваща с ромб между веждите!? Помагайте, моля!

Ина, аз се прекланям пред сънищата, като пред творец. Още първият път се сетих за това тълкуване, но сега вече съм сигурна./!?/:) Когато бях малка гледах "Руслан и Людмила", мисля беше руски филм-приказка /като че ли имаше и по-нов/. Тия дни ми е в главата видяният там мост над бездна, през който трябваше да премине Людмила. Люлеещи се каменни плочи на разстояние една от друга. Много страшно беше да гледаш, как всяка погрешна/то и как ли да се преценеше предварително/можеше да залюлее смъртоносно плочата. Посочвам ти примера с моста, защото въпреки че тълкуването на сънищата не е смъртоносно занимане, би могло да се оприличи на преминаване по такъв мост. Самите тях/сънищата/имам за брод към несъзнаваното. И понеже то е хаотична съвкупност, връзката към него не е пряка, а трудно преминима/преводима/ енигма. Понякога образът в съня и думата на пръв поглед нямат общо.Ти казваш: навързани вълци. Две думи събрани в образ, който е далечен от тяхното значение. Въл-/нени/ /кон/-ци. Навързани. Още една идея ми се върти, но нямам всичко на Фройд у дома, а много вяра на паметта си нямам. Остава да се надяваме на по-знаещите за отговор.

Предупреждавам, че това е моята гледна точка,т.е моята опитност. Забелязала съм особено вмъкване на отношението на тези срещу ми към мен, в моя поглед върху ми. Случва се той да е усетимо чувство за вина. Ще ти предложа нов прочит на целия текст. "Започвам постоянно нови неща, но всеки път оставам неудовлетворена, разочарована!" Моята версия е:"Започвам постоянно нови неща, но всеки път оставам( този/тази,тези с мен остава/т/ )неудовлетворен/а,и/, разочарован/а,и/!"По-вероятно е аз да се самообвинявам защото предполагам ниска оценка на резултата. Нататък няма нужда да продължавам.Вече показах начина. Понякога свръхвисоките претенции-"навсякъде се чувствам ужасно и винаги си мисля/защото,този срещу ми не ме оценява високо/, че ще намеря /той, тя, те, а не аз/ нещо по-добро."Контекстът е :"Не съм достатъчно добра." Според мен става въпрос за ниска самооценка, която повлича неоснователно пренебрежително отношение на другите. Притиснати от показността и активността на останалите, нерядко по-деликатните, неуверени и плахи хора отстъпват и не правят възможно откриването, развиването на достойнствата си. И сега с намигане и .Не всеки път е всички пътища.

Мислех вълците за белите платна, които си "вързала". Обикновено се рисува върху бяло. Тъй ми хрумна.

Непременно. Ако можех да рисувам, както ти, щях честичко да си "обирам" идеи от сънищата. Успех! И благодарност заради творбите ти!

Снощи, малко преди да заспя пред очите ми беше индиговият цвят. Затова, сега решавам да ти пиша. Забелязала съм едно съ-отнасяне в сънищата, на мен самата към ставащото в и вън от мен. Моята /!?/:)идея е, че човек е неразривно, но непълно осъзнато свързан, с което е в и вън от него. Самата аз, от няколко години се опитвам да се разгадая в сънищата си. Сравнявам случилото се през деня с разказа им и собствените си интерпретации. Сънят има често буквален изказ. Трябва само да се науча да го "чувам". Забелязвам повтарящи се символи. Изглежда има такива само мои и които съвпадат с тези на други хора. Случвало се е да се подведа по сънуваното предната вечер. Това сякаш е неотменимо споразумение на същинските ми, но неосъзнати желания, които из-явявам /осъществявам/. Сега пиша от мое име, но напоследък като да се уверявам, че в повечето случаи говоря сякаш от мястото, на който е срещу ми. Не е рядко намирането на паралелна еднаквост. Изглежда човек се сънува как живее, а и живее съня си. Дълго ми се струваше, че някои от сънищата ми са големи, т.е. със значения касаещи не само мен. Вече разбирам, че са съвсем обикновени.

Много бързах днес, но видях, че е спретната нова изложба. Случайно да имаш общо с нея!?

Не се наемам да тълкувам съня ти, но в написаното след него, личи някаква неясна и сякаш непризната тревога. По себе си съдя/като си припомня как беше при мен/, че е възможно едновременно с желанието за дете, да се появи боязън. Ти, сама казваш в последното изречение, как всъщност се чувстваш. Повярвай си!

http://www.youtube.com/watch?v=utmG3OAjBXs...feature=related Когато отговорът е преди да попиташ.

Аз май не умея да говоря инак, освен чрез препращане. Сънувах снощи. Стоях срещу лице без тяло. Опитайте се да чуете, какво би ви казал човек без тяло. Тази сутрин си спомних. Преди две години деца от чужбина бяха пратили кутии с подаръци за децата от яслата, където работя. Еднакви отвън, вътре бяха побрали всичко, което те имаха да дадат за подарък. Разглеждах вещите и се опитвах да си представя тях и света им.

Хомеопатите залагат на липсата.

Съвсем скоро беше. Насън го чух:"Не можеш да вземеш преди, да е дадено/оставено." Още мисля върху това.

Преди да прочета поста ти рисувах. Не знам как да покажа картината, която нарекох "Нищото"/!!?/, нито как всеки ден ми се случват подобни съвпадения.

Склонявам /се/към. Аз съм цяла част.Недостатъчна спрямо. Качеството е граница.

Ще ви разкажа. Вие преценете като каквото, случилото се. Изводите също ще са ваши. По Богоявление слушах по радиото за Йордан Радичков. Упорито ми се завъртя в главата "Верблюд". Той и той!:)/Да съм го чела преди...бе, много прединищичко не помня/ Сега да не тръгнете да ми обяснявате персеверации или вербигерации ли бяха....За цяла седмица през ден може и да ми е минавало през ума, но мина. В четвъртък, кой знае откъде/!/ се замислих за въздишката. Снощи бях в квартирата на приятелката на сина ми. Търсих да си чета нещо. Видях "Верблюд". Посегнах и когато стигнах края на разказа си рекох: "Брех ....!" Е това тука, дето не го написах е един от най-честите изрази на писател, когото много уважавам. Върху кориците на дебютната негова книга, стои предговор на Йордан Радичков. То, това ако не е регресия, какво е?! Щом спомена е комплексен, по която и да е негова част вероятно може да се възстановят липсващите, за да се доизгради в цялост. И още нещо. Говорейки с колежките ми, забелязвам при промяната на темата, как се случва в следващотото да направят препратка на вече говореното и то тъй неволно, че те самите не се усещат. И аз съм се улавяла да го правя. За мен лично, първото, спонтанно дошло наум след, е много важно като откритие. Но за да се открие, се налага да се върна неколкократно, за да разбера какво точно, ми се е изплъзнало от устата. Прилича малко на надпис със симпатично мастило, който успявам някак/т.е. с повече усилия да си припомня/ да пролича. Нямам знанията да обясня що е туй памет и механизмите й. Но от непрестанните си наблюдения, разбирам че е възможно, човек без да разбере как, да стигне до спомен, който не си "спомня". Може би, дори вече, с този си пост го направих. Приемам , че може и да се "напише роман" от "забравени" спомени."Числото 23" е филм Може би, методиката наречена регресивна хипноза помага да се направи точно това? Аз например вярвам ,че всичко преживяно се записва, но не се съхранява в изряден ред.

Защо има илюзии на сетивата? В последния следобед на миналата година, бях излязла да се поразходя. Приседнах на скамейка за кратко. Опитах да "задържа мига". Казах си: "Какво още пропускам?" В този момент чух птиците да пеят. Аз ли поисках гласовете им?! Още, в повече не усетих, защото веднага/!?/"потънах" в другаде. Много пъти съм се опитвала да разбера, защо обемът на вниманието е различен. И има ли начин, наред с нарастването на концентрацията на вниманието, да не се стеснява той?

Навярно Зимата танцува тъй в Северните гори !

Какво е "присъщо"? Познаваш ли някого, за когото можеш да кажеш, че би се лишил доброволно от присъщото? Има един израз, който съм чувала само от жени: "Да можеше, да ми отвориш сърцето! Тогава ще ме разбереш."

Дали не уравнявам прямота, откритост с откровенност? Думата ми напомня по-скоро "да отвориш", отколкото "да покажеш". Каква е разликата между достойнство и добродетел?

Тъмно е още.Не знам часа.Събуждам се.Чувам ги!Как пеят!Как пеят!Как изобщо мъже могат да пеят тъй?! /Спомням си бях малка.Пратена на село.Пратена.Трябва да е било повече от тъжно. Тогава разбрах,че ги има. Влязоха вкъщи през черна нощ...Огромни, страшни, силни, червени. Пееха! Боже, как пееха! Посках да тръгна с тях. Седемгодишно гражданче с тънички дрешки след мъжищата в ямурлуци и в преспите на Коледа!.../ Прозорците замръзнали. Свивам се в завивките. Те продължават отвън. Нареждат, наричат, нагласят, подават. Отпреди за нататък. Надежда, копнеж, желания... живот... Опитвам да си представя. Кои са излязлите в дяволския студ? В това време?Да пеят магия!Да зоват чудо! Не издържам. Ставам. Надничам през прозореца. Не се виждат. Отивам другата стая. Там е съвсем тихо. Синът ми спи.У дома.Цяла година след миналия път. Мисля си-Сигурно вече си тръгват, затова не се чуват! Тичам обратно. Качвам се на раклата, за да видя и по-надалече. - Какво правиш? - пита мъжът ми. - Коледарите. Искам да видя коледарите. Не ги ли чуваш !? Пеят!!! - Как може да си толкова сбъркана?Това е по радиото! Смехът не покри плача.

Бих го нарекла "Под ризата на вятъра" или "В градината на никога", или "Праг", или "Изгубеният часовник на тишината", или..."Неизживяният спомен"... А може би...на теб... заради тази вечер.

От няколко месеца в сънищата ми присъствува често черното като цвят. Всичките ми сънища, които си спомням още от малка са били цветни. В тях черният цвят е бил естествен, както наяве. Напоследък обаче ми се струва, че наличието му в сънищата ми има значимост, до която няма как да стигна .Поне засега. Плътността, наситеността на цвета е някак пресилена, необичайна. Мислих върху това. Прилича по-скоро на липса или изчезване, проход- преминаване, което ми се показва/!?/ отколкото на предметна сянка.

http://www.youtube.com/watch?v=s0HQ8EPNcCI