shelter

Понякога се чувствам като някой,който носи пред себе си заключена врата и все се опитва да мине само и точно през нея,въпреки че около му няма други прегради,освен тази,съща врата.Боя се,че някак ми е невъзможно да се освободя от нея,сама.От друга страна трудно се доверявам,въпреки показваната дружелюбност.Колкото повече се опитвам да се разбера,толкова повече се съмнявам в истинността на разгаданото.Сякаш то е,което ме стъписва и вместо да продължа,спирам.Питам,но отхвърлям отговорите.Едно непрестанно лутане.Дали наистина е нужно да се поставям под микроскоп,всяка минута?! Ето,как днес казвам обратното на вчера! ,но и че пак съм под обектива.

Когато си помисля за тази тема,се сещам за трудността да вземеш в ръка живачна капка и за едно друго явление,което ми е тъй любопитно.Грешките и забравянията./Сега видях,че е споменат Фройд /За този вид заровено говоря,което аха,си се опитал да докоснеш,а се е свило и дори повече,потънало още по-дълбоко или отскочило другаде. И все ми е в ума това обратно "виждане",както и познатата опитност,че в огледалото не можеш да продължиш,а трябва да се обърнеш.Не отскачаме ли всички ние/аз?! / от тайната си ,опитвайки се да я,уж открием с мисъл.Боя се от онова наметало,което прикрива фантома/ите/?! /. Да се стигне до заровеното може ли,чрез проследяване на асоциациите?!Като се вглеждам в това как говоря и като опитвам да се преведа,вероятно може,но в степен.Чудя се ,защо след като си открия "грешка" се сещам за приказките ,в които беглецът хвърля зад себе си нещо /обикновено подарено му от някой преди, в знак за благодарност/ се появяват недостъпни канари, морета, полета с непроходими бурени..., които му помагат да се "спаси"/?!/Донякъде.Или за онези лами,с които все се бият героите и чиито глави имат дадеността да стават по три пъти повече след отрязването им.Е,всяка ламя си има слабо място.Изясненият човек пред неведомия.Май е обратното.При мен.Много вероятно е да не пиша на теб,Мона въпреки,че се обръщам към теб.Но съм сигурна/?! :)/,че ме разбираш.Надявам се,не само ти.

Е,как да не се смее човек и как да не се съгласява с един въпрос зададен преди дни Добре,че машините помнят вместо нас.Такава думичка съм си измислила,че вече неколкократно си я повтарям.Дали обаче навежда към премяна или промяна,или премина,ми е трудно да преценя .За разлика от един друг превод на казаното ,с който пак по моя преценка по-добре успявам да се справя.Понякога ми се иска,ама много ,да си върна онова състояние,в което беше достатъчно да погледна другия в очите и да поема дълбоко дъх.

Пишейки,това ,което ще прочетете,трябва да призная,че ме е яд на всичкото мнение,което изсипвам,защото дори и този начин определям,като манипулация.И все пак ,не мога /?! :)/да не го покажа ,а то е:"Има особена природа хора,тях наричам-лечители." Възможно и вероятно е точно,което правя в момента да е мимикрия,която проявавам с определянето ти за такъв човек,selsal. Възможно е и да не е манипулация,а честно признание,но ти благодаря за: "щом ти е трудно и мъчно, докато се себепреценяваш, значи наистина се себепреценяваш. Ако мъчнотията отмине значи си преминал към мимикриращото самоопознаване." Спомням си ,когато синът ми беше на около две годинки,как веднъж загрижено гледайки обелилата се от неудобни обувки,кожа на крачето си и ми зададе въпрос,който тогава предизвика смях,но сега разбирам като урок.А той беше:"Мамо,аз имам ли друга кожа?"Контекста трябва да е бил:"Като тази я обеля,ще има ли друга да я смени." И още .Има не само усмивка/тя за мен е топлило/,а един смях,с който пременавам през себе си и който е като горящ удар.Лошото е,че след него трудно ставам.Трябва ми време за нова "кожа".Аз не мога без нея,но все ми се иска да знам какво обгражда и как туй какво живее в нея. Вероятно да се изправиш пред предизвикателството е да не разчиташ на недосегаемостта на всяка нова "кожа"./Аз лично съм склонна да се пазя каквато и да е,но някаква./Т. е.да бъдеш нащерк във всеки един момент.Не ми се е случвало,или ми се случва?!Трябва да е първото,защото напоследък се самопреценявам като човек,който избягва активни контакти,защото...

Преди месец беше,което се потрети.В съня си,си мислех:"Ето аз сънувам",даже правех опити на сън сама да се "анализирам,тълкувам",което помня.За мое съжаление започнах да губя предишната пълнота на сънищата си.Губи ми се най-вече свързаността и това,което пиша или чувам насън. От няколко месеца се опитвам да съм по настоятелна в наблюдението на сънищата си,а и на всичко,което/ето сега се чудя,къде да сложа запетайката :)/виждам,чувам,/изобщо усещам/мисля, спомням,когато съм "будна" С други думи старая се да развивам "безпристрастна"наблюдателност.Като да си спомням сега,че прочетох,/но не съм съвсем сигурна :)/,че сънят е по-точният спомен /възпроизвеждане/на случилото се,от този ,който подреждаме будни.Т.е. мисълта заблуждава.Мисля при мен дори и "налага възбрана" на подтика ми да се узная чрез съня.От друга страна,доста ме интересува паметта,защото разбирам как заключва достъпа ми до ясното разбиране.Много полезно за мен се оказва онова,което ми се струва ,че съм чела като определено за "кататимни картини" или просто визуализациите,които при мен/изглежда съм визуал в най-голяма степен/идват съвсем спонтанно,както и онези мисли,които на пръв поглед идват от "някъде".Т.е. от предсъзнаваното.

Започвам да се чудя,дали отговорът на тази гатанка е важен за мен или отговорът на: "Защо точно тя ме завлича?"Сама се подозирам във фиксация. Отдавна правя опити да търся други значения на всяко звучащо по някакъв начин. Но и изглежда като да е вярно ,че търсеното сякаш/?!/ само ме намира. Токущо отворих "Дзен.Джобен пътеводител".Нещо ме дърпаше към тази книга и веднага :"Щом множеството може да се сведе до Едно,до какво се свежда Едното?"

Понякога наистина не разбирам в каква степен се свързвам с околните и как се получава това съзвучие или синхрон или дявол знае какво,но през него може и дай Боже, да минавам само със смях.Та,седя от сутринта и си блъскам главата върху гатанката на selsal и какво да направя първо,дали да започна да развивам защита на словото, първообраза, писменния знака и значението на всяка дума,което може да не е само едно или да питам,защо хората са измислили съществата с глави на еди какво си и тела на друго и т.н. или да хукна към осъзнато сънуване или тълкуване на сънищата и да ги сипя разни там И чувам по радиото в "Добро утро,деца!" част от "Мечо Пух"където Пух и Прасчо стоят на мястото за мислене и се чудят какво да правят след като вече са там.И след като снощи прохленчих ,че имам нужда от приятел и днес идва с:"Колко е хубаво,когато цял ден/нощ/ си бил отвяван от вятъра, да идеш при Някой и той ти каже-О,здрасти Пух! Тъкмо е време за кльопачка... и разбираш,че ето, туй е приятелство."Започвам да се чудя, дали Наистина Светът не ми отговаря,на Всичкото,което ми хрумва да поискам/потърся/ Решавам ,да видя какво има зад думичката "чат".В момента звучи Уебър с "Фантомът на операта".Луда работа!

Най -обичам индивидуалния прочит.Тъй много сочи! Мона,ти ме разсмя като ми тикна пред носа, стесненото ми внимание,чрез внасянето на подразбиращото се и липсващо "кое" във въпроса на selsal. Твоят / исках да кажа моят:)/"фантом в криптата"никак не ми дава мира,но нали е фантом иди го гони! И все пак,ако го има несъзнаваният образ на тялото,дали го има и несъзнаваният образ на Бог и пак дърпам накъм предишното ,което беше: "Кое е малко?" и пак си доказвам:"Малко е Всичко,което/Всичко/ е Несравнимо."Или,ако Бог е безкрайност,какво е единица върху безкрайност?Нима с поглед назад и навътре можем да стигнем образа на Бог?!?! Или да питам и аз само,че друго:"Какво е четвъртото измерение?" Мисля,наистина е нужно да се отвори чат,защото аз лично в желанието си да се себеизследвам като да прекалявам с бърборенето си.

Нещо подобно и аз "изплаках"завчера.Долугоре звучеше като"Човек все се опитва да стигне другия,чрез себе си." Бях категорична,че това е невъзможен път/начин/. Сега хвърлям мост и към Мона. Много пъти съм се опитвала да определя,какво вмествам в "достоен" за Живота човек.И до там!

Когато ,отговарям,обикновено не си вярвам на онова,което веднага приляга.Минах тия дни през доста отговори,които някак не успях да приема.Позамислих се ,върху-ембрион,утре,осъзнат напълно/?!/-цял /мислене,емоции,сетивност и интуиция/човек,въображаемо...само дето не ми се обяснява,защо ги отхвърлих :3d_035:/показвам обаче:)/ и стигнах до математиката.Та,сега си мисля на какво е образ дробното число?! В митовете/Моля,не ме карайте да ги посочвам!!/ често,като че ли присъства едно себе-повторение на началото и оттам създаване на двойката,която чрез сливането си дава вече друго, ново начало./Дали да не си припомня оплождане и делене?!/Но как,което и да е съществуващо е по-малко съществуващо от друго едно?! Чудя се,защо ми дойде наум-три четвърти са повече от две четвърти,но са по-малко от едно!?/Ама,как жестоко тръгвам на криво / Жалко ми е,че нямам знанията,които се виждат във форума. selsal!Ако, не те обижда това накъсано, недовършено и необосновано вметване и не ти изглежда като перифраза на Добромир,имай го за идея-отговор,с който питам.

Благодаря!Рядко казвам сигурно,но ми се ще да го кажа.Сигурно всички,които участвахме в този опит,ще разберем значението му.Когато пуснах темата ,пак си рисувах наум.От малка най ме е яд,че не мога да показвам какво си представям.С думи -беше литография.Черно и бяло,но цветовете са някак паднали,тихи,топли,кротки.Без категоричната рязкост на обичайните такива. Огромно око/планина/,приличащо по-скоро на случаен релеф от непозната планета и мъничка фигурка на момченце/?!:)/далече пред него.Картината не е "страшна"но е пълна с неизвестност,въпреки видимото.Като предчувствие за тайна.Дали всичко,което ми казвате не е вашата затулена,приютена много дълбоко тайна?! Днес казах в едно писмо,че отговорите ме викат да ги намеря. Мона,още утре ще си взема "Градива"за да си я припомня,а не знаех,че има и филм.Не преставам да се учудвам.Момичето в кадъра.Странно!! Милена,познавах една Лейла/я/ и тя беше едно от най-красивите момичета,с които съм общувала.А звученето!!Изглежда го има това,дето му викам "знам,ама не знам откъде" bee_bg, толкова пъти съм употребявала "вероятно" ! Ина,преди време бях казала.Изряза ме дъждът,сред капките от истина. Или доказваме,онова дето психолозите твърдят,че се случва с повечето хора,а то е да се съгласят с показания портрет или наистина го има това интуитивно възприемане на другия, или този друг е онази наша част,дето не я познаваме.Или?!? Благодаря ви още веднъж.А според дечицата,за които се грижа, името ми е:Миянка,Манка,Муланче,Мананка,Полянка и още ,които не съм чула.Т.е. Мариана. Сега си спомних и една снимка на Дали.Лицето му до половина.Дали той не е мъжът с половин скрито лице от съня ми.Него въпреки,че обичам изобразителното изкуство,все избягвам.Интересно.За другото съвпадение дори и не смея да помисля- има една дето води"Имате поща"Не го гледам.Но днес писах писмо,в което казах,че понякога, не знам откъде ме заливат картини,които не съм виждала,но не смогвам да запомня за да разтълкувам.

Може и да ви се строи крайно.Дори и на мен самата ми е малко страшно да ви помоля за това.Приемете го за експеримент.Последиците са за мен.Повярвайте ми и аз самата се боя.)Но от опит знам,че боя ли се от нещо,май го желая. Миналата година много време мислих кое име,сякаш ме тегли към себе си.Пред пълна зала,помолих жена,която не само не ме познаваше ,но и беше чужденка,да ме нарече,с име което първо и дойде наум.В главата ми звучеше името,което си бях "взела"/избрала/.Тя каза същото,за което си мислех.Възможно е и да е телепатия.При все,че съм скептично настроена/въпреки озадачаващите ме случвания на подобия на описванията на телепатия,за които съм чела/. Моля,този който ми е чел постингите да ми "даде"/ако желае разбира се:)/име.Не е задължително да е женско или българско. Причината да искам е,че вчера ми беше някак особено.Сякаш ми беше тъжно на самата мен,вместо някой друг,който не знае как да ме нарече. Вероятно това е мое собствено желание,възможно е да искам ,аз да знам нечие истинско име,но моля,нека направим опита.А?!За мен,това е важно!

Чудех се къде да ги сложа моите "мисли" и защото тия дни казах:"Каквото вътре,такова и вън"реших,че щом тук са: мисли ,светове, форми,сякаш и мястото им да е при тях. Преди години си спомням имаше един израз:"Да се чувстваш груви."Пак си го има,но дали е известен?!И защото немалко хора биха дали стотици примери на, какво е да се чувстваш груви,със сигурност и моето обяснение ще е само притурка.А бих дала и аз доста повече от едно.Та то е -като да вървиш на педя от земята.Или да се оставиш да те носи.Това същото груви. Събуждам се и понеже си имам щастието да нямам много ,което "трябва" да правя,се заглеждам в плата,с който обичайно денем е покрито леглото знам как и психолозите наричат това,което ще опиша/парейдолия/,но удоволствието да ти се случи,пак ще определя като груви.Вглеждам се в шарките и ...те "оживяват".Онова,което досега никакво послание не ти е изпращало,проговаря.В нищо незначещите геометрични линини,виждаш картина.И то тъй ясна,че можеш да измислиш и какво се случва в нея.Чувала съм,че въпросното "разстройство"на възприятието,не всички определят като такова,че то е възможно за хора с богато въображение т.е. на такива,за които образният тип мислене е по-характерен.Та моето "огледало" е такова.Върху онова,което е отвън,става едно "друго".И то е само мое -пренаражедане на видимото,чрез което се "проумявам".Колкото повече научавам,толкова по-добре се разбирам.Като че ли,не само виждам ,което е в мен - вън,но се и опитвам да разбера защо "картината"е точно тази. Подозирам една причина и тя е"голям кеф" вече в неделя.Все се чудя и защо точно,някоя музика ни въздейства,а друга никак.И завиждам на всеки,който не пита като мене подобни мешавици,а може да музицира.

"Айвол"беше дума,която в детството си съм чувала от една от лелите си.И сега вече ми се потвърждава,а съм попитала "как" ,а съм разбрала.Рано сутринта съм с подарък.Та,снощи си мислих,колко двойки от познатите могат да заменят моят познат и другия.Теб също те включих в една от тях.Още повече,че спомена Своденборг.Миналата година четох за него,но тъй и не открих нищо повече.Само прочетох,че Юнг е бил впечатлен от него.Пък аз съм си "влюбена"в Юнг.И понеже се чудех за "слепоочието" и спомних,че на латински тази кост се нарича оs temporale,си рекох:какви ли въртележки ми прави чувството за време.Ама като гледам май наближава шест часа.Време за концерт.То горкото,дето е вътре в мен ,сигурно не знае какво е шест,да не говорим за сутрин и вечер.Много ти благодаря!Но си струва да се слушаме и будни.Понякога,/аз поне /с едно и също казвам много повече.

В добавка на по-горния сън.Един от предците ми се е казвал Мавруди.Маврос на гръцки мисля е тъмен,но мавруд е едно от "черните"вина. Моля за тълкуване на още един сън.От този следобед е.Донякъде само се справих. В зала съм,в очакване за концерт на хор,в който пее много важен за мен човек.Той ми показа ,какво е ангажираност и отзивчивост.Не знам какво е неговото лично отношение към мен/беше професионално обязан/,но моето е признателност за всичкото време ,което ми отдели за да ме учи.Може би,поради тази причина се хващам в преклонение и към физическата му красота,което ме кара да се чувствам неловко и виновно и да избягвам всякак срещите ни. Хорът е с гръб към публиката.Диригентът дава знак.Моят познат прави крачка напред и започва,но изпуска нотните листове и те се разпиляват на пода.Извинява се и казва,че му е невъзможно да продължи.Диригентът обявява на публиката,че концерта се отлага за утре в шест часа вечерта. Натъжавам се много. На облегалките на столовете в салона са привързани ленти от целуфан.Ядосвам се и питам защо ги има.В същото време,в дясно от мен виждам сцена ,чиято форма е точно четвърт сфера -черна ,закрита с черни завеси.Човек от публиката ми казва: "Питай тях,те ще правят представлението."А "те"са войници излизащи иззад завесите.На главите си имат шлемове,но от плат,върху които са прикрепени снимки на лицата им в естествен размер.Не питам нищо.Момиче става и започва да чете нещо,което не ми е интересно.Бях в залата единствено за да чуя моят познат да пее.Болно ми е от тъга.Ставам и си тръгвам,но разбирам,че не мога да виждам защото очите ми са затворени и ми се спи неудържимо.Умирам за сън.Държа ръка на лявото си слепоочие и пипнешком вървя към изхода.Зад клепачите ми е съвсем черно.Единствената ми мисъл е:"Хората ще си помислят,че симулирам главоболие за да изляза по средата на доклада."Събуждам се въпреки непосилното желание да спя. Тази сутрин си мислих,че не е важно да знаеш за кой те вземат другите ,а да узнаеш кой си.Интересното е,че свързвам моя познат с още един човек,с когото имат много важна прилика.Към двамата питая едни и същи чувства.Пренасям единия върху другия.И двамата ми обясниха немалко в една и съща област на знанието,но втория мъж не съм виждала./?!/Любопитна ми е черната сцена,както и войниците и лентите прилични на тиксо ,които в края на редовете бяха намотани на объркани кълбета.Останалата част като да ми е малко по ясна.Часове след съня ми мина през ум,че звездите са зад слънцето.Тук съвсем нямам идея какво имам наум в "слънце"и "звезди".И защо зад. Ще се радвам на тълкувания.

Преди време,писах нещо ,което и аз самата не знам откъде ми "дойде"в главата.Най-странното е,че беше за орел възнасящ "юнак"на белия свят.Само дето там Орлицата беше мъж,но юнакът беше жена.Прочетох,че сам Зевс се е превърнал в орел за да отведе Ганимед при себе си."Юнак" имам както,като силен човек тъй и като младеж.Всъщност вече веднъж "изтълкувах" един друг сън,пак около виното,но там съзвездието беше "Виночерпец".Митът е друг.Сякаш има нещо общо,което ми се губи.

Сънят е отпреди десетина години.Сънувах,че в Земята ще се блъсне Ганимед.Помня само огромното ярко тяло,което криеше тъмното небе,ужаса и покорството пред неизбежността на случващото се.Нямам обяснение.

Аз съм,човек на наблюдението и опита.При мен всеки опит доказва само конкретността си./Тъй казаното доста ме заблуждава,а и тези ,които го четат,защото пак по моите наблюдение след: "Аз съм"рядко е онова,което съм./ Най-често изземвам другия. Та,тия дни си доказах/?!:)/,нещо ,което доста ме беше впечатлило.Преди около две години си"създадох""спомен".Много ми се искаше да разбера,дали съм виждала един човек,преди нашите срещи.Онова,което натъкмих/но осъзнах,че съм го сторила по-късно/беше реално случващо се с друг човек,но което някак не-можех да приема,т.е. игнорирах и го "пресъздадох"като "случило се" преди пет години със същия първи,когото много исках да разгадая.Просто реални случки "взех"и "пратих" в миналото си. В отношенията ни,според мен има винаги/?!:)/амбивалентност.Онова,което ни е невъзможно да приемем ,че някой ни причинява или ние на него,преместваме другаде.В случая тези регресии може би са точно туй преместване.Изземването от вече познато/не е задължително да е само от нас/ ни помага да се справим.То е като натъкмяване,за да се избегне болката.Но оставането в образа на някого,който сме решили че сме,може и да доведе до несъзнателно създаване на ситуации,в които човек да има същата участ на оня за когото се мисли. При мен например:контактувам с човек,който със знанията и опита си,ми причинява болка като разрушава илюзорната представа,за което се имам,но не мога да се противопоставя на "ударите "му,защото разбирам,че са основателни."Болката",която ми причинява приписвам на друг човек от живота ми.Т.е. сегашното случващо се пращам в аналогично предишно.Не знам какво става на един регресивен сеанс,но ако не е възможно да се случи откровение у подложилият се на него,вероятно би се получило ново изместване,т.е. ново скриване на травмиращото."Откровение" в този случай е проумяване на алегорията на спомена,/фантазма/.Т.е. -"какво е скрито в".Важно е да се разбере ,че момчето в "спомена"може и да не е кръстоносеца,а мюсюлманина извършил убийството.Вярвам,ще се съгласите,че често търсим начин да се оневиним.Като си спомня какви ги бръщолевих миналата година за "Красавици" и "зверове",доста се позамислих дали аз въпреки,че съм жена не съм звяра,но пък да попаднеш на красавица си струва.А във всяка красавица живее звяр.Според мен.Ама,това като да съм го казвала вече.Или?!?Ако в мен са красавица и звяр,то в посочения случай са кръстоносец и мюсюлманин. "...аналитично средство по-разширяване информацията предоставена от анализирания, посредством митологични, религиозни и културологични знания и то независимо дали те са познати на самия анализиран."Търся знания и затова съм в "Портала".

Миналата седмица.Само дето детенцето беше на около три годинки.Момиченце.Близначе с друго. Сякаш привличане,неудържимо тръгване,потъване или летеж,сливане,съществуване другаде.Бях във времето,когато няма да ме има ,а това детенце беше възрастен,който си спомня за мен,но едновременно с това е и с онова, което не знам какво ще бъда тогава,аз самата. Много особено усещане.Не ми се беше случвало досега.

Моля,дайте определение на състоянието на самохипноза и посочете признаците,които съм показала за да твърдите ,че съм в него.За пожеланието,благодаря.Имам нужда от щастие.Чудя се дали да споделя наблюдението си,че човек най-често желае на друг,което е нужно и на него самия.

Мисля,че аз съм,която се изразявам неправилно и причината за това е нееднаквото влагане на смисъл в понятията,с които боравят посветените. Паметта е ,което от край време ме интересува.Още откак забелязах,че има разлика в запомнянето на едно и също събитие от двама ,например.Не само в подробностите,но е възможно и преиначаването на истинността/?!/ на събитието. Преди няколко месеца,когато гледах "Мистерията на живота"огромно впечатление ми направи храм ,чиито стени отвътре бяха инкрустирани с огледалца.Съпоставяйки онова,което знам от биологията,че филогенезата е кратко повторение на онтогенезата си мисля,че паметта на индивида прилича на този храм.Във всяко огледалце се отразяват всички останали,но се чудя дали е възможно едновеременен поглед.Сякаш всеки един момент/?!/ ,"ние"/?!/ се вглеждаме в едно от тях.Картината ,която ни се разкрива/Ето тук се питам, какво по дяволите може да е между две огледала,ако те са поставени едно срещу друго без разстояние помежду им?!! Теоретично разбира се./e в "някакво"/?!/време. Та, като си спомних,как веднъж твърдях,че тялото няма как да ни "съобщи",което "знае",защото не ползва думи,се замислих за образа.От там за символа.Неведнъж съм се вглеждала както и в образа като възприятие,така и в думата като образ.На няколко пъти съм се улавяла в съвършенно друго послание,на казаното от мен.Дали туй е натъкмяване и аз се чудя,но е факт ,че буди любопитството ми. Сега ви питам,дали тези спомени от предишни животи,които разказват клиентите/пациентите/ ви,не са символичният образ на случилото се в индивидуалният живот на човека,но във времето когато той още не е могъл да използва думата?От друга страна,съм си мислила за живота на жените и мъжете до мен/предците ми/ и за тази непрекъснала се нишка,която е, та да мога днес да пиша тук и на това място и след мъничко,някой друг да прочете от друго място написаното от мен. Не знам,как това възпроизвеждане на автентичния ?!?/приемам за такъв онова,което се случва по време на сеансите /спомен, би помогнало на мислещата личност,но съм сигурна?!в едно,човек запомня често накриво случилото се. Моля ви,простете ми вандалското нахлуване в светинята знание,но повярввайте ми,аз съм обикновен човек,който иска да разбере. Съгласна съм,че подсъзнанието си знае "работата"защото напоследък е достатъчно да ми стане любопитен някой и след кратко време да се срещна с него например.Ненужно е в момента да изнамирам и други такива отклонявания,които са ме "водили"към резултатност,т.е решаване на някакъв проблем в моя полза. Знам,че има боязън за подлагане на такава интервенция от мен/ не знам как е при другите/,защото присъства недоверието.И двете страни могат да си "мислят",че са добронамерени,но аз не съм убедена,точно в туй мислене.Т.е. няма ефект-резултат,който да съвпадне с очаквания.Вие сам посочвате,че са изчезнали болките в корема.Т.е. това пренареждане никога не би могло да съвпадне с планиран резултат.Тъй мисляаз,излишно е да повтарям.Разглеждам "спомнянията"като фантазми./Предполагам,че в момента се хващате за главата от потресаващото разместване на понятийния смисъл./А фантазмите както и сънищата съм оглеждала/Ето пак накъм огледалото ме върти:)/ не малко.Все се чудя,от къде по дяволите идват.Т.е. може ли да бъде измислено нещо,което не същестува.И все давам пример-нареждаме кубчета по безброй начини,но от къде са се взели?Те. дори и във фантазмите присъства вече чуто, видяно.Интересно ми е .Личи ми.Дори и този спонтанен поток на точно тези думи ,ми е страшно/?! ;)/любопитен и се питам/понякога като да успявам да открия друго послание/,какво всъщност казвам. Твърде накъсано и неподредено изглежда писмото ми,но да го оставя в този вид,в който се получи за мен е важно,защото след туй, когато го преровя,може и да намеря другостта. И като край,на шега или наистинаЛюбопитна история,ама не ща да съм рибката в мрежата.Но пък последното може и да означава:Уф,дали вече не съм в нея?!)

Ха!Това не ми беше идвало наум!Благодаря ти. Възстановяващ!сън.Да се доверим ли на природата си?!Или съзнателно да се преформираме,т.е. да я изменяме,чрез мислене.Струва си да се помислието пак анализ,въпреки,че е на "будност"

"Тя е това което е ,средство за решаване на проблеми . "Така е.Според мен също.Преди две години чух"Анорексията е много по-страшна от карцином"на момента включих запомненото от някъде,че анорексията не е само хранително разстройство,в същността си тя е отказ от живот.Т.е. карцинома е проява на анорексията.Предполагам,по това че сте професионалист,няма как да не знаете теории за раждането като травма с последици.Някак не се разбра ,че хипнозата е метод,но преди да се приложи според мен трябва да има вербална реконструкция на модела на самопрограмиране,защото в него е затворено много неосъзнато,което би водило индивида към самоунищожение.Аз лично не съм убедена,че оставен да избира,когато не и да са еднакви по тежест,подложеният на хипноза/преди да е намерен източника,за пагубно поведение/ ще избере пътя,който го води към пълноценен живот.Мое мнение,е че хипнозата не преодолява наложеното отвън мислене/морал/.И като пример ще ви дам -жена влюбена в хипнотерапевта и смятаща това влюбване за престъпление от морално естество.В този случай хипнозата /ако не е променено мисленето й/може и да накара тази жена,да направи поредица от погрешни себеунищожителни действия, за да няма как да има основания за контакт с терапевта.Желанието ще бъде преустановено, с това и терзанията,изобщо проблема "пренос" се решава,но за чия сметка?!Още фройд описва случай на дама,в чийто живот започнали поредица от травми защото на малко повече от" жизненото поприще",тя решава да наваксва пропуснатото.Ясна съм ви.Нали?!

Тъй пълно писмо!!Не знам как мога да говоря с човек,който има такъв опит в сънуването,освен по начина по-който го правя в момента.Трогна ме твоето "главата ме боли по-силно от всякога, обаче на мен не ми пука и просто не ме е страх. Нямам никакво обяснение за това, че не ме е страх ",както и тъй подробно и умело рисуване с думи на съня. Знаеш ли,много време ми трябваше да си призная,че не се боя от смъртта/особено след като ми се случи изневиделица ,е почти деедна близка до "Прага"ситуацияИмам си я като урок./,а от живота.Не е неразпространена идеята ,че живота е всъщност умиранеНай-често ме боли главата,когато си го забранявам.Искрено ти желая "Баба Яга" да насочи "пушката"си накъдето трябва,а не в твоята глава.И аз гоних една старица в сънищата си.Успях!И сега не ме боли главата.А пишеш тъй красиво!Благодаря ти! С най-топло чувсто ти желая живот без болка!

Е,няма как като правя бели,да не налетя на някой дето ще ми дръпне ушетата и ще ми каже:"Я,по-сериозно!" Но, ако след туй,ме тури на коляното си и ми обясни каквото съм питала,ставам по -предана и от куче. Добре дойде тази глътка веселост,Иво!