shelter

Няма отърване от туй дето все го дебна!Или то мене.Снощи си прерових "Предсказване и синхроничност" на Мари Луиз фон Франц и налетях на "Акт на Бога" и на случването "просто така".На всичкото отгоре и от нея разбрах ,че Юнг в "Еон"е споменал свързаните четири двойки пирамиди като символ на цялостната личност,които и аз намерих като модел в дома на приятелката на сина ми.Вече го описах този случай.За бой съм си.Друг път,да помня какво чета. Благост,аз като почна да се питам "как" и край.Сега, тук дето съм звучи Еньо Мориконе с "Едно време на дивия запад".Какво става?!В това едновреме?!

Боя се,че злоупотребявам с темата.Вероятно лошо избирам начина,по който мога да разбера,което ме итересува.Не на последно място,изглежда и завличам тези около мен,превръщайки в говорилня мястото,където би трябвало да се показва подплатено и стабилно знание.Сякаш рискувам/или най-малко ангажирам/ другите,заради собствените си "опитности".Съжалявам.Единственото ми оправдание е искреният стремеж да проумявам.Приемете го,ако можете, моля! selsal,благодаря за посочването на автентичния източник.

Много ми се ще да отделя,което уж имам за синхроничност.Боя се,че всяко определяне на случващото се като такава /от мен поне/ е по-скоро заблуда.Т.е върху видимото,аз наслагвам вътрешното, необяснимо от съзнанието ми. Вчера рисувах наум/Правя го,защото това е мой,/мисля?!:)/естествен начин да си се обясня. Та рисунката беше:черен цвят в основата,след него светлосиня ива и над нея по-тъмно синя,която става още по-тъмна нагоре.Светлото в средата е все едно хоризонт,но не като линия,а като средина мужду две отделни части като всяка от тях е преливаща в него. Встрани имаше дърво.Високо ,но голо,черно.До него сякаш по-далечно разположена,/в средината/беше гръцката буква пи,/все едно само рамка на врата/Снощи си мислих за пи като буквата,с която се бележи неизменното съотношение 3.14 между радиус и дължина на окпръжността.В горният десен ъгъл на "вратата"имаше светла точка. Тази сутрин случайно/?!:)/отворих "Човекът и неговите символи"-Юнг, на страница,в която беше описана история свързана с китайския мъдрецЧуан -Дзъ.В нея се говори за "безполезното дърво". Всичко ,това ви описвам за да покажа как действа /според мен/интуицията,за да ни помогне да се достигнем. Онова,което напоследък изпратих в тази тема,ми се струва не синхроничност ,а обяснение на сегашен момент,чрез по-стари такива.Аз като да не мога да се справя без аналогии от предишното. На пръв поглед,рисувайки предния ден и това че тази сутрин намерих описаното в книгата е съвпадение,но според мен ,то е онова забравено,което изнамирам отново за да го сложа в момента,за да го дешифрирам. Личи /:)/ , не съм"подредена",но се надявам да разбера дали търся теорията в действителността или търся обяснения на действителността теоретично.

Датата /ако не греша /беше 26.V.05г.Малко следобед в една от книжарниците на града,влязоха двама мъже.Единият,вероятно не повече от тридесет годишен попита за двата тома на "Естетика"на Хегел.Беше много красив/но не показно/,със също тъй ясен и някак свободен глас.Останах още малко въпреки,че бях привършила с разглеждането,на което ми беше интересно ,привлечена от този човек.Той се прибилижи и докосна в същата последователност книгите,които и аз минути преди него. Все още нямам отговор за тази тъй впечатлила ме случка. Изглежда имам синхроничността /ако това,което ми е наум,е /като ключ,който ми се дава за да отключа затворена врата,но нито виждам ключалката,нито посмявам да я бутна,та да разбера дали изобщо е заключена. Съжалявам за метафоричния изказ,но като да се примирявам с факта,че не мога да мисля другояче освен,чрез изнамиране на аналогии.Последното имам като подреждане на частици във фигура,но цялостен поглед ми е невъзможен.

Надвечер бях във фотоателие за да сканирам рисунка,която бях обещала да изпратя.Докато изчаквах,по радиото прозвучаха "SImply red " със "Stаrs".Рекох си"Това не е случайно".Няколко часа по- късно ,ровейки в мрежата попаднах без да искам/?!:)/ ,на страница -категории.Стана ми любопитно и отворих "звезди".На една от снимките видях момиче,което напомняше мен на същата възраст,само дето беше русо.На всичко това, беше облечено в бяло.Преди два дни препратих думи за "бяла музика",вчера се шегувах със себе си,но пък покрай това си спомних,че веднъж се случи някак,моето име все едно да е Мелодия.Защо ли ми се случи това?

Изглежда става въпрос за пренос.Онова,което не допускам,че мога да изпитвам към А,го препращам върху В или подобни.Аз го наричам дислокация.А е възможно и да е някаква "игра" между собствената ми персона и сянка,до чието разгадаване не стигам,поради липса на знание.Но мисля,всеки би могъл да се вгледа по-внимателно в кореспонденцята си.

От известно време насам,не се противопоставям на внезапните "нахлувания" на предсъзнаваното или онова,което не мога да определя чрез знанието си. Последното подобно беше корона с пет върха и сливане на две очи в едно,което сякаш беше извор.

"Не отричам обаче, че манипулацията може да бъде егоистична и егоцентрична проява на личността. Необходимо е да се прави разлика наистина между нея и упоритостта, амбицията, целта и пр. Всички тези характеристики са различни нюанси на широкоспектърното проявление на волята." Напълно съм съгласна. Както и с разрушителните и градивни тенденции на проявите на волята ни. Всяка проява на волята е затворена не само в личностната характеристика,но и в дълбокото на инстинктите.

Възможно е.При мен дори и да се е случило "отваряне"за постъпваща информация,ми липсва възможността да я разбера.Имам се като примат,който си "играе" със свръхустройство.Безполезно занимание.Но се надявам на внезапността на осенението.

По -скоро взиране.Опитвам се да си преведа информацията ,идваща от несъзнаваното.

Понякога ми се случва да ми дойде наум,нещо чиято причина за появяване ми се "губи".Вероятното обяснение за следващото е оглежадането на "какво е малко?". Представете си:горе долу приличащо на пухкав геврек -нещо,в средата празна точица./естествено не от твърда материя,а теоретично /това цялото се върти,отвътре навън и обратно,минавайки през точицата. Мислих го ,от три четири дни.Изненадах се много,когато вчера сутринта намерих в дома на приятелката на сина ми,"играчка"донесена от музея на Ешер.Правилни триъгълни пирамиди,свързани в подобие на кръг ,които могат да се събират и минават отвътре навън и обратно,само дето не е през точица ,а през кръст.Доста се почудих,на какво би било еквивалент този пространствен модел. Наум ми е да попитам и как става тъй,че часовник затворен във въртяща се много бързо камера,би показал различно време от контролния,друг извън нея.Чудно ми е защо говоря за такава конструкция,Дали съм чела нещо подобно или си измислям?Не съм изучавала теория на относителността.Все пак странна ситуация.Мисля м разликата ,между въображаемата ми фигура и тази на Ешер не е толкова от значение.След като и двете показват едно и също явление.Иденственото,което ми иде наум е "върнато време"помня такива модели във филмите"Ефекта на пеперудата" и "Обещанието".Вероятно ще ме затрупате с подобия от обяснения за регресия,метемпсихоза,дежа вю,скокове във времето.Озадачена съм.И личащо безсилна.

Цяла седмица почти следя "малко". "Колко много?иска човек? А колко малко?му трябва." Попитах веднъж. -Ще ми отделиш ли,малко време? Отговорът беше. -Малко не означава недостатъчно. Оттогава си мисля,колко и какво е малко. Ако колко /малко/Е,то е предварителността на толкова. Ако Е искане и трябване,то е недостиг,но и достатъчност. Ако малко е отнасяне /сравнявам с/,то е взето от.Взетото от, е част.А, щом е част,то е от.Т.е. съставно в неделимото-Всичко. Ако малко означава,то не Е малко,защото е различно за Всеки,който означава. Ако малко значи,то е значението си. Затуй.Малко е Всичко,което/Всичко/няма друго за сравнение.Малко Е несравнимото,а то Е Всичко. Тъй мислясега.

много вярно Преди малко се върнах от кино.Още като дете забелязвах нещо.Излизайки от залата,губех пространствена ориентация за кратко.Възможно е да е някакъв вид психична слабост,но напоследък отново ме повява това усещане.Тази вечер,влизайки в къщи си казах :В стаята ми са два светли прозореца./Така е.Единият ми е подарил немалко залези./Прозорец, като мой символ го имам за очи-изглед,начин на "виждане" и за светъл,проникновен човек и за вест ,различност,другост. Минути преди да отворя Портала прочетох написано от един човек,след туй се подвоумих, дали да пратя мое неизпратено писмо до него писано преди дни,в което имаше много съвпадения,с неговото днешно.Отказах се и в същия миг си казах,че вече имам два отговора.Първото,което видях бяха вашите.Ето и нещо ,което писах около 16ч.днес "Всеки един от елементите-участници в системата би могъл да опише /обясни/случващото се.Всяко описание е различно от останалите и е вярно за извършващият го. Напълно възможно е да има съвпадения." Аз се оставям.Ако я имам силата,да съм й.

ОТЛИЧНО! Ще ми се да добавя.А това е:при ревността има дискредитиране на себеоценката ни.При въпроса:Защо е предпочетен другия,излиза наяве остойностяване.Щом той е пожелан вместо мен,значи е повече от мен,с какво,защо и т.н.Щом той е,аз не съм.Освен туй го има и разбирането,че този комуто си дарил любов,няма желание да я приеме,а я търси у другия.Пагубен е моментът,защото следващите крачки мисля са.Не се обичам,защото не ме обичат.Това вече не е животинското поведение,а матричното/което се повтаря/ поведение на детето.За бебето обичта на майката е убежище,сигурност,живот бъдене.Загубило я,то се чувства лишено от сигурността на удоволствието да е.Ревнуващият насочва агресията /Ти не ми даваш обич,лишаваш ме от доволството-Лош си.Ти ми вземаш този,който ме дарява-Ти си лош/към себе си./Не ми даваш обич,значи не съм достоен за нея,не я заслужавам-Аз съм лош./Тук виждам изместеното на по-високо ниво/емоция и осмисляне/ инстинктивно усещане за доволство от съществуването. Ревността измъчва също и защото не е потвърдена догадка,съмнение.В повечето случаи у ревнивеца започва преобръщане.Зависи в каква посока.Т.е. осъзнавайки се да придобие нови качества и да повиши в реалност стойността си или обратно да се втурне към пагубното себеунищожаване или унищожаване на обекта,към който са претенциите.Любовта се загубва в омраза.Но във всички случаи,ако поводът за ревност го има,се налага да се преосмисли състоянието на връзката.

Мона,моите наблюдения потвърждават казаното от теб.Много често ми се случва да мисля някого и да го чуя,видя или получа писмо.Понякога,дори отговорът на въпрос,който съм си задала "звучи"в мен и след туй го виждам.Много се боя, това дали не е "сънуване"т.е. да се самозаблуждавам и да изкривявам възприятията си,само за да "докажа""правотата"си.Вчера например,часове преди да ида на кино писах писмо,в което написаното от мен съвпада по смисъл и по думи напълно с казаното във филма.Не ми е за първи път.Все повече се озадачавам.Но извода,до който стигам е,че действителността се създава първо във въображението ни.

Вчера гледах"Долината на цветята".Липсва ми знанието за да обхвана изцяло филма,но не бе малко онова,което ме накара да размислям.

Напоследък започвам да мисля за представата като действително съществуваща реалност,иззета,от някакво "другаде"вмъкната в тази,в която съм.Чудя се на връзката между възприятие и представа.Все мисля сънят за екран върху,който е прожектиран лишеният от рационалното ни "обяснение"образ на света.Кой от двата е верен? Ако в съня сме всемогъщ бог ,т.е. създаващ реалността,наяве сме ...?Понякога "наистина"се чувствам като отзвукОсвен образа/възприятието/ много ми е любопитно словото, като означен образ.Снощният ми сън е някак в заедност с тази тема.Бях с близките си във вътрешна част,/най-висока/на сграда.Имаше отвор -врата,за която предположих,че води към тераса.Изоставих намерението си да изляза на нея и започнах да оглеждам отрещната стена от сградата.Помислих,че може да се направи помещение годно за използване,висящо под тавана.В същото време си казах,че не би било много приятно за обитаващите го,знаещи,че висят несигурно./Някъде бях мярнала,че е достатъчно да си представим под,когато сме във въздуха и той ще се появи.Това го чета в преносен смисъл./След това понечих да изляза от вече видяната врата в стената,която обаче беше изчезнала.Побутнах мястото й ,паднаха тухли,но от картон.С ужас разбрах че стената е бутафорна и вън от нея, където предположих терасата е само празно пространство.Разплаках се от ужас,разбирайки че съм можела да полетя надолу ,ако не бях погледнала отново,какво има зад вратата.Осъзнах,че и цялата сграда е от картон и хлипайкизаобяснявах оправдавайки се ,на близките си,че имам фобия от високото ,но не съм си я признавала.Съпругът ми ,ми се присмя и остана невъзмутим а,аз хукнах със синът си/възръста му беше, доста под сегашната/към асансьор,което пък ми спомни друга фобия.Когато понечих да затворя вратата му,се появи проблясък като от "късо съединение"Отказахме си и стремглаво поехме надолу по стълбите.Е,излязохме успешноСънят ми продължи с много,епизоди всеки за себе си,но един от тях се повтори с описания.В различно възприемане,друго гледане,"виждане"а той беше изключително красив,като усещане .В края на същият този сън виждах,но и бях момиче-момче,което тича в небето,по облаци-розово- жълто -оранжеви,самото то излъчваше същата светлина,но тя и идеше от другаде.Бях то,но и го гледах едновременно с туй ,сякаш беше филм.Знам,че пожелах да напиша нещо и го направих.Сега не съм съвсем сигурна,но част от него беше :Тичам в облаци от светлина. ?!Скоро си мислих,че светлината само избутва мрака.

Отново се случва да помисля нещо,което е в голяма близост със съня на друг човек.Нямам обяснение!Във времето ,в което Вендор, си пускал темата,мислих макар и в друг контекст,че и рибите и птиците са в света.Сякаш моят метаезик е нечий сън!Или нечий сън е отговор на мои питания!Разбирам,че съвпаденията са възможни,но защо налитам на тях ?Озадачена съм .Напоследък много!?

Много ти благодаря.Преди минути чух за парапланеристка попаднала в буря и отървала се по чудо!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Вече не знам,какво да мисля!!!!!!!!!!Ще потърся Поуп.

О,Мона аз съм всеядна.Лошото ,че правя страхотни бъркотии,защото имам много повърхностни знания,но ми е хубаво ,когато научавам.Това вече е за в лични.

Вендор,сега си спомних и нещо,което мернах наскоро и което се отнася за тълкуването на приказките.Все се стремя да се приближа към конкретното,моментното лично.Вълкът,си мисля е напълно възможно да е твоят баща.Заплашващата фигура/озъбва се/,на която ти отвръщаш със същата поза./малкото момче иска да прилича на баща си/предполагам знаеш,че малките момченца си искат майките Веднага щом се отдалеча от иглуто.Тук е собственическото отношение към майката/иглу/.Бебето не се отделя и я иска,защото тя му осигурява всичко,от което има нужда."Аз си направих иглу".Бебето си мисли,че е майката,т.е.едно и също с нея.В много ранна възраст,усещанията за дискомфорт премахнати от майката,карат бебето да мисли,че то самото се справя с премахването му,докато истината е,че изцяло зависи от нея.Възможно е,сега да има проблем сходен с тази ситуация.Т.е. ти да имаш претенции за жена и да се е появил друг претендент,с който ти си в борба.Моля,отново да ме извините,за намесата,но според мен,така се учим един друг.Колкото повече казано,толкова повече

Lia,виж как Мона,хубаво я е описала тази лудостРационалното ми обяснение е точно изострена сетивност.Т.е. отварянето ни за информацията.А,после тя натрупана в несъзнаваното,някак прави пробив спонтанно в осъзнатото.Като искричка.Това ми е обяснението ,но не знам как го правя.А иначе в съня ти има съвпадения с мен.Опитай сама да огледаш около себе си.Можеш да погледнеш мита за Йо и правнуците й Данай и Египт/мургави момчета,кал,река(Нил се разлива),щастлива крава на другия бряг/?!.Съжалявам.И аз тепърва започвам да се вглеждам. А другите неясни имена звучат все като:Ана,Яна ,Ения/Да не би да си я слушала наскоро? / в превод все близко до благодат.

Очаквах да дойдеш в 09.09ч. Благодаря ти!

Тогава чух това име. Тълкувах го като ана, Мериамана А!!!Не!!!!!Това вече е лудост! Отивам си!Кой кого сънува???????????Какво става?!!

Ох,сега и аз почвам да викам за помощ! dina_qneva, моля кажи ми кога сънува този сън.нещо се случва с мен,непрестанно.Сякаш Някой се шегува.Улавям се предзнание.Повече от често. А,съм убедена ,че пророчеството е невъзможно,поне така мисля.Не говоря за програмиране.Снощи отникъде в главата ми дойде"Аз съм в окото на бурята".Сега твоят сън е първото,което прочетох,оня ден,че телефонът ще звънне точно в определен час.Случилото зъкъсня с минута.Каквото и да ми мине през главата сякаш става.Вярно е ,че много ме интересува интуицията.Объркана съм.Или пък контактите он лайн ми идват повече