shelter

Напълно съм съгласна с теб,"не всичко, което сънуваме, се отнася до нас самите или конкретно до нашето несъзнавано и не всеки сън е образ на моя..."Много ти благодаря за знанието,което пре-даваш.Чета те.Да,така е.В моя сън няма луна.И двата съня обаче разглеждам като откровение,много по-високо от личната легенда.Ти си била и си готовата за живот/еволюция/ жена/ин/,тогава аз бях пустош.От година насам се наблюдавам ,както и случващото се.Малко знания,малко опит в наблюдението,но желание има. Добавям,също съм имала пророчески сънища.Има и още нещо,което никак не ми се иска да е.Наскоро описах мой спомен от детството,който обаче се разигра във вариант.Но думите съвпадаха, като описание напълно.Все едно преди случилото се,разказах като мой спомен,онова което се случи на друго дете.Още веднъж ти благодаря,за знанията!С молба за още

Вероятно става въпрос/според мен,естествено /за проектирането на твоя Анимус върху човека,в когото си влюбена,т.е. твоето несъзнавано мъжко.Кръгът е символът на завършеност,цялост,хармония.Възможно е в този сън да се разпознаваш като цялостна /в момента/,стойностна личност.Е,може и да е пророчески сън.Дано! Щом желаеш толкова силно годежа.Не мисля,че годеж и сватбата означават раздяла.По скоро съюз на Аза с То,съюз на твоето несъзнавано мъжко начало с проявената в битийността женственост.

Не крия задоволството си от възможността да научавам.Радвам се,че има други хора,за които "проникването" е също тъй важно.Не ми се ще да изглеждам вулгарна,твърде далеч съм от разбирането за духовност,като прибавя и "професионалната деформация",няма как да се защитя от собствените си нападки,освен с "Искам да проумея." Мона,какво ще кажеш за идеята жълта луна/жълто тяло/,както и синя луна/бяло/?!/тяло/т.е. женската част от съзиданието.Знам,че може и да понеса обвинението,че се наслагвам и върху другите,но като си припомних и времето,в което сънувах моя сън,като да се уверих в тълкуването.Затова и го пуснах след твоя.Напоследък изучавам онова,което се шири като мнение:"Когато тялото казва не" и обратния вариант :когато /Аз/ние казвам/е/ не,на тялото.Та ,аз лично се прекланям пред грандиозността на проявата материя, в това число и на човека като такава.Какво ни съобщава тялото? или "Какво" съ-общава чрез тялото.Няма да се откажа, да проумявам това" Какво" didi_ts и на мен много пъти ми се е случвало,да си говоря с мъртви близки на сън.В тези сънища,те са ми отговаряли на въпросите,които им задавам. Още нещо,което скоро си спомних и ,което все повече ме кара да вярвам е,че преди години,без изобщо да знам каквото и да е за астрално тяло ,го описах в "съчинение".Едва сега,благодарение на теб,Мона разбрах еднаквостта.Нямам разбиране за туй,сякаш сънуване на живо,получаване на информация без да съм я търсила. като помощ от Някъде. Чезал,изтъкал си такъв килим,че може да го оглеждам с часове.Мисля,сякаш има тон на боязън от съзидателната ти мощ. Благодаря ви за споделянето!Имам нужда от него и се радвам,че го получавам.

Преди години.В небето.По тъмното сякаш вървяха.И не стъпваха по твърд.В парцали от сиво.В редици.Една след друга.Безмълвни,с лица неподвижни.Ни гладни,ни жадни,без умора,ни студ усещаха нито горещина,не искаха нищо.Неизменни.Идваха нови и тръгваха с тях.Нова редица от бездиханни.Никой не знаеше къде отива,нито докога ще върви.Стоях и ги гледах.Встрани.А се виждах сред тях.Преди години.Сънувах.Ужасът от вечната вина.

Инатари,много ми е приятно,че ми отговаряш.Порталът се оказа добро място,където научавам/това за мен означава развивам се,движа се/.Съгласна съм с онова,което ми съобщаваш.Вече, не бих се учудила ,ако по времето,в което си сънувала съня,аз си мислих,/дори си позволих споделяне на мислите/,за онова което описваш.Грубото онагледяване беше -матрьошки.Не мога да заявя,че съм религиозен човек,но се опитвам да осмисля ,поне частици от NATURE. При теб има сливане,при моето има само повторимост на микро в макро,не че не съм мислила за моментните състояния,както и дали изобщо има момент.Напоследък минавайки през постингите открих нещо,което ме прави спокойна/тук влагам много по-обемно значение на думата,горедолу-в мир съм/.В много от тях откривам както мои мисли/разбирания/,така и чувства,а понякога и случвания.Какво по -добро доказателство за "неразделна част от".Вероятно би могло да се случи да се усетя неразделна.Ето дори и думата "усетя" не е точна.Сега,все още съм на ниво "част от"Не ми се е случвало да преживея единение /имала съм близки преживявания,но сякаш лишени от мащабност./Доскоро мислех,че човек не се избира,сега си мисля,че с осъзнаването си имам възможност,/в някаква степен / за корекции.Снощи например си мислих за думата раз-обли/к/ча.Имам да вървя,Инатари.И да питам А,Добромир е прав за смисловите пластове. Ето сега,забелязвам нещо,което още когато започнахме темата,ме впечатляваше.Времето.Освен двата часа разлика,имам и една минута.Вчера тези ,на които пишех показваха време с минута напред,сега тук аз съм,с минута напред.Това,също не е за отминаване.Наясно съм с уреда часовник,както и настройката муПонякога оглеждам и постингите,близки по време с моите.Интересно е.

Благодаря,Мона!

Да ,Мона!Знам,че това е кралска лилия.Само дето не знам защо непрестанно ми се набива в очите.Не я търся,просто този знак се оказва там,където съм.И то не насън.

Не мога да открия причината поради,която написаното ме накара,да се върна няколко пъти.Вероятно защото епидотът е камък,който много си харесах преди време,но с който не се случи да се погодя.Или защото няколко дни преди да прочета въпроса,включително и в същия ден имах усещане за мирис на разцъфтял зюмбюл/не е нужно да напомням за Хиацинт, като за цвете.А камъкът хиацинт няма нищо общо с унакит,поне на външен вид/Любопитно ми е как тъй Мона си смени аватара.Моля,не ме приемайте като безпардонна!Не питам случайно.Твоят нов аватар Мона, е знак,който е непрестанно около мен,повече от година!Преди месец го рисувах върху кутийка.Преди няколко дни си казах,че в ръката ми ще се озове знак.Когато погледнах беше същият,в малко по-изчистен вариант/?!/Ама тези неща май трябваше да пусна в "Синхроничност".Вероятно затова и ви пиша. Всъщност ,боя се да не внушавам,но си мисля,че понякога тялото ни изпраща сигнал за болежка.Питам Милкана,дали не е подминала някакво стягане на нивото на сърцето.Възможно е и просто да се има предвид потисната емоционална болка и затова да се явява камъкът като кърг/обръч,пръстен"Камък на шията"/Може би,това е само моментен сигнал,т.е. конкретно свързан с настоящето.Извинете ме,че си позволявам намесата!

Има вероятност тълкуващият съня да привнася себе си,затова не ме вземайте много сериозно.shexerezada,твоят сън ми напомни и мои ,в които е присъствал краят на света .В друг вариантМоето мнение е,че се пресънува раждането.Червеното е тревожен и агресивен цвят,цвят на настъплението ,на действието,на живота,на любовта и на войната,на акта.Града,аз символизирам с майчината утроба.В нея /града/всичко останало е заляно с кръв,но ти си жива.Улиците са родовите пътища.Къщите отново са утробен символ,а лампите са фалически символи.Ако всичко това извадим от соматичния контекст,вероятно се касае за нов нелесен преход в животата ти,протичащ много бурно,свързан с "траур"-мъртвите трупове,в които аз влагам смисъл на "умиране"на вярвания,норми,убеждения ,отстъпването им на придошли,приети,нови такива.Възможно е да съградите нови устои.Или пък да престанете да робувате изобщо на канони. Мона,напоследък се убеждавам в способност за,която не съм подозирала ,че притежавамзадавам си въпрос и в разстояние най-много на дни получавам отговор.Остава ми,само да ти благодаря,че си пояснила"камък".Доста неща бях понаписала за камъни,та сега след теб,като да си изяснявам ново значение на този символ.Много се радвам,че си споделила знанието си.

Ако тръгна да обяснявам странната ми среща с холотропното дишане,ще стане моного дълъг постинг.Преди да посетя за първи път семинара се случиха няколко поредици взаимносвързани събития,които ме заведоха там."Психология на бъдещето" на Станислав Гроф е книгата,която първо ме запозна с трансперсоналната психология.Може да се намери и Ленард Ор както и Джоузеф Кембъл в интернет.Промененото състояние на съзнанието,което се получава в резулт на дишането е за мен /даже и нямам думата,с която да го определя/изключително.Дано не прозвучи силно.Аз лично не мисля,че в подсъзнанието може да се вкара "духовния боклук"на другите по време на сеанса. По-скоро се чистят предишните "боклуци",които сме запечатали там.Всеки семинар започва с теоритична лекция на водещия.Ако продължа нататък ще започна да налагам мнението си,но пък всеки може да опита.

Очаквах да пишеш.Мислиш ли,че ако "само"си бъбрехме щях да го правя.Това първо.Второ:Откъде знаеш,че няма да се реши проблема?Този вид контакт може да ти помогне,може и да ти навреди,може и изобщо да не промени състоянието ти.Всичко това е възможно.Но ти предварително си избрала"Няма да реши".Това се нарича предварителна нагласа.Аз съм се убедила в силата й.Казвала съм "няма! "и нищо не е ставало,казвала съм "аха!"и са се случвали"чудеса"В първото писмо,което писа,два пъти си повторила "Нямам вяра."Защо?В началото говориш в сегашно време,а този начин на говорене е най-опасен,защото се запечатва в подсъзнанието."Имам страхотен проблем,който се задълбочава."Това аз наричам негативно мислене.Затова и ти писах "вкопчване".Аз разбирам,че ти е трудно и че правиш онова,което смяташ за възможно,да излезеш от състоянието си.Т.е.искаш помощ.Чувала съм за онова,което психолозите наричат съпротива на терапията.Просто си тръгваш и я прекъсваш.Лошото е,че обикновено това става,когато терапевтът е близо до разгадаване причината за състоянието.Лекуваният не иска/но това не се осъзнава /да се промени.Защитите на Аза стават несъзнателно в почти всички случаи.Да поставиш диагноза,е все едно да намериш игла в купа сено.Много силно казано,но понякога е точно толкова трудно. Можеш ли,да разкажеш нещо съвсем кратичко от живота си.Какво ти се случи например,днес? Чувала съм,че хората страхуващи се от нещо,имат силата да се справят с него,но не си вярват.Както и,че говорейки,можеш да си обясниш много.Питам се:дали,си чувала притчата за вярата?Сега се опитай, да ми се усмихнеш.Както и да предположиш ,що за човек съм.Интересно ще ми бъде да ме"измислиш." Просто,ми дай няколко определения.Става ли?Ще те чакам.Ти ела.Само.Ако искаш!

състояние, при което засегнатият не може да се освободи от определени преживявания, въпреки че съзнава тяхната абнормност и безсмисленост. Това могат да бъдат представи, желания, опасения или импулси за действие. Те се натрапват постоянно, най-често по един и същи начин. Не се разглеждат като натрапливости някои принудителни повторения, които са следствие от възбуда или напрежение и се проявават като странично действие или в моменти на бездействие, напр. повтарянето на една мелодия. За а. говорим, когато натрапливостта действително пречи и измъчва (в крайни случаи това може да доведе до загуба на работоспособността) и когато потискането й води до поява на страх. Най-често а. служи за удовлетворяване на един болестно завишен стремеж към сигурност. Натрапливото контролиране се отричава от нормалната проверка на несъзнателно извършени действия, напр. затварянето на крана, на вратата и др., по това, че се извършва дори и тогава, когато направената току-що съзнателна проверка е показала, че всичко е наред. А. е психоневротичен симптом. Според психоаналитичните схващания в основата на а. лежи актуален, накърняващ себеувереността вътрешен конфликт. Той обикновено се проявява при лица, които са поначало себенеуверени вследствие на неправилно преработване на раннодетски преживявания и които имат склонност към отстраняване на страха чрез “контрамания”. Наред с отделните натрапливости (за контролиране, за миене, за броене, натрапливи мисли) се променя и цялата житейска стратегия с цел избягване на рискове и промени. Натрапливият компонент имат и някои фобии, напр. агорафобия; при нея се избягват определени обекти и ситуации, въпреки че се осъзнава безмислието на това избягване. В патопсихологията на понятието “натрапливо повторение” се придава по-широк смисъл: с него се означава запазването на извънредно висока стабилност у една развита през детството мотивационна структура. При а. е необходимо прилагането на специализирана психотерапия. - натраплива невроза. Здравей,Симеонова! Обръщаш се към Орлин,но аз си позволявам да се намеся,защото също както теб и аз случайно попаднах.На твоето писмо. Нека първо ти кажа,че нямам дипломата,която би те респектирала.Ако искаш ме чети.Всичко,което ще ти кажа по-долу е само мое мнение!Трогна ме болката в писмото ти.Затова и аз ти пиша.А е и напълно възможно да откликвам,поради сходства в мисленето ни.Преди да потърся точното означаване на ананказъм,онова,което видях в написаното от теб беше:Вкопчване.Сякаш,със зъби и нокти си се хванала в това "имам".Човек няма нещо веднъж-завинаги.Всяко състояние може да се промени,всяка мисъл да се прогони,всеки ,който е паднал може да се изправи. Явлението ходене по доктори и присъщо на невярващият,слаб,неустойчив,а защо не и самотен/ има мисъл ,където се казва,че може да си самотен и сред хората/,гладен за любов/някъде бях чела,че депресията може да се тълкува и като неизразена любов,на не дадената любов/ човек.Непрекъснато търсене на нови и нови доказателства на" болестта".Поставям болест в кавички защото твърдо съм убедена,че състоянието ти е възможно да се промени.Струва ми се,че държиш на него,не мислиш ли?Човек понякога изнамира/по себе си съдя,пък и от наблюдаването и от прочетеното-всевъзможни решения/дори и пагубни за нормалното му съществуване/само и само да поддържа недействителен образ,който или той сам си е съставил за себе си или другите му налагат.Просто се харесва болен.Ние сме в непрекъснато търсене на баланс между нас и другите.Самите отношения са търсенето на този баланс.В тях има компенсация,понякога струваща страшно много,на едната страна.Дали проблемът е в теб самата или между теб и другите.Предлагам ти просто да се успокоиш и да чуеш онова,което ти се казва,да започнеш много търпеливо,но без емоции да се наблюдаваш,също и тези с които си.После да мислиш върху станалото и да се запиташ,защо се случи тъй.Както и: защо,аз постъпвам по този начин.Състоянието,което описваш вероятно се дължи на невъзможността да приемеш за вярно ,което ти вменяват.Ти сама казваш,че са ти поставили най-различни диагнози.На тях не вярваш,но отново търсиш някой лечител ,който ще изнамери нова диагноза и ще се опита да я лекува.Сякаш казваш: Ама,аз не съм болна,а тръгваш на лекар да видиш дали,все пак е болест онова,което ти е.Ако е тъй,кое те спира да кажеш:Аз съм напълно здрава,но ако спориш със самата себе си,защо не опиташ да си откровенна и загрижена към съществуването си.Знаеш ли,кое е най-хубавото,което прочетох у теб и което изобщо не ми прилича на казано от болен човек:"...нося в себе си живот."Повярвай си!Сложи ръка,там където се е свило онова,което чака от теб за да го има.Та вие сте заедно!Ти не си сама!Ти си с твоето бедеще!

"...напълно нелогични , независими , неследствени , необвързани , някак смахнато -самоцелни наглед." Тук ми се ще да поразмисля.Всъщност да преровя наученото.Подсъзнателно /според мен,защото не съм сигурна в правилното си усвояване на знанието/ ние възприемаме и запомняме много повече,което остава отвън,т.е. в съзнаваното.Мисля,това нелогично и т.н. действие,което предприемаме са дължи на умението,което си развила Инатари,а то е разширено възприятие.Оттук и боравейки с повече информация имаш възможност да предприемеш,по-доброто за теб движение.Вероятно на мен ми липсва точно ,което те кара да тръгнеш.А,то е волята,желание,апетит,/либидо/Ако го няма влечението към живеене,каквото и да осъзнаваш,ще вървиш покрай случващото се. Друго ми се ще да огледаме.То е паралела.Все ми е в главата една книга,която доста отдавна четох и,по която гледах филм"Мостът на Сан Луис Рей"Торнтън Уайлдър.Има хора,които са свързани в случващото се,но не знаят за тази връзка.Все едно успоредни прави,които по неведоми причини изведнъж се счупват и се пресичат.Или пък равнините през,които минават се свличат една връз друга.Причините са точно като клони.Сплитайки се раждат събитието. И още.Боя се понякога,че сами предизвикваме,онова,което неосъзнавано желаем.Чезал ми напомни за това.С неговото зашлевяване.Питам се ,ако първото впечатано преживяване,остане в неосъзнатото в най-ранна възраст,каквото и да правим нататък,ще искаме то да се повтаря.Защото е единственото ни познато,като реакция.Говоря тъй ,защото най-вероятно все още не умея,да се владея с мисъл.Прилича на фатализъм,мисля сама му се предавам.Последното нещо,което ме разтърси от един филм беше,че живота ни е пълен не със сега,а със "защо да го правя?"тук пак си спомням великолепието на обясненото от Чезал-правене задради самото него.Мисля си,да се дадеш на живота е да се съгласиш с него,което е далеч по-различно от "предавам се",защото в "предавам се"има само Аз,който прави илюзията,че владее,докато живота е този,който е същинският ваятел на събитието.Аза е,който отговаря.Дали е вода,или камък или огън,или глина,дали е като точица или е с далечни контури,дали е всеобхватен...Кой знае?Ще ми се да се срещна,с този,който би ми обяснил онова,което не знам или аз да се превърна в него.И се боя,защото не знам,кой е.

Това за едновременното влизане в мрежата и на мен ми се е случвало.А напоследък улавям в тялото си напрегнатост,дори сърцебиене,отбелязвам си часа,после разбирам,че в този момент ми е писал важен за мен човек.Но това е друго.Мисля си,че ако този на когото пиша има силно влияние над мен,се отварям и го вмествам в личността си.Сякаш мислим заедно,дори разделени.

Напоследък забелязвам нещо,което неколкократно ми се доказва.Пиша писма на няколко човека,второто или/и/трето писмо,сякаш звучат като /предполагаем/отговор на човека на когото съм писала първото.Странно е усещането.Моля,ако някой е "видял"това нека сподели.Възможно ли е ,това да е индиректно възпримане на другия?

Без категорични изводи.За мен,извод веднъж завинаги един и същ няма.Само случилото ще опиша.Преди две вечери прибирайки се от работа,вървя с наведена глава и си мисля"така виждам ,много малко,само паважа...няма да видя,с кого се разминавам."Помислих го на място,което някак ми се струва натоварено,значимо/разбирай знак"показател"/.Красива къща,до нея ниска и прашна ,много тъжна постройка отворена направо към улицата.Някак ме влече мястото. Снощи пратих писмо на мой познат,което всъщност си беше подобие на миниатюра,завършващо с думата-колега.Тази сутрин една от колежките ми,т.е. работеща в същото звено ме пита много обидено,защо не я поздравявам на улицата.След моите обяснения,които тя така и не зачете,за късогледство и отнесеност,понесох обвинението й,че щом не я поздравявам,значи не я уважавам.Смехория,общо взето. Още:днес си вървя и възрастен мъж,ми се усмихва и ме казва"Тъй,тъй по мекия път върви!Да не си триеш подметките."Преди ден си мислех,че единствените подметки,които не изтриваме са собствените ни ходила.Пак смехория. И още:пак днес съм на театър-обедно представление.Репликите в него припокриват еднакво,много от нещата,които съм обговорила/мислила,изяснила,определила,намерила съответен образ.../ Сега сериозно.Моето мнение за описаното по горе е:това са съвпадения.Или получени,/означени от нас като такива,т.е.наречени от нас /отговори на онова,което ни вълнува.Ще избегна мислим,защото е налице и емоцията,която оцветява.Това за мен не е синхроничност.Има означена или отбелязана каузалност. Мисъл,действие и озоваване в събитие непредизвикано от мен.Колежката ми и случайният минувач,не съм търсила преднамерено.Това според мен,е просто по -внимателно наблюдаване.Чрез него се разбира свързаността.Мисля,прекогницията не е синхроничност. Толкова засега,ХамелеонаПрез целия ден имаше много други такива моменти.Благодарна съм.И не се отказвам да търся тежестта/същността/ им.

Разбирам,че става въпрос за значими неща.Нещо,което си мечтал дълго не би било без значение.Силата на емоционалното зареждане личи и по "...изведнъж..." и "...сънувал и то толкова реално...",както и"...не искам никога да се повтори в живота ми,но го сънувам..."Като да искаш,нереалното мечтано да е реално и реалното нежелано да е сън.Да?Не мисля,че си изключение.Вероятно си впечатлена от копирането на мечтата,както и на случилото се от сънищата ти.И в двата случая според мен има "справяне"в съня.В първия:осъществена мечта,във втория най-вероятно болката от преживяното е толкова силна,че не приемаш миналото като непоправимо и чрез съня се опитваш да влезеш в предишната ситуация,за да я "поправиш".Интересно,дали във втория случай /имам предвид ,в съня ти/има различен от преживяния изход.

Без претенции съм за компетентност,откъдето да обърнете вниманието на тълкуването ми,си е Ваша работа. Първото,което ми хрумна след зъб е "кастрация".Второто,че вероятно се касае за вече преминал случай,в живота Ви.В съня Ви е даден знак,че проблемът е решен.Друг е въпросът как. Разглеждам човека,както и случващото се с него неразделно от всичко,около му.Спроред мен е имало конфликт,където Вие сте очаквали наказание,за извършено действие,което според моралните Ви норми/в случая визирам -наложеният възглед за добро и зло/и самото действие,което подсъзнателно е желаното от Вас.За това,че противоречието е решено,говори Вашето "Усмихнах се и отново бях със зъби"Между другото зъбите са средство,/оръжие/,необходимо за физическото ни оцеляване,не мислите ли?Имало е и помощ или сте намерили начин ,чрез който да си върнете "оръжието" за справяне.Според мен,много интересен символ, тук е винт,но точно в него е и неяснотата.Дали ,конфликтът е потушен/потиснат,изтласкан,отречен/или ликвидиран?Вие,бихте ми помогнали с няколко пояснения,относно винта.Това е много важен момент,защото щифта или по вашему винта,е вид протезиране на корен.Ще съм любопитна да прочета малко повече за този винт. Случвало ми се е.Нямам обяснение,но като да ми се иска ,да се повтори в действителност.Въпреки,че лично аз не съм в състояние да отлича емоциите в сънищата си,от реалните.Мисля,това е начин на психиката да се справи с фрустрацията.

Още нещо,което не е без значение.В съня е налице компенсация.Действителният подпис е по-къс от сънувания.Компенсаторните сънища не са рядкост!Във всеки случай,според мен сънят Ви показва някаква възможност и ви дава сигнал,че е време за действие. Това е само мое мнение!Често прехвърлям върху другите собствените си мисли .Поздрав!

Защо от съня сте запомнил/а/ само това?Хубаво е да си спомните,колко отдавна е сънят.Огледайте познатите си,възможно е непознатата жена да символизира нещо предстоящо,или започнато ,но прекъснато.Какво е чувството,което изпитвате при вида,на чоплещите семки? Подписа,според мен е знак,в който е вложена голяма част от личностната ни характеристика.Графолозите имат думата.Моето мнение е,че разминаването в дължината ,говори за скрити /непроявени/качества.Вероятно ще има какво да научите за себе си. А не е изключено и да сте подписвали нещо,за което сънят ви напомня,че е важно!

Чезал,за ника беше действително интересно и за мен самата защо съм го избрала.Месеци след като го ползвах,видях повторно филма от който съм си го присвоила.Сънищата /както и филмите,които ни докосват/според мен са алегоричен изказ на онова,което сме подтиснали в несъзнаваното ни.Обяснението,в един момент би било различно от това в по -късен такъв,ако не сме се "превели"точно. Продължавам да съм любопитна.Ще спомена и още един сън,с риск да додея. Разглеждам албум с репродукции.Една от тях:Вековна гора,високи и силни дървета.Пред нея река,стремителна ,не дълбока,бистра,шумна,с големи камъни по нея,само завой .На брега/равен и не обширен/- старец в черно наметало с качулка закрила половината лице.Тояга висока до над гърдите.Двете му ръце върху върха й.На преден план млад мъж,облечен в съвременни дрехи,пресича реката стъпвайки върху камъните.Светлината е сива,като пред изгрев в есен.Името на стареца е Марлин/Марвин/,мъжът Артур.Във въздуха витае ясно знание за път,за повеля,която ще бъде тачена.за съдбовно тръгване,за значимо последствие.Старецът е учител,мъжът ученик,който продължава.Сякаш стареца/във фигурата му няма следа от немощ/приобщава младежа в мисия.Излизам от вкъщи и виждам като афиш на филм,същата картина/Е,киното явно ми е слабост/.Онова,което си казах беше:Кой ли е бил този,който е направил двучасова лента по нея и кой ли е художника.Не можах да гледам филма,нито си спомням заглавиетоСамо съм чувала подобните имена и имам много малко знание за тях.

Благодаря много за помощта,Чезал!Не е лесно да запазиш равновесие,когато си връхлетян.Мисля,че е по-добре да търся подкрепа чрез свързване,единение приобщаване.По- добре е отколкото да "откривам Америки" сама.Трябва да се науча да владея,а не да контролирам.По моему владея е използвам дадености,а контролирам е ограничаване на последните.Опитвам се напоследък да си превеждам символите -послания идващи от несъзнаваното ми,но все си мисля,че сам човек трудно би се справил въпреки максималната си откровеност.Все нещо остава скрито в нас от нас самите И само малко пояснение,може ли?Правилно ли съм разбрала -преходен обект е обекта ,с когото детето се идентифицира ,но се отнася към последния така,както родителите му към него/детето/ самото и едновременно с това го оприличава на родителите си/или единия/ и се държи като дете на играчката.Странно ,обичах балоните и имах мече.Но има още нещо,което не ми убягна :Snuggele,Bottom означават съответно приютявам се/гуша се/ и дъно.Трудничко е да се дешифрираш.Изглежда ,по-дълго трябва да се задържам в този сайт.

Ето как става!Андроид е думата,която ми помогна много!Благодаря,Валентин.Разширихте "зрителното ми поле"!Нямам възможност да покажа снимка,но си обясних страшно много.Мисля,че ми е достатъчно.А цвета на личицето беше като този под синьото на страницата!Така стават закачанията/разбирай асоциациите/:)Поздрав!

Валентин,ето как се случва!Андроид.Ако,знаете колко отключихте с тази дума!Благодаря!Разширихте много"зрителното" ми поле!Припомних си доста!Имам бегли знания,но непрекъснато се опитвам да ги допълвам.Сега си доказах,че съм от жените/всъщност непораснали момиченца,дори и буквално!:)/,които раждат "себе си"Потресаващо е да се осъзнае,че си превърнала детето си в твоя идеал и си го лишила от възможността да бъде това,което е.Много се надявам да е дълбоко искрен когато твърди,че прави голяма част от онова,което иска.Т.е. да съм подпомогнала даденостите му,а не да съм го "скалъпила". А робота си беше като голяма кукла от парцали,шарен,личицето и предната част на торса бяха гълъбово сиви,като цвета на линията под сиьото на страницата!Много симпатично личице,с очи от копчета,носле и устица в човешки цветове.Очите бяха бяло и черно копчета едно в друго!А на дясната страна/огледалното място за сърце/,си спомням че направих дъга и две копчета под нея.Също като знака усмивка ,само,че завъртян в хоризонтално положение. Тогава нямаше компютри!Не съм и предполагала знакана върха на главата си имаше антенки от срязана на две части топка,с отворите нагоре!За уши бях сложила токи от колани.Лошото е,че не е трябвало да избирам името-Матилда Джанк Ботъм.Беше от филмче,което се е изтрило в паметта ми,но главното лице помня-професор Снагълз.Сега ми е ясно кои са били моите проекциите върху персонажите от филмчето.Все едно,анализът е само осмисляне на случилото се,а то не се поправя.Аз обичах много Бредбъри,синът ми стигна до Тери Пратчет!И продължава разбира се!И аз и той и приятелите му са изкушени от Изтока.Крушите не раждат ябълки!

Това за неорганичната материя ми се стори интересно.Още малко,може ли?С останалото съм съгласна.Има обаче и момент,който напоследък/повече от година насам/, чрез думите на другите се случва,да си отворя посока или да си припомня"забравено".Измежду тълкуването на всеобщите символи прокарвам моята собствена символика.Много интересно е.Тази вечер след като пуснах темата се поразрових и намерих съответствие.Мита за Калисто,превърната в мечка и "изпратена"на небето като съзвездие от Зевс ,преди да бъде простреляна от собствения й син.Съзвездията са Воловар ,Ловджийски кучета и Голяма мечка.Но това е само едно от тълкуванията ми.Между другото дори и тълкуването, подлагам на анализ.Освен това стремежа към търсене на соътветствия,ме отдалечава "най-вероятно несъзнавано от екстернализирането на проблема останал в последното.Има още нещо.В думите при обсъждането на каквото й да е, присъства предишния момент/конфликт/.Т.е.налице е проекция на досегашното в сегашното.Изобщо...Анализът е обяснение,с възможност за много грешки.Но си е забава.Малко страшничко става,когато разбереш що за "чудо"си.