shelter

tomodashi, аз си мисля , че прекрасното е такова и поради човекът, който му се прекланя. Но все пак витрината показва граница, въпреки прозрачността си.

Аз все повтарям да не ми се вярва.Че провокирам разгадаване, а не давам тълкуването. Зад показал се в съня агресивен Анимус, най- често стои "лошата"/липсваща/ майка. Направи ми впечатление думата "разгърдено". Тя може и да се тълкува по друг начин, а той е като отбито/ раз-гърдено, отделено от гръдта/. Майката отбивайки детето също се разделя с него. Напълно възможно е това "разгърдено" и нападнато момиче да е всъщност твоята майка/ или "майка" като дълбина на несъзнаваното или твоята женственост/, от която уж се отвръщаш, отказвайки "храната" й, но и в която, ти като момче/рак плуваш, вълнуваш. В сънищата има менливост. Нескончаема игра на форми, отношения, в които посоките са без ред. Времето в съня не е, както в будността. Едно следва друго, като второто може и да е предходно. Не знам дали, сънуваното ми е брод към деня или денят ме праща в него. В моите сънища като че ли присъства причиняваното от мен, на ония с които съм, както в будния живот, така и на същите тях "прибрани" в моя съновен, душевен. Никак не мисля, че има човек, който е проникнал във всяко кътче на себе си. А може и да греша. Оправдавам интереса си.

Неспокойният човек някак си намира причина за неспокойствието си, но тя може и да не е истинската. Имаш един бивш и един, който те вълнува в сегашното. Към първия изпитваш гняв, а на втория съобщаваш, че няма да си тук дълго време. В съня ти могат да бъдат свързани - море, езеро, язовир, вълнува,вода, плува, рак. Водата е символ на несъзнаваното, а и на майката, извора с жива вода."Болестта" е водно животно - рак, което съвсем естествено е в "пространството" на онова, което не знаеш за себе си. Може би плувецът, твоят агресивен бивш, се преобразява като рак във втората част от съня ти. Заплашващият , бивш мъж е всъщност твоята потисната агресия, която се "потапя", но е и онова ново момче, което те вълнува в момента и на което ти "показваш" бърза раздяла. Разгърденото и нападнато момиче, както и "болното" е онази слаба част в твоето осъзнаване, която отречена като твоя, те оставя наблюдател встрани. Казваш, че се/"се" , а не "си"/ поглеждаш някъде косата/"кОсата" може би косо, от друг ъгъл!?/ и разбираш, че нищо ти няма. Азът е "здрав", чрез механизма на отричането -"това не е вярно", "това не е истина", но пък "смъртта" на твоята близка ми говори, че се е случила качествена промяна у теб, в която се съмняваш. Изчезващият мъж, който се появава отново ми напомня на криеница. Съмнението си е игра на криеница.Ту едно, ту друго. "Виждането" отново, в края на съня отпреди седмица е предшествало новото подобно сънуване. Наблюдавай движението на дневния си живот. И сравнявай със сънуваното.Така може и да успееш, да разбереш какво ти праща като послание сънят.

Повтарям, някъде писах, че човек е от двама - един мислещ и втори, който го доказва. Мисълта създава конструкции, които за жалост при повечето от нас не са всеобхватни и далеч не съвсем верни. Частичното е рамкиране, ограждане и слугува на самата мисловна конструкция. Хипнотерапията не е панацея, но възможността да се преживее във времето на променено съзнание, различното в "удобната" постройка на мислещия, е като премахване на илюзорна стена. Няма как да се мине без "вреди", когато има наново "препострояване". След отпускане, човек усеща, колко и къде е бил "стегнат".

acidufo, както в повечето сънища, едното е представено като множество. Можеш ли да разгледаш съня, като моментна картина, където всеки цвят/багра/ очертава други съставни, в нея самата. Как би нарекла съня/картина като цяло и как различеното в него/нея!? Назовавай, докато можеш. Ако искаш естествено.

Когато съня намеква, както е при теб / ти не сънуваш бандити, а само ги предполагаш/ за групировка, която е извън обществените норми, се показва агресивната ти нагласа. Тя може и да е следствие от травматично преживяване/ всеки има някакво в различна стапен и то в никой случай не би могло да е само физическо/. Фактически в съня си се боиш от собствената си агресия спрямо...Страхът и агресията са в заедност. Но пък страхът от задължаване, може и да символизира противопоставяне на несъзнавано желание за единение. Парите са универсален символ. "Вземането" и "даването" става само в общуване. Възможно е да не искаш, да вземеш, защото не можеш да се разделиш, да върнеш дължимото.Това, че момчето е на ниво по-горно от теб, като да означава, че поставяш по-ниско себе си от страх. В много случаи на общуване, биваме освен одобрявани и наранявани. Когато второто е по-силно усетено, неволно се избягва контакта. А в липсващи контакти чувството за превъзходство може и да порасне тайничко.Т.е. да остане несъзнавано. Инак всяко по-горно ниво, обикновено се свързва с нематериалното/надземното/. Човек иска, което иска, но обикновено дава пак, което иска. И накрая да си задължен, може и да идва не от дълг, а от удължаване.На съня всичко му е разрешено. Пак казвам. Много вероятно е и да греша в тълкуването.

Аз пък съм завистлива, щом съм прибавила още една дума "накъде" , която ти не си употребил. Вероятно в стремежа да бъда все от другата страна на сънуващия, ме въвежда в заблудата на всеки тълкуващ, да се слага на мястото на тълкуваното. В сънищата представянето, изобразяването е символично. Прилича на безформена енергия, която се олицетворява чрез присъстващото в съня. А то включва както "живото" /будното, осъзнаваното/, така и спящото /"мъртвото", несъзнаваното/, но присъстващо като възможно да бъде "оживено", както и отношенията между компонентите му /на съновния материал/. Нарочно поставям кавичики, защото в цялостта има относителна самостойност. Направих опит да разширя значенията в съня ти, но може би тъй се прехвърлям в преиначаване. Като привърженик на Юнг и ученици, съм под диктата на "наученото" от тях. Може би, аз да съм ученикът , който не е схванал "уроците". Или трудно представям, което имам да кажа, очаквайки да ме доразгадаят. А това никак не е добре. Много хора ми казват, че не ме разбират. Ти, търсИ в себе си, кое може да е заместеното от сънищните образи. Както в математиката - решаваш задача с неизвестни: х или у, или... чиито стойности, трябва да изчислиш.

Има два "кухи" символа. Училището и чантата вместяват, поради това са аналогични. И двата, аз /подчертавам непрестанно, че не съм професионалист в тълкуването/ приемам за символизиращи майката/ праисторията, несъзнаваното/. Преходът от по-ниско към по-високо ниво, може и да е компенсаторно, но може и наистина да бележи възход в някаква област. Стълб - ищата са освен брод са и фалически символ с вертикалното си положение. След тях обаче, се натъкваш на пазител. Същото както в много приказки - той ти предлага нещо, за което ти не се сещаш, забравяш, но после казваш, че нямаш пари.Т.е. силата тук като ценна стойност - ти липсва. И той се съгласява да ти даде назаем. Може би, става въпрос за качество / пари /, което много ти се иска да притежаваш, но засега нямаш. Чантата, в която е съкровището / най-вероятно инициация/, пада на земята.Т.е. геройството не се случва, поради липса на подвиг.Ти не вземаш скъпоценността, а само я разглеждаш. Може би твоят приятел е символ на бащината пазеща фигура/закон/ в теб, за която се питаш откъде - накъде, той/ а не ти, което показва несъзнателно превъзходство/ ще има толкова пари и най-важното - не искаш да си му задължен. Да не искаш да си длъжен на бащата, означава според мен, да останеш дете в прегръдките на майката/ обителта на невинния/. Има регресия, която не ти позволява да израстеш. Може би ниско самоусещане и оттам завист. Или просто неслучила се възможност. До нова, следваща такава. Докато успееш да вземеш някое подобно "ценно" в нещо друго подобно на "чанта" . Урокът трябва да е бил труден и не си съумял да го приложиш. За всеки случай, пусни едно тото.Току почерпиш.

hrisko_89, сънищата са прекрасен извор на знание. Аз тъй ги "имам". Но и напълно възможно е, да се опивам от тия води. И все пак си мисля, че и добродетелите, и греховете са съученици в училището Човек. В който и да е кръг, най-далечните точки са най-близо. А и влиятелността, владетелството, водачеството, учителството /авторитета/ на миналато го има в настоящето. P.S. Ей, ме и мен. Моята учителка по литература искаше най-малко десетина определения.

Е, това вече е друго. Обикновено във "враговете" си сънуваме нашите погрешки.Т.е. приписва се онази, потисната наша /не/проява. Но и цялостната личност пак е от същия пол, като нашия.Опитай се да си припомниш съня и виж дали тези момчета не се твоите "подмоли", които ти причиняват затруднения.

Струва ми се, започваш да "бягаш". Да се наднича в сънищата не е съвсем лесно.

Какво за тях!?

Аз бих извадила една от тях. Ти ще го направиш ли, заради опита ми!?

Когато в сънищата има множество/тълпа/ е възможно, тя да олицетворява несъзнаваното. Добре е да се проследи твоето отношение към тях. Малко е, което си дал като информация, а и от откъслечни сънища трудно се "влиза" в реалността. Ако ти е интересно, защото на мен ми е, можеш да напишеш нещо/независимо какво/ свързано със седем. Три пъти си повторил това число.

harizmatichna, здравей и от мен Започвам направо. В началото писмото ти има дума, сякаш събрана от две. По - надолу вече се изяснява как тъй се е случила грешката. Когато човек более и има да каже много все му се струва, че обърква. А често се случва да го направи. Всяко посмяване да се изговори, покаже тегобата си е о-бъркване. "Съ-важа" и "съ-жаля". Дали още тук, в началото не си поставила ключа към проблемите си!? За много хора да бъдат /важат като/ други нататък е свързано с чувството за страх и вина, което неминуемо се появява, когато им се струва, че на тези около тях това ново бъдене някак би било неуместно, несправедливо. Напълно излишно е да отправям сентенци, където да се напомня, че нищо не е неизменимо, че благодарността е също любов, че да не питаш за миналото не винаги означава липса на интерес, че видимо хладният понякога скрива огън, че кроткият дъжд е благодат, а пороят бедствие...Между -другото, кога беше последният път когато, ти благодари някому, а или на теб благодариха? В чужда страна да се опитваш, да правиш "нещо с нещата", които обичаш и да градиш планове никак не е малко. Възможно е липсата на реализация извън дома и зависимостта за битово преживяване да те карат, да се чувстваш незначителна, неважна и затова да се отчуждаваш от човека, който ти предоставя комфорт. Някак прилича на: "Мога и сама, но от задълженост към теб не смея, да предприема "нещо"." Казваш и друго. "Имам чувството, че му завиждам." Какво би трябвало да се случи с теб, та да изчезне зависта!? А и още, че ако си стъпиш на крака не би била повече с този човек. Можеш ли да посочиш по-точно какво е "нещото", което искаш да постигнеш? Продължаваш, че желаеш да си с някой, който поне иска да види душата ти. Ако имаше дума, но само една, как би я нарекла душата си? Ти споменаваш, че си доверчива. Чудя се, дали тези ти думи се отнасят точно за твоят приятел или не само ?! "Не искам да ме осъждат - как така съм могла да хукна при човек, когото не познавам, и то сама с дете - в чужбина. Ами мога да- доверчива съм. И казвам пак, човека не е лош! Но не ми харесва начина му , по който разбира семейството и любовта." Има ли някой, който те е съдил!? Има ли още нещо, за любовта и семейството, което би могла да ни кажеш като твое разбиране? На нито един друг мъж ли не би позволила/освен на биологичния баща - може би!? / да бъде наречен "татко" от детето ти? Накрая, откога ти минава през ума за връщане в България? Казваш, че не знаеш колко още ще издържиш. PS Аз също като теб, повторих на много места "нещо". С тази дума , обаче се заместват много други. Помисли върху това. Русе/ах, как го обичам този град :)/ е в регистрацията ти? Защо ?

tomodashi, сега те прочетох, а завчера си мислих и аз като теб, че достоен да се залови за ръката на мъдрец е дете. Мъдростта е по-следна, а всяко дете все е за после от следното.

Аз боравя с равно- значности/тъждества/ - сегашно чрез минало. В душата няма повторимост. Егото би трябвало да об-единява/съвпада раз-личното/, което "има" - знайното и незнайното разпознавано като чуждо/на другия/ мое. !?!?

Гледайки отсрещния прозорец половината бял и толкова черен ми хрумна, че и очите ни са наполовина бели/отвън/ и черни/вътре/. Може би сънят разгръща "свръхобема" пространствовреме/материядух/ в "плоскостта" координирана чрез индивида.!? PS Кавичките може да се поставят и другаде в казаното.

Сънят сам тълкува. Разполага знание, което далеч не е само опакото/допълващото /. Повторното тълкуване може да измести посоката и отправната точка, поради опорите, с които сме свикнали да боравим в будността. Всяка една от тях е добавка, подложка преиначаваща конструкцията, от която ни е невъзможно да излезем!?, поради факта че сме нея.

Тревожността е сила, която е в състояние да променя. Денем будността може и да ни омаломощи, но "нощем" - в сънищното пространство и време "подводното" избликва "навън". Буквалността трябва да се съзре през преиначаването- инаквостта на разказа сън. "Сложи ръка върху моята и започнах да плача." В това време на изместване на досега с виртуален и ръцете са само знак-рисунък. Хората казваме, че сълзите изтръгнати от сърцето са кървави.Червеният цвят е цветът на истината. Може би очите се издължават на живота!? Понякога слагаме очила, сякаш да се насилим, да продължаваме да виждаме, което никак не ни се иска. Едип избол очите си.

Психичното няма как другояче да изобрази себе си освен чрез символи. По този повод например, аз разбирам защо тия дни ми дойде наум, как когато бях малка и на гости у мои роднини живеещи в приземие, седях до малкото прозорче на стаята им и наблюдавах само нозете на преминаващите. Беше си забава да доизграждам чрез въображението си невидимото. Та и сънищата сякаш доизграждат, допривнасят - правят видими несъзнаваните пропуски на възприятията ни. Струва ми се в съня има отново паралел/удвояване/. Пентаграмата са всъщност петте сетива, но показани като абстракция. Уши, нос и гърло както и Завет на цветните лъчи. Завет може да се тълкува и като зАвет/вятърът е усетим като допир, а и топлината на лъчите също/. В сънищата много често има многозначност в думите. Най-вероятно лекарят символизира подпомагащ Анимус, който тепърва се проявява като такъв, защото досега не сте се познавали, по твоите думи. Общуването е телепатично, което ме кара да мисля, че става въпрос за сближаване на телесните сигнали с по-доброто им осъзнаване и оползотворяване. Т.е. материя и съзнание вече се познават. А тялото не греши, за разлика от умът. Единият лекар /твоята рационална част/ не вижда смисъл да чете нещо лишено от логика, но ирационално - можеш да "четеш" със "сърцето". Поиграх си и с израза "уши - нос - гърло", но ако ти го направиш е възможно да проличи още някакъв смисъл в съобщеното от съня.

Интересното не значи вярно. Преди време и аз сънувах, че търсех в скрин оранжевото си говорещо хвърчило.В същото това време бях престанала да си кореспондирам с един човек. В ел.поща, писмата се отбелязваха с оранжени правоъгълници и двата им диагонала. Като графичен знак много приличаха на хвърчила. Понякога сънуваме отношението на близките ни към нас, или което им причиняваме. Изобщо твореца - сън е невероятен, но трудно разбираем. Аз се опитвам да провокирам това разбиране, макар и с погрешни предположения. Психолозите казват, че с думата "нали" изискваме съгласие. А изискването също е вид налагане на нашата воля.Повечето хора го правят.

Недовършената и празна къща символизира може би, незрял Аз. Само в една от стаите има икона/изображение, олицетворение/, но закачена, прилепена, превнесена, а не същностна и то прикрепена с габърче - нещо твърде слабо като придържащо средство. Струва ми се, тук твоята приятелка /ти като друга/ сваля някаква видим, но неприсъщ твой образ, който вече не искаш да поддържаш. Прекрасната градина/и/ е символ на жадуваното бъдеще "обетована земя". Те са видяни, но отделени като хвърчила, а и от прозрачни линии. Прозрачното непреодолимо /линия-граница/ символизира интелекта. Неговите конструкции не рядко стерилизират търсенето на Рая. Охранителят е бащин символ и той съучаства на твоя Аз. По-скоро, ти на него съдействаш, подчиняваш се като гониш "чуждия човек". Промяна в момента не е налице. "Аз бях на терасата и бях защитена." Тук ми се струва, че тераса идва от terra - земя. А градините са хвърчила. На твоето момче гледаш на карти, но и заповядваш да мисли за теб. Т.е. опитваш се да гадаеш/даваш воля на незнайното, фантазното/, но и нито за миг не преставаш да мислиш за себе си. Не позволяваш нищо извън рационалното. Обесеният и Висшата жрица в съчетание, обаче ми говорят за неведоми пътищата на осъществяване ти. Приятелят ти, ти казва че не ти вярва и се извръща."Може и да махна кръстта от теб." Понякога отмахвайки забрани, зачертвания, а и разделяйки се с някого, в смисъл на вътрешно отграничаване, човек се осъществява някак - до следващия кръстопът. PS А аз продължавам да очаквам и други тълкуватели на сънища. Инак, току съм подвела всеки комуто пиша.

Благодаря за цветето. Гледната точка е като третият връх в триъгълника. А три точки определят равнина /ниво/. Завчера сънувах, че съм в сграда. Нещо като училище . Гледах навън. Досам прозорците - изобилие - река. Пълна. Спокойна. Неотклонима. Дребни вълни следваха една с другата. Мътността й беше обяснима с надошлото в пролетта. Бреговете кални и нови , сякаш отворени обятия за решителното, щедро зелено на тревите и тръстиката. Беше утро. Светлото - тихо и опалово сиво. Знаех, че малко по-надолу във времето ще се ширне слънцето в деня. Чудех се как ще мина покрай сградата, защото трябваше да ида другаде. Успях, придвижвайки се страхливо покрай стените и се озовах в подлез. Мъж - представител на някаква фондация продаваше дрехи - все едно бяха произведения на изкуството. Но ако и да бяха такива, изглеждаха твърде строги, лишени от багра и оная лекота и фриволност, която превръща дрехата в нещо близко. Обещаваше, че с парите ще подпомага благотворителен проект. Знаех че е далеч по-образован и в състояние от мен. В съня си го презирах . Усещах, че е владян от празнотата на застоя и фалша. Напоследък все сънувам красиви, високо образовани и преуспели мъже, но никак не оставам с тях, защото самодоволството им ми е непоносимо. Едновременно с туй, аз самата с нищо не можех да ги изненадам или поне - заинтересувам. Може да се тълкуват поотделно подчертаните думи , но като цяло в съня ми има няколко нива и то буквално. Както и вън и вътре. Струва ми се е типичен сън за жена, която иска да се освободи от захвата на Анимуса. Или някоя, която обаче е нужна като друга. Т.е. не бива да е. Самата аз се чувствам празна и лишена от естественост и се презирам в съня си. Ето, имам всякакви страхове и притеснения, които не мога да преодолея. А реката тече...