shelter

Вятър*, аз никак не съм в "гадаенето". Още повече - мисля каквото и да е, е в момента. Не мога да твърдя, че поради някакъв сън, бъдещето е определено от него и само. Много е възможно да си измислям тълкувания и така да слагам себе си пред теб. Не е и нито задълбочено знайното ми, нито пък си мисля, че имам някакъв по - силен усет. Просто ми е интересно какво сънуват хората. Забелязах в моите сънища, че често има паралелно "показване" на абстрактното и конкретното. В твоя сън - чашата/граал/ и картите образуващи кръг. Пишеш нещо, което ме кара да мисля, че чашата е злато /една карат-а, вместо карта/. Старата жена ти помага, но ти не успяваш да завършиш "кръга" поради две-три липсващи карти.Т.е. скъпоценността е, но най-вероятно нещо не достига в твоята личност за да я добиеш. Може би има функции в психиката ти, които в момента не са тъй силни, както е необходимо. И тепърва ще се развиват. Струва ми се огнените лъчите са чудесен знак. Иначе, може би ти самата, си за някого златна чаша!? Или прекалено много се допитваш до Таро!? Чувала съм, прозренията идват сами.

Тази сутрин мисля, за сънищата като перископия. Само дето в огледалата, освен играта на множеството отражения има още трудност и тя е символизацията. Един недосегаем в пълнота, несекващо менлив "театър на сенките" - мираж.

Добре е за мен, че тълкуване е в кавички. Съвсем нямам самочувствието на тълкуващ сънищата. Просто се опитвам да надничам в тайни. А ти пиши. Словото е средство на осъзнаването. Да даде Бог, да е вярно.

Тия дни прочетох Мари - Луиз фон Франц, която в "Проблемът за Puer aeternus"споменава, че щом в съня нещо се удвои, то е близо осъзнаването му. Напълно възможно е Порталът в съня ти да е "стара къща където всичко беше топло и в оранжево", но по-вероятно е тъй да се е показала твоята цялост. Повечето сънища се помещават в /ситуират някъде/. Отпърво има една Жена, която те води при друга, която пък се е оказала монгол. Има поредица от преобразуване, при което се намеква за хермафродизъм. В сънищата това е добър белег на събиране. Дългата коса и брада са символи на зрялост. Ти извършваш "ритуал" с него на нещо като маса, на педя от земята. Т.е. на масата/мандала/, която вече не е "земя". Има издигане, една другост, която е в същото. Именно поради "ритуала" "художникът", който отново си ти, вече рисува по-добре. Вероятно вече ти е по-лесно "из-образ-яването". Боравенето с образ, рисунка/карта/. Той показва в двете си ръце, карти и от тях се издига магически зелен дим като в анимация. Димът прилича на движещ се въздух /дъх, дух, вятър -Дух/. Думата анима-ция заедно със зеления цвят ми говори за виталност. И накрая има още нещо, което ми показва удвояване. 35-40 - 7, 8. 3.5х2=7 4.0х2=8 Осморката са два кръста. За мен е символ на светлината. За теб не знам. Може би е Розата на ветровете!?

блага, направи ми впечатление, че на няколко места в писматата ти присъства "зная". При мен например е трудно да узнавам, докато зная. Човек /аз също/ се стреми да се окаже прав. Т.е. всяко "зная" е и предполагане, което подлежи на доказване. Неволно изнамираме доказателства за опасенията си. Да запазваш ведростта си е качество присъщо на децата. Те са далеч по-пластични от възрастните./Ето как и аз "зная"./ Между другото съм забелязала, че притеснителността за някого ме съпровожда, когато аз самата имам възможност за действия към промяна. Понякога свръхостойностяването ни е маскирано в прекомерна загриженост. Аз в случая с теб, я проявявам като отговор - ност. Но пък боязливостта не е съвсем негативно качество. В повечето случаи предпазливостта в поведението, е което ни позволява да добием "без кръв". В приказките героят често е различният и се случва да успее, и чрез хитрост. Накрая - на човек му о-лек-ва, когато общува. Не всички сме вампири и донори. Не съм съвсем съгласна, че терапия/страшна дума! :)/on line, не е удачно решение. За мен виртуалното общуване е полезно. Има толкова много хора, с които поради обстоятелствата трудно бих се срещнала, но пък мога да чета. Разкажи нещо конкретно, ако искаш. Може би ще се включат други, които ще видят в писмата ти по-различно от моето. И съвсем в края /засега:)/ - винаги ми е било любопитно "из-образ-я/вя/ването". Красиво е!

блага, "могат да" е все още ненастъпило време. Ето например - думите не само могат да потвърдят усещане, но могат и да предизвикат. В написаното, човек може и да се подведе. Директният контакт е много по-подходящ. Си мисля и аз. Орлин Баев вече ти предложи такъв. Инак изразът "прекалено започнах да изпадам в паника" мен лично, ме кара да мисля, че досега си я овладявала, но вече се затрудняваш. Чувала съм, че психотерапията започва още с конкретното, обстойно обговаряне на проблема. Ако се чувстваш добре пишейки - го прави на първо време. По напред спомена, че не сте в София.

блага, в писмото ти намирам трепетност/отклик, отзивчивост/.Човек, който открива в повече индикациите на околното, би избрал по - лесно верния си път. Нарочно направих извадки от писмото ти."Понеже зная какво виждам в него". Няма да ги обсъждам. Искам да ти разкажа за едно от децата в групата ми./Не е само моя и други колежки работят в седмичен дом./ На три и отгоре. Здраво, силно, едро, мигновенно в действията си, сякаш гумена топка. Къдрокосо мургавелче-буйно овне.Очите му лъчиста неспирност. И той спираше, само когато спеше. Във всичко беше пръв. И в занимания и в игри. Показваше съобразителност и действия, далеч над тази на останалите деца. Радваше се, когато беше отбелязано ледерството му. А той се открояваше във всичко. Правеше "поразии" след "белите". Ако не изискваше от децата, предизвикваше мен по всякакъв начин. Беше изключително изобретателен.Беше склонен да изкупи дори и с наказания вниманието на всички, което му беше необходимо като въздух. Когато по обед вече уморени и насядали по столчетата уж мирясвахме, обикновено идваше сияеш при мен и казваше:" Ти обичаш мене.? Айде сега, обичам тебе!" Не беше мое дете/нямаше как и аз да съм му майката/,но най-често искренно радостен смехът беше, което струеше между нас. От това дете "научих" много - какво е да обичаш въпреки, какво е да си някога, а не за някого... За всеки човек, като този който вече е, има място в живота. А той е за живеене, дори и най-вече с преправящи се правила. Радвах се, когато открих едно друго значение на "правило" идещо не като закон, а от повелята на "правя"/градя/.

Забелязала съм, че проблемът е още в заглавието. Съвет е друга дума, с която се означава заедност, сдружение. Понякога виждаме само част от значението на думите. Това е моето мнение, а то може и да е погрешно поради частичен, непълен поглед.

Професиите са психолог и богослов.Тъкмо се чудих, как тъй се появи думата "пре-стъпник". Детето протестира с "така не може" и "така не трябва". Опитвала ли си да преброиш по колко пъти на ден се е случвало, то самото да е чуло подобни изрази? Казваш, че не се " жертваш" за останалите, не се чувстваш ощетена, но си уморена и обезпокоена от случващото се вкъщи. Моят извод от това е, че успяваш да надмогваш, но с усилие, поради което е налице умората и безпокойството. Дали и поведението на сина ти не е свързано с опити за освобождаване от забрани?Той вече предявява условия, които не може да бъдат нарушавани/пре-стъпвани/.Неговото поведение е подобно /може би/ на вашето.Самата ти признаваш, че изпитваш напоследък И гняв, когато плановете ти биват провалени. Пишеш, че премълчаваш, но не забравяш.Синът ти също "изважда" като доводи казаното от теб самата преди месеци дори. Как би тълкувала следното: "Може да се плува не само срещу течението." ? Какво би се случило в семейството, ако планирането е с по-широки и гъвкави граници? Адлер/"Човекознание"/ казва, че хората могат да станат садистични към другите, проявяващи онова, което те потискат у себе си. Би ли го обмислила? Много ли са, с които общуващ и у които откриваш притвореност/липса на откровенност, фалш, неангажиране/? "Когато съм му обяснявала, че не може така, в някои моменти стига до плач, как не сме го обичали, как иска нещо, как в училище все него обвиняват, дори да не е виновен. Не ми вярват изобщо. Обяснявам, че когато човек почти винаги е виновен после трудно му вярват дори и да е прав. " В този откъс има ли грешка - "Не ми вярва/т/ изобщо"? Аз лично не бих приела - виновен в някакъв случай, като равно на - почти винаги виновен във всеки случай. Направи ми впечатление , че единственото животно, което не е хищник в рисунката на детето ти е жираф, но то пък има ръст много по-висок от този на хищниците. Как мислиш, защо е нарисувало като извисяващ се жираф, точно човека/теб/, с който най-много споделя, т.е. приема в най-голама близост? Беше ли родена сестричката му /тя е лъвът в рисунката/, когато синът ти играеше на лъв клетка, който решава да изяде или пусне живо мече.? Бащата е леопард, а сестричката лъв в рисунката. Приличат си. Вълк и жираф са по-различни. И върху това може да се помисли. Накрая - чувала съм, че употребата на много захар в храната, води до рязко покачване и сваляне на нивото й в кръвта. И че последното може и да се прояви във видим дискомфорт, който отстрани много прилича на превъзбуденост.

В писмото ти има повторена дума. "Страх." Кога за последен път ти, Блага направи нещо по своя воля за себе си, без да се съобразяваш с останалите членове на семейството? Помниш ли от какво точно се боеше синът ти до 7 години, освен да стои сам? Кога започнахте да играете любимата му игра на хищник? Какво изпитваш и как реагираш, когато планираното от теб/ако има такова/ се осуети? По какво познаваш, че те лъжат/преструват се/ хората? Как реагираш? "Понякога е изключително прозорлив за характерите на хората, за това, което наистина мислят." Това са твои думи, отнасящи се до сина ти. Подкрепи с пример, ако искаш разбира се. Можеш ли да определиш приблизително съотношението - количество на сладкото и друга храна в менюто му? Би ли посочила професията на баща му и твоята?

azbuki, ти вече направи, което те помолих. Написа думите и разказа случка. Потърсих за символиката на снега, но което намерих знаем всички. "Знаех, че някой идва да живее при мен." - са твои думи. Както и любов, младост,утро - тези три бих събрала в пролет. Земя, море и плаж, който ги свързва - в зима. Любов - земя; младост - море; утро - плаж/обединение/; Зима - пролет Недей да му/си искаш висок наем! Обичай го/се! Все пак си новата azbuki:), дошла да живее у старата.

azbuki, можем да опитаме. Да свържем съня с реалността. Напиши без да се замисляш и много бързо, няколко думи.Когато спреш, се опитай да си спомниш съвсем кратко събитие свързано, с думата която те е спряла. Много е важно да го направиш от прима виста, без да обмисляш.

http://www.youtube.com/watch?v=FPsu5xcz8Vo

Това тук ми се стори като открояващо се. Някак ми е трудно да повярвам,че 18 годишен младеж не приема парите като възнаграждение за положен труд. Когато учеше, беше ли някак поощряван? Имаше ли одобрение за труда-учене, но правено така, че той да се чувства доволен. Във вашето семейство, отдава ли се голямо значение на външното показване. Т.е. у вас прието ли е, че може да се демонстрира фалш. Чуждото мнение има ли голямо значение? Би ли ми казала няколко често употребявани труизми/всевалидности/ или поговорки, които се е е случвало да се произнасят вкъщи. Спомена думи на твоя баща. На мен ми харесва сравнението с белия лист. Навярно ще се съгласиш, че човек е не само родителски/семеен/ резултат. Родителите полагат основите. Аз предполагам, че може да се намери работа с основно образование, комп.грамотност и английски, но може би не точно такава, каквато на теб би се искало да работи синът ти. Професията е поле за изява, за някои, но за други е просто средство за препитание. Как си представяш подтикът, който може да го върне в училище? Разбирам, че това е важно и съм съгласна с теб. Може и да греша/никак не е лесно от няколко реда да се правят изводи/, но затварянето/откъсването,бягството/ е било следствие на някакво разминаване с показвани възможности, но за ваша сметка. Бягството е също победа. Просто няма загуба. Сега демонстрирането на чувството за превъзходство, се поддържа изкуствено с отричането на парите и необходимостта от тях. Днес като си мислих за теб, се сетих как баба ми месеше тестото. Накрая го покриваше и правеше "целувка" с уста. Перваше ме през ръцете, когато исках да го отвивам за да го пипна. А то беше тъй меко и топло!...Казваше ми: "Остави го да си почине. Сега спи." Та си рекох... има време във живота на всеки човек, когато промяната зрее.

Как стана прескъсването на училищните занимания? Никак ли, вече не посещава училище или? Какъв беше успехът му? Оказвахте ли му помощ? Кога започнаха да ви правят впечатление заниманията му с ненужните неща? Казваш, че няма и не иска пари. Когато му купувахте скъпите дрехи, вещи - след негови молби ли беше? Семейството лишаваше ли се заради него? Хигиената му занемарена ли е, по-точно някога поддържал ли е по-добра? Казваш, че е интриганствал и приятелите му са го изоставили? Как интриганства едно 15 - годишно момче? Още, че баща му е домошар и е избухлив. Какво е твоето поведение при тези случаи? Семейството оставало ли е без теб, защото както казваш си първата цигулка и не си домошарка? Случвало ли се е да говорите/неколкократно/, че много сте искали друго дете, пред Никола? Отравяте ли му открито упреци, натяквания за тревожното бъдеще, което го очаква? В предпоследния си пост пишеш: "Съзнавам, че ще е трудно, но трябва да се справим заради Никола." Защо заради? Можеш ли да се съгласиш, че се случва понякога от някое ненужно за теб занимание, друг да печели пари например или някакви нематериални блага?

Ако сънищата не бяха странни ! Ти, навярно си супер голяма щастливка, щом в реалния живот познаваш магове! Омъжена ли си? Ако не/ както подозирам засега/ сънят те разчетворява отново. Разделянето е естествено състояние, както и сближаването. Магьостникът е персонифицирана твоя част от съзнанието, което не се е справило с обединението на противоположното. Появило се е изтласкване и ти попадаш в гората/твоята тайна част /. Страшната жена с кучето пак си ти. По -точно споменът - идентификация за някой възрастен/вероятно майка ти/."Тя" охранява момиче, което пак си ти.То не вижда, не говори и е с вързани ръце.Истината е, че ти не виждаш, не чуваш и си с "вързани" ръце. Жената те иска за съпруга на сина й. Възможно е да й вменяваш собственото желание да останеш малкото момиченце/женичка/ на татко. Магьосникът, т.е. Бащината ти част не се появява. Магьосниците мъже ли са !? Жената с дете е била много слаба и те са я "убили". После не помниш развоя. Сигурна съм, че сънят пак ще ти помогне съ-общавайки каквото има да ти каже.

Често животните в сънищата плашат. Всъщност импулсите на инстинктите ни /кучето/често се приемат като заплашващи цивилизования човек. Изглежда осъзнаващата част от теб, никак не иска да се остави на несъзнаваното/черно/ да я догони. Ти сама си разчела съня си. "Просто ако то се засили зад мен- аз също се засилвах напред. Сякаш не полагах усилие, а изцяло кучето ме направляваше." Аз тъй мисля .

Бих те помолила,'nadia61 И на мен, щом пожелаеш да отговориш. Разбира се! Казваш, че синът ти даже и се интересува от ненужни неща. Кои са те? Защо мислиш, че сте сгрешили във въпитанието ? На каква тема са сериалите, към които прави субтитри? Можеш ли да ми разкажеш някоя случка от вашия живот, в която /даже и да няма много голямо значение/ сте се чувствали добре?

И аз рядко се виждам в сънищата си. Върху летящото килимче, сте четирима, но ти си скритата четвърт, която е показана чрез останалото присъстващо в съня. Възможно е да имаш нужда от установяване, т.е.временен покой. Или обратно, сама си налагаш константно, стабилно, неизменно!?Помисли върху:летящ, килим, белезници, стол. Може и да ти хрумне друго. А не ми вярвай много.Имам навик да изземам съня на другия и да се тълкувам върху му.

Ти и приятеля ти, заедно с едно момче и момиче, които не познаваш. Т.е. онази скрита част, разделена на противоположности, които не са присъстващи в осъзнаването ти за теб самата. Интересно ми е, видя ли себе си в съня или само знаеше, че присъстваш? Морето - черно и бурно е символ на "поглъщащата" майка.Т.е. несъзнаваната част , която връща либидото без да му позволи нататъшно обновление, развитие. Килимът и според мен е помощник - начин, брод за осъзнаване , т.е. Върху "него" успяваш в последния/т.е. настоящия - към вчера последен/ момент да запазиш "живо" непознатото "момиче". Ходилито е фалически символ. Покрито с прах и пепел от старото, което е жертвано. Белезниците свързват ръце. Кръгът също е символ на цялост - мандала.Свързаността е обединение на противоположности/момче и момиче, дясно и ляво/.Вече белязани - знайни/БелЕзници/. Ръката е символ на човешкото. Пръстите са пет. Дъждът и според мен е символ на благодатно обновление. Поставени един до друг двата кръга/белезниците са два свързани кръга / образуват осмица/двойна четворка/. Тук не съм съвсем сигурна, може би натъкмявам. Столът е четворен символ. Квадратът е също мандала. Бих го сравнила с трон. Вероятно си успяла да интегрираш "липсващо"/тайно, непознато/ звено в цялостната си личност. В съня ти е "изобразена" от две четворки - четиримата върху килима и стола. Инак, ако подходя буквално може би ти е от полза, интернет комуникацията.Твоята дясна/лява ръка върху екрана, чрез която посочваш узнатото. Това е моето тълкуване. Възможно е, да е погрешно.

Обичайно е човек да реагира по-бурно, когато "мястото" т.е. проблема е наболял. Когато четем, въздействието на думите е по-различно, от тогава когато слушаме в директен контакт. Възможно е да съм ти се сторила по-рязка. Нали не чуваш гласа ми, а е важен начинът, по който се казва каквото и да е. Понякога, когато човек няма достатъчно сила, се обърква под натиска на проблема. Затова са и по-опитните и по-знаещи хора. Да дадат най-малко по-различен поглед върху му. Невинаги имаме правилна преценка. Смути ме това, че някак ти е притеснително, дали не предаваш приятеля си пишейки, т.е. показвайки , което те тревожи. Има едно особено съ-участие в подобни на твоите случаи. Когато неволно не се прекратява ситуацията от страх, че бивайки променена предишните отношения също се променят. Онова, което също ми направи впечатление е, че някак налагаш. Казваш "да накарам". В повечето случаи натискът поражда съпротива, толкова силна колкото е и самият той. Прилича на опит да вземеш с голи ръце капка живак. Все се изплъзва. Ти вече направи първата крачка да поискаш консултация, макар и задочно. Вероятно ще имаш и възможността да се изправиш очи в очи с терапевт на първо време. И след нея , може би вече ще имаш по-широк и по-спокоен обхват и ще се появят намерения за действие. А когато човек иска и действа за получаване на резултат, той се появява.

Чудесно е, че казваш "честно". "Пре-силено"? Защо казваш "наистина" изплашена? Аз ти вярвам. Да. Подхождам лично към писмото ти. Ти си реална. Нали? Кое те накара да го възприемеш като "пре-калено" лично? Казваш, че твоят приятел "се смята". Като че ли става въпрос за измерване/преценка/? А, дали се чувства такъв? Защо очакваш да те поправям? Подробностите са важни. Можеш да говориш за тях или да не говориш. Не разбрах какво е достатъчно близки отношения? Понякога най-далечни са хората, които са най-близо да нас. Особено, когато "имат" тайна - напр. съзнателно поведение, което прикрива несъзнаван стремеж. Попитах:"Като каква те "има" този човек." Да отговориш е твой избор.

Има няколко много ярки акцента в писмото ти. Някак прави впечатление заглавието "Как да го спася?" съчетано с "натрапчиво желание за отслабване". Мен лично много ме озадачи твоето категорично изявление, че той страда от булимия? Възможно е да страда от друго, но теб те тревожат неговите "по-конкретно - системно гладуване, преяждане и натрапчиво желание за отслабване, без поставена долна граница..). Това е съпроводено с работохолизъм, апатия, безнадеждност и непрестанна самокритика" "въпреки алогичните и неверни възприятия, които има към себе си " казваш ти. Кой друг освен теб е потвърдил алогичността и неверността ? Съобщаваш, че е в това състояние от 5 години. От колко години сте в отношения с този човек? Как мислиш, като каква те "има" този човек? Т.е. можеш ли да определиш неговото отношение към теб? " Опитвам се да бъда деликатна" В заедност "опитвам се" и "нещата излизат извън контрол" обрисуват наистина сериозна картина.Чий контрол?! Сигурна ли си, че намеква за самоубийство? Много хора говорят за несъстоятелност на живота, но не и за самоубийство. Т.е. съществува ли намек действително или твоята реакция е по - подчертана? "Говоря му много". Какво по-точно? "Съвет за схема на действие". Като че ли имаш идея за подобна. Да? Да накараш този прекрасен, млад човек да заобича живота и себе си. Би се задоволила дори ако узнаеш как да го заведеш в клиника, поне да остане жив... Твоят ник е огнена вода. Ако можеше да наречеш приятеля си, какво име би му дала?

Натали, страхът е до този, който се бие с него. Съвсем наскоро открих, че помощ означава по-мощ. Би ли ми съставила изречение с тази дума!? А може би вече се и сещаш за някоя мисъл на известен човек!? Благодари на сърцето си, затова че е здраво.То те слуша.

Претенцията не е опит, а незапочнат опит, lilid. И помощта се оказва/ т.е. случва/, когато е получена. Инак, остава само опит да бъде дадена.