shelter

Натали, Животът не приема смъртта.Тя е, която го прибира. Някъде по света имало място където хората казвали за мъртвите, че имали преднина във времето, в сравнение с живите по Пътя. Преди дни мислих, че ние си пре-даваме един на друг живота. Чувах старите хора да казват: "Нека да е по реда си." Когато моят баща си тръгна, се върнах от погребението му сама вкъщи, малко преди близките си. Телефонът извъня. През ума ми мина:"Сигурно е татко. Да пита как сме се справили." Не беше той. Беше негов колега, който не знаеше за смъртта му. Сега понякога, когато ми е трудно се опитвам "да си поговоря" с него. Помага ми. Пиша ти, може би за да си/ти дам кураж. Как ли се дава, което и на мен не стига!? Много ми хареса "силна и стабилна". Майките са силни и стабилни. А ти си. Майка. Сама си изпитала болката на загубата. Вероятно стремежът ти да я скриеш поражда и несъзнавано желание да я покажеш. Не я причинявай чрез страх и на децата си. Нима искаш И тях да ги боли!? Нарочно пренаписах предния ти пост. Кажи ми, забелязваш ли как, което те плаши го няма В сега? При теб е само В "да не би". Но при други/нас/ - сега Е без "да не би". Нека полека дойде това сега и при теб. Ти си, която ще го посрещне. ПП Забравих да те питам, какво обичат да правят най-много децата ти?

Ненужно високата цена е непрогонимата надежда. За да има действие - опит, надеждата трябва да се отдръпне встрани.

Е, не е задължително всичко, което ни се случва да е свързано и разбираемо, но пък колко хубаво е когато се случи и се зарадваме. Ето - до днес не знаех, че те има. Може би утре е, което днес не. Просто става. Нещата се променят. И ние.

svetlan4ica, събраха се доста отговори, нали!? Чудя се какво би помислила, ако ти кажа, че човек /аз например/ по-лесно определя какво не иска, отколкото какво иска!? Понеже казваш "да заспя", ми хрумна да те попитам нещо. Снощи сънувах много интересен сън. /А аз много си обичам сънищата.:)/ Бях автор на рисунките в анимационно филмче по приказка. Не помня цялото , но си спомням, че нейните герои трябваше да преминат през море. Бяха брат и сестра - съвсем мънички дечица. На помощ им дойде конче. Те го възседнаха и живинката заплува през морето тъй леко, сякаш тичаше през морава напролет. На другия бряг бяха щастливи заради преодоляното изпитание, а аз в съня си не можех да се нарадвам на рисунъка си. Много бях доволна от "образа" на вълшебния помощник, който бях създала. Как мислиш? Какво ли вещае сънят ми!? Надявам се, не ти се струва много странно, че на твоите въпроси отговарям с нови и не, точно по твоята тема.

Каквото вътре ,такова отвън. Когато чуя циник, се сещам за отговора на въпроса:"Какво да направя за теб?" -"Дръпни се, че ми закриваш слънцето." Предполагам знаеш, че наричали циниците кучета. В съня ти има паралелна проекция. Един "изпаднал" в "цинизъм" човек, който крещи на другите, че се интересуват само от секс и един човек, който си играе на "криеница" с "кученцето" си на "полянка". Сравнението между двамата ми прилича на преобърнат образ от диапозитив върху екран. Прибавяйки и "комисията", аз разбирам, че простатата и сърдечна твоя част, някак си играе на криеница с "навън" и "вътре". Т.е. имаш отговори на простичките неща, но те не са проявени, нямат живот вън от теб. Може би прекалено строго се съдиш и ти липсва естественост?! А може би, аз се пренаписвам върху твоя сън. Тук някъде /мисля/:) четох, че "Нещата трябва да са максимално прости, но не повече.

Не само теб. Бяха ми показали негови неща преди години. Той може да ме утеши/отихне/. Всеки път, когато видя листа по водите се сещам за него. Това лято, реката през града ни отслабна. На нейното място се залюля тръстиката. Ако не знаех Анди Голдсуърти, може би по-късно в живота си щях да свеждам очи.

Аз също като теб имах един подобен сън.Една нощ сънувам че на вратата ми са застанали 3 влъхви да орисат детето ми,нещо такова беше.И най-интересното беше че аз не знаех точно какво означава влъхва,после се разтършувах в интернет(да живее поне още 100 години ) и от там разбрах.А за трите Марии къде точно си го прочела(в Библията къде точно-не че много я чета,просто ми стана интересно).Не е важно да си вярваща християнка на думи ,по-важно е да си невярваща християнска с любящо сърце и голяма душа. Може би става въпрос за Дева Мария, Мария Магдалина/или Мария Клеопова!?/ и Мария Зеведеева. Иначе има още споменавани жени, носещи името. Може би в сънищата на всеки човек, понякога присъства символизирана и човешката история/митове/. Боя се, че ще те подведа. Нека знаещите помогнат.

mary6',аз мисля, че сънуващият и будният са заедност, в която и двамата говорят, но трудно/ ако изобщо е възможно/ успяват да се разберат. Така ми хрумна. И никак не се имам за спец в тази област, въпреки интереса ми. Доколкото си спомням " да се четат сънища" е израз на selsal.

Какво ли се случва с теб за да се появи такъв сън!? Тъй чист и прям! Имам твърде малко знание, но от него и моите собствени наблюдения мисля, че това е значително показващ сън. Като на човек сънуващ собственото си зачеване. Може би е самородство, т.е. качествена промяна, скок - трансформация. И Адам и Ева са побегнали, когато... Аз тъй чета съня ти. Може и да греша.

Има ли майка, който няма баща?

Цитирам неточно. Или може би. А точно в неточността е, моето привнесено.Както и в съмнението за нея. " Аз съм непростителен, към който не може да прости."Ницше В чии обятия се стреми безпокойният блуден, който не намира бащата/Бащата? Вярвам ще се сетиш за още една друга посока на тъй отправеният въпрос.

Напоследък тройката присъства много често в сънищата ми. Снощи "чух"в съня си-"В яслата сте три Марии." Потърсих символиката и с изненада открих, че в Новия завет са три Марии. Още по-странно е, че съм твърде далече от вярваща християнка.

Тази сутрин ми се струва, че може би е не толкова да "прочетеш" съня, колкото да го оставиш, да проговори. Сякаш думите са, които събират сънуваното с будността. Прилича на преразказ по картина. Картината е като магнит, извличащ обговарянето на действителни събития. Най-странното обаче е, че разказвайки съня разказвам и друго. И то съвсем буквално, пряко. Сънят/мисля :)/ е тежко ядро, което "завихря", извлича подобията си от будността. Търсейки несъответствията се натъквам на "еднаквостта".

Какво "съ-общено" си намерих и аз. Будната. Дали съм!?"четейки" сънищата си http://www.youtube.com/watch?v=gNWGnTtKZwA

Описвам вероятно подобно, защото според мен, дори и вече доказаното няма как да се приеме като абсолютна идентичност. Може би беше през 2000г. Съвсем случайна среща, която сякаш се вряза в обичайното. Млад мъж, който ме порази с красотата на лицето си. Почудих се кой е и мислено!? го видях на друго място. Като че ли в този момент, без да знам нищо за този човек разбрах/научих/ много за него. Месеци или година по-късно, минавайки по улица в града ни, по която рядко се е случвало, се спрях пред врата откриваща гледка към двор, много по-различен от тези наоколо. Минути стоях притеглена . Усещането беше тъй връхлитащо, че ме отцепваше от реалността. Пак се попитах, кои са стопаните му. Няколко години след това, стоях на мястото , "изградено" от представата ми, със същия този човек. Оказа се, че той и живее в къщата с двора. Прилича ми на предварително "показване", на непреживяван все още бъдещ спомен. Или спомен, който отново ще се преживее!? Кой знае, каква плетеница се е случила във времево-пространствения континиум!? Аз ли съм тръгнала/програмила съм се/ за бъдещите събития, "измисляйки ги" или те вече са съществували Някъде и са ме привлекли, като са ми се "показали" предварително!?

Преди около месец сънувах. Бях в къща. На втория етаж, където щях да живея, може би временно. Стоях на прозореца й и гледах как навън вали проливно. Виждах отгоре, застлания с каменни плочи възтъмен двор и старо , но силно дърво закриващо го от светлината. Терасата на апартамента - встрани от прозореца. Педя дъждовна вода беше покрила чергата на пода й. Помислих си с дълбока благодарност:"Само небесната вода може да върне предишната сила на багрите й. Моите ръце с никоя чешмяна вода, няма да могат тъй добре да я изперат." Представях си я и се радвах предварително, защото знаех, че когато слънцето след дъжда я изсуши, тя ще е като нова отново. Как не ми се ще да съм пропуснала съобщеното в съня, а като да съм го сторила.

Едва сега разбирам допълването в/чрез/ съня! Като събиране на съответстващи части, едната винаги скрита! Колко различна съм будна и сънуваща! PS Три удивителни.

Спомням си само един подобен случай на усетимо чуждо присъствие. Събудих се с такова сърцебиене, каквото не помня да ми се е случвало. Усетих сякаш съм била поставена отново в леглото от някого, който преди това ме е носил на ръце, докато съм спяла!?

В последните месеци "улавям"доста синхроничности, но след днешното случило се, вече наистина не знам какво да мисля. Тази сутрин спонтанно си "представих" сияен в бялосиньо стълб над дървета и къщи. Тъй ме впечатли, че дори дадох име на "картината"/"Огнен стълб"/ , а и исках да питам дали не е имало подобни знамения наистина и откъде накъде ми дойде в главата!?!?А то!Преди малко видях по телевизията почти същото, което и аз тази сутрин във въображението си. Светеща фигура на Христос на кръста. Наистина не разбирам.

Може би важността е за мен. Снощи ми хрумна, че това е разгънат обем. Свих рисунката. Получи се странна фигура. Ако е вдлъбната прилича на чаша, ако е плътна - на шлифован камък. Току - що прочетох /!/ в "Еон"на Юнг следното: "Това напомня древната представа за Бога:"Бог е кръг чийто център е навсякъде,а периферията - никъде."Мотивът за съвпадането на първото с четвъртото е изразен още в аксиомата на Мария:"Едното става две, две стават три, а от трите произлиза първото като четвърто." Този сън резюмира, така да се каже, в най-сбит вид цялата символика на процесана индивидуацията, и то при лице, което изобщо не е запознато с литературата по този въпрос. Подобни случаи, които съвсем не са рядкост, трябва да ни накарат да се замислим. Те доказват съществуването на несъзнавано "знание" за процеса но индивидуация и неговата историческа символика." Случвало се е да казвам, че сънувам будна и будувам спяща, но не знам как успявам да открия нужното.

Ще опиша знака с думи. Съжалявам, че не знам как да го покажа нарисуван. Два ромба разположени един в друг. Върховете на вътрешния са свързани с тези на външния, с прави линии.От хоризонталните върхове на външния излизат линии завършващи в малки кръгове. На разстояние от горния и долния върхове - полумесеци съдържащи същите малки кръгове, както страничните. Полумесеците отстоят на еднакво разстояние, но не са свързани чрез линии с върховете. Друг приличаше на чашка на лале със завити в кръг/почти в точка/ горни краища. В ниското на тази фигура кръг. Под нея - хоризонтална права, която заедно с продълженията на страничните листца на "лалето", образуват линии , чрез които би се разрязал полукръг на три равни части. !?

А, аз искам да знам, как може да бъде разчетен графичния символ. Наскоро бях сред непознати хора. Трудно боравя с думите. Спонтанно нарисувах знаци, които нито съм срещала, нито има как да проследя, като как тъй се проявиха върху белия лист. Имам слабост към рисунъка и ми е любопитно не представлява ли и той също мит/пре-дание, но съкратен до възможната сърцевинна схема, която за мое голямо съжаление остана неразгадана от мен. Сякаш съдържам знание, което ми е невъзможно да обговоря и показвам чрез опростената линия на формата. Мисля, че често показаните аватари са екстракти на митове?

Който "про- изнася" "нечутото".

Да, съгласна съм. Несъзнаваното се изрича само. И не само. Понякога думите ми изглеждат като алотропни модификации. Може би, затова много трудно се справям с думи, които са без- или раз - образени. За да изразя отношения се нуждая от стойности, заемащи позиция- образ.Т.е. не мога да се "намирам"/откривам, разбирам/ без ориентир. Снощи си мислих - ами, ако реалността!?, в която съм!? е моя/ на несъзнаваното ми/ синхроничност!? Сякаш "виждам" вън от мен вариант на, но и единствено на, което е в мен. Като че ли структурата ми е вариантна/многопосочна/, но валидизацията ограничена. Страшничко! Ха!Намерих си грешка! Защо за да се "прочете" несъзнаваното е нужно да се повтори четенето!?

Сутринта по радиото чух едно момиченце , което описваше в гатанки! онова, от което се бои. Това било негов начин да престане, да се страхува! Страхувайки се от въображаемото, детето е като в сън наяве. Стори ми се тъй естествен този опит със заложено очакване за разгадаване/помощ, направен от дете. Жалко, че не помня казаното, но ми се струва, че то! пишейки/изнамирайки/ думата, се опитваше да пре-даде/ формира, въ-образи/ "прочетеното" несъзнавано, което е без-образно. Страхът е усетен, но от какво се страхуваше детето! Какво ли беше замаскирало с образа на баба Яга?! И дали някога този страх би изчезнал или ще се прояви под друг образ!? Сякаш освен образа има още едно заключване и чрез думите. Освен кавичките добавям:Сънят е като че ли закодирано отношение, отколкото преразказ.