Impulsa

така е ,осъзнвам го и се опитвам да го променям,може и от зодията да идва,не знам.Наистина съм малко повечко чувствителна!!! За брака не позна даже съм му малко противник Но ти се отдава да усещаш и тълкуваш!!! Прегръщам те силно!!!

Всъщност мисля,че всеки от нас интуитивно усеща другите участници,макар и да не може да обясни по какво съди и как точно си изгражда впечатленията.Така например Мона ми се струва много здраво стъпил на краката си човек,дори ако това означава малко предпазливост в емоциите.Донка ми се струва много много добър и смирен по душа човек,не че другите не са,говоря за първи асоциации.Максим ми се струва малко асоциален ако се общува с него на живо и много вглъбен в собствения вътрешен свят.Вендор ми се струва че е жена. Wonderful ми е някак много нежна,много позитивна,рядко критикуваща,красива.Иво е твърд,сериозен,отговорен,малко повече съсредоточен в някой теми и проблеми. Но за всички мога да кажа,че колкото и различни да ми се струвате сте едни позитивни и търсещи хора.Целувам ви!!! Някой да не се засегне само...аз почти не ви познавам,затова чета интуицията си!!!!

В ече бях чела ''Камино'',където се авторката когато срещна едно озлобено куче,мислено отправи едно голямо сърце към него и то я остави на мира.Една сутрин отивах на Паневритмия в Пловдив.Там се играе на тепето и по пътя има само някакви схлупени бараки и малко къщи.Изведнъж към мен изкочиха група лаещи и ръмжащи кучета.Въпреки че обичам кучетата много се изплащих.Беше много рано на зазоряване и нямаше никой да ме спаси.Тогава мислено започнах да отправям към тях едно голямо червено сърце.Те обаче не спираха да ръмжат.Тогава изневиделица се появи някакъв човек,който кучетата познаваха и ги разпъди.Благодарих и продължих по пътя си.

много грубо казано,молитвата са опрощение е молитва пречистваща душата,да се премахнат негативите ни да се помирим със себе си,да озъзнаем,че въпреки своите слабости и недостатъци Бог ни обича и ние можем да му се отдадем със цалото си сърце,че ни приема като достойни,въпреки погрешките.Това е и момент на тяхното осъзнаване Да,докато се молим за опрощение,за просветление и за любов,не бива после да смятаме че това е,имаме ги.По скоро имаме подкрепа и сила да ги намерим и изпитваме,но това изисква жертви и активност от наша страна в ежедневните действия и постъпки и най вече да държим в ума си мисълта''Как бих постъпил според волята божия в тази и тази ситуация''В смисъл,че понякога можем да помогнем,но не го правим...грешно е да си казваме''Бог си знае работата''Защото ако в сърцата на всички хора имаше не само теоретична а и реализирана любов към ближния нямаше да има глад и болка. За детето си се моля така приблизително''Господи,който всякога си всеблаг на теб оставям детето си да го учиш и напътсваш,защото аз не съм толлкова силна,добра и безпогрешна.Като учиш нея,учи и мен!Защото аз и тя равни сме пред теб!"Това са си мои думи,така чувсвам нещата,което не значи разбира се че няма да възпитавам детето си към любов към природата,към хората и към всичко на този свят.Но и знам,че най-добър учител и единствено всесилен и всеблаг е един!!!Който призовавам да я учи.

Днес се замислих за името на детето.Ражда се един нов човек и на нас като родители се пада трудната задача да му дадем име.А знаете че даването на име е нещо много важно и има отношение към живота на човека.Споделете как избрахте имената на децата си и на кой,на какво и как трябва да кръщаваме децата си.Знаехте ли предварително как ще се казват,сънувахте ли името,как го избрахте? Да се включат и тези които още нямат деца сигурна съм че и те имат мнение по въпроса. За моята Йоана бях сигурна че ще се казва така..ако беше момче щеше да е Йоан(какво красиво мъжко име) Преди години бях много много болна.Сънувах сън,който ме промени,започнах да се променям,спрях лекарствата и наистина оздравях Сънувах св.Иван(или Йоан) Рилски.Ходих няколко пъти до манастира и се молих.Доколкото знам май той е един от малкото светци,които са признати и от Балото Братство,но моля ако не е така да ме извините за невежеството.Та тогава реших още как ще се казва още незаченатото ми дете. Май винаги съм знаела,че ще е момиче и макар да ми харесваше повече мъжката форма на името...обета си е обет.Всички знаеха ,че съм бременна с Йоана и не съм пазила тайна за името.Затова всички ме питаха''Как е Йоана''още докато беше в корема на мама. Споделете и вие.На кого сте кръстени самите вие и какво е отношението според вас на името към живота на човека.

и аз искам това

Дъждът вали в душата ми.Изпратихме си татито в далечна Естония и сега ми е много тъжно и самотно...но една такава тиха и спокойна тъга.Знам че и двамата го решихме,знам че се налага,знам че е за дълго...затова тъгата е тиха и спокойна като ситен дъждец.Потопих се в книги и молитви.Ще използвам времето си за това!!!

Liv Kristine - IArtist: Liv Kristine Song: In The Heart Of Juliet She's the month of June A summer's tune The wind that blows The flower that grows She'll forever be So proud and free A firefly The sun in the sky And forever she'll dance It's the summer Of her days and forever Her heart is yours In the heart of Juliet One love she won't forget She longs to give Forever live Her soul has such desire She needs to love, admire A tide to the shore Searching for more No vale of tears No hauting fears Another birth She's joy on earth Dancing like a child So pure and wild A virgin rose She longs to be closen The Heart Of Juliet.има я в Data.bg навява ми прекрасни асоциации и картини

Чистотата я рисувам в главата си така. Малко красиво девойче,с дълги красиви коси,големи добри,искрящи очи.Тя живее сред природата.Сутрин се къпе в росата.През деня гали цветята пее с птичките,рисува по пясъка и обича всяко малко буболече.Тя винаги е готова да се засмее и да танцува.В душата и има радост и покои.

Хубава е! Преди време имах една книжка на Беинса Дуно с притчи за деца,но я подарих..сега май никъде не мога да я открия.Ако някой я има да сподели някоя притча Ще бъде страхотно ако тук си направим един хубав и полезен на всички..особено на най-малките сборник.

Плодовете природата ги дава,а животните дават ли си месото.Плодът се откъсва от дървото той вече не му е нужен или по-точно не са му нужни всички плодове ,за да посее семенца за нови дървета...но досега не съм видяла прасенце,което да си подава едното бутче за да си отхапеш

Гледам мравките които лазят по бюрото ми и си събират трохички.За да съществуват значи са необходими ..... животните също.Повече няма да ги ям.Спомням си наистина,че преди време след постите които спазвах преди да забременея съвсем не ми се ядеше месо...мисля,че няма да ми е трудно да го откажа.Стискайте палци! Форума е страхотен и имам достичка да си чета от него тепърва.Обичам ви!!!

Като казахте общение с природата се сетих,че едно време се ходеше на зелени училища.Защо например да няма училища на открито през топлите сезони,или да изучават предмети като цветарство...всеки клас да си има своя градина...всяко дете да се грижи за свое цвете.Съботите и неделите да има задължителни разходки сред природата на които по желание да могат да идват и родители....От програмата да отпадне доста излишна информация.Още от малки децата да бъдат наблюдавани,тествани и ориентирани.Така например дете което силно се интересува от биология,но не разбира литературата и математиката да изучава тези предмети в по-олекотен вариант,така че да има обща култура и понятие,но пук да не се мъчи да трупа знания които може би скоро след това забравя и не използва.

От тази пролет усетих болка в мен когато берях люляци.Те са толкова много,но сърцето ми ме болеше когато ги късах.Болеше ме и когата виждах как една майка казва на детето си да къса маргаритките...сигурно не съм много права,но това е което почувствах.Взех решение да не късам повече цветя и да подарявам само в саксии. Имало е периоди когато съм отглеждала стайни цветя и съм се радвала много когато са жизнени и красиви..скоро..поради премествания и т.н не съм гледала,но тук в къщата където живеем под наем има градина и много много и се радвам.Всяко различно цвете идва да каже различни неща.Едни са смирени малки ,но много подредени и красиви,други големи и разчорлени....има велик смисъл вложен в тях,само очи и уши да имаме,за да се учим.

Всички говорим за възпитание на децата. А за малките бебенца? Понякога се колебая между това да наричам бебето си ''ангелче'',''слънчице'',''пиленце'' и т.н и да я целувам много много и прокрадващата се мисъл ,че един ден може да прекрача прага на разглезването.Показвам и цветята,да ги ипне и погали.Когато я храня и говоря,че трябва да се храни,за да расте добър и силен човек,който да расте в Закона на Любовта.Ходим на църква понякога и тя гледа и се чуди...но все си мисля,че има още нещо което мога да правя за нея,за да и помогна да расте един добър и духовен човек.Книжки и молитви е трудно да се четат на едно бебе,тя е толкова немирна,а и като види книга около нея я изяжда в буквалния смисъл.Но все пак има може би някакви формули които мога да казвам и ритуали които да изпълнявам,за да привлека към нея светли същества,които да учат душата и.Приемам всякакви идеи,защото за това има доста по-малко информация.А нали знаете,че има теория,че докато фонтанелата не е все още затворена децата възприемат по-лесни фините енергии.Мисля ,че и Учитела Дънов някъде разглежда тези въпроси,но без ваша помощ ще ми е трудно да открия точната информация.

Максим повече от чудесни идеи. Мисля,че е идеалното обучение.Трудността обаче според мен ще дойде от остарялата система и от това кой и как ще избира преподавателите Наистина благодаря за постинга ти.Личи си,че си мислил сериозно по проблема.

Аз съм ''за'',друго не мога да кажа.Когато можем да помогнем и помоща ни е желана съм винаги за!Кристиян,наистина не разбирам позицията ти.

Anelia_a_s А дали е възможно цял живот да не намериш истинската си любов?Според мен е възможно,защото не заради това сме родени и не това е смисъла и целта.Чудесно е да срещнеш голямата си любов и да вървите заедно по пътя,защото любовта към човек в чистата и форма ни учи колко голяма е Божиата любов.Но понякога ни обвързва и ни кара да си мислим че това е единствената и реалната любов.Мисли така,че ако за теб е най-добре да я срещнеш ще стане,но ако не е тогава няма за какво да се съжалява.Аз съм я срещала и съм я изпускала.Вярвай ми нищо не се изчерпва с нея.

и при мен е така Инатари и наистина много ми се иска да бъда много по-търпелива.Смятам и че търпеливият човек е много по щастлив,защото изчаквайки търпеливо той живее в днешния ден,в мига...а не е ли това единственото което със сигурност притежаваме и мястото където трябва да се научим,да живеем комфортно,а не непрекъснато искащи,бързащи,нетърпеливи.Според мен всичко,което ни трябва го имаме тук и сега,но нямаме очи да го видим и да му се зарадваме.И все си мислим,че ако постигнем това и това,ако работим това и това,ако отидем тук и там това ще ни донесе истинско щастие...но дали наистина е така?

Усмивката и доброто настроение влияят на абсолютно всички хора.Ескпериментите с това са най-интересни при непознати и навъсени продавачи.Действат така че хората не се усещат дори...значи усмивката е много важно нещо...но като чели преди бях още по - усмяна..поне така са ми казвали...даже са се шегували с това.

най-правилно казано

Мечтая да отида в Тибет,да извървя Камино.Да срещна учител,да се запозная с човек,който да ме разбира и от когото да уча с любов.Мечтая детето(децата ми) да нямат моите недостатъци и се моля не аз грешната да ги уча,а Всевишния и чист разум.Мечтая и аз да се отирся от претенциите си към каквото и да е,да бъда спокойна,сигурна,смирена навсякъде където съм.Мечтая да съм свободна,но не непременно сама.Мечтая да работя това което ми харесва и е полезно и на другите.Мечтая да извървя пътя си с усмивка и само хубави емоции,поне от тук нататък.Мечтая всеки да е по-осъзнат,добър,да усеща преходността и да се бори за красота,мир и щастие.Да живеем в един красив,одухотворен свят в който при всяка най-малка среща хората да си даряват щастие.Да отида до магазина и промоцията да е ''един хляб и една широка усмивка,добри пожелания и отправена положителна енергия''Ей такива са ми мечтите.

Като чета за индиговите деца ,смисъла на действието възпитание остава доста ненужен.Те май се раждат възпитани вече.Имаше една тема за това ''когато си мислиш,че не те гледам...''според мен така трябва да се възпитава едно дете.Думи като не и не бива,спри според мен насаждат едни неосъзнати стереотипи на поведение,но когато то наблюдава,тогава преценява и трупа опитност. По добре разхождайки се в парка да му се показват възрастни хора които се държат за ръце,да му се показват хора които се грижат един за друг в критични моменти,да му се показва и другия вариянт на несериозни и повърхностни отношения...Просто вниманието му да бъде насочено..изводите ще ги направи и само. Поне така мисля аз!!За да знае защо и откъде е изградило такова и такова отношение.

Искате ли да опознаем нашите приятели. Хубаво ще е всеки да сподели какъв човек или какви хора са неговите приятели,какви добродетели и ценности притежават,с какво са ни спечелили.Това дава и отговор на въпроса към какви качества в нас самите се стремим ние,какво поставяме като най-големи добродетели.Нашите приятели могат да ни помогнат да се опознаем самите ние. Моята добра приятелка Зори дори и в почивните си дни ходи до работата за да види работещите колеги и да им занесе нещо сладичко.Тя носи от вкъщи храна и храни уличните котенца,говори им ,милва ги.Тя е винаги усмихната и дори напълно непознати хора я чувстват много близка,дори навъсените продавачи се усмихват.Тя непрекъснато мисли за другите и е готова да помогне дори на непознат изпаднал в беда.Когато завали първия сняг се облича в червено и бяло.Ако на някой много му харесва дрехата която току що си е купила е готова да му я подари.....Толкова много мога да разказвам за нея..Но сега сте вие наред

Случвало ли ви се е в някой труден за вас момент не нещо друго а точно сън да ви покаже верния път. Преди време бях тежко болна,но далеч бях от мисълта да търся причина в себе си.Бях се обезверила,отчаяла,уморила.. Тогава сънувах сън. С моя приятел тръгвахме на преход от една планинска хижа до друга.Преди да тръгнем не знам защо му казах да вземе една обикновена свещ,която той забрави.Тръгнахме по скалиста гола планина...завалява дъжд.Ние се уплашихме,че е голо и пусто и няма къде да се скрием.Тогава пред нас изниква една много стара каменна църква.Влизаме.Вътре е топло,уютно и мнооого спокойно и светло.На олтара гори една голяма свещ.Тогава чувам глас.В съня си знам,че това е гласът на св.Иван Рилски.Той ми казва ''Починете си,подслонете се ,подсушете се..и знайте,че винаги ще бдя над вас,особено когато сте на път" Събуждам се.Гърдите си ги усещам като пълни с въздух,някак всичко ми е леко и чисто...невероятно усещане..а допреди това не бях чувала много..почти нищо за св.Иван Рилски. Но от този ден в мен настъпи промяна.Спрах лекарствата макар да ми беше много зле и започнах да работя усилено върху себе си...Промених се ,излекувах се и сега живея много по-осъзнато. Има ли подобна история между вас и какво обяснение намирате на събитието.Ще ми бъде приятно да чуя вашите истории и мнения