Impulsa

Страхотна тема за Цистита Мога да споделя от личен опит,че като цяло е проблем с партнъорството,но по конкретно е свързано с обида,нещо което не можем да простим на партнъора,дори и да искаме, или като цяло с обидчивостта като качество,което проявяваме към мъжа до нас.А е възможно да е обидчивост и към най-близките приятели.

До тук изчетох толкова много мнения,че едва ли е пропусната някоя гледна точка към нещата. Оказа се,че подкрепям дори противоречащи се на пръв поглед позиции. Защото истината е различна за всеки един случай.Всичко е много индивидуално.Понякога дори само с един партньор в живота,може да престъпваш законите на Любовта,а друг път в мечтата да срещнеш истинската,или по-скоро идеалната за теб да си пръскал любов и в други връзки,Чудесно е ако още в началото си го намерил,но аз мисля,че повечето хора,дори с хубави семейства не са.Просто човека до тях е с подходящи характер,възпитание и т.н.,което прави съвместния живот по лесен и щастлив.Какво ще изберем зависи само от нас самите.Никой не може да ни каже кое е правилното. Ние избираме,ние понасяме последиците от своя избор.Да не мислим кой и колко ще страда.Нима например Даниела оставайки в семейството да не затваря възможностите на съпруга и да срещне жена,с която да има пълноценни взаимоотношения.Да,ако си тръгне ще нарани,но едновременно с това прави и нещо добро. Разбирате ли колко е трудно и нееднозначно всичко. В конкретния случай нейната болка се състои по-скоро в това,че не иска да се откаже от нито едно от двете,проявява егоизъм.Вече е и малко късно...дете има на път.Решението май са го взели вместо нея....Така се случва,когато твърде много отлагаме.

И аз мисля така!

Да,определено в случая нещата са с такъв отенък и съвсем различни. Мнението ми беше леко отклонено от случая на daniela71,просто в резултат на обобщението ти за "Всички двойки,които познавам или идват при мен....." и за лъжата.Понякога дори не се самозалъгваме.Жената в една връзка с не-истинския за нея човек често знае,че това не е той и той знае,че това не е тя.Но има нещо не-случайно и не-безсмислено в това да са заедно,да се опознават и работят посредством уморителните трудности и междуличностни противоречия върху себепознанието и себеизграждането си.Както и да се учат на Любов към различното,да виждат нещата в тяхната сърцевина. В случая с daniela71 аз също виждам доста различни от тези неща,тук ми се губи и смисъла от такива взаимоотношения,а явно и на 3-тия човек е започнало да му се изгубва.Не искам обаче да констатирам и отсичам,защото не ги познавам и не виждам нещата в тяхната пълнота. Иначе напълно съм съгласна с теб.Не бива страха от загубата или навикът да са определящи в нашите отношения.Трябва ни будно съзнание на всяка крачка,за да може да използваме това което имаме,да го оценяваме и впрягаме в една по-висша цел,а не само за удовлетворяване на собствените ни его-потребности.Както и да знаем дали и кога да спрем. Поздрави!

Колкото и правота да виждам в думите ти,не мога да се съглася напълно. Понякога точно различната,чуждата на нашата душа,може да ни допринесе най-големите дарове,уроци и учене на това,че Любовта не зависи от външни характеристики като възпитание,образование,външен вид,среда.Да,уморително е,но не и лишено от смисъл и ползотворност. В душата на всеки е посята Любовта.И колко по-лесно е да я видиш в "сродната"душа.Но това какво носи със себе си.........удоволствие,щастие,пълнота.Другото обаче носи мъдрост,познание,разбиране за нещата. Самотата нима също не е вид защита,но и бягство? Едни бягаме от самотата в "трудни връзки",но ако човек е буден само се развива и расте в тях,други бягаме в самотата,защото гордостта ни не допуска да се пречупим,да забравим за себе си,да се смирим,но пак един урок идва да научим.Явно и в двата случая сме или се поставяме в трудностите,защото пред истинската Любов,човек трябва да излезе чист,гол и тогава,смирен и когато е готов за това.Колко от нас могат да се похвалят,че са я срещнали?И на кой етап от живота си?Нима точно трудната връзка не е тази посредством която ще узреем за лесната,щастливата,връзката с истинската наша половина. Тук на тази земя не сме дошли на почивка,а на училище...за едни е по-трудно може би защото са в по-горни класове,за други е по-лесно,а може би е техният заслужен отдих.Нещата са индивидуални.Какво е лъжата във взаимоотношенията?Нима дори това,което виждам в огледалото не е лъжа...та това не съм АЗ.Ако мислим по-този начин можем само да изпаднем в отчаяние и да се затворим за толкова много хубави неща.... daniela71 в съветите едва ли ще намериш отговор на въпросите си.Според мен обаче този,другият човек се е уморил от вашата връзка.Може би не му принася дарове вече.А ти самата ще трябва да решиш.Не може да изискваш да имаш всичко.Дошъл е момента и ти да страдаш и да помислиш за щастието не на себе си.Каквото и да избереш,няма как да си сбъркала....но това ще ти донесе покой и ще можеш да се концентрираш само на едно място....ще бъдеш по-спокойна и щастлива.

Благодаря ви от сърце

Опитът е наистина простичък. Избрахме ранен час,когато повечето хора спят и се предполага,че е енергийно "по-чисто". Бяхме се уговорили от предишния ден,че ще си изпратим мислено само по една дума (все пак начинаещи сме ) Така и направихме. По-късно се чухме за да сравним кой какво е получил и се оказа,че сме уловили иделано думите-послания Това донякъде ме изненада и зарадва,че нещата не са толкова сложни,колкото изглеждат. Моята приятелка продължи да развива способността си и има голям напредък

Телепатията....Просто пробвах с една моя приятелка и дори от първия път се получи.Какво остава ако се упражняваме малко повече.

DreamKeeper дано не повтарям предложението.Има го в Замундата вече с добри субтитри

Докато не намеря достатъчно сигурни алтернативни методи да предпазвам моето,а и другите деца от подобни опасни заразни болести съм ЗА ваксините,"като по-малкото зло". Имала съм примери за хора,духовно напреднали,които именно поради тази причина отричат препоръки/препарати на лекари относно превантивни мерки за предпазване от болести при децата.Резултатът - наличието на такива заболявания.Аз съм за отхвърлянето на ваксините по принцип.То ще стане,но още е твърде рано.Да се излекуваме първо отвътре,пък лекарствата ще ги отхвърлим лесно.Така или иначе нали сме част от един по-голям организъм

Мисля,че когато силно желаеш нещо и го постигнеш(получиш) изпитваш щастие не толкова от самото това нещо,а от усещането,че нищо не желаеш,искаш,копнееш.....то разбира се е мимолетно до появата на следващото желание. Ако съумеем да се концентрираме точно върху това усещане на не-желаене и доволство никога не бихме могли да бъдем нещастни....

Скоро прочетох в една книга,че докато мислим за нещата ние все още не сме тях. Да мислиш за нещо означава че си отделен от него,че не си него. Докато използваме думи като средство за комуникация и разбиране никога няма да се "разберем"напълно и точно. Когато всичко се обърква,значи е тръгнало да се оправя. Заблудата е когато нещо много ни харесва,искаме да сме такива,говорим като такива а вътре в себе си нищичко не сме променили. Липсва ни и живото знание,което можем да открием само в себе си.Кой какво и колко е прочел това нищо не значи.Може и нищичко да не си прочел,да не можеш да четеш,но вече да си,да си постигнал тази естесвена чистота.Но в този случай ти не я осъзнаваш.Затова и не съдиш другите,не категоризираш,не отхвърляш. Правила,норми и морал вече значат нещо много по-различно,по неуловимо и зависещо от конкретните ситуации. Всички ние тук сме все още търсещи,все още колебаещи,все още недостигнали до същината на нещата.....деца.

Искам да добавя,че според мен винаги децата усещат кога едно нещо е справедливо и кога не.Така например помня много добре справедливите и най-вече несправедливите наказания от майка ми.Това,което в собствения си опит научих за детето си е че,когато му показваш уважение и истинска заинтересованост към неговия свят,то става по-толерантно и съобразително.Съответно е необходимо да му показваш и необходимостта да уважава нуждите и на другите хора. Лично според мен проблемните деца са тези,на които не им е обръщано качествено внимание,не толкова измерено по-време,а с концентрацията и разбиране на потребностите на самото дете. Познавам семейство,което почти никога не извежда детето си на разходка.Задоволяват се с купуването на кукли и дрешки,гледането на филмчета и т.н. за да му доставят радост.Оправданието - умора За мен прекараното време извън вкъщи с детето е много ценно.То трупа емоции и впечатления,а и навън няма какво толкова да ни разсейва -телевизори,къщни задължения и т.н.Дори и уморени винаги се стараем да излезем навън.Това освежава и нас и детето. Може би затова дъщеря ми никога не е настоявала да купя определена играчка и е била щастлива когато усети,че ще ходим на разходка. За сега мисля,че се справяме добре и се надявам никога да не губя връзката с детето си.От нея научавам толкова много неща.

Честит рожден ден мила Дон! Желая ти много много дни и години,в които ежедневно да се чувстваш полезна,обичана,обичаща и в единение с висшето си Аз. Щастлива съм,че има хора като теб.

Φютче,благодаря ти за прекрасния момент....Дамян Дамянов го сънувах точно нощта преди деня на смъртта му.... ......да това значи подписа нещо нестаднартно за тук,дали ще ти/ви хареса.....

Прекрасно казано.Това е и моето усещане.

Ето ме на.Аз съм човек,който не е убеден,че дава най-доброто от себе си и не се притеснявам да го призная. Това не е проблем,а напротив стимул да търся най-доброто в себе си и начина по който най-добре мога да го изявя.Критикувам се и се поущрявам едновременно....и срокове за изпълнение не си давам. Какво всъщност е времето и има ли то отношение към изминатото растояние? По духовния път ние не сме "основната си трудност",по скоро средството,учителя,съперника и приятеля.И всичко това ни е дадено да ни улесни.Въпросът е от коя страна гледаме на нещата.

Физическото безсмъртие би било по-скоро един капан, зацикляне...? Аз мисля, че за изчистване на кармата е необходимо разнообразие. "Запитайте се следното: нима не е по-вероятно да на¬трупаме нова отрицателна карма, след като продължаваме да страдаме от духовна амнезия за миналите си прераждания и не помним с какво сме си навлекли „несретите" в се¬гашния живот, тоест, не проявяваме особен интерес към об¬витото в мъгла несигурно бъдещо прераждане, когато ще се наложи да изкупуваме сегашните си лоши постъпки и да ги уравновесяваме? Според мен подобен подход е, меко казано, нехаен. И обратното, когато даден човек е проявил безусловна вяра във физическото безсмъртие и по този начин е осъзнал, че е подвластен на закона за „моментната" карма, че кар¬мичните везни ще се уравновесят не в някакъв обгърнат в мъгла бъдещ живот, а още в сегашния, че се налага в сегаш¬ното си тяло от плът й кръв, при сегашната си самоличност да понесе в пълна мяра кармичните наказания - нима такъв човек няма да се стреми да не трупа нова отрицателна карма и да я замества с положителна? Прекалено много книги, по¬светени на кармата, пропускат да отбележат, че кармичните причинно-следствени връзки биват и положителни, и отри¬цателни." от Линда Гудман "Звездни знаци"

Един възможен изход от прераждането не е ли безсмъртието(физическото)? Дори удължаването на живота с около 100 години увеличава шансовете ни евентуалния "изход" да се окаже "вход" към по-чист от негативна карма живот. Разбира се въпросът с изчистването и създаването на кармата си е наша лична задача и не е редно да очакваме някой друг да почисти след нас

Аз лично не съм дарявала кръв до сега,но ако се наложи ще го направя. Посредством акта на даряване ние даряваме до голяма степен и мисълта си тази кръв да е полезна за някого,благославяме я. Мисля си в колко излишно действие ще се превърне,когато стане практика навреме към изпадналия в трудност и в тежко здравословно състояние същите тези или повече хора се обединят в една искрена групова молитва. Това няма ли да е "най-изчистеното кръвопреливане" на света.Всички можем да станем такива "дарители". Можем да го организираме дори днес и сега.

Моите лични трудности по пътя са залитания в миснлене,че светът е "с главата надолу". Все едно аз мога да го оправя или променя (знам не е необходимо). Улавям се,че се случва най-вече когато бягам от решението на важни задачи в самата себе си. Лесно е да говорим за глобалното,за другите,за идеите..... Трудно е да се изправим сами пред себе си,да саморефлектираме,да се обикнем,да се упрекнем,да се приемем и помогнем сами на себе си. Относно това,че оставаме "САМИ" има нещо вярно,защото дори да обичаме и приемаме другите такива каквито са,затваряме една част от себе си за тях.Пазим я за онези сродните души,за тези които ще искат да ни разберат.Това пак е вид самотност. Донякъде се научих да съм си сама приятел и събеседник.Това е доброволна самота,не принудителна. Но и донякъде се изолирах...не външно,вътрешно се изолирах. Имам една позната която казваше,че признава,че е лоша и груба към съпруга си,че не се харесва,но се приема като такава,защото я е страх да търси причините в себе си и да се промени. Това е най-голямата трудност според мен.И многото познания,книги,практики и т.н. понякога могат само да отклоняват вниманито ни от най-същественото,от Учителя вътре в нас,от Будното ни съ-знание за нещата. Същата тази моя позната,съмняваща се във всичко и всички,недоволна от всяко най-дребно нещо сега е последователка на известна секта(без да се съмнява в нищо което научава там,без да проверява на практика нещата)... Толкова по-лесно би било всичко,ако не се стремим,ако не изискваме дори и от себе си.Ако просто спрем да разсъждаваме и се оставим на чудото. Докато обикаляме в кръг можем само да се уморим.По добре да спрем(в себе си) и да съберем сили,за да се изстреляме нагоре. Това е и най-трудното за мен.Преодоляването на желанието,на Егото и същевременното "спиране в себе си". На мен ми помага тази молитва от Учителя .Посредством нея се връщам в себе си. Господи,докато хората спорят,докато хората размишляват по това-онова,аз ще се вслушам в Божественото,което работи в мен.Ще слушам какво ми говориш Господи и ще уча.Господи благослови ме.Изпълни душата ми с Твоята Любов,да мога да разреша задачите си и да завладея сърцата на хората. Амин. Молитва

Някъде бях прочела,че противоположното на Любовта не е омразата,а Страхът. Напълно съм съгласна.....